-
1 boyau
m. (lat. botellus "petite saucisse") 1. черво (на животно); les petits boyaux тънките черва; 2. маркуч; 3. тесен вход, пасаж на улица; 4. дълга тясна улица; 5. гума за състезателен велосипед. Ќ corde а boyau струна от черво; boyau de chat мед. хирургически конец. -
2 billevesée
f. (mot de l'Ouest, p.-к. de beille "boyau " et vezé "gonflé") ост. pl. бръщолевене, нелепост; бабини деветини. -
3 boyauter
(se) v. pron. (de boyau) нар. смея се без задръжки. -
4 corde
f. (lat. chorda, gr. khordê "boyau") 1. въже; lier qqch. avec une corde връзвам нещо с въже; corde de puits въже за спускане на кофа в кладенец; 2. муз. струна; 3. нишка в основа на плат; 4. геом. хорда; 5. стара мярка за количество дървен материал (4 куб. м); 6. въже на бесилка; 7. прен. бесилка, обесване; 8. тетива; corde d'arc тетива на лък; 9. въже, което е ограничавало вътрешната страна на писта на хиподрум; tenir la corde стоя (намирам се) до самото ограничително въже; прен. в изгодно положение съм; имам предимство; 10. въже, на което играе въжеиграч; 11. pl. въжетата, заграждащи боксов ринг; 12. pl. струнните инструменти в оркестър. Ќ avoir plusieurs cordes а son arc разполагам с много възможности; corde а feu фитил; danseur de corde въжеиграч; homme de sac et de corde обесник, нехранимайко; il ne faut point parler de corde dans la maison d'un pendu в къщата на обесен не се говори за въже; toucher la corde sensible засягам най-чувствителното място, най-чувствителната струна; tirer sur la corde злоупотребявам с търпението на някого; se mettre la corde au cou попадам в трудна ситуация; женя се; un argument usé jusqu'а la corde изтъркан довод; corde а linge въже за сушене на пране; prendre un virage а la corde вземам завой от вътрешната страна, по най-пряката траектория (за автомобил); être sur la corde raide в деликатна ситуация съм; corde а sauter въже за скачане; corde d'attache алпинистко въже, осигуряващо няколко души; cordes vocales гласни струни; ce n'est pas dans mes cordes това не е от моята компетентност; corde du tympan слухов нерв; corde dorsale зачатък на гръбначен стълб при ембриона; хорда. -
5 godiveau
m. (d'un rad. god- "enflé" et beille "ventre", lat. botulus "boyau", d'apr. veau) 1. топче от месо в чорба; 2. яхния с кълцано месо. -
6 tord-boyaux
m.inv. (de tordre et boyau) арго много силна долнокачествена ракия. -
7 tournebouler
v.tr. (de l'a. fr. torneboele "culbute", proprem. "tourne boyau", avec infl. de boule) разг. подлудявам.
См. также в других словарях:
boyau — boyau … Dictionnaire des rimes
boyau — [ bwajo ] n. m. • XIIe; bo(i)el 1080; lat. botellus « petite saucisse » 1 ♦ Intestin d un animal (ou, fam. au plur., de l homme). ⇒ entrailles, tripe, viscère. Boyaux de porc, de veau utilisés en charcuterie. ⇒ andouille, boudin, saucisse. Rendre … Encyclopédie Universelle
boyau — BOYAU. s. m. Intestin, conduit qui fait plusieurs circonvolutions, et sert à recevoir les alimens au sortir de l estomac, et à faire sortir du corps les excrémens. Il a les boyaux gangrenés. Gros boyaux. Boyaux grêles. [b]f♛/b] On appelle… … Dictionnaire de l'Académie Française 1798
boyau — BOYAU. s. m. Intestin conduit qui sert à recevoir les aliments, & à les descharger par les excrements. Il a le boyau percé. le boyau culier. dans la colique les boyaux se noüent. corde de boyau. corde à boyau. descente de boyau. On dit fig. &… … Dictionnaire de l'Académie française
boyau — Boyau, Un boyau qu on appelle le long boyau, Ileos. Le boyau culier, Ieiunum, vel Ieiunum intestinum. Boyaux et entrailles, Intestina, Intestinorum. Vuider les boyaux, Exenterare viscera. B … Thresor de la langue françoyse
Boyau — Boy au, n.; pl. {Boyaux} or {Boyaus}. [F. boyau gut, a long and narrow place, and (of trenches) a branch. See {Bowel}.] (Fort.) A winding or zigzag trench forming a path or communication from one siegework to another, to a magazine, etc. [1913… … The Collaborative International Dictionary of English
Boyau — (frz, spr. bŏajoh), im Festungskriege die einzelne gerade Strecke einer Approche … Kleines Konversations-Lexikon
boyau — /bwoˈyō, bwäˈyō or boiˈō/ (fortification) noun (pl boˈyaux) A communication trench ORIGIN: Fr, bowel … Useful english dictionary
boyau — (bo iô ; quelques uns disent boi iô) s. m. 1° La partie du canal digestif qui fait suite à l estomac. Les aliments passent de l estomac dans les boyaux. Les petits boyaux, l intestin grêle ; les gros boyaux, le gros intestin. • Sa fièvre est… … Dictionnaire de la Langue Française d'Émile Littré
BOYAU — s. m. Intestin, conduit qui fait plusieurs circonvolutions, et sert à recevoir les aliments au sortir de l estomac, ainsi qu à rejeter du corps les excréments. Un gros boyau. De longs boyaux. Des boyaux de porc. Il est du langage ordinaire, et ne … Dictionnaire de l'Academie Francaise, 7eme edition (1835)
BOYAU — n. m. Intestin. Il ne se dit qu’en parlant des Animaux. Boyaux de chat, de porc, etc. Pop., Il a failli rendre tripes et boyaux, Il a vomi avec de grands efforts. Corde à boyau ou de boyau, Corde faite des boyaux de certains animaux et servant à… … Dictionnaire de l'Academie Francaise, 8eme edition (1935)
