-
81 aoriste
m. (bas lat. aoristus) грам. аорист ( глаголна форма за минало свършено време в някои езици). -
82 apéritif,
ve adj. (bas lat. aperitivus) 1. който отваря апетит; 2. m. аперитив. -
83 aphorisme
m. (bas lat. aphorismus) 1. афоризъм; 2. неодобр. банални, надути думи. -
84 apoplectique
adj. (bas lat. d'o. gr. apoplecticus) 1. апоплектичен; 2. m. човек, предразположен към апоплексия. -
85 apoplexie
m. (bas lat. d'o. gr. apoplexia) мед. апоплексия, удар; être frappé d'apoplexie получил съм удар. -
86 apothicaire
m. (bas lat. apothecarius) ост. аптекар; compte d'apothicaire ост. преувеличена сметка. -
87 apparence
f. (bas lat. apparentia) 1. външен вид, външност, изглед; juger d'après les apparences съдя по външността, по външния вид; 2. вероятност; il y a apparence que вероятно е, че; selon toute apparence по всяка вероятност; 3. признак, привидност; sauver les apparences запазвам благоприличието; 4. разш. следа; 5. loc.adv. en apparence привидно, наглед, външно. -
88 appartenir
(а) v.intr. (bas lat. adpertinere "être attenant") 1. принадлежа; част от нещо съм, съставлявам; appartenir а une vieille famille принадлежа на, част съм от стар род; 2. отнасям се до, във връзка съм с; 3. impers. il appartient пада се, подобава, подхожда; 4. ост. под властта съм на (за роби и др.); 5. s'appartenir принадлежа на себе си, не съм подвластен на никого. -
89 appréciation
f. (bas lat. appretiatio) 1. оценяване, оценка; преценяване, преценка; appréciation d'une monnaie оценяване на монета; une fausse appréciation de la distance неправилно преценяване на разстоянието; 2. приблизително изчисление; 3. мнение, оценка. -
90 approbatif,
ve adj. (bas lat. approbativus) одобрителен. Ќ Ant. improbatif, critique, réprobateur. -
91 approcher
v. (bas lat. appropiare, rac. prope "prés."; d'apr. proche) I. v.tr.dir. 1. приближавам, доближавам; approcher un fauteuil de la table приближавам фотьойл до масата; 2. имам достъп до, доближавам се до; II. v.tr.indir. et intr. 1. наближавам, приближавам; 2. докосвам; 3. достигам до (цел и др.); 4. доближавам се до, приличам си; approcher de la vérité доближавам се до истината; s'approcher de приближавам се, наближавам. Ќ Ant. éloigner, écarter, séparer, éviter, repousser. -
92 appropriation1
f. (bas lat. appropriatio) 1. приспособяване, пригодяване; 2. юр. присвояване, обсебване. Ќ Ant. désaccord, opposition; abandon. -
93 approprier1
v.tr. (bas lat. appropriare) 1. проспособявам, пригодявам; 2. ост. присвоявам, обсебвам; s'approprier1 присвоявам си, обсебвам. Ќ Ant. exproprier, rendre. -
94 approximation
f. (du bas lat. approximare) 1. приблизителна оценка; приблизителна стойност; 2. мат. приблизителност; 3. loc. adv. par approximation приблизително. Ќ Ant. exactitude, précision. -
95 après1
adv. (bas lat. ad pressum) 1. после; et après1? а после? 2. loc. adv. ci-après1 тук по-долу; d'après1 по-късно; le moment d'après1 веднага след това; 3. след, отзад; les femmes marchaient après1 жените вървяха отзад. Ќ Ant. avant, devant. -
96 après2
prép. (bas lat. ad pressum) 1. след, зад, подир; après2 vous! след вас! 2. след като (с мин. вр. на инфинитив); après2 avoir fini mon devoir, je me mis devant la télé след като си свърших работата, седнах да гледам телевизия; 3. loc. conj. après2 que след като; des années après2 qu'il l'eut quittée години след като я беше напуснал; 4. loc. adv. après2 cela след това; впрочем; après2 coup не навреме; много късно, след като работата е свършена; après2 quoi след което; après2 tout най-после, както и да е, в края на краищата; 5. loc. prép. d'après2 според, по, от; peindre d'après2 nature рисувам от натура. Ќ attendre (languir) après2 qqch. силно желая (очаквам) нещо; crier après2 qqn. викам подир някого; demander après2 qqn. нар. търся някого; être après2 qqn. (se mettre après2 qqn.) постоянно преследвам някого. -
97 aptitude
f. (bas lat. aptitudo) 1. годност, способност, дарба, влечение; aptitudes intellectuelles интелектуални способности; 2. юр. правоспособност; certificat d'aptitude свидетелство за правоспособност. Ќ Ant. inaptitude, incapacité. -
98 arbalète
f. (bas lat. arcuballista) воен. арбалет (някогашен лък); tirer а l'arbalète стрелям с арбалет. -
99 arbitral,
e, aux adj. (bas lat. arbitralis) арбитражен, помирителен; tribunal arbitral, помирителен съд. -
100 archives
f. pl. (bas. lat. archivum, gr. arkheion "ce qui est ancien") 1. архив; архиви; 2. отдел архив ( където се съхраняват архиви).
