-
1 grand,
e adj. et n. (lat. grandis, qui a éliminé magnus) 1. голям, едър, висок; un homme grand, голям, едър човек; un homme grand, et mince висок и слаб човек; un grand F голяма буква F; grand,e foule голяма тълпа; grand, monde много хора; 2. голям, просторен; 3. силен, голям; un grand, bruit голям шум; 4. цял, пълен; une fenêtre grand,e ouverte широко отворен прозорец; des yeux grand,s-ouverts широко отворени очи; deux grand,es heures над два пълни часа; depuis trois grand,s jours от цели три дълги дена; 5. най-важен, капитален; grand,e nouvelle важна новина; avoir grand, besoin имам голяма нужда; 6. многоброен; 7. голям (по степен); nous sommes de grand,s amis ние сме големи приятели; 8. голям, порастнал, възрастен; cette fille est déjà grand,e това момиче е вече голямо, порастнало; les grandes personnes възрастните; être assez grand, pour достатъчно съм възрастен за да; les grand,s възрастните; по-големите деца; 9. дълъг, голям на дължина; marcher а grand,s pas вървя с големи крачки; 10. прен. прочут, велик, голям; un grand, homme велик човек; un grand, artiste прочут артист; grand, seigneur велик владетел; grand, prêtre велик жрец; les grand,s hommes великите хора; Pierre le grand, Петър Велики; 11. надут, важен, бомбастичен, голям; avoir grand, air имам важен вид; 12. великодушен, благороден; un grand, caractère благороден характер; 13. значителен, монументален, важен; un grand, ouvrage монументално дело, творба; 14. m. голям, възрастен човек; les grand,s ne sont pas toujours raisonnables големите не винаги са разумни; 15. loc. adv. en grand, голям мащаб, в големи размери. Ќ de grand, cњur от все сърце; grand, air чист въздух, на открито място; au grand, air на открито, на въздух; grand-faim голям глад; grand, monde висш свят; grand, merci голяма благодарност, много ви благодаря; grand-soif голяма жажда; le Grand Océan Великият (Тихият) океан; le grand Turc, le grand Seigneur султан; les grand,es eaux de Versailles едновременната работа на всички водоскоци във Версай; lever а grand,e eau пера с много вода; grand, blessé сериозно ранен; au grand, complet в пълен състав; La Grande Guerre Втората световна война; Grand d'Espagne Испански гранд; la Grand-rue (Grand'rue) главната улица в град; а grand,-peine с голяма мъка; pas grand,-chose не е голяма работа; voir grand, loc. adv. имам големи проекти; grand ensemble жилищен комплекс. Ќ Ant. petit; exigu; mesquin, bas; modeste. -
2 mauvais,
e adj. et n. (lat. pop. malifatius "qui a un mauvais sort") 1. лош, недоброкачествен; mauvais, produit недоброкачествен продукт; 2. лош, зъл, свадлив; mauvais, caractère свадлив характер; 3. неталантлив, лош, бездарен; mauvais, poète лош поет; 4. зловещ, гибелен, лош, злокобен; 5. вреден, лош; развратен, коромпиран; 6. m. лош, проклет човек; лошотия, зло; 7. adv. лошо, зле; il fait mauvais, времето е лошо. Ќ avoir mauvais, air имам лош вид; avoir l'air mauvais, имам вид на лош човек; de mauvais,e grâce неохотно, принудително; homme de mauvais,e foi лош, вероломен човек; de mauvais,e grâce недружелюбно; mauvais,e foi злонамереност, вероломство; mauvais, garnement, mauvais, sujet разг. негодник, злосторник; mauvais,e herbe бурен, плевел; mauvais,e langue злословец; mauvais,e santé разклатено здраве, болнавост; mauvais,e tête вироглавство; луда глава; prendre en mauvais,e part или prendre