-
101 sommeil
m. (bas lat. somniculus, de somnus "sommeil") 1. сън; sommeil avoir sommeil спи ми се; avoir le sommeil léger леко спя; le sommeil éternel вечен сън, смърт; sommeil hiémal, hibernal зимен сън (при животните); 2. сънливост, дремливост; 3. прен. спокойствие, мир; le sommeil de la nature спокойствието на природата. Ќ mettre (laisser) en sommeil замразявам, спирам работа (в завод и др.); tomber de sommeil умирам за сън. -
102 sou
m. (bas lat. soldus "pièce d'or", du lat. class. solidus "massif") 1. су (една двадесета част от франка); n'avoir pas le sou; être sans le sou (sans un sou vaillant) нямам и пукната пара; n'avoir ni sou ni maille нямам нито стотинка; 2. loc.adv. sou а sou, sou par sou стотинка по стотинка. Ќ être près de ses sou разг. скъперник съм; propre comme un sou neuf много чист, прекалено чист. -
103 tenue
f. (de tenir) 1. време, през което се провежда заседание, събрание; 2. водене, ръководене; поддържане; veiller а la bonne tenue d'un établissement следя за доброто ръководене на учреждение; la tenue de la maison поддържане на къща; 3. държане, поведение, външен вид; avoir de la tenue имам добро държание; bonne tenue en classe добро поведение в клас; 4. дреха, облекло, униформа; se mettre en tenue обличам униформата; tenue de sport спортно облекло; tenue de soirée вечерен тоалет; tenue légère, petite tenue леко облекло; 5. муз. тенуто; 6. стойка при яздене на кон; avoir de la tenue имам добра стойка при яздене; 7. ост. продължителност, трайност, продължение; tout d'une tenue, d'une seule tenue без прекъсване, продължително; 8. икон. стабилност на борсовия курс на акции; 9. авт. способност на автомобил да се движи в права посока и да не се носи встрани, когато сходимостта на гумите е регулирана. -
104 usage
m. (du lat. usus "us") 1. обичай; c'est un usage ancien това е стар обичай; c'est l'usage обичаят е такъв; usages locaux местни обичаи; 2. употребяване; ползване; употреба; l'usage immodéré de l'alcool неумерената употреба на алкохол; le bon usage des richesses доброто използване на богатствата; l'usage de la force използването на сила; faire usage de служа си със; avoir l'usage de мога да си служа с; mot en usage dans la langue дума, която се употребява в езика; 3. език, говор; l'usage courant говоримият език; l'usage littéraire литературният език; 4. прието нещо, навик, привичка; les usages d'une famille навиците на семейство; c'est contraire aux usages това е противно на общоприетото; comme il est d'usage както е прието; il avait l'usage de ост. той имаше навик да; 5. добри маниери, възпитание; manquer d'usage липсва ми възпитание; 6. юр. използване на имот, който е собственост на друг; avoir l'usage d'un bien използвам имот, който не ми принадлежи; 7. loc. prép. а l'usage de предназначен, определен за. Ќ Ant. désuétude, non-usage. -
105 vin
m. (du lat. vinum) 1. вино; mettre le vin en fûts, en tonneaux наливам виното в бъчви; vin rouge червено вино; vin rouge червено вино; vin blanc бяло вино; vin rosé вино розе; vin d'A.O.C. вино със запазено наименование за произход; vin sec сухо вино; vin d'orange червено вино, в което се накисват портокали; eau-de-vie de vin коняк; pichet de vin каничка с вино; vin mousseux пенливо, газирано вино; vin âpre стипчиво, тръпчиво вино; grand vin известно вино; vin de pays, du cru местно, обикновено вино; vin coupé (baptisé) разредено с вода вино; reposer le vin, laisser vieillir le vin оставям вино да отлежи; être pris de vin виното ме е хванало; 2. разш. ликьор, получен от ферментирането на различни растителни продукти; vin de pêches ликьор от праскови. Ќ avoir le vin bon (gai) ставам весел, когато пия; avoir le vin mauvais (triste) става тъжен, когато пия; chaque vin a sa lie погов. всяка роза си има и тръни (всяко нещо си има и лоши страни); entre deux vins в полупияно състояние; mettre de l'eau dans son vin намалявам претенциите си; quand le vin est tiré il faut le boire погов. хванал ли си се на хорото, трябва да го играеш; tâche de vin червено петно по кожата; le bon vin réjouit le cњur de l'homme погов. хубавото вино радва човешкото сърце; sac а vin пияница; être entre deux vins леко съм пиян; vin de messe вино, използвано по време на литургия. Ќ Hom. vain, vingt. -
