-
1 soi-disant
adj.inv. (de soi et disant, de dire) 1. тъй-наречен; мним; la soi-disante comtesse тъй наречената графиня; 2. loc.adv. така да се каже, уж; notre père venu а Paris, soi-disant pour affaires баща ни дошъл в Париж, така да се каже по работа. -
2 bien-disant,
e adj. (de bien-dire) ост. красноречив; сладкодумен. -
3 dire1
v.tr. (lat. dicere) 1. казвам, говоря; думам, продумвам; sans mot dire1 без дума да продума; 2. разказвам; чета; декламирам; je vais vous dire1 la nouvelle ще ви разкажа новината; 3. църк. служа, отслужвам; dire1 la messe отслужвам литургия; 4. съобщавам, разкривам, споделям; 5. изказвам; dire1 son respect изразявам почитта си; 6. поет. пея, възпявам; 7. заповядвам, препоръчвам, съветвам; je vous avais dit d'agir autrement посъветвах ви да действате иначе; 8. твърдя; а ce qu'il dit според това, което твърди; 9. посочвам, определям; 10. мисля, съдя; 11. отговарям, възразявам; 12. изразявам; son silence dit beaucoup мълчанието му изразява много неща; 13. харесвам; est-ce que cela vous dit? харесва ли ви това?; 14. означавам; que veut dire ce mot latin? какво означава тази латинска дума?; 15. пиша; je vous ai dit dans ma lettre писах в писмото си; 16. предсказвам; dire1 l'avenir предсказвам бъдещето; 17. възразявам; il n'y a rien а dire1 няма никакви възражения; se dire1 казвам си, казва се. Ќ а l'heure dite в уречения час; autrement dit с други думи; avoir а dire1 (y avoir а dire1) имам да забележа, да възразя; а vrai dire1 право да си кажа, право да говорим; bien faire vaut mieux que bien dire1 погов. по-добре добри дела, отколкото добри думи; ceci dit след като това е било казано; (ceci) soit dit en passant нека (това) бъде казано между другото; cela ne me dit rien това не ме интересува; това не ми харесва; cela va sans dire1 това се разбира от само себе си; cela veut dire1 това значи; c'est-а-dire1 това значи, тоест; c'est dit, c'est bien dit, voilà qui est dit разбрано! c'est tout dit (cela dit tout) няма какво повече да се прибави към това; dire1 а qqn. son fait, dire1 а qqn. ses (quatre) vérités казвам някому истината право в очите; dire1 dans le dos говоря зад гърба (на някого); dire1 des douceurs а qqn. ухажвам жена; умилквам се около някого; dire1 d'un, puis d'un autre говоря ту едно, ту друго; dire1 la bonne aventure гадая, врачувам; dire1 pis que pendre de qqn. погов. говоря много лошо за някого; dire1 son mot казвам си мнението; правя забележка; il n'y a pas а dire1 няма какво да се говори по това (то е сигурно; то е необходимо); l'art de bien dire1 (parler) ораторско изкуство; les qu'en dira-t-on хорски приказки; ne pas se le faire dire1 (deux fois) бързам да извърша онова, което ми се казва; on dirait като че ли; proprement dit в същинския смисъл, точно да говорим; quelque chose me dit que; mon cњur me dit que имам предчувствието, че; qui dirait, qui aurait dit? кой би повярвал? qui ne dit mot, consent мълчанието е знак на съгласие; se le faire dire1 чакам да ми заповядат да направя това; se le tenir pour dit запомням добре нещо; si le cњur vous en dit ако желаете, ако ви харесва; soi-disant който има претенцията; мним, така наречен, уж; tout est dit (cela dit tout) всичко е свършено, няма какво повече да се прибави към това; trouver а dire1 намирам, че нещо липсва; имам нещо против; comme on dit както се казва; comme qui dirait приблизително, горе-долу; pour ainsi dire1 така да се каже; avoir beau dire1 et beau faire напразно говоря, правя нещо; en dire1 de belles, de bonnes, de fortes, de raides, de vertes, de toutes les couleurs говоря небивалици; ne pas l'envoyer dire1 а qqn. не се стеснявам да кажа нещо неприятно (за някого); ne pas se le faire dire1 deux fois правя нещо с удоволствие, въодушевление; ça dit bien ce que ça veut dire1 напълно ясно, разбираемо; cela est bientôt dit по-лесно е да се каже, отколкото да се направи; c'est beaucoup dire1, trop dire1 това е прекалено; ce n'est pas assez dire1 трудно е да се каже (опише) с думи; j'aime autant te dire1 уверявам те, че. Ќ Ant. omettre, taire, cacher, dissimuler. -
4 en1
