-
101 ménage
m. (d'apr. a. fr. maisnie "famille") 1. домакинство; tenir ménage водя домакинство; 2. семейство, дом, домакинство; un jeune ménage младо семейство, домакинство; младоженци; 3. покъщнина, мебели, домашна обстановка; montre son ménage обзавеждам се; 4. всекидневна работа в къщи; faire le ménage домакинствам; femme de ménage жена за чистене. Ќ faire bon ménage живеем в разбирателство; faire mauvais ménage не живея добре; entrer (se mettre) en ménage задомявам се; оженвам се; ménage а trois съжителство на трима (мъж, жена и любовник); de ménage изработен, направен у дома; pain de ménage домашен хляб; se mettre en ménage оженвам се; scène de ménage домашен скандал; faux ménage двойка без брак. -
102 métier
m. (lat. ministerium, altéré en °misterium, par crois. avec mysterium) 1. занаят, професия; служба, специалност; avoir un bon métier имам добра професия; 2. изкуство, дарба; 3. стан; métier а tisser тъкачен стан; métier Jacquard жакардов стан; métier а tapisserie, а dentelle стан за тъкане на тапицерии, дантели. Ќ chacun son métier les vaches seront bien на вълка вратът му е дебел, защото сам си върши работата; être du métier разбирам си от занаята; faire un vilain métier играя мръсна роля; faire métier de занимавам се с; faire son métier не се бъркам, дето не ми е работа; гледам си работата; homme de tout métier човек, който е готов на всичко, за да се отърве от нещо; le plus vieux métier du monde проституиране, проституция; sur le métier в действие; il n'y a pas de sot métier всяка професия е добра. -
103 mot
m. (bas lat. muttum, rad. muttire "souffler mot, parler", proprem. "dire mu") 1. дума, слово, реч; 2. бележка; écrire un mot а qqn. написвам бележка на някого; 3. сентенция, мъдрост; 4. инф. единица за обем памет; 5. loc. adv. en un mot с една дума; накратко; mot а mot дума по дума, дословно. Ќ bon mot остроумие; dernier mot последна дума; fin mot същина, същност, истина; grand mot надута фраза, голяма дума; gros mot хула; jouer sur les mots създавам игра на думи, говоря двусмислици; mot de passe парола; mots croisés кръстословица; prendre au mot ловя се за думата (за да се възползвам от даден случай); sur ces mots при това, като казах това; trancher le mot говоря направо, без заобикалки; dernier mot последен дефинитивен отговор; le fin mot de l'histoire обяснение, което се крие зад външността; а mots couverts двусмислено; au bas mot най-малко; en deux mots накратко; sans mot dire мълчаливо; avoir des mots avec qqn. в пререкание съм с някого; dire deux mots а qqn. мъмря някого; se donner le mot съгласявам се с някого; manger la moitié des mots говоря неразбрано. -
104 non-sens
m. (de non et sens) безсмислица, нелепост. Ќ Ant. bon sens, sens. -
105 numéro
m. (it. numero "nombre") номер; брой; numéro d'ordre пореден номер; former le numéro, faire le numéro избирам телефонен номер. Ќ un numéro оригинален, странен човек; tirer (avoir tiré) le bon numéro имам късмет; connaître le numéro в течение съм; faire un faux numéro лъжа се, излъгвам се. -
106 optimisme
m. (du lat. optimus, superlatif de bonus "bon") оптимизъм. Ќ Ant. pessimisme. -
107 pain
m. (lat. panis) 1. хляб; pain bis черен, типов хляб; pain de fantaisie луксозен хляб; pain de munition войнишки хляб; pain d'épice медно хлебче; pain de boulanger обикновен хляб; pain de ménage домашен хляб; petit pain сладка пита, сладко хлебче; pain rassis корав хляб; pain azyme хляб без мая (за причастие); 2. прехрана, препитание, хляб; gagner son pain изкарвам прехраната си, печеля хляба си; 3. калъп, пита; pain de cire пита восък; 4. пита (от кюспе); 5. в съчет. pain а cacheter тестена лепенка (за писма); arbre а pain бот. хлебно дърво; 6. нар. удар, плесница. Ќ avoir du pain sur la planche предстои ми много работа; manger son pain blanc le premier изпаднал съм в сиромашия, след като съм бил богат; le pain quotidien насъщният хляб; être bon comme du pain много добър човек; long comme un jour sans pain много дълго, продължително; avoir son pain cuit имам резерви; manger de plus d'un pain обичам разнообразието, удоволствията; rompre le pain avec qqn. деля по братски; emprunter (prendre) un pain sur la fournée имам дете, без да съм женена; зачевам преди да се оженя; c'est pain bénit pour lui заслужава си го; pour une bouchée de pain много евтино; se vendre comme des petits pains разпродавам се лесно. -
