-
1 valoir
v. (lat. valere) I. v.intr. 1. струвам, имам цена, представлявам ценност; cela ne vaut pas cher това не струва скъпо; cela vaut son pesant d'or това струва теглото си в злато; cet objet vaut 1000 francs този предмет струва 1000 франка; 2. имам смисъл; ce raisonnement ne vaut que si... това разсъждение има смисъл само ако...; 3. подхождам, влизам в работа; l'habit vous vaut mieux que le costume фракът ви подхожда повече от костюма; 4. заслужава, струва си; rien qui vaille нищо, което да си заслужава (усилията); ça vaut la peine това си заслужава; ne rien valoir нищо не струвам; cela vaut mieux que това струва повече от; II. v.tr. 1. доставям, давам; донасям; завоювам; la liberté que lui valait ma maladie свободата, която му даваше моето заболяване; 2. имам за последица, за следствие; III. v.impers. il vaut mieux заслужава си, струва си, за предпочитане е; se valoir струваме еднакво, една стока сме. Ќ а valoir по (срещу) сметка, като се приспада от сума, която се дължи; autant vaut (vaudrait) все едно; cela vaut mieux по-добре е; faire valoir qqch. изтъквам, хваля нещо; faire valoir ses droits отстоявам правата си; faire valoir son bien извличам полза от имота си, получавам доходи; mieux vaut peu que rien погов. по-добре малко, отколкото нищо; vaille que vaille каквото и да стане, каквото и да се случи; se faire valoir изтъквам се, хваля се, показвам достойнствата си; ça se vaut разг. това не е нито по-добро, нито по-лошо; tout ça ne vaut pas un clou това нищо не струва; rien ne vaut un bon vin нищо не може да се сравни (да замени) едно хубаво вино; l'inaction ne lui vaut rien бездействието е вредно за него; Paris vaut mieux une messe Париж си заслужава една литургия (думи на Анри IV); le jeu ne vaut pas la chandelle тази работа не си заслужава; ça vaut le coup заслужава си. -
2 air2
m. (lat. aer) вид, изглед; начин. Ќ avoir bon air2 изглеждам добре; avoir grand air2 имам внушителен вид; avoir l'air2 bon изглеждам добър; avoir l'air2 aisé държа се непринудено; avoir l'air2 absent изглеждам разсеян; cela n'a l'air2 de rien това изглежда много просто; il a l'air2 de savoir cela той като че ли знае това; se donner des air2s (de grandeur) разг. надувам се, големея се. -
3 cœur
m. (lat. cor, cordis) 1. сърце; battement du cœur биене на сърцето; greffe du cœur присаждане на сърце; 2. душа; avoir le cœur en fête душата ми ликува; 3. среда, център, сърцевина; le cœur d'une ville центърът на град; au cœur de la forêt насред гората; 4. купа (карта за игра); 5. прен., ост. храброст, смелост, мъжество, сърцатост; avoir du cœur ост. храбър съм; имам чест; 6. прен. чувство, обич, любов; 7. loc. adv. а cœur ouvert открито, откровено; а contre cœur без желание, неохотно; de bon cœur, de tout (son) cœur от душа, от все сърце; par cœur наизуст; 8. централна част на ядрен реактор, където се намира горивото. Ќ avoir le cœur а l'ouvrage присърце ми е работата; avoir le cœur gros тежко ми е на душата; avoir le cœur serré свито ми е сърцето; avoir mal au cœur боли ме стомахът (повръща ми се); avoir qqch. sur le cœur тежи ми на сърцето; cela va au cœur това трогва; cœur d'artichaut любвеобвилно сърце; haut les cœurs! горе главата! prendre (tenir) qqch. а cœur вземам нещо присърце; s'en donner а cœur joie върша нещо (наслаждавам се на нещо) до насита; un brave cœur добър, сърдечен човек (добро сърце); percer le cœur убивам; tant que mon cœur battra докато съм жив; serrer qqn. contre son cœur прегръщам някого; cela me soulève le cœur повдига ми се от това; cœur-de-pigeon вид череша; au cœur de l'hiver в най-студената част на зимата, посред зима; un coup au cœur силна емоция; si le cœur vous en dit ако имате желание; ne pas porter qqn. dans son cœur изпитвам ненавист към някого; loin des yeux, loin du cœur далеч от очите, далеч от сърцето; faire le joli cœur галантен съм; mon cœur любов моя; ne pas avoir de cœur безмилостен съм, коравосърдечен съм; avoir le cœur sur la main разг. щедър съм; mettre du cœur au ventre разг. давам кураж; а cœur vaillant rien d'impossible за смелия няма нищо невъзможно. Ќ Hom. chњur. -
4 temps
m. (lat. tempus) 1. време; avoir le temps имам време; depuis quelque temps от известно време; en peu de temps за кратко време; gagner du temps печеля време; il y a quelque temps преди известно време; la plupart du temps през по-голямата част от времето (най-често); en un rien de temps за много кратко време; tout le temps непрекъснато, постоянно; employer son temps а un travail използвам времето си за работа; 2. време, епоха, период, сезон; dans le temps някога, в миналото, преди години; en mon temps през моето време; être de son temps крача със своето време; les temps modernes настоящето; 3. време (атмосферни промени); temps couvert (gris, chargé) облачно време; gros temps бурно море; temps clair, serein ясно време; le temps se gâte времето се разваля; 4. муз. такт; une mélodie а trois temps мелодия в 3/4 такт (в тривременен такт); 5. грам. време; les temps de l'indicatif времената на изявителното наклонение; 6. техн. moteur а quatre temps