-
1 jugement
m. (de juger) 1. разсъдък, разум; avoir le jugement droit разсъждавам правилно; homme de jugement разсъдлив, предвидлив човек; 2. лог. съждение; jugement analytique аналитично съждение; jugement de valeur съждение, с което се прави преценка на нещо; 3. мнение; donner son jugement sur давам мнението си за; soumettre un livre au jugement de qqn. подлагам книга на преценката на някого; 4. съдене; poursuivre qqn. en jugement изправям някого пред съда, съдя някого; jugement par défaut съдене задочно, при отсъствие на обвиняемия; 5. присъда, съдебно решение; en vertu d'un jugement по силата на съдебно решение; jugement en premier ressort неокончателна присъда, от първа инстанция; jugement en dernier ressort окончателна присъда; minute de jugement оригинал на съдебно решение; le jugementde l'histoire присъдата на историята. Ќ jugement dernier (ou le Jougement) рел. Страшният съд. -
2 mot
m. (bas lat. muttum, rad. muttire "souffler mot, parler", proprem. "dire mu") 1. дума, слово, реч; 2. бележка; écrire un mot а qqn. написвам бележка на някого; 3. сентенция, мъдрост; 4. инф. единица за обем памет; 5. loc. adv. en un mot с една дума; накратко; mot а mot дума по дума, дословно. Ќ bon mot остроумие; dernier mot последна дума; fin mot същина, същност, истина; grand mot надута фраза, голяма дума; gros mot хула; jouer sur les mots създавам игра на думи, говоря двусмислици; mot de passe парола; mots croisés кръстословица; prendre au mot ловя се за думата (за да се възползвам от даден случай); sur ces mots при това, като казах това; trancher le mot говоря направо, без заобикалки; dernier mot последен дефинитивен отговор; le fin mot de l'histoire обяснение, което се крие зад външността; а mots couverts двусмислено; au bas mot най-малко; en deux mots накратко; sans mot dire мълчаливо; avoir des mots avec qqn. в пререкание съм с някого; dire deux mots а qqn. мъмря някого; se donner le mot съгласявам се с някого; manger la moitié des mots говоря неразбрано. -
3 quartier
m. (de quart) 1. една четвърт част от нещо, четвъртина; un quartier de fruit четвъртина от плод; 2. къс, парче, част, отломък; quartier de fromage парче сирене; quartier de roche скален блок; 3. срок от три месеца, четвърт година; заплата за три месеца; 4. квартал; жители на един квартал; le quartier chinois китайският квартал; 5. астр. лунна четвърт; premier quartier първа четвърт; dernier quartier последна четвърт; 6. воен. казарма; зона на действие на батальон в отбранителна позиция; 7. милост, помилване на дезертьор; 8. благороден произход, родословно коляно; avoir quatre quartiers de noblesse имам четирима прадеди от благороден произход; 9. парче кожа, което обвива тока на обувка; 10. част от седлото; 11. част от затвор със специално предназначение. Ќ Quartier Général воен. генерален щаб; quartier d'hiver място, където са се прибрали войските между две кампании; quartier général воен. главна квартира (щаб); poids des quatre quartiers нетно тегло на животно, което ще се транжира; avoir quartier libre имам разрешение да напусна казармата; за момент съм свободен; demander quartier искам милост; ne pas faire de quartier избивам всички; отнасям се безмилостно с някого. -
4 rire1
v. (lat. ridere) I. v.intr. 1. смея се, разсмивам се; rire1 jaune смея се принудено, насила; crever de rire1 умирам от смях; rire1 pour un rien смея се за нищо; rire1 aux éclats смея се до сълзи; 2. подсмивам се; rire1 sous cape подсмивам се под мустак; 3. ост. rire1 а qqn. усмихвам се на някого; 4. имам приятен, весел, радостен вид, забавлявам се; 5. разг. шегувам се, не говоря сериозно; avoir toujour le mot pour rire1 шегувам се при всеки повод; c'est pour rire1 това е шега, не е сериозно; sans rire1, n'est-ce-pas? сериозно, нали? 6. подигравам се; rire1 des sottises de qqn. подигравам се на глупостите на някого; rire1 au nez de qqn. подигравам се в очите на някого; se rire1 de 1. ост. подигравам се с някого; 2. ост., лит. отнасям се зле с някого, презирам го. Ќ rire1 aux anges усмихвам се разсеяно и без причина; se tordre de rire1 смея се неудържимо; il n'y a pas de quoi rire1 работата (положението) е сериозно; avoir le mot pour rire1 намирам винаги какво смешно да кажа; rira bien qui rira le dernier погов. смее се най-добре този, който се смее последен; tel qui rit vendredi, dimanche pleurera погов. след смях идва и плач. Ќ Ant. pleurer. -
5 genre