prép. (lat. in) I. служи за означаване на: 1. място, където се намира нещо (някой) или се развива действие: в, на, по; en1 voyage на път; 2. време, епоха, времетраене: през, за; en1 hiver през зимата; en1 1914 през 1914 г.; 3. състояние, положение: в, на, по, с; être en1 danger в опасност съм; en1 bras de chemise по риза; en1 bonne santé в добро здраве; 4. материя, от която е направено нещо: от; pièce en1 argent сребърна монета; 5. начин, по който се извършва действието: като, в, на, с, от; conseiller en1 ami съветвам като приятел; parler en1 français говоря на френски; voyager en1 train пътувам с влак; 6. причина, цел: в, за; en1 l'honneur de в чест на; en1 souvenir за спомен; 7. деление, разделяне: diviser en1 trois morceaux разделям на три парчета; 8. кръг на действие, дейност: по; docteur en1 droit доктор по право; étudiant en1 philologie студент по филология; II. служи за образуване на деепричастие (gérondif); en1 disant казвайки; III. употребява се при образуване на някои възвратни глаголи: s'en1 aller отивам си; s'en1 retourner връщам се; s'en1 tenir (а) придържам се (към); s'en1 venir идвам, пристигам; IV. loc. prép. en1 fait de вместо, в замяна на; що се отнася, що се касае до. Ќ c'en1 est fait всичко е свършено, загубено; c'en1 est trop това е прекалено; c'est а n'en1 pas croire ses yeux просто да не повярваш на очите си; donner qqn. en1 jugement давам някого под съд; en1 tenir pour qqn. (qqch.) много държа за някого (за нещо); en1 venir aux mains стига се до бой; il s'en1 faut de peu малко остава; il s'en1 faut de beaucoup още много трябва; il n'est pas en1 moi de le faire не зависи от мене да направя това; il ne sait où il en1 est той не знае какво прави; je n'en1 reviens pas не мога да дойда на себе си (от изненада); je n'en1 puis plus не мога повече (не издържам повече); où veut-il en1 venir? какво цели с това? portrait en1 pied цял портрет (в цял ръст); s'en1 aller en1 fumée не стигам до някакъв резултат; s'en1 prendre а qqn. обвинявам (нападам) някого.
См. также в других словарях:
disant — ⇒DISANT, ANTE, part. prés., adj. et subst. I. Part. prés. de dire. II. Adj. et subst. A. En emploi épithète ou en appos. 1. Littér. et rare. Qui dit. Elle [Lise] parlait avec une vraie voix française, détaillante avant tout, disante sans ampleur… … Encyclopédie Universelle
disant — (di zan) adj. Voy. bien disant. • Et c est aux mieux disants une témérité De parler où le ciel discourt par tes oracles, Et ne se taire pas où parlent tes miracles, RÉGNIER Sat. I … Dictionnaire de la Langue Française d'Émile Littré
disant — Part. prés. dire … French Morphology and Phonetics
disant, e — adj. Qui dit, qui s exprime … Le dictionnaire des mots absents des autres dictionnaires
soi-disant — [ swadizɑ̃ ] adj. inv. et adv. • v. 1435; de soi et disant, de 1. dire 1 ♦ (Personnes) Qui se dit, qui prétend être tel. « la soi disant comtesse » (A. Daudet). Le soi disant plombier était un cambrioleur. 2 ♦ (Emploi critiqué) Qui n est pas ce… … Encyclopédie Universelle
soi-disant — (soi di zan) loc. adv. invar. 1° Terme de pratique. On l emploie quand on ne veut pas reconnaître la qualité que prend quelqu un. Un tel, soi disant légataire. • Il y a actuellement dans ce pays là dix sept ou dix huit ci devant soi disant… … Dictionnaire de la Langue Française d'Émile Littré
moins-disant — moins disant, ante [ mwɛ̃dizɑ̃, ɑ̃t ] adj. • 1970; de moins et disant, p. prés. de dire ♦ Dr., admin. Qui fait l offre la plus basse dans une adjudication. ● moins disant, moins disants nom masculin Personne qui, dans une adjudication, fait l… … Encyclopédie Universelle
mieux-disant — mieux disant, ante [ mjødizɑ̃, ɑ̃t ] adj. • XVIIIe; de mieux et disant, p. prés. de dire ♦ Vx Qui parle mieux que les autres. Mod. Subst. « les mieux disants littéraires » (Le Monde, 1987). ⇒ élite, gratin. Le mieux disant culturel. mieux disant … Encyclopédie Universelle
bien-disant — ⇒BIEN DISANT, ANTE, adj. A. Vx. Qui dit du bien des autres. (Quasi )anton. médisant. Rem. Attesté dans la plupart des dict. gén. du XIXe s. ainsi que dans QUILLET 1965. B. Rare. Qui parle avec élégance et facilité. En partic. Qui a une bonne… … Encyclopédie Universelle
SOI-DISANT — adj. inv. T. de Procédure Qui se dit tel. Un tel, soi disant héritier, soi disant légataire, etc. Il se dit aussi, par raillerie ou par mépris, dans le langage ordinaire. Un tel, soi disant gentilhomme. De soi disant docteurs … Dictionnaire de l'Academie Francaise, 8eme edition (1935)
bien-disant — bien disant, ante (biin di zan, zan t ) adj. 1° Qui parle élégamment, facilement. C est un homme bien disant. • Votre subtile et bien disante tristesse, BALZ. I, 237. • Ainsi raisonnait Paul Louis, et cependant écoutait le jeune homme bien… … Dictionnaire de la Langue Française d'Émile Littré
