-
1 head [Caput]
глава {ж} -
2 caboche
f. (forme normanopicarde, de bosse, confondu avec des dér. de caput "tête") 1. разг. глава; 2. гвоздей с широка, кръгла глава за подковаване на обувки. -
3 cabosse
f. (lat. caput) плод на какаово дърво. -
4 cabot2
m. (p.-к. du lat. caput "tête") 1. разг. куче; 2. зоол. кефал. -
5 cachalot
m. (esp. ou port. cachalote, poisson "а grosse tête", de caput) зоол. кашалот. -
6 cadeau
m. (cabdel "chef", fig. "lettre capitale"; lat. pop. capitellus, de caput "tête") 1. подарък, дар; cadeau de Noël коледен подарък; faire un cadeau а qqn. правя подарък на някого; 2. ост. развлечение, което се предлага на дама. Ќ papier cadeau хартия за увиване на подаръци; c'est un cadeau de la maison разг. това е безплатно; c'est pas un cadeau това е човек, който трудно се понася; faire cadeau de qqch. давам нещо като подарък. -
7 camail
m. (lat. caput "tête" et macula "maille") 1. къса наметка с качулка (за духовно лице); 2. средновековна плетена метална ризница за главата, раменете и врата; 3. зоол. дълги пера по шията и гърдите на петел. -
8 capitaine
m. (bas lat. capitaneus, de caput "tête") 1. главатар, пълководец, военачалник; капитан; capitaine en second капитан помощник-командир на рота, ескадрон, батарея; capitaine de vaisseaux капитан I-ви ранг; 2. капитан на търговски кораб (на рибарските кораби се нарича patron); 3. ист. управител на кралска резиденция; 4. капитан на спортен екип; 5. негат. шеф на голямо предприятие; capitaine d'industrie индустриален бос; 6. зоол. голяма сладководна африканска риба. -
9 capital1
m. (lat. capitalis, de caput "tête") (pl. capital1aux) 1. капитал; capital1 constant постоянен капитал; capital1 variable променлив капитал; capital1 de base, capital1 fixe основен капитал; capital1 roulant, capital1 de roulement, capital1 de circulation оборотен капитал; capital1 immobilisé имобилизиран, мъртъв капитал; capital1 financier финансов капитал; capital1 industriel промишлен капитал; capital1 actions, capital1 social капитал в акции; accumulation du capital1 натрупване на капитала; capitaux fugitifs капитали, изтичащи в чужбина; 2. капитал, капитализъм; 3. същност, същина, най-важното нещо; 4. богатство, състояние; dilapider son capital1 прахосвам богатството си. Ќ capital1 humain човешки ресурси; petit capital1 девственост на младо момиче; capital1-décès сума по застраховка, получавана от наследниците на починал. -
10 capital2,
e, aux adj. (lat. capitalis, de caput "tête") главен, съществен; jouer un rôle capital2, играя главна, съществена роля; lettre capital2,e главна буква. Ќ peine capital2,e смъртно наказание; sentence capital2,e смъртна присъда; crime capital2, престъпление, което заслужава смъртна присъда; execution capital2,e екзекутиране на осъден на смърт; ville capital2,e столичен град; les sept péchés capital2, aux седемте смъртни гряха. Ќ Ant. accessoire, secondaire; insignifiant. -
11 capiteux,
se adj. (it. capitoso, du lat. caput "tête") който опива; vin capiteux, вино, което опива. -
12 capitolin,
e adj. (lat. capitolinus, de Capitolium, colline de Rome, de caput "tête") капитолийски; le mont capitolin, Капитолийският хълм. -
13 capiton
m. (lat. caput "tête") техн. 1. дреб от коприна; 2. седалище или облегало на стол, напълнени с дреб от коприна; 3. подплънка, слой за предпазване; 4. биол. мастно струпване в тъкан. -
14 chabot
m. (a. provenç. cabotz, lat. pop. capoceus "poisson а grosse tête, de caput "tête") зоол. паничарка, главоч ( риба), Cottus gobio. -
15 chapiteau
m. (lat. capitellum, de caput "tête, sommet") (pl. chapiteaux) 1. архит. украшение над стълб, капител на колона; 2. корниз; 3. техн. похлупак на аламбик, в който кондензират пЂри; 4. шапито на цирк; 5. цирк; 6. тента, навес, подобно на шапито на цирк. -
16 chapitre
m. (lat. capitulum "article, titre d'une loi", de caput "tête") 1. глава (от книга); 2. параграф, перо (от сметка, бюджет); les chapitres de recette et de dépense приходни и разходни пера; 3. предмет, тема, въпрос; ce chapitre est clos тази тема е приключена; 4. рел. съвет от канониците в една църква или на монасите в манастир. Ќ avoir voix au chapitre чува ми се думата. -
