-
1 beast of prey
хищник; -
2 beast
{bi:st}
1. четириного животно, говедо, скот, звяр (и прея.)
2. противен/брутален човек
3. шег. инат човек* * *{bi:st} n 1. четириного животно; говедо, скот; звяр (и прея.);* * *скот; говедо; животно; звяр;* * *1. противен/брутален човек 2. четириного животно, говедо, скот, звяр (и прея.) 3. шег. инат човек* * *beast [bi:st] n 1. животно ( четириного); прен. скот, звяр, чудовище; прен. жесток, безмилостен, свиреп; \beast of burden товарно животно; to make a \beast of o.s. държа се като животно, безобразнича; no use ( good) to man or \beast напълно безполезен, ненужен; 2. звяр; \beast of prey хищник, прен. грабител; акула, хиена; 3. прен. животинска природа (у човека). -
3 prey
{prei}
I. n плячка, жертва (и прен.)
beast/bird of PREY грабливо/хищно животно/птица
to be/fall a PREY to жертва съм/ставам жертва на
II. 1. ловя, гоня, хващам (плячка)
2. ограбвам, плячкосвам
3. измамвам, изигравам
4. живея на гърба на, използвам
5. измъчвам, тормозя, гнетя, потискам
something isPREY ing on his mind нещо го измъчва/тормози/гложди* * *{prei} n плячка, жертва (и прен.); beast/bird of prey грабливо/хищн(2) {prei} v обик. с upon 1. ловя, гоня, хващам (плячка); 2. огр* * *хващам; тормозя; ограбвам; потискам; гоня; жертва; ловя;* * *1. beast/bird of prey грабливо/хищно животно/птица 2. i. n плячка, жертва (и прен.) 3. ii. ловя, гоня, хващам (плячка) 4. something isprey ing on his mind нещо го измъчва/тормози/гложди 5. to be/fall a prey to жертва съм/ставам жертва на 6. живея на гърба на, използвам 7. измамвам, изигравам 8. измъчвам, тормозя, гнетя, потискам 9. ограбвам, плячкосвам* * *prey [prei] I. n плячка, жертва (и прен.); beast ( bird) of \prey грабливо (хищно) животно (птица); to be a \prey to жертва съм на; to fall a \prey to ставам жертва на; II. v обикн. с upon 1. ловя, гоня, хващам (плячка); 2. измамвам, изигравам, излъгвам; 3. ограбвам, плячкосвам; a coast \preyed upon by pirates бряг, често нападан (ограбван) от пирати; 4. живея на гърба на, използвам; 5. потискам, измъчвам, тормозя, гнетя; s.th. is \preying on his mind нещо го измъчва (тормози).
См. также в других словарях:
Beast of prey — Prey Prey, n. [OF. preie, F. proie, L. praeda, probably for praeheda. See {Prehensile}, and cf. {Depredate}, {Predatory}.] Anything, as goods, etc., taken or got by violence; anything taken by force from an enemy in war; spoil; booty; plunder.… … The Collaborative International Dictionary of English
beast of prey — n. any animal that kills other animals for food … English World dictionary
beast of prey — a carnivorous animal * * * a predatory mammal. * * * beast of prey noun One that devours other animals, esp higher animals, applied usu to the Carnivora • • • Main Entry: ↑beast beast of prey and bird of prey see under ↑beast and ↑bird… … Useful english dictionary
beast of prey — a predatory mammal. * * * … Universalium
beast of prey — noun A carnivorous animal that hunts for its food, especially one that preys on vertebrates … Wiktionary
beast of prey — animal which hunts other animals for food … English contemporary dictionary
beast of prey — noun an animal, especially a mammal, that kills and eats other animals … English new terms dictionary
Prey — Prey, n. [OF. preie, F. proie, L. praeda, probably for praeheda. See {Prehensile}, and cf. {Depredate}, {Predatory}.] Anything, as goods, etc., taken or got by violence; anything taken by force from an enemy in war; spoil; booty; plunder. [1913… … The Collaborative International Dictionary of English
beast — n. 1 an animal other than a human being, esp. a wild quadruped. 2 a a brutal person. b colloq. an objectionable or unpleasant person or thing (he s a beast for not inviting her; a beast of a problem). 3 (prec. by the) a human being s brutish or… … Useful english dictionary
prey — prey1 [preı] n [Date: 1200 1300; : Old French; Origin: preie, from Latin praeda something seized ] 1.) [singular,U] an animal, bird etc that is hunted and eaten by another animal = ↑predator ▪ a tiger stalking its prey 2.) bird/beast of prey a… … Dictionary of contemporary English
prey — noun ADJECTIVE ▪ easy ▪ Teenagers are easy prey for unscrupulous drug dealers. ▪ helpless (esp. AmE), unsuspecting ▪ They watched a hawk swoop down on its unsuspecting prey … Collocations dictionary