108 peau
f. (lat. pellis "peau d'animal") 1. кожа (животинска, човешка); peau blanche, noire бяла, черна кожа; peau bronzée почерняла кожа; 2. кора, люспа; 3. кора, каймак; peau de lait кожица, каймак на млякото (когато престои известно време); 4. прен. външен вид, личност; je ne voudrais pas être dans sa peau не бих желал да съм на негово място. Ќ il ne faut jamais vendre la peau de l'ours qu'on ne l'ait mis par terre (avant de l'avoir tué) погов. рибата е още в морето, а той слага тигана на огъня; faire peau neuve сменям кожата си, събличам се (за влечуго); прен. променям своето мнение, поведение, ставам съвсем друг, сменям дрехите си, маскирам се; faire bon marché de sa peau не щадя живота си; glisser une peau de banane а qqn. поставям кора, динена кора, провалям, саботирам; le renard mourra dans sa peau погов. гърбавия само гробът ще го изправи; n'avoir que la peau sur les os кожа и кости съм; ne pas tenir dans sa peau разг. не се сдържам (от радост, нетърпение и др.); peau d'âne разг. диплома; risquer sa peau рискувам живота си; peau de balle нищо; peau d'hareng ругатня, обида; peau de chagrin нещо, което прогресивно намалява, изчезва; casquette en peau de fesses плешива глава; en peau с голямо деколте; vieille peau проститутка; жена с недобро име; avoir la peau de qqn. побеждавам, набивам някого, съдирам (свалям) му кожата; avoir qqn. dans la peau влюбен съм в някого; avoir la peau dure устойчив, здрав съм; changer de peau променям начина си на съществуване, поведение; entrer (se mettre) dans la peau de qqn. влизам под кожата на някого; être (se mettre) dans la peau du personnage играя убедително роля; être bien (mal) dans sa peau чувствам се добре (зле) в дадено положение; laisser sa peau умирам (някъде); se lever la peau pour qqn. отдавам се, жертвам се за някого; tenir а sa peau държа на живота си; se faire trouer la peau убиват ме на война. -
109 père
m. (lat. pater, -tris) 1. баща; père de famille глава на семейство; en bon père de famille умно, разумно; 2. отец (за духовник); père spirituel изповедник; les pères de l'Eglise светите отци; père abbé управник на манастирска обител; 3. бай, чичо, дядо; 4. прен. баща, основател, създател; предшественик; 5. loc. adv. de père en fils от баща на син ( от поколение на поколение). Ќ père Noël Дядо Мраз (Дядо Коледа); tel père, tel fils какъвто бащата, такъв и синът; le père aux écus много богат човек; contenter tout le monde et son père доставям удоволствие на всички; ton père n'est pas vitrier не си прозрачен ( когато някой пречи на друг да вижда). -
110 pernicieux,
se adj. (lat. perniciosus, de pernicies "ruine", de nex, necis "mort violente") вреден, опасен, гибелен, пагубен. Ќ Ant. bienfaisant, salutaire, bon. -
111 pervers,
e adj. (lat. perversus, p. p. de pervertere) 1. извратен, покварен, порочен; 2. m., f. развратник. Ќ Ant. bon, vertueux. -
112 plaisir
m. (du lat. placere) 1. удоволствие, наслаждение, наслада; 2. развлечение, забавление, забава; plaisirs innocents невинни развлечения; 3. ост. воля, угода, желание; si c'est votre (bon) plaisir ако такава е вашата воля; 4. loc. adv. а plaisir измислено, съчинено без повод, без причина; par plaisir за удоволствие, за забавление. Ќ au plaisir! приятно прекарване! Ќ Ant. affliction, chagrin, déplaisir, douleur, peine, tristesse, désagrément, ennui. -
113 poil
m. (lat. pilus) 1. косъм (по тялото на човек, животно); 2. цвят на косъма; 3. косъм, влакно; poils de graine влакна от семена; 4. мъх, мъхнатост (на плат); 5. влакънце, власинка ( на растение). Ќ а poil разг. гол; se faire le poil разг. бръсна се; poil de carotte рижав човек; un brave а trois poils смел войник; au poil точно, прецизно; de bon (mauvais) poil в добро (лошо) настроение; avoir un poil dans la main много съм мързелив; avoir du poil aux yeux енергичен, решителен съм; avoir qqn. sur le poil принуден съм да търпя някого; ne pas (plus) avoir un poil sur le caillou напълно съм плешив; carder le poil а qqn. бия някого; changer de poil променям външния си вид; donner (flanquer, ficher) un poil а qqn. мъмря, порицавам някого; tomber sur le poil de qqn. атакувам, нападам някого. -
114 point2
