-
1 bon1,
ne adj. (lat. bonus) 1. добър; bon1, remède добро лекарство; bon1, enfant добро дете; 2. благ, любезен; 3. добродушен, простодушен; un bon1, homme добродушен човек; 4. здрав, силен; une bon1,ne gifle силен шамар; 5. прав, справедлив; une bon1,ne cause право дело; 6. голям, значителен; bon1, nombre de gens голям брой хора; 7. цял; attendre une bon1,ne demi-heure чакам цял половин час; il y a 3 bon1,s kilomètres има цели три километра; 8. скъп, мил; mon bon1, ami! скъпи ми приятелю!; 9. сигурен; un bon1, témoin сигурен свидетел; 10. точен; un bon1, compte точна сметка; bon1,ne réponse точен, верен отговор; 11. честит, щастлив; bon1,ne année! честита Нова година! 12. благоприятен; bon1, vent благоприятен вятър; 13. чист, правилен; bon1, français правилен френски език; 14. полезен; c'est un sport bon1, pour la santé това е спорт, който е полезен за здравето; 15. доходен, изгоден; une bon1,ne transaction изгодна сделка; 16. loc. adv. а bon1, compte на добра цена; а bon1, droit справедливо; а bon1, escient съзнателно; при добро познаване на работата; а la bon1,ne чистосърдечно, искрено; а la bon1,ne franquette просто, искрено, приятелски; а la bon1,ne heure! чудесно! прекрасно! а quoi bon1,? каква полза? а bon1, marché евтино; de bon1,ne foi чистосърдечно, искрено; de bon1,ne heure рано; pour (tout) de bon1, сериозно, не на шега, наистина; 17. interj. bon1,! така, браво, добре (за задоволство); ah, bon1,? така ли?; (за неудоволствие) allons bon1,! хайде де; е... е...; 18. приятен, добър; de bon1,s moments приятни моменти; bon1, voyage! добър път!, приятен път. Ќ а bon1, chat bon1, rat погов. каквото повикало, такова се обадило; а bon1, entendeur salut погов. умният от малко разбира; а bon1, vin point d'enseigne погов. добрата стока сама се хвали; а qqch. malheur est bon1, погов. всяко зло за добро; avoir bon1,ne mine добре изглеждам, в добро здраве съм; bon1, а tirer може да се печата; bon1, courage! успех! приятна работа! bon1, diable добър човек; bon1, Dieu! боже мой! bon1, mot остроумие; bon1, office помощ, съдействие; bon1, ton добри маниери, благоприличие; bon1, vivant гуляйджия; cela est bon1, а savoir това трябва да се знае, да се има предвид; c'est bon1,! добре! c'est un homme de bon1, compte почтен човек е; comme bon1, vous semble (semblera) както намерите за добре; dire la bon1,ne aventure гадая, врачувам; en conter de bon1,nes разказвам бабини деветини; en voilà une bon1,ne! и таз добра! и таз хубава! être bon1, а tout за всичко ме бива; être dans les bon1,nes grâces de qqn. ползвам се от благоволението на някого; faire bon1,ne chère добре се храня, добре си похапвам; il fait bon1, времето е хубаво; il fait bon1, vivre животът е хубав; il fait bon1, (+ inf.) добре е да...; il faut avoir bon1, pied bon1, њil! отваряй си очите добре! j'y fais bon1,ne garde отварям си добре очите; la bailler bon1,ne говоря празни приказки; les bon1,s comptes font les bon1,s amis погов. добри сметки - добри приятели; main bon1,ne здрава ръка; ръка, която носи щастие; mon bon1, ami! драги мой!; n'être bon1, а rien за нищо не ме бива; prendre pour bon1, вземам за чиста монета, за истина; quel bon1, vent vous amène? какъв добър случай ви води насам?; sur un bon1, pied в благоприятно положение; tenir le bon1, bout de l'affaire вземам работата откъм добрата Ј страна; une bon1,ne fois pour toutes веднъж завинаги; il serait bon1, de би било добре да; avoir tout bon1, имам право, успявам; avoir bon1, а un problème намерих добро решение (в детския език); être bon1, en добър съм в (дадена област); être bon1, pour добър съм за, ставам за; bon1, pour le service годен за военна служба; on est bon1,! ние сме печени, опитни; bon1, а добър за (някаква употреба); c'est bon1, а savoir добре е да се знае; а quoi bon1, и защо, защо ли; c'est bon1, това е достатъчно; faire une bon1,ne action извършвам добро дело ( за скаутите). Ќ Ant. méchant, mauvais, petit. Ќ Hom. bond. -
2 nez
