-
1 Branche
Branche [ ˈbrɑ̃:ʃə ] f, -n бранш, отрасъл; aus einer Branche kommen от един и същ бранш сме. -
2 branche
f. (bas lat. branca "patte") 1. клон; branche mère главен клон, който расте направо върху дънера; branche а bouquet клон с множество плодни пъпки; secouer les branches d'un arbre тръскам клоните на дърво; dépouiller les branches d'un arbre окастрям клоните на дърво; 2. ръкав, разклонение (на река); 3. отдел, отрасъл, клон; 4. линия (за родство); 5. разклонение; les branches d'un nerf разклоненията на нерв; les branches d'une racine разклоненията на корен; chandelier а 3 branches свещник с три разклонения; 6. част на литературно произведение; 7. икономически сектор, област, бран. Ќ avoir de la branche нар. произхождам от видно семейство; être comme l'oiseau sur la branche нар. в несигурно положение се намирам; scier la branche sur laquelle on est assis режа клона, на който седя; cheval qui a de la branche кон с дълга шия и малка глава; avoir de la branche имам добър външен вид, изискан съм; расов съм (за животно); ma vieille branche разг. стари приятелю. Ќ Ant. tronc; souche. -
3 branché,
e adj. et n. (de brancher) 1. разг. който е в течение на това, което става, осведомен; моден, по модата; 2. разг. être branché, силно съм заинтересуван. -
4 brancher
v. (de branche) I. v.tr. 1. скачвам (тръби, кабели и др.); 2. включвам (в електрическата мрежа); brancher le téléphone включвам, свързвам телефона; brancher l'aspirateur включвам прахосмукачката в мрежата; brancher la radio включвам радиото; 3. прен. ориентирам, насочвам; brancher la conversation sur насочвам разговора към; 4. разг. осведомявам; заинтересувам, пробуждам интерес; ça te branche d'aller au ciné? имаш ли желание да идем на кино?; II. v.intr. кацам, кацвам (на клон); se brancher кацам на клон. -
5 ramingue
adj. (it. ramingo, de ramo "rameau", mot d'abord appliqué au faucon qui vole de branche en branche) в съчет. cheval ramingue кон, който отказва да върви, след като е пришпорен. -
6 brancard
m. (de branque, forme norm. de branche) 1. носилка, дръжка на носилка; 2. стръка. Ќ ruer dans les brancards ритам срещу ръжен. -
7 branchage
m. (de branche) 1. клонак, клони на дърво; 2. pl. отрязани при кастрене клони. -
8 branchée
f. (de branche) рядко, в съчет. une branchée de cerises клон с всичките череши по него. -
9 branchette
f. (de branche) лит. клонче. -
10 branchu,
e adj. (de branche) клонест, клонат; arbre branchu, клонесто дърво. -
11 casser
v. (lat. quassare, de quatere "secouer") I. v.tr. 1. чупя, счупвам, разчупвам, начупвам, троша, натрошавам; късам, скъсвам; casser un vase чупя ваза; casser un bras чупя ръка; 2. отменявам, анулирам; касирам; casser une sentence отменявам присъда; 3. воен. лишавам от служба, чин, разжалвам; casser un officier разжалвам офицер; 4. замайвам, опивам; 5. повреждам; II. v.intr. 1. чупя се, счупвам се, троша се, строшавам се, късам се, скъсвам се; le fil casse конецът се къса; une branche a casse един клон се счупи; 2. разпадам се; la pâte casse sous les doigts тестото се разпада под пръстите; se casser v.pron. чупя се, натрошавам се, късам се; изчезвам, чупя се; casse - toi! махай се! Ќ casser la tête а qqn. счупвам главата на някого; разг. безпокоя, досаждам на някого; casser la croûte разг. похапвам; il faut casser le noyau pour en avoir l'amande без труд нещо не се постига; on ne fait pas d'omelette sans casser les њufs погов. без мъка няма сполука; qui casse les verres les paye погов. каквото си си надробил, такова ще сърбаш; se casser la tête разг. блъскам си главата; casser du bois сека дърва; casser du sucre sur le dos de qqn. злословя за някого; casser sa pipe умирам; se casser le nez а la porte de qqn. намирам затворена врата; se casser le nez разг. пропадам; casser les pieds а qqn. досаждам на някого; casser les oreilles а qqn. вдигам силен шум, проглушавам; se casser la voix преграквам; ça ne casse rien разг. това не е нещо необикновено; а tout casser много силно; необикновено, изключително (un film а tout casser изключителен филм); най-много; casser les prix налагам ниски цени, правя дъмпинг; casser le rythme нарушавам ритъм; tout passe, tout lasse, tout casse всичко си има край; ça passe ou ça casse или-или. Ќ Ant. arranger, raccommoder, recoller, réparer; confirmer, ratifier, valider. -
12 ébrancher
v.tr. (de й- et branche) кастря, изкастрям, окастрям, изсичам клони на дърво. -
13 embranchement
m. (de en- et branche) 1. разклонение; разклоняване (на дърво, на път, на канализация и др.); 2. кръстопът; 3. клон на науката; дял на класификация. -
14 gourmand,
e adj. et n. (o. i.) 1. лаком; être gourmand, de nourriture лаком съм за храна; être gourmand, d'honneurs жаден съм за почести; 2. прен. тщеславен, славолюбив; 3. m., f. червоугодник; 4. гастрономичен, където се яде добре; 5. който консумира много енергия ( за уред). Ќ branche gourmand,e издънка, която изсмуква сока на дървото. Ќ Ant. tempérant, frugal, sobre. -