m. (lat. punctum) 1. грам. точка; point2-virgule точка и запетая; deux point2s двоеточие; point2 d'interrogation въпросителна; point2 d'exclamation удивителна; point2s de suspension многоточие; 2. геом. точка, място, положение; point2s géométriques геометрични точки (А, В, С...); 3. муз. точка (знак за удължаване на нота или пауза); 4. точка, място, пункт; point2 de mire прицелна точка; point2s de repère ориентир; point2 d'appui опорна точка; point2s cardinaux астрон. четирите посоки на света; point2 mort мъртва точка; 5. физ., мех. точка, градус, температура; point2 de fusion температура, точка на топене; 6. бройка, стойност, точка (при игра на карти, спортна игра и др.); compter les point2s броя точките (на карти); amener deux point2s бележа две точки ( в спорта), прибавям ги към резултата; marquer un point2 отбелязвам точка (в спорта); 7. бележка на ученик; bon, mauvais point2 добра, лоша оценка; 8. бод (при бродиране); au petit point2 гъст бод; 9. печ. пункт; 10. остра болка; бодеж; 11. прен. въпрос, точка; les différents point2s d'une dissertation отделните точки на дисертация; point2 capital основен въпрос; 12. loc. adv. а point2 достатъчно, колкото трябва; au dernier point2 крайно, до краен предел; de point2 en point2 точно както трябва, буквално; en tout point2 (de tout point2) изцяло, във всяко отношение; 13. loc. conj. au point2 que дотолкова, че. Ќ au point2 de vue de от гледна точка на; au point2 du jour на разсъмване; être sur le point2 de (sortir) готов съм да изляза; mettre au point2 привършвам, довършвам, дотъкмявам, изглаждам; point2 de vue възглед, гледна точка; point2 chaud воен. гореща точка (на боеве); point2 faible слабо място; frères trois point2s масони; un point2 c'est tout край, точка на дискусията; point2 а la ligne да не говорим повече за това; а point2 nommé в подходящия момент; au point2 de qqn. според желанието на някого; jusqu'а un certain point2 до известна степен; point2 de côté болка в гърба, ребрата. -
115 port1
m. (lat. portus) 1. пристанище, порт; port1 d'escale междинно пристанище; 2. пристанищен град; 3. прен. убежище, подслон. Ќ arriver а bon port1 пристигам благополучно. -
116 prince
m. (lat. princeps "premier") 1. принц, княз; 2. крал, император. Ќ princes de l'Eglise кардинали, епископи, архиепископи; prince des ténèbres поет. демон; bon prince разг. славен, добър човек съм; fait de prince произволно действие на правителството; les princes de la terre силните, големците. -
117 rampe
f. (de ramper "grimper") 1. рампа; 2. перило, парапет; 3. скат, склон на път; la voiture monte une rampe колата изкачва нагорнище, склон; 4. театр. сцена; ред от лампи пред сцената за осветяването й; 5. дъска с наковани летви за слизане; 6. наклонена установка за изстрелване на малки ракети и катапултиране на малки безпилотни самолети; 7. редица от прожектори, които осветяват самолетна писта; 8. гирлянди от светлинки, лампи. Ќ passer la rampe предизвиквам ефект над публиката; tenir bon la rampe държа се, пазя здравето си; lâcher la rampe умирам. -
118 regayoir
m. (de regayer, de re- et gai, dial. "en bon état") гребен за чистене на коноп. -
119 remettre
v.tr. (lat. remittere "renvoyer, laisser") 1. поставям отново на предишното място; remettre une chaise а sa place поставям стол на мястото му; 2. обличам, слагам отново; remettre ses chaussures слагам отново обувките си; 3. хир.намествам; 4. връщам; remettre un roman връщам роман (на библиотека); 5. връчвам, доставям; remettre un paquet au destinataire доставям пакет на получателя; 6. отървавам се, прехвърлям на друг; 7. прен. възстановявам, поправям, възвръщам здравето; 8. връщам, възстановявам, въвеждам отново; remettre en marche въвеждам отново в действие; 9. спомням си, припомням си, познавам, разпознавам; remettre qqch. dans l'esprit припомням си нещо; 10. прощавам, опрощавам; помилвам; remettre une dette а qqn. опрощавам дълга на някого; 11. отлагам, отсрочвам; remettre les décisions а plus tard отлагам решенията за по-късно; 12. добавям; remettre du sel добавям сол (в ядене); 13. en remettre прекалявам; 14. сменям, заменям; remettre des piles сменям батерии; 15. (Белгия) връщам ресто; 16. (Белгия) продавам; 17. спорт. изигравам отново; започвам отново; 18. поръчвам си отново пиене; 19. поверявам нещо на някого; se remettre 1. намествам се, настанявам се отново; se remettre а table настанявам се отново на масата; 2. започвам, подхващам наново; se remettre au commerce захващам се отново с търговия; 