m. (lat. genus, generis "origine, naissance") 1. род; le genre humain човешкия род; 2. начин; genre de vie начин на живот; 3. лит. жанр, литературен род; стил; genres en vers стихотворни жанрове; genre dramatique драматичен жанр; 4. мода, вкус; ce n'est pas mon genre това не е по моя вкус; costume d'après le dernier genre костюм според последната мода; 5. бот., зоол., лог. род; 6. грам. род; le genre masculin мъжки род; le genre féminin женски род; genre marqué женски род; 7. живоп. бит, битова сцена; 8. вид, тип, стил; du même genre от същия вид; avoir bon genre имам изискан стил; le genre bohème човек от бохемски тип; c'est dans son genre това е в негов стил. -
6 lieu1
m. (lat. locus) (pl. lieu1x) 1. място, местност, кът; lieu1 public обществено място; lieu1 retiré отдалечено, усамотено място; 2. прен. място, произход; повод, основание; de haut lieu1 от знатен произход; s'il y a lieu1 ако има основание, смисъл (ако има защо, ако е уместно); donner lieu1 а давам повод за; 3. в съчет. avoir lieu1 ставам, провеждам се; 4. loc.adv. en premier lieu1 на първо място (най-напред); en dernier lieu1 в края на краищата (най-после); en ces lieu1x ост. тук; 5. loc. prép. au lieu1 de вместо; au (en) lieu1 et place de юр. на мястото на (за); 6. loc. conj. au lieu1 que докато, а пък. Ќ en temps et lieu1 когато трябва, когато му дойде времето; état des lieu1x протокол за състоянието на дадена квартира при наемане или напускане; lieu1x d'aisances отходно място; lieu1 d'asile убежище за преследван човек (през средните векове); les lieu1x saints Ерусалим (Божигроб); mauvais lieu1 къща с лошо име; tenir lieu1 de служа като, замествам; vider les lieu1x освобождавам мястото, измитам се, обирам си парцалите; adverbe de lieu1 наречие за място; être sans feu ni lieu1 немил-недраг, бездомен и беден съм; en son lieu1 на свой ред; lieu1 commun прен. баналност, клише.
См. также в других словарях:
Avoir le dernier mot — ● Avoir le dernier mot l emporter dans un conflit, dans une discussion … Encyclopédie Universelle
dernier — dernier, ière [ dɛrnje, jɛr ] adj. et n. • derrenier fin XIIe; a. fr. derrain, refait sur premier; lat. pop. °deretranus, class. de retro → 1. derrière I ♦ (Temporel, spatial) A ♦ 1 ♦ Adj … Encyclopédie Universelle
dernier — dernier, ière (dèr niê, niê r ) adj. 1° Qui vient après tous les autres. Le dernier soldat de la file. La dernière année de son règne. Les derniers rangs d une troupe. • Le sort m y réservait le dernier de ses coups, RAC. Bérén. I, 4. • La… … Dictionnaire de la Langue Française d'Émile Littré
dernier — DERNIER, [derni]ere. adj. Ce qui est aprés tous les autres, ou aprés quoy il n y a plus rien. Il estoit assis le dernier à la table. il est le dernier de la classe. c est le dernier de sa race. dans les derniers temps. je vous le dis pour la… … Dictionnaire de l'Académie française
dernier — DERNIER, ÈRE. adject. Qui est après tous les autres, ou après quoi il n y a plus rien. Il arrive toujours le dernier. Il étoit assis le dernier à la table. Il est le dernier de la classe. C est le dernier de sa race. Dans les derniers temps de sa … Dictionnaire de l'Académie Française 1798
DERNIER — IÈRE. adj. Qui vient, qui est après tous les autres, ou après lequel il n y en a point d autre. Il arrive toujours le dernier. Il était assis le dernier à table. Il est le dernier de la classe. C est le dernier de sa race. Dans les derniers temps … Dictionnaire de l'Academie Francaise, 7eme edition (1835)
DERNIER, IÈRE — adj. Qui vient, qui est après tous les autres, ou après lequel il n’y en a point d’autre. Le dernier venu. Le dernier né. Il arrive toujours le dernier. Il est le dernier de la classe. Dans les derniers temps de sa vie. Rendre le dernier soupir.… … Dictionnaire de l'Academie Francaise, 8eme edition (1935)
Dernier Théorème De Fermat — Travail de Diophante traduit du grec en latin par Claude Gaspard Bachet de Méziriac. Cette édition du livre a été publiée en 1621. La page 85 contient le problème II.VIII de Diophante, et est la page sur laquelle Pierre de Fermat écrivit que la… … Wikipédia en Français
Dernier theoreme de Fermat — Dernier théorème de Fermat Travail de Diophante traduit du grec en latin par Claude Gaspard Bachet de Méziriac. Cette édition du livre a été publiée en 1621. La page 85 contient le problème II.VIII de Diophante, et est la page sur laquelle Pierre … Wikipédia en Français
Dernier théorème de fermat — Travail de Diophante traduit du grec en latin par Claude Gaspard Bachet de Méziriac. Cette édition du livre a été publiée en 1621. La page 85 contient le problème II.VIII de Diophante, et est la page sur laquelle Pierre de Fermat écrivit que la… … Wikipédia en Français
Dernier train pour Washington — 12e album de la série La Jeunesse de Blueberry Scénario François Corteggiani Dessin Michel Blanc Dumont Couleurs Claudine Blanc Dumont Genre(s) franco belge … Wikipédia en Français