qqch. en mauvais, лошо изтълкувам нещо, взамам нещо от лошата му страна; filer un mauvais, coton намирам се в опасно положение; être dans de mauvais, draps намирам се в опасно положение, което става още по-лошо; prendre la mauvais,e route, direction сбърквам, излъгвам се; faire un mauvais, repas нахранвам се недостатъчно, лошо; faire un mauvais, rêve сънувам кошмар; être de mauvais, poil в лошо настроение съм; femme de mauvais,e vie проститутка; ça sent mauvais, нещата вземат лош обрат; le Mauvais изкушителят, Демон. Ќ Ant. bon, excellent; adroit; réussi; favorable; brave, charmant; droit, honnête, louable. -
3 bohémien,
ne m., f. ("habitant de la Bohême", de Bohême) 1. ост. циганин катунар; 2. скитник; циганин; 3. m. чешки диалект в Бохемия; 4. adj. ост. от Бохемия; 5. adj. скитнически. Ќ avoir l'air d'un bohémien, негат. облечен съм зле, с мръсни дрехи. -
4 catastropher
v.tr. (de catastrophe) разг. слисан, съсипан, унищожен; avoir l'air catastrophé имам съсипан вид. -
5 chagrin3,
e adj. (p.-к. de chat et grigner) 1. ост. тъжен, скръбен, печален, нажален; 2. лит. навъсен, намусен; avoir l'air chagrin3, намусен съм, в лошо настроение съм. Ќ Ant. content, joyeux, réjoui, enjoué, gai, jovial. -
6 componction
f. (lat. chrét. compumctio, de compungere "piquer") 1. рел. съкрушение, разкаяние; 2. съсредоточеност, сериозен, важен вид. Ќ avoir un air de componction ирон. придавам си важност. Ќ Ant. désinvolture, légèreté. -
7 confus,
e adj. (lat. confusus, p. p. de confundere "confondre") 1. размесен, разбъркан; amas confus, разбъркана купчина; 2. забъркан, смътен, неясен; bruit confus, неясен шум; souvenir confus, неясен спомен; 3. объркан, смутен, смаян, засрамен; avoir l'air confus, имам смутен, объркан вид; demeurer confus, оставам объркан, смутен; rendre confus, (qqn.) обърквам, засрамвам (някого); Ќ esprit confus, ум, който е помрачен. Ќ Ant. clair, déterminé, distinct, net, ordonné, précis. -
8 déterré,
e m., f. (de déterrer) avoir un air de déterré, приличам на мъртвец, блед съм като мъртвец. -
9 gourd,
e adj. (bas lat. gurdus "lourdaud, grossier") 1. изтръпнал, вцепенен, вкоченясал от студ (за ръце, пръсти); 2. глупав; avoir l'air gourd,e имам глупав вид; 3. несръчен. Ќ Ant. agile, délié, souple; dégourdi. Ќ Hom. gour; gourde. -
10 intelligent,
e adj. (lat. intelligens) интелигентен; умен, разумен; схватлив; опитен, умел; avoir l'air intelligent, имам интелигентен вид; réponse intelligent,e интелигентен отговор. Ќ Ant. bête, sot, stupide, abrubi, borné, imbécile, inepte, inintelligent. -
11 manche1
m. (lat. pop. manicus, de manus "main") 1. дръжка, ръчка; le manche1 d'un couteau дръжка на нож; 2. оголена кост на котлет, за която той се хваща; manche1 а gigot щипка за захващане на бут, който ще се нарязва; 3. муз. гриф, шийка на струнен инструмент; 4. разг., прен. несръчен човек, некадърник; quel manche1! какъв идиот! Ќ avoir l'air d'un manche1 разг. имам глупав вид; jeter le manche1 après la cognée разг. захвърлям, зарязвам всичко; manche1 а balai арго кормило на самолет; висока, слаба и суха жена; se mettre du côté du manche1 разг. присламчвам се на страната на силните; branler dans le manche1 нестабилен съм (финансово); se débrouiller (s'y prendre) comme un manche1 несръчен съм; s'endormir sur le manche1 прекъсвам работа, за която съм полагал големи усилия; reprendre le manche1 залавям се отново на работа; tomber sur un manche1 срещам трудности, препятствия при изпълнение на дадена дейност. -