106 voix
f. (lat. vox, vocis) 1. глас; voix timbrée, voix sonore звънък глас; voix rauque дрезгав глас; élever la voix повишавам глас; tremblement de la voix трептене, треперене на гласа; voix de stentor мощен, оглушителен глас; voix sourde приглушен глас; voix enrouée прегракнал глас; voix de rogomme разг. пиянски глас; forcer sa voix насилвам гласа си (при пеене); chanter а pleine voix, de toute sa voix пея с пълен глас; а voix basse тихо, ниско; а voix haute високо, на висок глас; а mi-voix, а demi voix с половин глас; полугласно; voix hors champs глас зад кадър (в киното); 2. муз. партия, глас; а deux voix на два гласа; 3. звук; (на предмет или музикален инструмент); la voix du violon звукът на цигулката; 4. вик (на животно, на птица); donner de la voix лов. лая; прен. протестирам; 5. избирателен глас; mettre aux voix поставям на гласуване; donner sa voix гласувам; avoir voix consultative имам съвещателен глас; 6. ост. мнение, възглед, изразяване на позиция; 7. вътрешен глас, съвест; la voix de la raison гласът на разума; 8. грам. залог; voix active действителен залог; voix passive страдателен залог; voix moyenne среден залог. Ќ avoir voix au chapitre чува ми се думата; être en voix гласът ми е в добро състояние; entendre des voix имам слухови халюцинации; voix du peuple, voix de Dieu глас народен, глас божи tout d'une voix единодушно; de vive voix устно; couvrir la voix de qqn. говоря по-силно от някого. -
107 zéro
m. (empr., pour remplacer l'a. fr. cifre "zéro", puis "chiffre", а l'it. zero, d'ab. zefiro, transcription de l'ar. sifr "vide") 1. нула; gagner par trois buts а zéro печеля с три на нула; zéro degré нула градуса (на термометър); zéro absolu абсолютна нула; zéro heure нула часът (полунощ); 2. прен. нула, нищожество; 3. оценка нула във френското училище, равна на абсолютна двойка в България. Ќ reduire а zéro разг. унищожавам, довеждам до нула; avoir la boule а zéro косите ми са късо подстригани; плешив съм; partir du zéro тръгвам от нула; remettre le compteur а zéro тъгвам от нула, от самото начало; les avoir а zéro нар. много ме е страх. -
108 a
m. първа буква от френската азбука; un A majuscule главно "А"; un a minuscule малко "а"; loc. depuis A jusqu'а Z от а до я, от игла до конец; ne savoir ni a, ni b не зная да чета; prouver par a + b доказвам математически; n'avoir pas fait une panse d'A нищо не съм написал (за ученик); être marqué а l'A имам големи заслуги. -
109 abattage
ou abatage (vx.) m. (de abattre) 1. поваляне, изсичане (дървета); 2. мин. изкъртване на руда; 3. убиване, клане (на животни); 4. прен. avoir de l'abattage арго, ост. силен и снажен съм; мод. имам влияние (над публика); 5. търг. vente а l'abattage продажба на безценица на големи количества стока с ниско качество. -
110 abeille
f. (lat. apicula) пчела; abeille neutre, abeille ouvrière пчела работничка; abeille reine пчела царица; un essaim d'abeilles рой пчели. Ќ laborieux comme une abeille трудолюбив като пчела; serviettes nids d'abeilles кърпи от платно, наподобяващо пчелни килийки; un temps d'abeille(s) слънчево време; avoir les abeilles (sous le crâne) имам леко главоболие ( след пиене). -
111 absence
