-
1 cañon
m. вж. canyon. -
2 âme
f. (lat. anima) 1. душа, дух; âme noble благородна душа; chanter avec âme пея с чувство; 2. чувство, израз; 3. жител; ville de 30 000 âmes град с 30 000 жители; 4. прен. същност, същина; 5. техн. главна част на машина или самата машина; 6. сърцевина (на машина, греда и др.); 7. душевност; l'âme d'un peuple народна душевност; 8. mon âme, ma chère âme (terme d'affection) мила моя, душичке; 9. душа, център на компания, веселие, съзаклятие и др. Ќ avoir l'âme navrée отчаян съм, сърцето ми се къса; l'âme d'un canon цев, дуло на оръдие; l'âme d'un violon малко дървено цилиндрично късче във вътрешността на цигулката; rendre l'âme умирам, издъхвам; se donner corps et âme отдавам се изцяло (на нещо); je jure sur mon âme кълна се в честта си; une bonne âme добродушен човек; comme une âme en peine тъжно, самотно; а fendre l'âme много покъртителен, вълнуващ; recommander son âme а Dieu подготвям се за смъртта като се моля. Ќ Ant. corps. -
3 autocanon
m. (de auto- et canon) воен., ост. самоходно оръдие. -
4 boulet
m. (de boule) 1. воен. гюлле, желязна топка, снаряд; 2. ветер. глезен на конски крак; 3. топка, прикачена към верига (която носят осъдените); 4. брикет. Ќ arriver comme un boulet de canon пристигам много бързо; tirer а boulets rouges sur qqn. атакувам яростно някого; quel boulet! каква мъка, какво тежко положение! Ќ Hom. boulaie. -
5 canonicité
f. (de canon) каноничност, нормативност. -
6 canonnière
f. (de canon) 1. воен. бойница; 2. мор. канонерка. Ќ politique de la canonnière политика от позиция на силата. -
7 canyon
m. (esp. du Mexique cañon, augment. de caño "tube") каньон; геогр. дълга и дълбока подводна депресия ( в океаните). -
8 cave1
f. (lat. cava, n. f., de cavus "creux") 1. изба, зимник; cave1 viticole винарска изба; 2. вината в изба; 3. залог, влог (в игра); perdre sa cave1 загубвам залог, влог; 4. заведение, намиращо се в изба. Ќ cave1 а canon воен. бункер; cave1 а liqueurs каса за ликьори; de la cave1 au grenier отдолу-догоре, изцяло; rat de cave1 данъчен агент, който контролирал питиетата; дълга тънка свещ; cave1 а vins електрически шкаф за консервиране на вино в апартамент. -
9 charger
v.tr. (lat. pop. °carricare, de carrus "char") 1. товаря, натоварвам, отрупвам; de paquets товаря с пакети; 2. обременявам; charger qqn. d'impôts обременявам някого с данъци; 3. пълня, напълвам; зареждам; charger un fusil пълня пушка; charger un canon пълня оръдие; charger une caméra зареждам камера; 4. обсипвам; charger une table de mets отрупвам маса с ястия; charger un discours de citations обсипвам, изпълвам реч с цитати; 5. обвинявам, давам показания против; charger un accusé давам показания против обвиняем; 6. воен. нападам, атакувам; charger l'ennemi атакувам неприятеля; 7. заръчвам, поръчвам; 8. надувам, преувеличавам; 9. окарикатурявам; 10. обявявам стойност на писмо; charger une lettre подавам писмо с обявена стойност; 11. въвеждам данни в компютър; se charger товаря се, натоварвам се; пълня се; нагърбвам се, нападам се; обвинявам се; разг. дрогирам се, опивам се; je me charge de cette affaire нагърбвам се с тази работа. Ќ Ant. décharger; alléger; excuser. -
10 coup
m. (lat. pop. colpus, class. colaphus, gr. kolaphos) 1. удар; coup de pied ритник; coup de soleil слънчев удар; coup violent силен удар; se donner un coup contre un meuble удрям се в мебел; donner un coup удрям; coup de bâton удар с пръчка; coup sur les fesses удар по задника; coup bas удар под пояса (в бокса); coup d'épée удар със сабя; un coup au cњur прен. удар в сърцето; coup du sort удар на съдбата, нещастие; 2. звънтене, удряне; coup de gong звън на гонг; 3. изстрел, гърмеж; coup de canon топовен изстрел; tirer des coups de fusil стрелям с пушка; coup double