12 soigneux,
se adj. (de soigner) 1. грижлив, старателен, внимателен, усърден; 2. загрижен, грижлив; 3. чист, спретнат; avoir l'air soigneux, спретнат, чист на вид съм. -
13 jambe
f. (bas lat. gamba "jarret du cheval; patte"; gr. kampê) 1. крак (от коляното до глезена); jambes minces тънки крака; croiser les jambes кръстосвам крака; 2. крак на четириного животно; 3. част от постройка, която служи за подпиране, заздравяване, подпора. Ќ courir а toutes jambes тичам с всички сили; jambe de force архит. колонка (в стена); faire qqch. par dessous la jambe разг. правя нещо през куп за грош; jouer des jambes разг. офейквам; jeter un chat aux jambes de qqn. правя спънки на някого; l'affaire ne va que d'une jambe работата куца; n'avoir plus de jambes капнал съм от умора; passer la jambe а qqn. разг. подлагам крак, спъвам някого; prendre les jambes а son cou разг. търтя да бягам; se dégourdir les jambes разтъпквам се; avoir les jambes en coton подгъват ми се краката; jeu de jambes игра с крака (движения в бокса); en avoir plein les jambes изморен съм от много ходене; tirer dans les jambes de qqn. вредя на някого; partie de jambes en l'air разг. сексуални игри; rond de jambe движение на крака при танц във форма на полукръг; faire des ronds de jambe прен. кланям се ниско на някого; jambe d'un pantalon крачол на панталон; les jambes d'un compas двете подвижни оси на пергел. -
14 contact
m. (de contactus, rac. tangere "toucher") контакт, допир, досег, съприкосновение, връзка; au contact de l'air при допир с въздуха; clé de contact контактен ключ (на автомобил); mettre le contact давам контакт (при пускане на двигател на автомобил); avoir contact avec qqn. имам добра връзка с някого. Ќ point de contact допирна точка; prendre contact влизам във връзка; au contact de qqn. под влиянието на някого; contact radio радиовръзка; avoir des contacts имам агенти (за полиция, разузнавачи); lentilles de contact контактни лещи. Ќ Ant. éloignement, séparation. -
15 mal1
m. (lat. malum) (pl. maux) 1. зло, злина; dire du mal1 de qqn. злословя по адрес на някого; 2. пакост, вреда; la grêle a fait du mal1 aux récoltes сланата повреди реколтата; 3. беда, нещастие, мъка; le grand mal1 голяма беда, голямо нещастие; 4. болка; faire mal1 а qqn. причинявам болка на някого; mal1 d'estomac болка в стомаха; mal1 de dent зъбобол; mal1 de tête главоболие; 5. болест, болезнено състояние; mal1 de mer морска болест; mal1 de l'air, de la route въздушна (пътна) болест, неразположение; mal1 des montagnes, des hauteurs височинна болест; le mal1 Saint-Ladre проказа; le mal1 Saint-Mammert рак на гърдата; le mal1 Saint-Mathelin лудост; mal1 français (de Naples) сифилис; le haut mal1 ост. епилепсия; prendre mal1 разболявам се; 6. мъка, оскърбление; le mal1 du siécle силна меланхолия, отвращение от живота (на младите романтици); 7. трудност, затруднение, мъчнотия; avoir du mal1 а faire qch. трудно ми е да направя нещо; 8. филос. le Mal et le Bien злото и доброто. Ќ de mal1 en pis от зле на по-зле; aux grands maux les grands remèdes погов. при големи нещастия човек трябва да бъде много силен, за да ги преодолее; avoir mal1 au cњur вие ми се свят; entre deux maux il faut choisir le moindre погов. от две