-
1 vent
m. (lat. ventus) 1. вятър; les vents du nord, du sud, d'est, d'ouest северните, южните, източните, западните ветрове; vent d'amont (vent de mer) вятър, който духа откъм морето; vent d'aval (vent de terre) вятър, който духа откъм сушата; coup (rafale) de vent внезапен силен вятър; vent fort силен вятър; vents alizés пасатни ветрове; faire du vent духам; un grand vent se leva задуха силен вятър; vents de mousson мусонни ветрове; le vent tombe вятърът утихва; le vent chasse les nuages вятърът издухва облаците; 2. въздух; ballon plein de vent балон, пълен с въздух; 3. анат. чревни газове, пръдня; avoir des vents имам газове. Ќ aller comme le vent вървя много бързо; avoir du vent plein son sac вятър го вее; avoir vent arrière (avoir le vent en poupe) мор. вятърът ме бие отзад; прен. помага ми щастието; avoir vent debout мор. вятърът ми пречи, духа срещу посоката ми на движение; avoir vent de qqch. подушвам нещо; coup de vent внезапен вятър; des quatre vents от всички краища; en plein vent на открито; fusil а vent въздушна пушка; il fait du vent духа вятър; le nez au vent с вирнат нос; le vent tourne вятърът се променя; le vent remonte мор. вятърът става от северен на западен (за северното полукълбо) и от западен на северен (за южното); n'avoir ni vent ni nouvelles de qqn. нямам вест от някого; petite pluie abat grand vent посл. малката причина води до големи последици; quel bon vent vous amène? какво ви носи тук? être coiffé en coup de vent косите ми са разчорлени; qui sème le vent récolte la tempête който сее ветрове, жъне бури, който копае гроб другиму, сам пада в него; prendre le vent подушвам следи (за ловджийско куче); les quatre vents четирите посоки на света; а tous les vents навсякъде, във всички посоки; vent solaire астр. слънчев вятър; être dans le vent ост. според модата съм; bon vent! на добър път!; tourner а tous les vents много съм непостоянен; le vent était а l'optimisme настроението беше оптимистично; filer comme le vent вървя много бързо; du vent празни, безполезни, несериозни неща; несериозни обещания; faire du vent разг. правя се на важен; sentir le vent du boulet чувствам опасността; instrument а vent духов инструмент. Ќ Hom. van. -
2 amener
v.tr. (de mener) 1. довеждам, докарвам; 2. влека, повличам; 3. прен. навеждам; ceci m'amène а la pensée de това ме навежда на мисълта да; 4. причинявам, докарвам; ça pourrait t'amener du désagrément това би могло да ти причини неприятности; 5. мор. amener les voiles свалям платната; 6. дърпам към себе си; pécheur qui amène son filet рибар, който дърпа, издърпва мрежата си; s'amener разг. идвам, пристигам, нося се. Ќ mandat d'amener призовка за явяване на съд; арестуване; quel bon vent vous amène? какъв вятър ви носи? -
3 dieu
m. (lat. deus) 1. Бог, Господ; dieu merci, dieu (en) soit loué слава Богу, хвала на Бога; 2. бог, божество; les dieux de l'Olympe боговете на Олимп; 3. прен. обожествявана личност; les dieux de la terre царе, управници, босове и др. Ќ а dieu ne plaise! да не дава Бог!; ce que femme veut dieu le veut погов. на Бог и на жена никой не може да се противопоставя; c'est un homme de dieu Божи човек, свещеник; dieu donne le froid selon le drap (а brebis tondue dieu mesure le vent) погов. Бог ни изпраща изпитания според силите ни; dieu le veuille! plaise а dieu ! plût а dieu ! дай Боже! dieu me damme! dieu m'emporte! Бог да ме убие! dieu vous bénisse! наздраве! (при кихане); faire une chose comme pour l'amour de dieu правя нещо неохотно, принудително; comme le bon dieu nous a faits чисто гол; comme il plaît а dieu наслуки; comme un dieu (jouer, faire qqch.) прекрасно, много добре; ne croire ni а dieu ni а diable не вярвам в нищо; недоверчив съм; ne craindre nidieu ni diable не се страхувам от нищо; jurer ses grands dieux официално, тържествено заявявам; vivre comme dieu en France живея охолно; dieu vous le rende! Господ да ви го връща! A dieu vat! да става каквото ще; dieu seul le sait! Един Господ знае! manger le bon dieu набожен съм; on lui donnerait le bon dieu sans confession ирон. той не е толкова невинен ( набожен), колкото изглежда. -