лов. изстрел, който поваля едновременно две животни; 4. път; du premier coup от пръв път; encore un coup още веднъж; 5. loc. adv. а coup sûr несъмнено, сигурно; а coup de с помощта на; après coup много късно (след като му мине времето); а tous les coups, а tous coups всеки път; coup sur coup едно след друго, последователно; du coup веднага, изведнъж; разг. в последствие, вследствие на което; du même coup едновременно с това, същевременно; pour le coup колкото за това; tout а coup изведнъж, неочаквано; tout d'un coup изведнъж, на един път, наведнъж; au coup par coup едно след друго, последователно; sur le coup незабавно; 6. loc. prép. sous le coup de под напора на, под влиянието на; sur le coup de точно в ( за час). Ќ bon coup добър ход; coup d'air простудяване от течение; coup de bourse голяма печалба; coup de chapeau поздрав със сваляне на шапка; coup d'épingle остра, язвителна подигравка; coup d'essai пръв опит; coup d'Etat държавен преврат; coup de feu изстрел; coup de force насилие; coup de fortune превратност на съдбата; coup de foudre гръм; неочаквано събитие, гръм от ясно небе; внезапно влюбване; coup de frein внезапно забавяне, задържане; внезапна спирачка; coup de gueule нар. наругаване, псувня; coup de grâce последен смъртоносен удар; coup de grisou експлозия на газ гризу; coup de Jarnac удар, който е непредвиден, но честен; вероломен удар; coup de langue злословие; coup de l'étrier последна чашка (при изпращане); coup de main внезапна, неочаквана дръзка атака; coup de maître майсторски похват; coup de mer голяма вълна, която залива кораб; coup d'њil бърз поглед; coup de sang кръвоизлив; coup de téléphone (de fil) обаждане по телефона; coup de tête безразсъдна постъпка; coup de tonnerre гръм, трясък; coup de théвtre неочаквана промяна; coup de vent силен внезапен вятър; coup du ciel неочаквано (щастливо) събитие; coup dur тежко изпитание; coup monté предварително нагласена измама; c'est un coup d'épée dans l'eau това е безсмислена постъпка; donner un coup de brosse изчетквам набързо; donner un coup de balai измитам набързо; donner un coup de peigne сресвам; être aux cent coups не зная какво да правя (много съм разтревожен); faire les quatre cents coups водя разгулен, разпуснат живот; manquer son coup не успявам; mauvais coup престъпно дело; monter le coup а qqn. нар. мамя, залъгвам някого; sans coup férir без съпротива; tenir le coup устоявам, държа се здраво; tirer son coup разг. правя любов много набързо (за мъж); faire un coup double получавам двоен резултат с едно усилие; sur le coup de midi в 12 часа; към обяд; coup d'aile мах с крило; donner un coup de main (d'épaule, de pouce) а qqn. помагам на някого; en ficher un coup разг. работя здраво; coup de fer изглаждане набързо с ютия; coup de chien внезапна морска буря; coup de dés хвърляне на зарове; coup franc свободен удар (във футбола); boire un coup изпивам чаша; être dans le coup участвам в нещо; прен. в течение съм на нещо; в течение съм на това, което е модно; être hors du coup не съм засегнат от нещо, не се интересувам от нещо. Ќ Hom. cou, coût. -
11 crapouillot
m. (de crapaud "canon trapu") воен. гранатомет, малко окопно оръдие (1914 - 1918). -
12 désarmer
v.tr. (de dés- et armer) 1. обезоръжавам; 2. разоръжавам; 3. изпразвам (оръжие); désarmer un canon изпразвам оръдие; 4. прен. укротявам, смекчавам; 5. слагам оръжието, преставам да воювам; se désarmer 1. обезоръжавам се; 2. разоръжавам се; 3. укротявам се, смекчавам се. Ќ Ant. armer. -
13 enclouer
v.tr. (de en- et clou) 1. убождам, ранявам копитото (при подковаване); 2. хир. забивам специален пирон в счупена кост. Ќ enclouer un canon ист. обезвреждам оръдие ( като набивам гвоздей в запалителното отверстие). -
14 grondement