злини винаги се избира по-малката; être en mal1 d'enfant хванали са ме родилни болки; le mal1 vient а cheval et s'en retourne а pied погов. лошото идва бързо, но бавно си отива; mettre qqn. а mal1 съсипвам някого; mettre une femme а mal1 изнасилвам жена; qui mal1 veut mal1 lui tourne погов. който копае другиму гроб, сам влиза в него; le grand mal1 любовна мъка; faire mal1 (au cњur, au ventre, aux seins...) отвращавам; ça lui ferait mal1 de... можеше поне да; rendre le mal1 pour le mal1 отмъщавам си. Ќ Hom. malle, mâla. -
16 avoir1
v.tr. (lat. habere) I. 1. имам, притежавам; 2. доставям си, снабдявам се; il est difficile d'avoir1 un logement трудно е да си набавиш жилище; 3. получавам, спечелвам; avoir1 un prix получавам награда; 4. avoir1 а (+ inf.) трябва да; j'ai а vous reppeler трябва да ви напомня; 5. n'avoir1 plus qu'а (+ inf.) остава само; 6. avoir1 beau (+ inf.) напразно; 7. en avoir1 (contre, а) сърдя се на, яд ме е на; II. 1. il y a безл. има; il y a du monde dans les rues има хора по улиците; 2. преди; avoir1 quelques mois преди няколко месеца; 3. il y en a qui има хора, които; III. спом. гл. (служи за образуване на сложните времена): il a dit той каза; IV. loc. verbales (avoir + съществително, обикн. нечленувано, изразява състояние): avoir1 besoin нуждая се (имам нужда); avoir1 chaud топло ми е; avoir1 droit имам право; avoir1 des droits имам права; avoir1 du plaisir а приятно ми е, радвам се да; avoir1 de l'espoir надявам се; avoir1 envie желая, иска ми се; avoir1 froid студено ми е; avoir1 faim гладен съм; avoir1 foi (en) вярвам, имам доверие; avoir1 honte срамувам се; avoir1intérêt (а) имам интерес (да); avoir1 lieu състоя се, ставам; avoir1 l'air имам вид, изглеждам; avoir1 l'occasion имам случая; avoir1 la fièvre тресе ме; avoir1 pitié (de) имам жалост към, жал ми е за; avoir1 peine (а) мъчно (трудно) ми е (да); avoir1 peur страхувам се; avoir1 raison имам право; avoir1 soif жаден съм; avoir1 soin грижа се; avoir1 sommeil спи ми се; avoir1 tort не съм прав; avoir1 du mal а faire qqch. трудно се справям с нещо; avoir1 qqn. en grande estime много уважавам някого; avoir1 qqn. (qqch.) en aversion (en horreur) мразя, ненавиждам, не мога да понасям някого (нещо); en avoir1 long а raconter имам много да разказвам за това; il a cela de bon това му е хубавото; j'en ai assez (j'en ai marre)! разг. стига ми толкова, дошло ми е до гуша; je l'ai eu, je l'aurai падна ми в ръцете, ще ми падне в ръцете; il y a bien de quoi има защо; tu auras de mes nouvelles разг. ще ти дам да разбереш. -
17 battre
v. (lat. battuere, puis battere, d'o. gaul.) I. v.tr. 1. бия, удрям, набивам; battre qqn. а coups de poing бия някого с юмруци; 2. разбивам, побеждавам; battre l'ennemi разбивам, побеждавам неприятеля; battre qqn. aux échecs побеждавам някого на шахмат; il s'est fait battre aux élections той изгуби изборите; battre un record правя нов рекорд; 3. тупам, отупвам, пухам; battre un tapis изтупвам килим; 4. чукам, разбивам; battre les њufs разбивам яйца; 5. отъпквам, трамбовам; battre la terre отъпквам, трамбовам земя; 6. сплесквам, разплесквам, правя на тънки листове (метал); кова; 7. дрънкам; battre de la laine дрънкам вълна; 8. бруля; 9. вършея, очуквам; battre le blé вършея жито; 10. сека; battre du bois сека дърва; battre monnaie сека пари; 11. бутам, бия; battre du beurre бия