3. прен. спомням си, припомням си; 4. възвръщам си, възстановявам си здравето; идвам на себе си; se remettre d'une maladie възстановявам се от болест; 5. оставям се в ръцете на, доверявам се на; se remettre entre les mains de Dieu оставям се в ръцете на Бога. Ќ remettre а neuf подновявам; remettre en marche привеждам отново в движение, отново пускам в ход; remettre en bon état привеждам в добър ред, в порядък; remettre qqn. au pas принуждавам някого да спазва задълженията си; s'en remettre а qqn. осланям се на някого, поверявам съдбата си на някого; se remettre le visage de qqn. припомням си лицето на някого. Ќ Ant. confisquer, enlever; garder; hâter, presser. -
120 réserver
v.tr. (lat. reservare) 1. запазвам, отделям настрана; clause réservant а qqn. la faculté de résiliation клауза, запазваща на някого правото на анулиране (на договор); on vous a réservé ce bureau запазихме ви това бюро; 2. пазя, съхранявам, държа настрана; réserver le meilleur pour la fin пазя най-доброто за накрая; 3. предназначавам; 4. отделям, отреждам; le sort qui nous est réservé съдбата, която ни е отредена; réserver un bon accueil а qqn. правя добър прием на някого; 5. резервирам; réserver deux places резервирам две места; 6. оставям бели полета в графично изображение; se réserver 1. запазвам си; 2. въздържам се; 3. пазим се, съхраняваме се един друг; 4. ост. оставам девствена; 5. спорт. пазя силите си в началото на състезание; 6. не ям много предварително, за да имам апетит за обяда или вечерята.
Страницы
См. также в других словарях:
Bon — Bon … Deutsch Wörterbuch
bon — 1. s. m. 1° Ce qui est bon. Il a préféré le bon à l utile. • La France, où les connaissances ont été portées aussi loin que partout ailleurs ; seulement est il à craindre que l on n y prenne à la fin un bizarre mépris du bon devenu trop… … Dictionnaire de la Langue Française d'Émile Littré
bon — BON, Bonne. adj. Qui a en soy toutes les qualitez necessaires à sa nature. Bon vin. bonne eau. bon air. bon cheval. bonne terre. bon fruit. bonnes cerises. bonnes poires, &c. bon blé. bonne avoine. bon pain. bon or. bon argent. En ce sens il se… … Dictionnaire de l'Académie française
Bön — [Although the Wylie transcription of the Tibetan spelling is just bon , the umlaut is conventionally added above the o to more nearly suggest the Tibetan pronunciation of the vowel.] (bo|t=བོན་|w=bon|l=pʰø̃̀(n)) is the oldest spiritual tradition… … Wikipedia
Bon-po — Bön Le Bön (prononcer beun) est une religion tibétaine préexistant au bouddhisme. Ses adeptes sont les Bönpo (lignée Bön). De l’ensemble des pratiques animistes et chamanistes constituant le premier Bön (shes pa bcu gnyis) s’est dégagé au… … Wikipédia en Français
Bon — BON, Bon, or bon can refer to:Places: * Cap Bon, a peninsula in Tunisia. * Flamingo International Airport, Bonaire, Netherlands Antilles. (IATA code BON )People: * Anna Bon, Russian/Italian composer and singer. * Bartolomeo Bon, Italian sculptor… … Wikipedia
Bon — ist die älteste in Tibet praktizierte Religion, siehe Bön die Bezeichnung für einen Kassenbon eine venezianische Baumeisterfamilie, siehe Bartolomeo Bon ein alternativer Name für das japanische Obon Fest die Bezeichnung für einen Schokoriegel,… … Deutsch Wikipedia
BON — ist die älteste in Tibet praktizierte Religion, siehe Bön die Bezeichnung für einen Kassenbon eine venezianische Baumeisterfamilie, siehe Bartolomeo Bon ein alternativer Name für das japanische Obon Fest Bon ist der Familienname folgender… … Deutsch Wikipedia
bon — BON, bonuri, s.n. 1. Bilet provizoriu pe baza căruia se eliberează o marfă, un bun etc. 2. Hârtie de valoare emisă de stat sau de o instituţie financiară recunoscută de stat. ♢ Bon de tezaur = obligaţie emisă de stat pentru sumele împrumutate pe… … Dicționar Român
bon — Bon, m. Se rapporte tantost aux moeurs et conditions de l homme, et selon ce on dit, Voila un bon homme, Eccum tibi virum probum, et tantost à la robusteté, vaillance et force du corps, selon ce on dit, Il est bon chevalier, bon homme d armes, c… … Thresor de la langue françoyse
Bon — /bon/; Fr. /bawonn/, n. Cape, a cape on the NE coast of Tunisia: surrender of the German African forces, May 12, 1943. Also called Ras Addar. /bawn/, n. an annual festival of the Japanese Buddhists, welcoming ancestral spirits to household altars … Universalium