четиритактов двигател; moteur а deux temps двутактов двигател; 7. спорт. време (измерено с хронометър при надбягване); temps mort време, когато съдия на футболен мач прекъсва играта; 8. loc. adv. а temps навреме; временно; avant le temps преждевременно; avec le temps с време, след време; а contre temps муз. с акцент на слабото време; de tout temps (en tout temps) открай време, винаги; de temps en temps (de temps а autre) от време на време; en son temps (en temps utile) своевременно; en même temps едновременно, същевременно; entre temps междувременно; en temps et lieu в най-удобен момент и където му е мястото; dans le temps разг. едно време, отдавна; du temps que когато, щом. Ќ avoir fait son temps излизам от употреба; le temps est un grand maître погов. времето е най-добрия учител; le temps perdu ne revient pas погов. загубеното време се не връща; le temps c'est de l'argent погов. времето е пари; prendre (tout) son temps върша нещо, без да бързам; prendre du bon temps забавлявам се; tuer le temps убивам времето; toute chose en son temps погов. всяко нещо на времето си; tout vient а temps а qui sait attendre погов. с търпение всичко се постига; sale temps pour les mouches нещата отиват към провал; il faut prendre le temps comme il vient трябва да умеем да се нагаждаме към обстоятелствата на момента; trouver le temps long отегчавам се; perdre son temps губя си времето; действам, говоря напразно; n'avoir qu'un temps не трая дълго време; par le temps qui court в настоящия момент; il y a beau temps отдавна, твърде отдавна. -
5 voir
v. (lat. videre) I. v. intr. виждам; ne plus voir ослепявам; regarder sans voir гледам без да виждам; voir distinctement виждам ясно; voir au loin виждам надалече, имам добро зрение; ne pas voir plus loin que le bout de son nez не виждам по-далече от носа си; II. v. tr. dir. 1. виждам, гледам; voir qqch. de ses propres yeux виждам нещо със собствените си очи; que vois-je? какво виждам? (при учудване); demander а voir les cartes d'un joueur искам да видя картите на играч; laissez-moi voir le cadeau позволете ми да видя подаръка; voir l'avenir виждам бъдещето; je la vois qui vient виждам я да идва; 2. виждам, свидетел съм на нещо, гледам; voir un film гледам филм; voir un pays виждам, посещавам страна; voir Naples et mourir виж Неапол и умри!; c'est une chose а voir това е нещо, което заслужава да се види; 3. съзирам, забелязвам; j'ai vu des fautes dans ce texte забелязах грешки в този текст; c'est une fille de celles qu'on ne voit pas това момиче е от тези, които хората не забелязват; 4. преглеждам (болен); le médecin vient voir le malade лекарят идва да прегледа болния; 5. посещавам, виждам; venez me voir demain елате да ме видите утре; aller voir qqn. отивам да посетя някого; 6. разглеждам, опознавам, виждам, изучавам; voyons un peu cette affaire я да проучим, да видим тази работа; 7. interj. впрочем, ами, хей, хайде; voyons voir! ами я да видим; voyons, qu'est-ce qui vous prend! хей, какво ви става!; un peu de calme, voyons! хайде малко по-спокойно!; 8. разбирам, схващам; vous voyez ce que je veux dire разбирате какво искам да кажа; ah, je vois! а, разбирам!; 9. смятам, намирам, преценявам; si vous n'y voyez pas d'inconvénient ако не смятате, че ще има пречки; III. v. tr. ind. voir а (+ inf.) съблюдавам за това да, наблюдавам, мисля за това да; il faudrait voir а voir разг. би трябвало да внимаваме, да сме по-внимателни; il faudrait voir а ne pas le rencontrer би трябвало до гледаме да не го срещаме; voir а ce que съблюдавам да, грижа се да, гледам да; se voir 1. виждам се; se voir dans un miroir виждам се в огледало; cela se voit de loin това се вижда отдалече; 2. виждаме се; 3. посещаваме се, ходим си на гости; 4. смятам се, считам се; il se voyait perdu той се смяташе за изгубен; 5. срещам се; cet instrument se voit encore dans les campagnes този инструмент се среща още в селата. Ќ voir le jour раждам се; появявам се (за предмет); voir la paille dans l'њil du voisin et ne pas voir la poutre dans le sien виждам сламката в чуждото око, а не виждам гредата в своето; se faire voir показвам се (за човек); je voudrais vous y voir! бих искал да ви видя ако сте на моето място!; а voir ако се съди по; cela n'a rien а voir avec това няма нищо общо с; cela se voit tous les jours това става често; il verra de quel bois je me chauffe ще види той къде зимуват раците; en faire voir de belles давам някому да разбере; faire voir показвам; il se voit que става, случва се; voir du pays пътувам; j'en ai vu bien d'autres колко съм ги виждал такива; виждал съм и по-лошо; laisser voir откривам, показвам; ils ne peuvent pas se voir те не могат да се гледат (понеже се мразят); ni vu ni connu разг. ни чул, ни видял; ни лук ял, ни лук мирисал; pour voir за опит; voir clair ясно разбирам; voir de bon (de mauvais) њil гледам с добро око (с лошо око); voir loin виждам отдалеч нещата, предвиждам ги; voir faire свидетел съм на нещо; voir tout en beau всичко виждам в розово; voir venir qqn. разг. предусещам, отгатвам намеренията на някого.