масло; 12. воен. обстрелвам с артилерийски огън; II. v.tr.ind. et v.intr. 1. бия, пулсирам; le tombour bat барабанът бие; son cњur bat сърцето му бие; 2. пляскам, ръкопляскам; battre des mains ръкопляскам; 3. удрям, блъскам; чукам; battre contre разбивам се в (за вълнЂ); 4. затръшвам, блъскам се; la porte bat вратата се блъска; III. se battre v. pron. 1. бия се; se battre en duel бия се на дуел, дуелирам се; 2. карам се; 3. мъча се; se battre une heure avec cette serrure мъча се цял час с тази ключалка; 4. удрям се, блъскам се; очуквам се; вършея се. Ќ avoir les yeux battus имам кръгове около очите; battre le pays разг. обхождам страната; battre en retraite воен. отстъпвам в ред, в порядък; battre froid а qqn. разг. отнасям се студено с някого; battre la campagne воен. разузнавам; отклонявам се от темата си; battre la mesure тактувам; battre la semelle удрям крак (при маршируване); battre l'air, le vent, l'eau разг. правя дупка в морето; battre le pavé разг. скитам се безцелно, безделнича; battre les cartes размесвам карти; battre les oreilles а qqn. разг. проглушавам ушите някому; battre qqn. сразявам някого (с доводи); il faut battre le fer pendant qu'il est chaud погов. желязо се кове, докато е горещо; le cњur (le pouls) me bat много ме е страх; le soleil bat d'aplomb слънцето жари; rien ne lui bat разг. той е безсърдечен човек; battre les buissons бия храстите с пръчка, за да вдигна дивеча; battre la semelle тропам с крака, за да се стопля; battre un entrechat удрям краката си един в друг при скок на танц; battre sa coulpe ост. признавам грешката си публично; se battre les flancs правя безполезни усилия; battre pavillon français плувам под френски флаг (за кораб); battre son plein достигам разцвет, най-високата си точка; battant neuf разг., ост. съвсем нов, чисто нов. -
18 derrière
prép. (bas lat. de retro) 1. зад, след; se cacher derrière qqn. крия се зад някого; derrière le tournant след завоя; 2. loc. adv. de derrière заден; par derrière изотзад; 3. adv. отзад, назад; vêtement qui se boutonne derrière дреха, която се закопчава отзад; 4. m. задна част; задница; задник; 5. pl. воен. тил ( на войска). Ќ il ne faut pas regarder derrière soi погов. не трябва да съжаляваме за миналите неуспехи; être (toujours) derrière qqn., derrière le dos de qqn. наблюдавам някого непрекъснато, не му позволявам да действа спокойно; avoir le derrière au vent (а l'air) напълно гол съм. Ќ Ant. devant. -
19 prise
f. (p. p. fém. de prendre) 1. взимане, завземане; la prise de la Bastille завземането на Бастилията; prise illégale нелегално присвояване; 2. задържане, залавяне, пленяване; la prise de l'adversaire пленяването на противника; 3. плячка, трофей; Venez voir ma prise! Елате да видите плячката ми! 4. спорт. вземане (на топката); 5. prise de bec спор, свада; 6. смъркане (на тютюн); 7. сгъстяване, втвърдяване, замръзване; ciment а prise rapide цимент, който се втвърдява бързо; 8. кран, тръба; prise d'eau воден кран; prise d'air въздушен кран. Ќ donner prise а давам повод за; prise de conscience осъзнаване; prise de terrain ав. кацване; prise de terre техн. заземителен кабел за електрически или радиоелектрически уред; prise de vue(s) киноснимка; se mettre aux prises започвам борба с някого; être aux prises бия се с; lâcher prise отпускам, пускам; avoir prise sur имам влияние върху; prise d'armes военен парад; prise de voile (d'habit) ставам монахиня (приемам калугерското расо); prise de sang вземане на кръв; prise de courant електрически контакт; приза; prise d'antenne изход (в телевизор и др.) за вкарване на кабела на антената. -