См. также в других словарях:
bas — bas, basse 1. (bâ, bâ s ; l s se lie : un coeur bas et lâche, dites : bâ z et....) adj. 1° Qui a peu de hauteur. Maison basse. Rives plus basses. Un siége bas. Le plafond est bas. La porte est basse. Cet animal est très bas sur ses jambes.… … Dictionnaire de la Langue Française d'Émile Littré
Bas — meaning super lower in French may refer to:*Bas Caraquet, New Brunswick, meaning Lower Caraquet , a village on the Acadian Peninsula of New Brunswick, Canada *Bas Congo (post 2006, Kongo Central), a province of the Democratic Republic of the… … Wikipedia
Bas — steht für: Bas (Name), Personen mit diesem Vornamen oder Familiennamen Bas (Spanien), einen Ort in Spanien Bas (Bithynien), einen bithynischen Herrscher Bas ist der Name folgender Orte: Bas en Basset, Gemeinde im Département Haute Loire,… … Deutsch Wikipedia
bas — BAS, (1) s.n., (2) başi, s.m., (3) basuri, s.n. 1. S. n. sg. Registrul cel mai jos al vocii bărbăteşti; sunetul cel mai grav al unui acord muzical. 2. S. m. Cântăreţ a cărui voce se plasează în acest registru; basist. 3. S. n. Instrument care… … Dicționar Român
BAS — ist Bas (Spanien), ein Ort in Spanien der Name eines bithynischen Herrschers, siehe Bas (Bithynien) Die Abkürzung BAS steht für: Basra, eine Stadt in Irak Bayerisches Archiv für Sprachsignale Bau Arbeits Schlüssel, ein Verzeichnis mit den… … Deutsch Wikipedia
BaS — ist Bas (Spanien), ein Ort in Spanien der Name eines bithynischen Herrschers, siehe Bas (Bithynien) Die Abkürzung BAS steht für: Basra, eine Stadt in Irak Bayerisches Archiv für Sprachsignale Bau Arbeits Schlüssel, ein Verzeichnis mit den… … Deutsch Wikipedia
BAS — Saltar a navegación, búsqueda Para el gobernante de Bitinia, véase Bas. BAS puede referirse a: BAS (sistema) un sistema de asistencia de frenada de emergencia ideado por la multinacional Mercedes Benz. BAS (base británica) una base del Reino… … Wikipedia Español
BAS — may stand for:Most commonly: * BASIC programming language (file extension)Societies: * Biblical Archaeology Society * Birmingham Astronomy Society * Boston Audio Society * Britain Australia SocietyComputer science: * Broadband Access Server (see… … Wikipedia
bas — bȁs m <N mn bàsovi> DEFINICIJA glazb. 1. a. najdublji muški glas b. onaj koji ima takav glas 2. oznaka za najdublju dionicu neke kompozicije, odn. najdublji ton nekog akorda 3. najveći gudaći instrument najdubljega zvuka; kontrabas 4. uz… … Hrvatski jezični portal
Bas — Saltar a navegación, búsqueda Para otros usos, véase BAS. Bas, primer gobernante independiente de Bitinia, gobernó del 376 a. C. al 326 a. C. Derrotó a un general de Alejandro Magno, logrando así la independencia del país. Fue … Wikipedia Español
BAS — (Board for Actuarial Standards) A constituent body of the Financial Reporting Council (FRC), the Board for Actuarial Standards (BAS) has responsibility from 6 April 2007 for setting actuarial standards independently of the actuarial profession.… … Law dictionary
