-
1 bas2
adv. (bas lat. basus) 1. ниско; 2. тихо; parler bas2 говоря тихо; 3. долу; bas2 les armes! долу оръжието! 4. loc. adv. а bas2 на земята, долу; en bas2 долу; d'en bas2, par en bas2 отдолу; du haut en bas2 от горе до долу; là-bas2 там долу; 5. loc. prép. au bas2 de от; se mettre au bas2 du cheval слизам от коня. Ќ mettre bas2 раждам (за животно); mettre les armes bas2 слагам оръжие; mettre bas2 qqn. събарям, повалям някого; ça vole bas2 прен. това е тъпо, глупаво; mettre qqn. plus bas2 que terre разг. сравнявам някого със земята; tomber bas2 разг. падам надолу; être bas2 в лошо състояние съм (за човек); bas2 les pattes! разг. долу лапите!; а bas2! долу! -
2 clause
f. (bas lat. clausa, rac. claudere "clore", lat. class. clausula) член, точка, клауза (в договор, завещание); violer une clause нарушавам клауза; clause de style клауза, която се използва във всички договори от този тип; clause de la nation la plus favorisée режим на най-облагодетелствана нация. Ќ clause pénale юр. клауза, която определя какви щети и загуби ще се заплатят при нарушение на договора. Ќ Hom. close (clos). -
3 douceur
f. (bas lat. dulcor) 1. сладост (на плод и др.); 2. pl. сладкиши; 3. прен. нежност, любезност; доброта, кротост; снизходителност; 4. loc. adv. en douceur внимателно, полека; спокойно. Ќ douceur plus fait que violence погов. благата дума железни врати отваря. Ќ Ant. âcreté, brutalité; rudesse. -
4 infime
adj. (lat. infimus "le plus bas") 1. ост. най-нисък, най-последен; 2. най-малък, най-дребен, най-незначителен, нищожен; quantité infime нищожно количество. Ќ Ant. éminent, suprême; capital, immense. -
5 infra
adv. (mot lat. "au-dessous, plus bas") (в текст) по-долу, след това, по-нататък. Ќ Ant. supra. -
6 jambe
f. (bas lat. gamba "jarret du cheval; patte"; gr. kampê) 1. крак (от коляното до глезена); jambes minces тънки крака; croiser les jambes кръстосвам крака; 2. крак на четириного животно; 3. част от постройка, която служи за подпиране, заздравяване, подпора. Ќ courir а toutes jambes тичам с всички сили; jambe de force архит. колонка (в стена); faire qqch. par dessous la jambe разг. правя нещо през куп за грош; jouer des jambes разг. офейквам; jeter un chat aux jambes de qqn. правя спънки на някого; l'affaire ne va que d'une jambe работата куца; n'avoir plus de jambes капнал съм от умора; passer la jambe а qqn. разг. подлагам крак, спъвам някого; prendre les jambes а son cou разг. търтя да бягам; se dégourdir les jambes разтъпквам се; avoir les jambes en coton подгъват ми се краката; jeu de jambes игра с крака (движения в бокса); en avoir plein les jambes изморен съм от много ходене; tirer dans les jambes de qqn. вредя на някого; partie de jambes en l'air разг. сексуални игри; rond de jambe движение на крака при танц във форма на полукръг; faire des ronds de jambe прен. кланям се ниско на някого; jambe d'un pantalon крачол на панталон; les jambes d'un compas двете подвижни оси на пергел. -
7 que3
conj. (lat. médiév. que, forme affaiblie de qui, simplification de quia, emplayé en bas lat. au sens de quod "le fait que; que") 1. че, защото (в подчинени изречения); je vois que3 vous êtes là виждам, че сте тук; voilà que3 vous souriez ето, че вие се усмихвате; а condition que3 при положение, че; non qu'il soit malade не защото е болен...; 2. откакто; voilà une semaine que3 ето седмица откакто; 3. когато, щом като; lorsque je l'ai vu et qu'il est assis когато го видях и когато той седна...; 4. в съчет. ne... que3 само; il ne pense qu'а partir той мисли само да замине; 5. от, отколкото (при сравн. степен); on le croit plus riche qu'il n'est смятам го за по-богат, отколкото е; 6. нека; qu'il entre! нека да влезе! 7. loc. conj. avant que3 преди да; pour que3 (afin que3) за да; bien que3 въпреки че; malgré que3 макар и да; sans que3 без да; 8. за подсилване на твърдение или отрицание: je joue si mal. Oh! que3 non! свиря толкова лошо. О, не, нищо подобно! -
8 tout