20 toucher1
v. (lat. pop. °toccare, rad. onomat. tokk-) I. v.tr. 1. пипам, докосвам; toucher1 un objet пипам предмет; toucher1 du bout des doigts докосвам с върха на пръстите; 2. спорт. засягам, удрям; toucher1 l'adversaire удрям съперника си; toucher1 la balle de sa raquette удрям топката с палката си; 3. бутам с остен, подтиквам; toucher1 les bњufs бутам с остена волове; 4. получавам, печеля (пари, заплата); 5. прен. засягам; трогвам; ce reproche l'a touché този упрек го засегна; 6. намирам се до, съседен съм на; la maison touchait l'église къщата се намираше до църквата; 7. имам роднинска връзка с някого; 8. мор. допирам леко дъното (за кораб); II. v.tr.ind. 1. пипам, посягам на; cet enfant touche а tout това дете пипа всичко; 2. стигам до, достигам; toucher1 а sa fin стигам до края си, свършвам; 3. допирам се; 4. прен. приближавам се, достигам, попадам; засягам; toucher1 au but достигам целта; cette question touche au centre son intérêt този въпрос засяга точно нейния интерес. Ќ les extrémités se touchent погов. крайностите се допират; n'avoir pas l'air d'y toucher1 правя се, като че ли нещо не ме засяга, като че ли нямам пред вид никаква цел; toucher1 la corde sensible (toucher1 qqn. au vif) засягам някого на болното място; toucher1 un mot а qqn. а propos de qqch. казвам две-три думи на някого по някакъв въпрос ( обикновено за ходатайство).
Страницы
- 1
- 2
См. также в других словарях:
Avoir grand air — ● Avoir grand air avoir de la distinction, de la prestance … Encyclopédie Universelle
Avoir mauvais air — ● Avoir mauvais air avoir une allure inquiétante, un genre peu recommandable … Encyclopédie Universelle
Avoir l'air empêtré — ● Avoir l air empêtré avoir l air gauche, maladroit … Encyclopédie Universelle
Avoir l'air fin — ● Avoir l air fin avoir l air ridicule à la suite d une déception, d une erreur, etc … Encyclopédie Universelle
Avoir un air entendu — ● Avoir un air entendu avoir l air de comprendre pleinement … Encyclopédie Universelle
Avoir un air penché — ● Avoir un air penché avoir un air pensif … Encyclopédie Universelle
Avoir l'air d'un chien battu — ● Avoir l air d un chien battu avoir une attitude humiliée … Encyclopédie Universelle
Avoir l'air de quelqu'un, de quelque chose — ● Avoir l air de quelqu un, de quelque chose donner l impression d être quelqu un, quelque chose d autre ; ressembler à : Le gardien a l air d un ancien militaire … Encyclopédie Universelle
Avoir un air important — ● Avoir un air important chercher à persuader de son importance, faire l important … Encyclopédie Universelle
(avoir un) air cochon — Avoir un visage provoquant, qui appelle l’homme, qui le convie à manquer de respect à la femme qui a ce visage; avoir les yeux égrillards, la bouche voluptueuse, etc. Je vous ai un petit air cochon comme tout. LEMERCIER DE NEUVILLE … Dictionnaire Érotique moderne
Ne pas avoir l'air d'y toucher, sans avoir l'air d'y toucher — ● Ne pas avoir l air d y toucher, sans avoir l air d y toucher dissimuler par un air innocent des actions malveillantes ou perverses ; cacher son jeu … Encyclopédie Universelle
