-
61 minerai
m. (de mine2) руда; minerai de fer желязна руда. -
62 nifé,
nif ou nife m. (de nickel et fer) геол. нифе ( централно земно ядро). -
63 passer
v. (lat. pop. °passare, de passus "pas") I. v.tr. 1. минавам, преминавам, пребродвам, прехвърлям, прегазвам, преплувам; 2. прекарвам, изкарвам; passer les vacances прекарвам лятната си почивка; 3. прекарвам, пренасям (стоки и др.); 4. подавам; passer le sel подавам солта (на маса); 5. пропускам, изпускам, не споменавам; passer sous silence премълчавам; 6. надявам, обличам; passer une robe а la hâte обличам рокля набързо; 7. поставям, мушкам, прокарвам (въже, конец); 8. прекарвам, прецеждам, пресявам; passer au tamis пресявам със сито; 9. надничам, показвам (главата си); 10. обработвам, като потопявам, прекарвам, нанасям (с вар и др.); 11. прощавам, извинявам; passer а qqn. ses caprices прощавам някому всички капризи; 12. надхвърлям, надвишавам; 13. превъзхождам; надпреварвам, задминавам; 14. правя, произвеждам; passer а la visite правя медицински преглед; passer une commande правя поръчка; 15. прекарвам; passer la main dans ses cheveux прокарвам ръка в косите Ј; 16. passer au fer а repasser разглаждам с ютия; 17. прожектирам (филм); 18. сменям скорост (в кола); 19. предавам нещо на някого; passer la parole а qqn. предавам думата на някого; 20. съставям акт; 21. сключвам (договор); II. v.intr. 1. минавам, тека (за време); 2. присъединявам се, отбивам се, наминавам, отивам; ставам; налагам се; passer en habitude ставам обичай, навик; 3. ставам, произвеждат ме, получавам звание; passer maître ставам майстор; 4. увяхвам, прецъфтявам, губя блясъка, силата; изчезвам; 5. свършвам, умирам; 6. изпарявам се, преминавам; tout passe всичко преминава; 7. прокарвам, приемам, гласувам (закон и др.); se passer 1. изминавам, минавам; les moments que se passent dans l'attente миговете, които минават в очакване; 2. случва се; l'action se passe en un jour действието се случва в един ден; 3. губя се; увяхвам; губя силата, блясъка; 4. безлично става, случва се; que se passer-t-il; il ne se passer rien нищо не се случва; 5. se passer de ост. задоволявам се с; мод. живея без, лишавам се; se passer d'argent живея без пари; se passer de ses services лишавам се от услугите му. Ќ passer par-dessus не държа сметка за; passer pour минавам за; имат ме, смятат ме за; passer sur прощавам; не държа на, не вземам под внимание; стъпвам, настъпвам; y passer споделям същата участ; ставам жертва, пропадам; в съчет. с полуспомагателни глаголи: faire passer предавам, изпращам; laisser passer пускам, позволявам да мине; loc. adv. en passant между другото, мимоходом. Ќ expérience passe science погов. не питай старило, а питай патило; passer а tabac разг. пребивам, бия до смърт (в полицията); passer un coup de fil обаждам се по телефона, звънвам на някого; passer au fil de l'épée подлагам на нож, на сеч; passer de vie а trépas умирам; passe encore pour както и да е; passer par les armes разстрелвам; passons! оставете! да не говорим за това! passer sur le ventre (le corps) de qqn. тържествувам над него; passer un examen държа, вземам изпит; se la passer (couler) douce карам си я весело, добре си живея. Ќ Ant. arrêter (s'), rester, durer. -
64 repasser
v. (de re- et passer) I. v.intr. 1. минавам отново, отбивам се пак, наминавам; repasser par le vieux chemin минавам отново по стария път; 2. минавам пак (на определен период от време); II. v.tr. 1. преминавам, прекосявам отново; 2. спомням си, извиквам в паметта, връщам се мислено към, преживявам отново; repasser les événements dans l'esprit извиквам отново събитията в паметта си; 3. преговарям, повтарям, репетирам; 4. проверявам, уча отново, преглеждам отново учебен материал; 5. остря, точа; 6. гладя; 7. предавам (за зараза); 8. repasser un film прожектирам отново филм. Ќ repasser les plats сервирам отново ястията; fer а repasser ютия. Ќ Ant. chiffonner, froisser. -
