-
1 vent
m. (lat. ventus) 1. вятър; les vents du nord, du sud, d'est, d'ouest северните, южните, източните, западните ветрове; vent d'amont (vent de mer) вятър, който духа откъм морето; vent d'aval (vent de terre) вятър, който духа откъм сушата; coup (rafale) de vent внезапен силен вятър; vent fort силен вятър; vents alizés пасатни ветрове; faire du vent духам; un grand vent se leva задуха силен вятър; vents de mousson мусонни ветрове; le vent tombe вятърът утихва; le vent chasse les nuages вятърът издухва облаците; 2. въздух; ballon plein de vent балон, пълен с въздух; 3. анат. чревни газове, пръдня; avoir des vents имам газове. Ќ aller comme le vent вървя много бързо; avoir du vent plein son sac вятър го вее; avoir vent arrière (avoir le vent en poupe) мор. вятърът ме бие отзад; прен. помага ми щастието; avoir vent debout мор. вятърът ми пречи, духа срещу посоката ми на движение; avoir vent de qqch. подушвам нещо; coup de vent внезапен вятър; des quatre vents от всички краища; en plein vent на открито; fusil а vent въздушна пушка; il fait du vent духа вятър; le nez au vent с вирнат нос; le vent tourne вятърът се променя; le vent remonte мор. вятърът става от северен на западен (за северното полукълбо) и от западен на северен (за южното); n'avoir ni vent ni nouvelles de qqn. нямам вест от някого; petite pluie abat grand vent посл. малката причина води до големи последици; quel bon vent vous amène? какво ви носи тук? être coiffé en coup de vent косите ми са разчорлени; qui sème le vent récolte la tempête който сее ветрове, жъне бури, който копае гроб другиму, сам пада в него; prendre le vent подушвам следи (за ловджийско куче); les quatre vents четирите посоки на света; а tous les vents навсякъде, във всички посоки; vent solaire астр. слънчев вятър; être dans le vent ост. според модата съм; bon vent! на добър път!; tourner а tous les vents много съм непостоянен; le vent était а l'optimisme настроението беше оптимистично; filer comme le vent вървя много бързо; du vent празни, безполезни, несериозни неща; несериозни обещания; faire du vent разг. правя се на важен; sentir le vent du boulet чувствам опасността; instrument а vent духов инструмент. Ќ Hom. van. -
2 vin
m. (du lat. vinum) 1. вино; mettre le vin en fûts, en tonneaux наливам виното в бъчви; vin rouge червено вино; vin rouge червено вино; vin blanc бяло вино; vin rosé вино розе; vin d'A.O.C. вино със запазено наименование за произход; vin sec сухо вино; vin d'orange червено вино, в което се накисват портокали; eau-de-vie de vin коняк; pichet de vin каничка с вино; vin mousseux пенливо, газирано вино; vin âpre стипчиво, тръпчиво вино; grand vin известно вино; vin de pays, du cru местно, обикновено вино; vin coupé (baptisé) разредено с вода вино; reposer le vin, laisser vieillir le vin оставям вино да отлежи; être pris de vin виното ме е хванало; 2. разш. ликьор, получен от ферментирането на различни растителни продукти; vin de pêches ликьор от праскови. Ќ avoir le vin bon (gai) ставам весел, когато пия; avoir le vin mauvais (triste) става тъжен, когато пия; chaque vin a sa lie погов. всяка роза си има и тръни (всяко нещо си има и лоши страни); entre deux vins в полупияно състояние; mettre de l'eau dans son vin намалявам претенциите си; quand le vin est tiré il faut le boire погов. хванал ли си се на хорото, трябва да го играеш; tâche de vin червено петно по кожата; le bon vin réjouit le cњur de l'homme погов. хубавото вино радва човешкото сърце; sac а vin пияница; être entre deux vins леко съм пиян; vin de messe вино, използвано по време на литургия. Ќ Hom. vain, vingt. -
3 corde
f. (lat. chorda, gr. khordê "boyau") 1. въже; lier qqch. avec une corde връзвам нещо с въже; corde de puits въже за спускане на кофа в кладенец; 2. муз. струна; 3. нишка в основа на плат; 4. геом. хорда; 5. стара мярка за количество дървен материал (4 куб. м); 6. въже на бесилка; 7. прен. бесилка, обесване; 8. тетива; corde d'arc тетива на лък; 9. въже, което е ограничавало вътрешната страна на писта на хиподрум; tenir la corde стоя (намирам се) до самото ограничително въже; прен. в изгодно положение съм; имам предимство; 10. въже, на което играе въжеиграч; 11. pl. въжетата, заграждащи боксов ринг; 12. pl. струнните инструменти в оркестър. Ќ avoir plusieurs cordes а son arc разполагам с много възможности; corde а feu фитил; danseur de corde въжеиграч; homme de sac et de corde обесник, нехранимайко; il ne faut point parler de corde dans la maison d'un pendu в къщата на обесен не се говори за въже; toucher la corde sensible засягам най-чувствителното място, най-чувствителната струна; tirer sur la corde злоупотребявам с търпението на някого; se mettre la corde au cou попадам в трудна ситуация; женя се; un argument usé jusqu'а la corde изтъркан довод; corde а linge въже за сушене на пране; prendre un virage а la corde вземам завой от вътрешната страна, по най-пряката траектория (за автомобил); être sur la corde raide в деликатна ситуация съм; corde а sauter въже за скачане; corde d'attache алпинистко въже, осигуряващо няколко души; cordes vocales гласни струни; ce n'est pas dans mes cordes това не е от моята компетентност; corde du tympan слухов нерв; corde dorsale зачатък на гръбначен стълб при ембриона; хорда.