4 coup
m. (lat. pop. colpus, class. colaphus, gr. kolaphos) 1. удар; coup de pied ритник; coup de soleil слънчев удар; coup violent силен удар; se donner un coup contre un meuble удрям се в мебел; donner un coup удрям; coup de bâton удар с пръчка; coup sur les fesses удар по задника; coup bas удар под пояса (в бокса); coup d'épée удар със сабя; un coup au cњur прен. удар в сърцето; coup du sort удар на съдбата, нещастие; 2. звънтене, удряне; coup de gong звън на гонг; 3. изстрел, гърмеж; coup de canon топовен изстрел; tirer des coups de fusil стрелям с пушка; coup double лов. изстрел, който поваля едновременно две животни; 4. път; du premier coup от пръв път; encore un coup още веднъж; 5. loc. adv. а coup sûr несъмнено, сигурно; а coup de с помощта на; après coup много късно (след като му мине времето); а tous les coups, а tous coups всеки път; coup sur coup едно след друго, последователно; du coup веднага, изведнъж; разг. в последствие, вследствие на което; du même coup едновременно с това, същевременно; pour le coup колкото за това; tout а coup изведнъж, неочаквано; tout d'un coup изведнъж, на един път, наведнъж; au coup par coup едно след друго, последователно; sur le coup незабавно; 6. loc. prép. sous le coup de под напора на, под влиянието на; sur le coup de точно в ( за час). Ќ bon coup добър ход; coup d'air простудяване от течение; coup de bourse голяма печалба; coup de chapeau поздрав със сваляне на шапка; coup d'épingle остра, язвителна подигравка; coup d'essai пръв опит; coup d'Etat държавен преврат; coup de feu изстрел; coup de force насилие; coup de fortune превратност на съдбата; coup de foudre гръм; неочаквано събитие, гръм от ясно небе; внезапно влюбване; coup de frein внезапно забавяне, задържане; внезапна спирачка; coup de gueule нар. наругаване, псувня; coup de grâce последен смъртоносен удар; coup de grisou експлозия на газ гризу; coup de Jarnac удар, който е непредвиден, но честен; вероломен удар; coup de langue злословие; coup de l'étrier последна чашка (при изпращане); coup de main внезапна, неочаквана дръзка атака; coup de maître майсторски похват; coup de mer голяма вълна, която залива кораб; coup d'њil бърз поглед; coup de sang кръвоизлив; coup de téléphone (de fil) обаждане по телефона; coup de tête безразсъдна постъпка; coup de tonnerre гръм, трясък; coup de théвtre неочаквана промяна; coup de vent силен внезапен вятър; coup du ciel неочаквано (щастливо) събитие; coup dur тежко изпитание; coup monté предварително нагласена измама; c'est un coup d'épée dans l'eau това е безсмислена постъпка; donner un coup de brosse изчетквам набързо; donner un coup de balai измитам набързо; donner un coup de peigne сресвам; être aux cent coups не зная какво да правя (много съм разтревожен); faire les quatre cents coups водя разгулен, разпуснат живот; manquer son coup не успявам; mauvais coup престъпно дело; monter le coup а qqn. нар. мамя, залъгвам някого; sans coup férir без съпротива; tenir le coup устоявам, държа се здраво; tirer son coup разг. правя любов много набързо (за мъж); faire un coup double получавам двоен резултат с едно усилие; sur le coup de midi в 12 часа; към обяд; coup d'aile мах с крило; donner un coup de main (d'épaule, de pouce) а qqn. помагам на някого; en ficher un coup разг. работя здраво; coup de fer изглаждане набързо с ютия; coup de chien внезапна морска буря; coup de dés хвърляне на зарове; coup franc свободен удар (във футбола); boire un coup изпивам чаша; être dans le coup участвам в нещо; прен. в течение съм на нещо; в течение съм на това, което е модно; être hors du coup не съм засегнат от нещо, не се интересувам от нещо. Ќ Hom. cou, coût.