65 rideau
m. (de rider "plisser", le rideau formant des plis) 1. перде, завеса; tirer les rideaux дърпам завесите; 2. театр. завеса; 3. в съчет. au lever de rideau едноактна пиеса (която въвежда в представлението); 4. прен. преграда, завеса; екран; rideau fer метална завеса на театрална сцена (за предпазване от пожар); полит. желязната завеса (разделяща Източна от Западна Европа); метална ролетна щора на магазин; rideau de feu огнена завеса, вал (от артилерийски огън при атака на пехотата); 5. подвижна стена от малки летвички на мебел. Ќ rideaux de lit балдахин на легло; grimper aux rideaux разг. изпитвам изключително удоволствие; достигам оргазъм; tirer le rideau sur qqch. спирам да се занимавам с нещо; tomber en rideau повреждам се; obturateur а rideau фот. пердеобразен затвор на фотоапарат. -
66 rouge
adj. et n. (lat. rubeus "rougeâtre") 1. червен; Le Petit Chaperon rouge "Червената шапчица" (приказка от Шарл Перо); feu rouge червен сигнал (на светофар); lanterne rouge червен фенер (в квартал на проститутки); vin rouge червено вино; 2. червеникав (за коса); 3. полит. червен, който има леви политически убеждения; l'armée rouge Червената армия; 4. нажежен (до червено); 5. червен (за лице, поради приток на кръв), зачервен; être rouge de colère почервенял съм от гняв; 6. m. червен цвят, червена светлина; червено багрило вещество; rouge vif ярко червено; passer au rouge минавам на червено (на кръстовище); porter une barre de fer au rouge нажежавам желязна пръчка до червено; 7. червило; rouge а lèvres червило за устни; 8. прен. руменина, червенина; 9. червено вино; 10. чаша червено вино; 11. m., f. ост. червен, революционер, комунист; 12. f. червен цвят (на рулетка за игра); miser sur la rouge залагам на червения цвят; 13. червената (опасната) част от скала или таблица, показваща достигането на екстремални стойности. Ќ rouge comme (une cerise, un coq, une écrevisse, un homard) много червен съм (за лицето на човек); un pied de rouge sur la figure дебел слой грим; se fâcher tout rouge loc. adv. сърдя се сериозно; voir rouge loc. adv. гледам на кръв, много съм разгневен; rouge а joues руж за бузи; être dans le rouge в критична ситуация съм; le compte est en rouge сметката е на червено. -
67 rougir
v. (de rouge) I. v.tr. 1. червя, зачервявам, боядисвам в червено; 2. нажежавам до червено; rougir une barre de fer au feu нажежавам до червено желязна пръчка; II. v.intr. 1. почервенявам, червенея, ставам червен; 2. червя се зачервявам се, изчервявам се, срамувам се; rougir jusqu'aux yeux изчервявам се силно; rougir de honte изчервявам се от срам. Ќ rougir de qqn. срамувам се от някого, заради някого; rougir ses mains de sang извършвам кърваво престъпление. Ќ Ant. blêmir, pâlir. -
68 rouille
f. (lat. pop. °robicula, class. robigo, robiginis) 1. ръжда; la rouille ronge le fer ръждата разяжда желязото; 2. бот. ръжда (болест по житните растения); 3. adj.inv. червено-кафяв ( за цвят). -
69 rouiller
v. (de rouille) I. v.tr. 1. покривам с ръжда, предизвиквам ръжда; l'humidité rouille le fer влагата покрива желязото с ръжда; 2. предизвиквам болестта ръжда (по растенията); 3. прен. отслабвам, притъпявам, правя да изгуби своята подвижност, пъргавост (поради възрастта); II. v.intr. 1. ръждясвам, покривам се с ръжда; 2. прен. отслабвам, изгубвам своята подвижност; se rouiller покривам се с ръжда ( поради възрастта). -