m. (lat. nasus) 1. нос; nez aquilin орлов нос; nez droit прав нос; nez retroussé вирнат нос; 2. лице; nez а nez лице с лице; 3. ост. обоняние; нюх; 4. усет, инстинкт; нюх; чувство; avoir le nez fin имам тънък усет; 5. геогр. нос (в море); 6. муцуна, зурла (на животно); 7. изпъкнала част (на кораб, самолет и др.). Ќ faire un nez цупя се; mener qqn. par le nez (или par le bout du nez) водя някого за носа, правя с някого каквото си искам; mettre, fourrer son nez quelque part меся се, вра си носа, където не ми е работа; rire au nez de qqn. открито се подигравам на някого; nez en pied de marmite сплеснат кръгъл нос; nez de betterave голям червен лъскав нос; nez а boire au baril сплеснат нос; nez de pompettes пиянски зачервен нос; avoir un pied de nez срамувам се от нещо; а plein nez много силно; а vue de nez приблизително; le nez au vent шляейки се; avoir du nez (creux) имам нюх; avoir qqn. dans le nez не понасям някого; avoir un verre (coup) dans le nez леко съм пийнал; se casser le nez претърпявам неуспех. -
3 venir
v. (lat. venire) I. v.intr. 1. идвам; пристигам; venez avec moi елате с мен; il va venir той ще дойде; venez près de moi елате до мен; il vint а Genève un homme célèbre в Женева пристигна един прочут човек; venir а qqn. идвам при някого, към някого; 2. идвам, настъпвам, сполетявам; quand vint son tour когато дойде, настъпи неговият ред; 3. идвам, хрумвам; une idée me vient а l'esprit хрумва ми идея; il me vient а l'esprit de идва ми на ума да; 4. никна, раста; le blé vient bien житото расте добре; 5. образувам се, излизам; des boutons lui viennent sur le visage излизат му пъпки по лицето; 6. достигам; votre fils me vient а l'épaule синът ви достига до рамото ми (на ръст); venir а ses fins ост. достигам целите си; 7. излизам, тека (за течност); 8. просъществувам, трая; les vestiges sont venus jusqu'а notre siècle останките са просъществували до наше време; 9. в съчет. с предл.: а venir който трябва да дойде; бъдещ; les générations а venir бъдещите поколения; с нареч. venir а bout справям се, преодолявам; стигам до края; venir а point идвам навреме, на място; venir de идвам, донесен съм от; произхождам от; venir de Sofia идвам от София; venir de la part de qqn. идвам от името на някого; ce mot vient du latin тази дума идва от латински; cela vient de ce que (+ ind.) това идва от факта, че; de là vient que оттам следва, че; d'où vient que ето защо, следователно; venir après следвам след; en venir а достигам до дадена точка, до дадено действие, до даден резултат; en venir aux coups стигаме до юмруци; venir en идвам, съм в; venir en abondance идвам (съм) в изобилие (за реколта и др.); y venir стигам там (до дадена точка, до дадено развитие); vous-y venez? достигате ли до моето мнение? qu'il y vienne нека само да дойде; 10. в съчет. faire venir заръчвам, поръчвам, заставям, нареждам; faire venir un livre поръчвам книга; 11. в съчет. laisser venir, voir venir не бързам да действам, очаквам спокойно; 12. раждам се; venir au monde раждам се; 13. venir bien ставам сполучлив (за отпечатване на нещо); l'épreuve vient bien копието се отпечата добре; II. като спомагателен глагол, следван от инфинитив; 1. venir + inf. дава оттенък в значението на инфинитива и следващите глаголи; venir se placer заставам; on vient vous chercher търсят ви; vous venez prétendre que вие претендирате, че; 2. в предл. констр. venir de + inf. означава близко минало време: току-що, преди малко; je viens de sortir току-що излязох; venir а + inf. при условно изречение със si означава евентуално бъдеще, хипотеза: ако случайно; s'il venait а me perdre ако ме изгубеше, в случай, че ме беше изгубил. Ќ de quel pays venez-vous? d'où venez-vous? от небето ли падате? il vient que случва се че; les maladies viennent а cheval et s'en vont а pied посл. болестите лесно идват, но трудно си отиват; se faire bien venir de qqn. правя някого да ме приеме радушно; venir comme tambourin а noce (comme violon en danse) явявам се тъкмо навреме, на място; venons au fait да дойдем на думата си; venu а point назрял; je ne fais qu'aller et venir разг. връщам се веднага; faire venir qqn. извиквам, привиквам някого; je te vois venir avec tes gros sabots отгатвам намеренията ти; la nuit venue щом настъпи нощта; s'en venir ост., диал. идвам.
