-
1 brillant,
e adj. (de briller) 1. бляскав, блестящ, лъскав; ярък; des couleurs brillant,es ярки цветове; cheveux brillant,s блестящи коси; 2. прен. блестящ, цветущ; великолепен; un brillant, avenir блестящо бъдеще; faire une brillant,e carrière правя бляскава кариера; 3. m. брилянт (шлифован диамант); блясък; le brillant, d'une cérémonie блясъкът, великолепието на церемония; faux brillant, ост. фалшив блясък; 4. brillant, а lèvres вид червило. Ќ Ant. obscur, pâle, sombre, terne. -
2 blafard,
e adj. (moy. all. bleichvar "de couleur pâle") 1. бледен; тъмен, без блясък; teint blafard, бледен цвят на лицето, изпит, безкръвен; 2. мъждукащ. Ќ Ant. brillant, éclatant; coloré, vif. -
3 blanc1,
blanche m., f. (frq. °blank "brillant') 1. бял цвят, белина; побеляване; белота, бяла боя; un blanc1, immaculé неопетнена белота; le blanc1, réfléchit la lumière бялото отразява светлината; 2. ост. белило, пудра за лице; 3. човек от бялата раса; 4. бяла билярдна топка; 5. бели платове, бели дрехи; бельо; porter du blanc1, нося бели дрехи; 6. бяло (празно) място, бяло поле, интервал; 7. бяло вино; 8. f. разг. хероин; 9. f. муз. половина нота; 10. f. жена от бялата раса; 11. в съчетание със съществителни: blanc1, d'argent бот. печурка, Agaricus argyraceus; blanc1, de baleine сперцет; blanc1, de baryte бариев сулфат, бариева бяла сол; blanc1, de bismuth, blanc1, de neige бисмутов нитрат; blanc1, de céruse, blanc1, de plomb основен оловен карбонат; бяла боя, белило; blanc1, de chaux гасена вар с вода, варна вода; бадана; blanc1, d'eau бот. водна лилия; blanc1, de l'њuf белтък на яйце; blanc1, de poulet бяло месо от пиле; blanc1, de zinc цинков окис; 12. loc. chauffer le fer а blanc1, нагорещявам желязо до побеляване; couper le bois а blanc1, изсичам гора до корен (от край до край); être armé а blanc1, въоръжен съм до зъби; tirer а blanc1, стрелям с халосни патрони; а blanc1, прен. без реален ефект, само заради опита; de but en blanc1, направо, без заобикалки; внезапно, неочаквано; рязко; tirer en blanc1, печатам само от едната страна; voir tout en blanc1, виждам нещата от добрата им страна; 13. централна част на мишена; 14. бяла домакинска техника. Ќ regarder qqn. dans le blanc1, des yeux гледам някого право в очите (гледам го втренчено); homme en blanc1, хирург; photo en noir et blanc1, черно-бяла фотография; chèque en blanc1, чек с ненаписана сума или име; saigner а blanc1, изтича ми всичката кръв; прен. изтощавам силно. -
4 blanc2,
blanche adj. (frq. °blank "brillant") 1. бял; race blanc2,che бяла раса; barbe blanc2,che бяла брада; 2. чист, измит, изпран; linge blanc2, чисти долни дрехи; 3. бледен, побледнял; 4. невинен, оправдан, чист, неопетнен. Ќ arborer drapeau blanc2, издигам бяло знаме, предавам се (за войска); argent blanc2, сребърни пари, бели пари; arme blanc2,che хладно оръжие; carte blanc2,che пълна свобода, пълна власт; c'est bonnet blanc2, et blanc2, bonnet не по врат, ами по шия; dire tantôt blanc2, tanôt noir постоянно променям мнението си; faire chou blanc2, не постигам никакъв резултат, не успявам; gelée blanc2,che скреж, слана; harengs blanc2,s солени, но неопушени херинги; nuit blanc2,che безсънна нощ; vers blanc2,s бели, неримувани стихове; verre blanc2, безцветно стъкло; fer-blanc2, тенекия; globule blanc2, бяло кръвно телце; houille blanche водна енергия; produits blanc2,s бяла домакинска техника; page blanc2,che чиста страница; voter blanc2, гласувам с бяла бюлетина; mariage blanc2, фиктивен брак; voix blanc2,che безизразен глас; lumière blanc2,che светлина, която прилича на дневната; bruit blanc2, широкоспектърен шум, покриващ голяма част от честотната скЂла; променлив паразитен шум; salle blanc2,che стерилна стая. Ќ Ant. noir, fade, malpropre. -