17 chef
m. (lat. caput "tête") 1. началник, шеф, главатар, вожд; глава; chef d'un atelier началник на цех; chef d'Etat държавен глава; chef d'entreprise шеф на предприятие; chef de famille глава на семейство; chef de train началник влак; 2. воен. главнокомандващ, командир; chef d'une armée командир на армия; chef de division дивизионен командир; chef d'état-major командващ генералния щаб; 3. юр. параграф, пункт, точка; chef d'accusation обвинителен пункт; 4. loc. adv. de son propre chef по своя инициатива, на своя глава; en chef като началник; directeur en chef главен директор; 5. ост. глава; 6. горна част на герб; 7. ост. централна част от експозе; 8. разг. забележителен човек, ас, шампион. Ќ chef d'orchestre диригент; il importe au premier chef que най-важното е да; petit chef незначителен началник с големи претенции; chef de cuisine главен готвач; sergent-chef старши сержант; se débrouiller comme un chef разг. оправям се много добре. Ќ Ant. inférieur, subalterne, subordonné; second. -
18 cheptel
m. (lat. capitale, de caput "tête") 1. договор за пазене и гледане на добитък, според който придобитата стойност се дели; 2. добитък, който се дава за гледане по този договор; 3. всички домашни животни. Ќ cheptel vif юр. животните в една ферма; cheptel mort юр. инструментите, сечивата в една ферма. -
19 chevet
m. (lat. capitium, de caput "ouverture d'un vêtement par laquelle on passe la tête") 1. място на легло откъм главата; 2. ост. продълговата възглавница; 3. легло на рудна жила; 4. абсида на църква. Ќ livre de chevet любима настолна книга; au chevet de qqn. до леглото на някого; lampe de chevet настолна лампа.
См. также в других словарях:
Caput — Capút, adv. aus dem Franz. capot, welches nur im gemeinen Leben üblich ist. Caput gehen, verloren gehen, niedergemacht, zu Grunde gerichtet werden. Einen caput machen, ihn in Ansehung seines Nahrungsstandes verderben, oder zu Grunde richten. Im… … Grammatisch-kritisches Wörterbuch der Hochdeutschen Mundart
Caput — (lat. ‚Kopf‘) bezeichnet: Kopf Gelenkenden bestimmter Knochen Kopf bei einem Skelettmuskel Kopfteil bei einem Organ (Biologie) Caput (Rapper), deutscher Rapper Siehe auch: Wiktionary: caput – Bedeutungserklärungen, Wortherkunft,… … Deutsch Wikipedia
Caput — Ca put (k[=a] p[u^]t), n.; pl. {Capita} (k[a^]p [i^]*t[.a]). [L., the head.] 1. (Anat.) The head; also, a knoblike protuberance or capitulum. [1913 Webster] 2. The top or superior part of a thing. [1913 Webster] 3. (Eng.) The council or ruling… … The Collaborative International Dictionary of English
căput — CĂPÚT s. v. laibăr, mintean, surtuc. Trimis de siveco, 13.09.2007. Sursa: Sinonime căpút ( te), s.n. – Palton, mantou. Mag. kaput, acuz. de la kapu (DAR; Gáldi, Dict., 112). Trimis de blaurb, 28.12.2006. Sursa: DER … Dicționar Român
caput — head, in various senses, from L. caput (see HEAD (Cf. head)) … Etymology dictionary
Capūt — (v. fr. Capot), hinfällig, matt … Pierer's Universal-Lexikon
Capŭt — (lat.), 1) Kopf, Haupt, so in der Chirurgie C. obstipum, schiefer Hals, s. Cephalotoxic; in den Antiquitäten C. porcīnum (Schweinskopf), so v.w. Cuneus; in der Naturgeschichte C. medusae (Medusenhaupt), eine Art Seestern, s. Medusenhaupt; 2) das… … Pierer's Universal-Lexikon
Caput — (lat., Mehrzahl Capita), Kopf, Haupt; Hauptstück, Kapitel (Abteilung eines Buches); C. jejunii, Anfang der Fasten, d. h. der Aschermittwoch. C. Medusae, s. Cirsomphalus; C. obstipum, Schiefhals; C. succedaneum, Kopfgeschwulst bei Neugebornen.… … Meyers Großes Konversations-Lexikon
Caput — (lat.), Kopf, Haupt, Hauptstück, Anfang, Kapitel (Abteilung eines Buchs) … Kleines Konversations-Lexikon
Caput — (frz. capot), hinfällig, kraftlos, todt, entzwei … Herders Conversations-Lexikon
caput — cabeza. Extremo dilatado o prominente de un órgano o de parte de él. Diccionario ilustrado de Términos Médicos.. Alvaro Galiano. 2010 … Diccionario médico