См. также в других словарях:
bout-de-pied — ● bout de pied, bouts de pied nom masculin Petit siège qui, rapproché d un fauteuil, le transforme en une sorte de chaise longue … Encyclopédie Universelle
bout — [ bu ] n. m. • fin XIIe « coup », puis « extrémité »; de bouter I ♦ 1 ♦ Partie d un objet qui le termine dans le sens de la longueur. ⇒ extrémité. Le bout d une canne. Ciseaux à bouts ronds. Chaussures à bouts carrés. Bout aigu. ⇒ pointe. Couper… … Encyclopédie Universelle
bout — 1. (bou ; le t se lie : de bout en bout, dites : de bou t en bout) s. m. 1° La portion qui termine un corps, un espace. Le bout des rames. Le bout de la queue. Les deux bouts d une corde. Le bout du champ. Bâton à deux bouts, sorte de bâton… … Dictionnaire de la Langue Française d'Émile Littré
bout — BOUT. subs. mas. L extrémité d un corps, d un espace, en tant qu étendus en long. Le bout d un bâton. Le bout d une pique. Le bout d une perche. Le bout d une table. Les deux bouts d une table. Le bout d une galerie. Le bout d une allée. Le bout… … Dictionnaire de l'Académie Française 1798
BOUT — s. m. L extrémité d un corps, d un espace. Le bout, les deux bouts d un bâton. Le bout d une pique, d une perche. Il lui présenta le bout du fusil. Appuyer le bout d un pistolet sur la poitrine de quelqu un. Tirer un coup de pistolet à bout… … Dictionnaire de l'Academie Francaise, 7eme edition (1835)
pied — nm. msf. (partie de la jambe et mesure de longueur) ; bas (d une montagne, d un champ en pente, du village ...) : pâ (Beaufort), pé (Doucy Bauges.114), PÎ (Albanais.001, Annecy.003, Balme Si.020, Bellecombe Bauges.153, Cordon.083, Magland, Megève … Dictionnaire Français-Savoyard
PIED — Le pied, ou extrémité libre du membre inférieur, présente chez l’homme une disposition unique. Certes, une analyse superficielle risquerait de le considérer comme une structure en régression. Le pied est, en effet, un assemblage d’éléments osseux … Encyclopédie Universelle
pied-de-biche — [ pjed(ə)biʃ ] n. m. • 1720; de pied, de et biche 1 ♦ Pied de meuble galbé (autrefois terminé en sabot de biche), caractéristique du style Louis XV. « une vieille table à pieds de biche » (Balzac). ♢ (1833) Poignée de heurtoir, de sonnette… … Encyclopédie Universelle
pied — PIED. s. m. Partie du corps de l animal, qui est jointe à l extremité de la jambe, & qui luy sert à se soustenir & à marcher. Pied droit. pied gauche. les doigts du pied. les ongles du pied. le cou du pied. la cheville du pied. la plante des… … Dictionnaire de l'Académie française
Pied (anatomie) — Pour les articles homonymes, voir Pied. Le pied (du latin pedem, accusatif de pes, pedis[1]) est une partie du membre inférieur humain et en constitue son extrémité distale. Il sert à l’homme à se soutenir debout (station verticale) et … Wikipédia en Français
Pied (partie du corps) — Pied (anatomie) Pour les articles homonymes, voir Pied. Le pied (du latin pedem, accusatif de pes, pedis[1]) est une partie du membre inférieur humain et en constitue son extrémité distale. Il sert à l’homme à se soutenir debout (station… … Wikipédia en Français