5 brillamment
adv. (de brillant) бляскаво, блестящо; jouer brillamment un rôle играя блестящо роля. Ќ Ant. médiocrement. -
6 brillance
f. (de brillant) 1. астр. светимост; 2. лит. блясък. -
7 brillanter
v.tr. (de brillant) 1. дялам във вид на брилянт; 2. лит. правя блестящ; 3. техн. полирам. Ќ style brillanté прен. изискан стил. Ќ Ant. ternir. -
8 brillantine
f. (de brillant) брилянтин. -
9 coruscant,
e adj. (de coruscans "brillant") поет., ост. блестящ, искрящ. -
10 falot2,
e adj. (p.-к. angl. fellow "compagnon") 1. ост. смешен, странен, забавен; 2. нищожен, безличен; personne falot2,e безличен човек. Ќ Ant. brillant. -
11 rayonne
f. (de l'angl. amér. rayon, du fr., а cause du brillant) вискоза, изкуствена коприна. -
12 ténébreux,
se adj. (lat. tenebrosus) 1. мрачен, тъмен; bois ténébreux, мрачна гора; 2. прен. таен, подмолен, неясен, неразбираем; desseins ténébreux, подмолни намерения. Ќ Un beau ténébreux, красив човек с мрачен, замислен вид. Ќ Ant. brillant, clair, lumineux.
См. также в других словарях:
brillant — brillant, ante (bri llan, llan t , ll mouillées, et non bri yan) adj. 1° Qui brille. Tout brillant d or. Couleur brillante. Rendre les outils brillants. Son plumage est alors plus brillant. • Quelle Jérusalem nouvelle Sort du fond des déserts … Dictionnaire de la Langue Française d'Émile Littré
brillant — BRILLANT, ANTE. adjectif. Qui brille, qui a un grand éclat. Plus brillant que le soleil. Une lumière brillante. Un diamant fort brillant. f♛/b] Il se dit figurément Des choses morales et spirituelles. C est un homme qui a fait des actions… … Dictionnaire de l'Académie Française 1798
brillant — Brillant, [brill]ante. adj. Qui brille, qui a un grand esclat. Plus brillant que le Soleil. une lumiere brillante. la valeur & la generosité sont des vertus brillantes. cette pensée est fort brillante. Il est quelquefois subst. Ce diamant a plus… … Dictionnaire de l'Académie française
Brillant — may refer to:;People *Felix Brillant *Dany Brillant *Jean Brillant;Other *Birilyant, a dance *Val Brillant, Quebec;See also *Brilliant (disambiguation) … Wikipedia
brillant — Adj erw. fremd. Erkennbar fremd (18. Jh.) Entlehnung. Entlehnt aus frz. brillant, dem PPräs. zu frz. briller glänzen , aus it. brillare. Die weitere Herkunft ist nicht völlig geklärt (vielleicht zu Beryll; Brille). Substantiviert Brillant m. für… … Etymologisches Wörterbuch der deutschen sprache
brillant — brillant, Brillant, Brillantine, Brillanz ↑ brillieren … Das Herkunftswörterbuch
Brillant — brillant, Brillant, Brillantine, Brillanz ↑ brillieren … Das Herkunftswörterbuch
brillant — Adj. (Mittelstufe) sehr gut, glänzend Synonyme: ausgezeichnet, großartig, hervorragend, vortrefflich, exzellent (geh.) Beispiele: Das ist eine brillante Idee. Wir haben uns dort brillant unterhalten … Extremes Deutsch
Brillant [1] — Brillant (fr., spr. Brilliang), 1) glänzend, schimmernd, funkelnd; 2) ausgezeichnet; 3) von Pferden von schöner Farbe, Figur u. Gange … Pierer's Universal-Lexikon
Brillant [2] — Brillant, geschissener Edelstein, bes. Diamant, u. Brillanetten, so v.w. Halbbrillanten, s.u. Diamant. Daher Brillantier, Diamant , überhaupt Edelsteinschleifer; Brillantiren, Edelsteine, bes. Brillanten, auch andere harte Dinge, z.B. Stahl, nach … Pierer's Universal-Lexikon
Brillant — (franz., spr. brijāng, briljánt; »glänzend«), ein geschliffener Edelstein in Form von zwei abgestutzten, an ihren Grundflächen miteinander verbundenen Pyramiden, auch soviel wie Diamant, der meist Brillantschliff erhält. Vgl. Edelsteine. Faluner… … Meyers Großes Konversations-Lexikon