70 rouverin
ou rouverain m. (lat. rubellus) в съчет. fer rouverin чупливо желязо. -
71 santé
f. (lat. sanitas, atis, de sanus) 1. здраве; perdre la santé загубвам си здравето; être en bonne santé в добро здраве съм; avoir une petite santé имам деликатно здраве; comment va la santé? как сме със здравето?; 2. здравеопазване; maison de santé болнично заведение; 3. наздравица; а votre santé! за ваше здраве! наздраве; boire а la santé de qqn. пия за здравето на някого. Ќ avoir une santé самоуверен съм; une santé de fer желязно здраве; se refaire une santé възстановявам силите си; santé passe richesse здравето е по-ценно от богатството. Ќ Ant. maladie. -
72 sceptre
m. (lat. sceptrum, gr. skeptron) 1. скиптър, жезъл; 2. прен. монархическа власт, господство, владичество. Ќ sceptre de fer деспотично управление. -
73 scorie
f. (lat. scoria, gr. skôria "écume du fer") 1. сгурия; 2. шлака; 3. вид лека, шуплеста лава; 4. прен. лоша част от нещо, отпадък. -
74 station
f. (lat. statio, de stare "se tenir debout, s'arrêter") 1. престой, спирка; 2. положение на тялото, стойка; 3. станция, гара, спирка; station de taxis спирка за таксита; station de métro, d'autobus спирка на метро, автобусна спирка; station de chemin de fer железопътна спирка; 4. станция; station synoptique метеорологична станция; station télégraphique (téléphonique) телеграфна (телефонна) станция; station d'émission излъчвателна станция; station orbitale орбитална станция; station de production de courant électrique електрическа централа; 5. почивна станция, курорт; station balnéaire морски бани; station d'altitude планинска почивна станция; station de sports d'hiver курорт за зимни спортове; 6. църк. тържествена служба; 7. рел. олтар, пред който се спира за молитва по време на процесия; 8. ост. поредица от проповеди (на великите пости и др.); 9. мор. морска територия, където са разположени корабите на морската брегова охрана; 10. кораби на морската брегова охрана; 11. ареал (на растителен или животински вид); 12. обиталище; station préhistorique праисторическо обиталище; 13. station de lavage автомивка. -
75 sulfate
m. (de sulf- et -ate) хим. сулфат; sulfate de fer железен сулфат, зелен камък; sulfate de cuivre меден сулфат, син камък; sulfate de mercure живачен сулфат. -
76 taule
f. (de tôle "fer en lames", les deux graphis étant des formes dial. de table) 1. нар. стая; хотелска стая; 2. арго затвор. -
77 tordre
v.tr. (lat. pop. °torcere, class. torquere) 1. суча, усуквам; пресуквам; tordre une barre de fer усуквам желязна пръчка; 2. свивам, извивам, изкривявам; tordre les poignets а qqn. извивам китките на някого; 3. изцеждам; tordre le linge изцеждам праното бельо; se tordre 1. превивам се; se tordre de douleur превивам се от болка; 2. кърша, извивам, чупя; 3. изкълчвам си; se tordre le pied изкълчвам си крака. -
78 tronçon
m. (du lat. pop. °trunceus, class. truncus "tronqué") 1. къс, парче, отломък, откъслек от нещо, по-дълго, отколкото широко; 2. определена част (от път, разстояние и др.). Ќ tronçon d'une rue, d'un chemin de fer прен. част от улица, от железница. -
79 vapeur1
f. (lat. vapor) 1. пара; изпарение; machine а vapeur1 парна машина; fer а vapeur1 парна ютия; renverser la vapeur1 обръщам тягата на парна машина; прен. спирам действие, което започва да става опасно; обръщам хода на нещо; а toute vapeur1 с пълна пара, с пълна мощност; bain de vapeur1 парна баня; pommes de terres а la vapeur1 картофи, сварени на пара; condensation de la vapeur1 кондензиране на парата; 2. pl. ост., мед. припадъци, неразположение, прилошаване. Ќ а toute vapeur1 с всичка сила.