m. (de gronder) 1. бучене, гърмене; тътнеж, тътен; le grondement du tonnerre тътенът на гръмотевицата; le grondement du canon тътенът на оръдията; 2. ръмжене (на животно); 3. мърморене, ругаене. -
15 gronder
v. (lat. grundire, var. de grunnire) I. v.intr. 1. ост., лит. мърморя, сумтя, ръмжа; gronder entre ses dents мърморя между зъбите си; 2. ръмжа (за мечка или куче); 3. буча; гърмя, тътна; la mer gronde морето бучи; le canon gronde оръдието гърми; le volcan gronde вулканът тътне; II. v.tr. карам се, мъмря, порицавам ( най-често дете). -
16 gueule
f. (lat. gula "gosier, bouche") 1. уста на звяр, риба или голямо влечуго, паст; gueule de loup уста на вълк; la gueule d'un chien уста на куче; 2. разг. човешко лице, муцуна, мутра; donner sur la gueule de qqn. удрям някого по мутрата; 3. разг. човешка уста; puer de la gueule имам лош дъх в устата; 4. разг. човек, който има висок, креслив глас; 5. прен. голям отвор, уста, вход, гърло; la gueule d'un tunnel входът на тунел; la gueule d'un canon цевта на оръдие; 6. форма, външен вид на предмет; ce chapeau a une drôle de gueule тази шапка има странна форма. Ќ être fort en gueule разг. говоря много и недискретно; faire la gueule а qqn. цупя се на някого; ferme ta gueule! разг. млъкни, затвори си устата! avoir la gueule de bois махмурлия съм; se jeter dans la gueule du loup попадам в опасност; une fine gueule гастроном; se bourrer la gueule напивам се; se payer la gueule qqn. подигравам се на някого; en prendre de plein la gueule посрещам най-лошите обиди; gueule d'amour прозвище на неустоим събразнител; une gueule cassée в. арго ранен в лицето военен инвалид; ce décor a de la gueule този декор е ефектен; fleur en gueule бот. цвят във форма на две устни. -
17 inventer
v.tr. (du rad. d'inventeur) 1. изнамирам; 2. изобретявам; inventer l'imprimerie изобретявам книгопечатането; s'inventer измислям се. Ќ il n'a pas inventé la poudre а canon (l'eau tiède) разг. той не е много хитър; 3. измислям; inventer un mensonge измислям лъжа. Ќ Ant. copier, imiter. -
18 paragrêle
adj. (de para2- et grêle) който служи за разбиване, за разпръскване на градоносни облаци; canon, fusée paragrêle оръдие за стреляне по градоносни облаци. -
19 ribaudequin
m. (a. néerl. ribaudekijn, a. fr. ribaude "canon") ист. бойна кола с малко артилерийско оръдие върху нея.
См. также в других словарях:
canon — canon … Dictionnaire des rimes
Canon — Rechtsform Kabushiki gaisha (jap. Aktiengesellschaft) ISIN JP3242800005 Gründung … Deutsch Wikipedia
canon — 1. (ka non) s. m. 1° Pièce d artillerie pour lancer des boulets. Canon de fonte, de fer, de bronze. Canon de 8, de 12, etc. canon lançant un boulet de 8 livres, de 12 livres, etc. Canon rayé, canon creusé de rainures à l intérieur et lançant un … Dictionnaire de la Langue Française d'Émile Littré
Canon 75 — Canon de 75 Modèle 1897 Canon de 75 Modèle 1897 … Wikipédia en Français
Canon de 75 — Modèle 1897 Canon de 75 Modèle 1897 … Wikipédia en Français
Canon de 75 mm — Canon de 75 Modèle 1897 Canon de 75 Modèle 1897 … Wikipédia en Français
canon — CANON. s. mas. Grosse et longue pièce d artillerie. Canon de fonte. Canon de fer. Canon de batterie. Le gros canon. Pièce de canon. Canon renforcé. La bouche du canon. La lumière du canon. Le bruit du canon. La culasse du canon. L attirail du… … Dictionnaire de l'Académie Française 1798
Canon F-1 — Canon F1 Baujahr 1979 Canon F 1 bezeichnete die professionelle Kleinbild Spiegelreflexkamera von Canon in den 1970er und 1980er Jahren. Sie hatte keinen Vorgänger, dem ersten Modell folgte die vollkommene Neukonstruktion New F 1 und sie wurde von … Deutsch Wikipedia
Canon — Inc. キヤノン株式会社 Тип … Википедия
Canon A-1 — Canon A 1 … Wikipédia en Français
Canon A1 — Canon A 1 Canon A 1 … Wikipédia en Français