См. также в других словарях:
Bon à rien — ● Bon à rien qui ne réussit en rien, incapable. bon à rien [bɔ̃aʀjɛ̃] n. m. ⇒ Bon (I., C., 4.) … Encyclopédie Universelle
Un bon à rien — ● Un bon à rien un(e) incapable … Encyclopédie Universelle
rien — [ rjɛ̃ ] pron. indéf., n. m. et adv. • 1050 n. f. « chose » encore au XVIe; 980 ren non « nulle chose »; du lat. rem, accus. de res « chose » → réel REM. Rien (objet direct) se place normalement devant le p. p. des v. aux temps comp. et devant l… … Encyclopédie Universelle
bon — 1. s. m. 1° Ce qui est bon. Il a préféré le bon à l utile. • La France, où les connaissances ont été portées aussi loin que partout ailleurs ; seulement est il à craindre que l on n y prenne à la fin un bizarre mépris du bon devenu trop… … Dictionnaire de la Langue Française d'Émile Littré
rien — RIEN. s. m. Nulle chose. Dieu a créé le monde de rien. rien ne se fait de rien. rien n est plus glorieux, plus commode, plus avantageux, plus necessaire. rien ne me plaist davantage. il n y a rien de si fascheux que de ... il ne fait rien. il ne… … Dictionnaire de l'Académie française
bon — 1. bon, bonne [ bɔ̃, bɔn ] adj. et adv. • buon Xe; lat. bonus. REM. Le compar. de bon est meilleur; plus... bon peut s employer lorsque les deux mots ne se suivent pas : Plus ou moins bon. Plus il est bon, plus on se moque de lui. En épithète,… … Encyclopédie Universelle
bon — I. BON, BONNE. adject. Qui a de la bonté. Dieu est souverainement bon. f♛/b] Il signifie aussi, Qui a en soi toutes les qualités convenables à sa nature, à sa destination, à l emploi qui s en doit faire. Dieu vit que la lumière étoit bonne.… … Dictionnaire de l'Académie Française 1798
BON — ONNE. adj. qui a pour comparatif Meilleur. Il se dit, tant au sens physique qu au sens moral, De ce qui a les qualités convenables à sa nature, à sa destination, à l emploi qu on en doit faire, au résultat qu on en veut obtenir, etc. Une bonne… … Dictionnaire de l'Academie Francaise, 7eme edition (1835)
BON, ONNE — adj. (Voir pour le comparatif MEILLEUR.) Il se dit, tant au sens physique qu’au sens moral, de Ce qui a les qualités convenables à sa nature, à sa destination, à l’emploi qu’on en doit faire, au résultat qu’on en veut obtenir, etc. Une bonne… … Dictionnaire de l'Academie Francaise, 8eme edition (1935)
RIEN — s. m. Néant, nulle chose. Dieu a créé le monde de rien. Dans l ordre de la nature, rien ne se fait de rien. Rien n est plus glorieux, plus commode, plus avantageux, plus nécessaire. Rien ne me plaît davantage. Il n y a rien de si fâcheux. Il ne… … Dictionnaire de l'Academie Francaise, 7eme edition (1835)
RIEN — pron. m. ind. Il se disait pour Quelque chose; il s’emploie encore en ce sens dans un certain nombre de locutions. Est il rien de plus beau? Qui vous dit rien? Si rien pouvait l’affliger, c’était cette nouvelle. Sans qu’il en sache rien. Etc. Il… … Dictionnaire de l'Academie Francaise, 8eme edition (1935)