15 jachère
f. (lat. médiév. gascaria, gallo-rom. °ganskaria, rad. gaul. °gansko "branche, charrue") угар; mettre une terre en jachère оставям земя за угар; champ en jachère нива, която е оставена за угар. Ќ Ant. culture. -
16 jucher
v. (de l'a. fr. juc, joc, frq. °juk "joug, perchoir") I. v.intr. 1. кацам (за домашни птици, когато трябва да спят); 2. прен. живея високо; II. v.tr. поставям високо; jucher un enfant sur ses épaules поставям дете на раменете си; maison juchée sur une colline къща, намираща се високо на хълм; se jucher кацвам, покатервам се; se jucher sur un toit покатервам се на покрив; se jucher sur une branche заставам на клон. Ќ Ant. descondre. -
17 oiseau
m. (lat. pop. °aucellus) 1. птица; oiseau de passage, migrateur прелетна птица; oiseau de proie, rapace хищна птица; oiseau chanteur пойна птица; oiseaux plongeurs, coureurs птици гмуркачи, бегачи; oiseau diurne, nocturne дневна, нощна птица; 2. разг., ирон. птица, личност; 3. техн. носило ( за носене хоросан на гръб). Ќ а vol d'oiseau по права, въздушна линия; être comme l'oiseau sur la branche живея в неизвестност, не зная какво ме очаква; petit а petit l'oiseau fait son nid погов. капка по капка вир става; oiseau rare, bleu рядко ценен човек; aux oiseaus забележителен, чудесен; donner а qqn. des noms d'oiseau обиждам някого; manger comme un oiseau ям малко. -
18 rame1
f. (du lat. ramus "branche") 1. подпора, колче (на растение); 2. ост., лит. клон на дърво. -
19 spadice
m. (lat. spadix d'o. gr. "branche de palmier") бот. класовидно съцветие. -
20 vignette
f. (dimin. de vigne, d'abord "ornement en branche de vigne") 1. винетка; 2. ост. илюстрация в книга или списание; 3. украшение по краищата на кърпичка; 4. удостоверение за платен данък на шофьор (залепено на предното стъкло на кола); 5. орнамент на хартия за писма; 6. художествено изработена рамка на илюстрация; 7. бандеролче или етикетче с името на производителя на стока.
См. также в других словарях:
branche — [ brɑ̃ʃ ] n. f. • 1080; bas lat. branca « patte (d un animal) » I ♦ 1 ♦ Ramification latérale de la tige ligneuse (d un arbre). ♢ Arbor. Ramification la plus forte. Branche mère, qui pousse directement sur le tronc. Branches fruitières. ⇒ courson … Encyclopédie Universelle
branché — branche [ brɑ̃ʃ ] n. f. • 1080; bas lat. branca « patte (d un animal) » I ♦ 1 ♦ Ramification latérale de la tige ligneuse (d un arbre). ♢ Arbor. Ramification la plus forte. Branche mère, qui pousse directement sur le tronc. Branches fruitières. ⇒ … Encyclopédie Universelle
branche — BRANCHE. s. f. Le bois que pousse le tronc d un arbre. Petite branche. Grosse branche. Cet arbre étend ses branches bien loin, pousse ses branches toutes droites. Il faut couper cette branche. La branche rompit sous lui. Une branche de laurier.… … Dictionnaire de l'Académie Française 1798
branche — BRANCHE. s. f. Rameau d un arbre, le bois que pousse le tronc d un arbre. Petite branche. grosse branche. cet arbre estend ses branches, pousse ses branches toutes droites. il faut couper cette branche. la branche rompit sous luy. branche de… … Dictionnaire de l'Académie française
Branche — (frz. Ast, Zweig) bezeichnet: Wirtschaftszweig Branche (Literaturwissenschaft), Überlieferungszweig der mittelalterlichen Literatur Branche (Technik), Schneide einer Schere Siehe auch: Wiktionary: Branche – Bedeutungserklärungen,… … Deutsch Wikipedia
branché — branché, ée (bran ché, chée) part. passé. 1° Perché. Un faisan branché. Fig. et familièrement. Un mousse branché sur une vergue. 2° Pendu. • Et le trio branché mourut contrit, LA FONT. Orais … Dictionnaire de la Langue Française d'Émile Littré
Branche — Sf Abteilung, Zweig erw. fach. (18. Jh.) Entlehnung. Entlehnt aus frz. branche Zweig , dieses aus l. branca Pfote u.a. . Wörter für Zweig, Ast und für Arm, Finger sind mehrfach parallel. Ebenso nndl. branche, ne. branch, nschw. branch, nnorw.… … Etymologisches Wörterbuch der deutschen sprache
branche — Branche, Ramus, Semble qu il vienne de ce mot Brachium, car Virgile dit au sixieme de son Eneide, In medio ramos, annosaque brachia pandit Vlmus opaca ingens. Les branches sont comme bras des arbres. Branche coupée, Ramale. Les petites branches… … Thresor de la langue françoyse
Branche — Branche: Die Bezeichnung für einen »Wirtschafts oder Geschäftszweig« wurde im 18. Jh. aus gleichbed. frz. branche entlehnt. Das Wort bedeutet im Frz. eigentlich »Ast, Zweig«. Dieses geht zurück auf vlat. branca »Pranke, Pfote«, dessen Herkunft… … Das Herkunftswörterbuch
Branche — (fr., spr. Brangsch), 1) Zweig, Ast; bes. 2) die Linie eines Geschlechts; 3) Fach einer Wissenschaft; 4) Zweig einer Handelsunternehmung; 5) (Kriegsw.), so v.w. Horchgang … Pierer's Universal-Lexikon
Branche — (franz., spr. brāngsch ). Zweig, Abteilung, Fach (eines Geschäfts, einer Wissenschaft etc.) … Meyers Großes Konversations-Lexikon