adv., m., pron. et adj. (bas lat. tottus, forme expressive de totus "tout entier, intégral") I. adv. 1. съвсем, напълно, съвършено; tout jeune съвсем млад; c'est tout naturel това е съвсем естествено; tout autre съвършено друг; tout doucement съвсем леко; 2. tout... que (без subjonctif) колкото и да; tout riche que je suis колкото и да съм богат; 3. tout (+ p. prés.) (служи за подсилване, не се превежда); tout en causant разговаряйки; 4. loc.adv. du tout никак; en tout et pour tout всичко на всичко; pas du tout никак, съвсем не; rien du tout нищо; tout autour наоколо; tout au plus най-много; tout а l'heure преди малко; ей-сега, веднага; tout а fait съвсем; tout а coup внезапно; tout d'un coup наведнъж; tout de même все пак; tout d'abord най-напред; tout de suite веднага; pas du tout съвсем не, никак; II. m. 1. цяло; former un tout съставлявам едно цяло; risquer le tout pour le tout залагам всичко на една карта; 2. главното, важното; le tout est de... разг. важното е да...; 3. светът, вселената; le grand Tout безкрайната Вселена; III. pron. 1. всичко; tout va bien всичко е добре; il sait tout той знае всичко; c'est tout това е всичко; avant tout преди всичко; 2. pl. tous, toutes всички; la dernière de toutes последната от всички; tous ensemble всички заедно; 3. ост. всички; tout dormait dans la voiture всички спяха в колата; 4. loc. а tout prendre като се вземе всичко пред вид; най-сетне, най-подир, в края на краищата; après tout в края на краищата, впрочем; c'est tout dire с това всичко е казано; всичко е ясно, разбрано; malgré tout въпреки всичко; pour tout aller за всеки ден (за всичко); tout est bien qui finit bien погов. всичко е хубаво, щом свършва хубаво; une fois pour toutes веднъж завинаги; IV. tout, toute adj. 1. целият, цялата, цялото; tout le jour целият ден; toute sa petite famille цялото му малко семейство; de tout mon cњur от цялото си сърце; 2. всеки, всяка, всяко; toute personne всеки човек; tout Français всеки французин; 3. единствен; ils avaient pour tout domestique une vieille femme имаха за единствена прислуга една старица; 4. pl. tous, toutes всеки, всяка; всички; tous les hommes всички хора; tous les matins всяка сутрин; toutes les fois que всеки път, когато; cesser toutes relations скъсвам всякакви връзки. Ќ а toute bride стремглаво; а tout hasard за всеки случай; а toutes jambes бързо, с всички сили, през глава; а tout moment всеки миг; а tout propos по всеки повод; de toutes parts отвсякъде; de toute urgence много бързо, срочно; en tout cas във всеки случай; en toute hâte набързо; de toutes façons във всеки случай, и все пак; de toute éternité от край време, от стари времена; en tout bien tout honneur с честни намерения.
См. также в других словарях:
BAS PLUS — Ein Bremsassistent (BAS) ist eine Vorrichtung in einem Automobil, die dafür sorgt, dass bei einem Bremsmanöver der notwendige Pedaldruck, um eine Gefahrbremsung auszulösen, drastisch reduziert wird. Grundlage für diese Änderung der… … Deutsch Wikipedia
bas — bas, basse 1. (bâ, bâ s ; l s se lie : un coeur bas et lâche, dites : bâ z et....) adj. 1° Qui a peu de hauteur. Maison basse. Rives plus basses. Un siége bas. Le plafond est bas. La porte est basse. Cet animal est très bas sur ses jambes.… … Dictionnaire de la Langue Française d'Émile Littré
Plus bas — ● Plus bas plus loin dans le texte … Encyclopédie Universelle
bas — 1. bas, basse [ ba, bas ] adj., n. m. et adv. • déb. XIIe; bas lat. bassus I ♦ Dans l espace 1 ♦ Qui a peu de hauteur. Maison basse. Mur bas. Salle basse. Un appartement bas de plafond. Table basse. Voiture très basse. ⇒ surbaissé. Loc. Être bas… … Encyclopédie Universelle
bas — adj., en bas ; vers le bas ; enfoncé, rabattu, (sur les oreilles, sur le visage, ep d un bonnet, ...) ; vil, abject. nf., voix /// note bas basse : BA (Aix, Albanais.001, Albertville, Annecy.003, Giettaz.215b, Gruffy, Morzine.081, Peisey.187bB,… … Dictionnaire Français-Savoyard
bas-fond — [ bafɔ̃ ] n. m. • 1704; de 1. bas et fond 1 ♦ Partie du fond de la mer, d un fleuve, où l eau est peu profonde par rapport aux points voisins mais où la navigation est praticable (à la différence du haut fond). Repérer les bas fonds à l aide d… … Encyclopédie Universelle
Bas Caraquet — Bas Caraquet, photo prise du Parc des Fondateurs. La marina est visible à gauche. Administration Pays … Wikipédia en Français
Bas Caraquet (Nouveau-Brunswick) — Bas Caraquet Bas Caraquet Bas Caraquet, photo prise du Parc des Fondateurs. La marina est visible à gauche. Administration Pays … Wikipédia en Français
Bas-St-Laurent — Bas Saint Laurent Pour les articles homonymes, voir Saint Laurent. Bas Saint Laurent Localisation du Bas Saint Lauren … Wikipédia en Français
Bas-du-Fleuve — Bas Saint Laurent Pour les articles homonymes, voir Saint Laurent. Bas Saint Laurent Localisation du Bas Saint Lauren … Wikipédia en Français
Bas Saint Laurent — Pour les articles homonymes, voir Saint Laurent. Bas Saint Laurent Localisation du Bas Saint Lauren … Wikipédia en Français