См. также в других словарях:
Bon vent ! — ● Bon vent ! se dit de quelqu un qu on a assez vu, dont on veut se débarrasser … Encyclopédie Universelle
Villa Bon Vent — (Ла Тюрбаль,Франция) Категория отеля: Адрес: 10 quai Saint Pierre, 44420 Ла Тюрбаль … Каталог отелей
Quel bon vent vous amène ? — ● Quel bon vent vous amène ? se dit à quelqu un qui vient à l improviste, mais qu on est content de voir … Encyclopédie Universelle
vent — [ vɑ̃ ] n. m. • 1080; lat. ventus I ♦ A ♦ Déplacements naturels de l atmosphère. 1 ♦ Mouvement de l atmosphère ressenti au voisinage du sol; déplacement d air; air déplacé (⇒ alizé, aquilon, autan, bora, chergui, chinook, foehn, khamsin, mistral … Encyclopédie Universelle
vent — Vent, Ventus, Il se prend aussi en venerie pour l odeur et sentiment qu une beste laisse de soy. Fouillous au cha. 1. A cause que le cerf est de plus grand vent et sentiment que le lievre, et le sanglier a eu le vent de la gland, c est à dire, l… … Thresor de la langue françoyse
vent — VENT. s. m. L air agité. Les quatre vents principaux ou cardinaux sont le vent de Nord, le vent de Sud, le vent d Est, le vent d Ouest, autrement, Le vent de Tramontane, de Midy, de Levant & de Couchant. Grand vent. vent impetueux, froid, chaud,… … Dictionnaire de l'Académie française
Vent — Pour les articles homonymes, voir Vent (homonymie). Le vent est le mouvement d’une atmosphère, masse de gaz située à la surface d une planète. Les vents les plus violents connus ont lieu sur Neptune et sur Saturne. Il est essentiel à tous les… … Wikipédia en Français
vent — (van) s. m. 1° Courants d air plus ou moins rapides occasionnés par les changements qui surviennent dans la pesanteur spécifique et le ressort du fluide atmosphérique. • On entendit devant le Seigneur un vent violent et impétueux, capable de… … Dictionnaire de la Langue Française d'Émile Littré
bon — 1. bon, bonne [ bɔ̃, bɔn ] adj. et adv. • buon Xe; lat. bonus. REM. Le compar. de bon est meilleur; plus... bon peut s employer lorsque les deux mots ne se suivent pas : Plus ou moins bon. Plus il est bon, plus on se moque de lui. En épithète,… … Encyclopédie Universelle
VENT — s. m. Mouvement plus ou moins rapide de l air, suivant une direction déterminée. Les quatre vents principaux ou cardinaux sont : le vent du nord, le vent du sud, le vent d est, le vent d ouest. Vents périodiques ou réglés. Vents irréguliers,… … Dictionnaire de l'Academie Francaise, 7eme edition (1835)
VENT — n. m. Mouvement plus ou moins rapide de l’air, suivant une direction déterminée. Le vent du nord, le vent d’est, le vent d’ouest. Vents périodiques, journaliers. Vents irréguliers, variables. Vent impétueux, modéré, faible. Vent froid, piquant,… … Dictionnaire de l'Academie Francaise, 8eme edition (1935)