См. также в других словарях:
FER — Le fer est l’élément chimique métallique de numéro atomique 26, de symbole Fe. Dans la classification périodique, il se place dans la première série de transition entre le manganèse et le cobalt. Ses propriétés chimiques sont voisines de celles… … Encyclopédie Universelle
fer — 1. (fêr) s. m. 1° Métal ductile, malléable, d un emploi considérable dans les arts, et dont la pesanteur spécifique est de 7788. Le fer s appelait mars dans l ancienne chimie. • Les veilles cesseront au sommet de nos tours ; Le fer mieux… … Dictionnaire de la Langue Française d'Émile Littré
Fer (nutriment) — Fer Pour les articles homonymes, voir Fer (homonymie). Fer … Wikipédia en Français
FER (MÉTABOLISME DU) — L’importance du fer ne se limite pas à la technologie. Le fer est, en effet, indispensable au maintien de la vie, à l’échelle cellulaire. Certaines algues et bactéries des eaux ferrugineuses en sont particulièrement riches; elles oxydent le fer… … Encyclopédie Universelle
FER (MINERAIS DE) — Le fer est l’élément qui a permis l’essor de l’industrie moderne. Alors que l’on a assisté à l’avènement de nouvelles formes d’énergie, on peut dire que, en ce qui concerne les produits, notre civilisation en est encore à l’âge du fer, dont… … Encyclopédie Universelle
Fer a cheval — Fer à cheval Pour les articles homonymes, voir Fer à cheval (homonymie). Les fers à cheval modernes sont forgés en acier et cloués sur le sabot … Wikipédia en Français
Fer À Cheval — Pour les articles homonymes, voir Fer à cheval (homonymie). Les fers à cheval modernes sont forgés en acier et cloués sur le sabot … Wikipédia en Français
FER ET E (architecture) — Depuis plus d’un siècle, les métaux ont conquis, dans l’industrie du bâtiment, une place prépondérante; en particulier l’acier, qui a permis d’élever des structures à niveaux multiples et grâce auquel on couvrira sans doute des portées de… … Encyclopédie Universelle
fer — FER. s. m. Metal fort dur, & dont on fait la plus grande partie des instruments qui servent aux artisans. Fer de mine. fer en mine. fer fondu. mine de fer. miniere de fer. fer battu, fer forgé. fer doux. fer aigre. fer dur. fer cassant. escume de … Dictionnaire de l'Académie française
fer — fer·a·ghan; fer·bam; fer·ber·ite; fer·e·to·ry; fer·gha·nite; fer·gu·son·ite; fer·i·ty; fer·mail; fer·man·agh; fer·ma·ta; fer·mat s; fer·ment·abil·i·ty; fer·ment·able; fer·men·tal; fer·men·ta·tion; fer·ment·ative; fer·ment·er; fer·men·tes·ci·ble;… … English syllables
fer-blanc — [ fɛrblɑ̃ ] n. m. • 1317; de fer et blanc ♦ Tôle de fer doux, laminé ou battu, recouverte d une couche d étain pour la protéger de la rouille. Des fers blancs. Boîte de conserve, ustensiles en fer blanc. ⇒ ferblanterie. ● fer blanc, fers blancs… … Encyclopédie Universelle