См. также в других словарях:
Avoir plus d'un tour dans son sac — ● Avoir plus d un tour dans son sac être très rusé … Encyclopédie Universelle
sac — 1. (sak ; au XVIe s. le pluriel se prononçait saz, c est à dire sâ, PALSGRAVE, p. 25) s. m. 1° Espèce de poche en toile, en cuir ou étoffe, ouverte par le haut et cousue par le bas et par les côtés. Un sac de crin. à la gueule du sac. L entrée … Dictionnaire de la Langue Française d'Émile Littré
sac — 1. sac [ sak ] n. m. • 1050 « étoffe grossière »; lat. saccus, gr. sakkos, d o. sémitique I ♦ A ♦ 1 ♦ (1120) Contenant formé d une matière souple pliée, assemblée, et ouvert seulement par le haut. ⇒ 1. poche. Grand, petit sac (⇒ sachet) . Sac… … Encyclopédie Universelle
SAC — n. m. Sorte de poche faite de cuir, de toile ou d’étoffe, ouverte seulement par le haut et qui sert à mettre toutes sortes de choses. Un sac tout neuf. Un vieux sac. Sac de toile, de treillis, de crin. L’entrée du sac. Le fond d’un sac. Sac de… … Dictionnaire de l'Academie Francaise, 8eme edition (1935)
Sac de couchage — Bivouac sans tente, dans une dépression neigeuse creusée pour accueillir un sac de couchage adapté aux températures hivernales. Un sac de couchage est un sac garni de matière isolante dans lequel on se glisse pour dormir et pour lutter contre les … Wikipédia en Français
sac — n.m. Dix mille francs. Avoir le sac, être riche. Avoir la tête dans le sac, être sans le sou. / Sac à viande, chemise ; sac de couchage ; housse pour le transport d un cadavre (police, pompiers). / Sac à vin, ivrogne. / Sac à carbi ou à charbon,… … Dictionnaire du Français argotique et populaire
Sac à dos — mis en service dans l armée américaine pour la Guerre du Vietnam. Un sac à dos est un espace de stockage que l on transporte sur son dos qui fait reposer le poids du matériel qu il contient sur les épaules par l intermédiaire de bretelles… … Wikipédia en Français
Sac d'os — Auteur Stephen King Genre Roman Version originale Titre original Bag of Bones Éditeur original Scribner Langue originale Anglai … Wikipédia en Français
Sac-gourde — Sac à eau Un Marine s hydratant au moyen d un sac à eau, durant la guerre en Irak. Un sac à eau, encore appelé sac gourde ou sac réservoir[1], est un type de sac à dos (ou plus rarement, de … Wikipédia en Français
Sac-réservoir — Sac à eau Un Marine s hydratant au moyen d un sac à eau, durant la guerre en Irak. Un sac à eau, encore appelé sac gourde ou sac réservoir[1], est un type de sac à dos (ou plus rarement, de … Wikipédia en Français
Sac gourde — Sac à eau Un Marine s hydratant au moyen d un sac à eau, durant la guerre en Irak. Un sac à eau, encore appelé sac gourde ou sac réservoir[1], est un type de sac à dos (ou plus rarement, de … Wikipédia en Français