f. (lat. absentia) 1. отсъствие; en l'absence de в отсъствие на; 2. липса; 3. неявяване; 4. absence de mémoire пропуски в паметта, разсеяност; 5. absence épileptique епилептичен припадък. Ќ absence de cérémonie безцеремонност; absence de tout sentiment de honte безсрамие; absence sans permission самоотлъчване; absence totale de foi обезверяване; avoir une absence, des absences разсеян съм, не внимавам. Ќ Ant. présence. -
112 absolu,
e adj. (lat. absolutus) 1. абсолютен, безграничен, безусловен; quantité absolu,e абсолютна величина; pouvoir absolu, абсолютна власт; majorité absolu,e абсолютно мнозинство; plus-value absolu,e абсолютна принадена стойност; silence absolu, абсолютна тишина; avoir une justesse absolu,e de l'oreille имам абсолютен слух; alcool absolu, чист спирт; 2. идеален, съвършен; l'amour absolu, идеална любов; 3. властен, деспотичен; nature absolu,e властна натура; 4. грам. самостоятелен; proposition absolu,e самостоятелно изречение; emploi absolu, d'un verbe transitif употреба на преходен глагол без допълнение; 5. пълен, абсолютен; le zéro absolu, абсолютна нула; 6. m. абсолютното (онова, което съществува само по себе си и не зависи от нищо). Ќ dans l'absolu, без да се сравнява с нещо, без да се държи сметка за условията. Ќ Ant. limité, partiel; imparfait; libéral; relatif; contingent. -
113 accent
m. (lat. accentus) 1. грам. ударение; accent tonique тонично, силово ударение; 2. писмен знак върху някоя буква; accent aigu остро ударение ('); accent grave тежко ударение (`); accent circonflexe сложно ударение (^); 3. начин на произношение, акцент, интонация; 4. наблягане; mettre l'accent sur наблягам на, акцентувам на; les accents guerriers du clairon бойният зов на тръбата; 5. прен. индивидуален характер (на стил); 6. муз. знак за изпълнение на една музикална фраза; 7. тон; d'un accent autoritaire с властен тон; 8. акцент, особеност при произношение на местен говор или при говорене на чужд език; avoir de l'accent имам акцент ( при говор). -
114 accointance
f. (lat. pop. °accognitare, de cognitus "connu") ост. близка връзка, отношение; avoir des accointances avec имам връзки с някого; accointance compromettante излагаща връзка. -
115 actif,
ve adj. et m. (lat. activus) 1. деен, действащ, динамичен, активен; prendre une part actif,ve вземам дейно участие; armée actif,ve действаща (редовна) армия; population actif,ve работоспособно население; charbon actif, активен (медицински) въглен; 2. грам. деятелен; voix actif,ve деятелен залог; l'actif, m. деятелен залог. 3. фин. актив (Ant. passif); actif,s disponibles ликвидни активи; actif,s engagés целеви активи. Ќ poison très actif, силнодействаща отрова; membre actif, de l'académie редовен член на Академията; avoir а son actif, считам нещо за свой успех, постижение. Ќ Ant. inactif, passif; paresseux. -
116 affiler
v.tr. (lat. pop. °affilare, de filum "fil (de l'épée)") 1. изтънявам; 2. точа, наточвам (режещ инструмент); 3. прен., ост. в израза avoir la langue bien affilée имам остър, хаплив език. -
117 aigreur
f. (de aigre) 1. киселост, кисела жилка; 2. прен. язвителност; 3. мед. f.pl. киселина; avoir des aigreurs имам киселини. Ќ Ant. douceur, aménité, sérénité. -
118 air3
m. (it. aria) 1. напев, мелодия; песен; 2. ария; un air3 d'opéra оперна ария. Ќ un air3 а la mode шлагер; l'air3 et la chanson привидното и действителността; avoir l'air3 а la danse имам вид на човек, който преуспява в начинанието си. -
119 aisance
f. (lat. adjacentia) 1. лекота, непринуденост; 2. охолство, удобство; vivre dans l'aisance живея в охолство. Ќ avoir de l'aisance държа се непринудено; cabinets (lieux) d'aisances тоалетна. Ќ Ant. gêne, difficulté, embarras. -
120 aisé,
e adj. (lat. pop. °adjacent) 1. лит. лек, лесен; 2. удобен, широк; 3. заможен, състоятелен; une famille aisé,e заможно семейство; 4. естествен, непринуден, приятен. Ќ avoir l'esprit aisé, съобразителен съм, имам жив ум. Ќ Ant. difficile, malaisé, gêné, embarrassé.
См. также в других словарях:
avoir — 1. (a voi. Au XVIe s. on écrivait aurai, auras, etc. mais on prononçait, d après Bèze, arai, aras, etc. Au XVIIe s. d après Dangeau, ayant, ayons, ayez se prononçaient a iant, a ions, a iez. Aujourd hui, c est une prononciation fautive : il faut… … Dictionnaire de la Langue Française d'Émile Littré
avoir — AVOIR. v. act. Posseder de quelque maniere & à quelque titre que ce soit. Avoir du bien. avoir une charge. avoir un benefice. avoir de l argent. avoir une maison à vendre, à loüer. avoir un cheval d emprunt. avoir le bien d autruy. En ce sens,… … Dictionnaire de l'Académie française
avoir — Avoir, Tantost est verbe deduit de Habere. Latin, comme, Je voudrois avoir un frere, Fratrem habere vellem: tantost est nom m. et signifie richesse, comme il a grand avoir, Diuitias ingentes possidet. Et en pluriel, avoirs, és anciens Romans, ce… … Thresor de la langue françoyse
Avoir Su — Avoir su... Avoir su... est une émission de télévision québécoise diffusée de 2001 à 2002. Sommaire 1 Synopsis 2 Distribution 3 Scénariste 4 Réalisation … Wikipédia en Français
Avoir Su... — Avoir su... Avoir su... est une émission de télévision québécoise diffusée de 2001 à 2002. Sommaire 1 Synopsis 2 Distribution 3 Scénariste 4 Réalisation … Wikipédia en Français
avoir — Avoir eu, foutre ou avoir foutu avec une femme ou une fille que l’on désirait. Eh bien! ma mie, tu vois comme je t’aime, je laisse ma prébende pour t’avoir. ( Moyen de parvenir. ) Fais donc que j’aie cette fille, et je te… … Dictionnaire Érotique moderne
Avoir le cœur de — ● Avoir le cœur de avoir le courage de : Tu n auras pas le cœur de lui refuser ce jouet … Encyclopédie Universelle
Avoir le cœur à — ● Avoir le cœur à avoir envie de, être dans des dispositions pour : Je n ai pas le cœur à rire … Encyclopédie Universelle
Avoir su... — Avoir su… est une émission de télévision québécoise diffusée de 2001 à 2002. Sommaire 1 Synopsis 2 Distribution 3 Scénariste 4 Réalisation … Wikipédia en Français
Avoir — (franz., spr. awŭār), Haben, in der französischen Buchhaltung Bezeichnung der Kreditseite … Meyers Großes Konversations-Lexikon
Avoir — (frz., spr. awŏahr), haben, in der franz. Buchhaltung die Kreditseite … Kleines Konversations-Lexikon
