-
1 toucher1
v. (lat. pop. °toccare, rad. onomat. tokk-) I. v.tr. 1. пипам, докосвам; toucher1 un objet пипам предмет; toucher1 du bout des doigts докосвам с върха на пръстите; 2. спорт. засягам, удрям; toucher1 l'adversaire удрям съперника си; toucher1 la balle de sa raquette удрям топката с палката си; 3. бутам с остен, подтиквам; toucher1 les bњufs бутам с остена волове; 4. получавам, печеля (пари, заплата); 5. прен. засягам; трогвам; ce reproche l'a touché този упрек го засегна; 6. намирам се до, съседен съм на; la maison touchait l'église къщата се намираше до църквата; 7. имам роднинска връзка с някого; 8. мор. допирам леко дъното (за кораб); II. v.tr.ind. 1. пипам, посягам на; cet enfant touche а tout това дете пипа всичко; 2. стигам до, достигам; toucher1 а sa fin стигам до края си, свършвам; 3. допирам се; 4. прен. приближавам се, достигам, попадам; засягам; toucher1 au but достигам целта; cette question touche au centre son intérêt този въпрос засяга точно нейния интерес. Ќ les extrémités se touchent погов. крайностите се допират; n'avoir pas l'air d'y toucher1 правя се, като че ли нещо не ме засяга, като че ли нямам пред вид никаква цел; toucher1 la corde sensible (toucher1 qqn. au vif) засягам някого на болното място; toucher1 un mot а qqn. а propos de qqch. казвам две-три думи на някого по някакъв въпрос ( обикновено за ходатайство). -
2 grand,
e adj. et n. (lat. grandis, qui a éliminé magnus) 1. голям, едър, висок; un homme grand, голям, едър човек; un homme grand, et mince висок и слаб човек; un grand F голяма буква F; grand,e foule голяма тълпа; grand, monde много хора; 2. голям, просторен; 3. силен, голям; un grand, bruit голям шум; 4. цял, пълен; une fenêtre grand,e ouverte широко отворен прозорец; des yeux grand,s-ouverts широко отворени очи; deux grand,es heures над два пълни часа; depuis trois grand,s jours от цели три дълги дена; 5. най-важен, капитален; grand,e nouvelle важна новина; avoir grand, besoin имам голяма нужда; 6. многоброен; 7. голям (по степен); nous sommes de grand,s amis ние сме големи приятели; 8. голям, порастнал, възрастен; cette fille est déjà grand,e това момиче е вече голямо, порастнало; les grandes personnes възрастните; être assez grand, pour достатъчно съм възрастен за да; les grand,s възрастните; по-големите деца; 9. дълъг, голям на дължина; marcher а grand,s pas вървя с големи крачки; 10. прен. прочут, велик, голям; un grand, homme велик човек; un grand, artiste прочут артист; grand, seigneur велик владетел; grand, prêtre велик жрец; les grand,s hommes великите хора; Pierre le grand, Петър Велики; 11. надут, важен, бомбастичен, голям; avoir grand, air имам важен вид; 12. великодушен, благороден; un grand, caractère благороден характер; 13. значителен, монументален, важен; un grand, ouvrage монументално дело, творба; 14. m. голям, възрастен човек; les grand,s ne sont pas toujours raisonnables големите не винаги са разумни; 15. loc. adv. en grand, голям мащаб, в големи размери. Ќ de grand, cњur от все сърце; grand, air чист въздух, на открито място; au grand, air на открито, на въздух; grand-faim голям глад; grand, monde висш свят; grand, merci голяма благодарност, много ви благодаря; grand-soif голяма жажда; le Grand Océan Великият (Тихият) океан; le grand Turc, le grand Seigneur султан; les grand,es eaux de Versailles едновременната работа на всички водоскоци във Версай; lever а grand,e eau пера с много вода; grand, blessé сериозно ранен; au grand, complet в пълен състав; La Grande Guerre Втората световна война; Grand d'Espagne Испански гранд; la Grand-rue (Grand'rue) главната улица в град; а grand,-peine с голяма мъка; pas grand,-chose не е голяма работа; voir grand, loc. adv. имам големи проекти; grand ensemble жилищен комплекс. Ќ Ant. petit; exigu; mesquin, bas; modeste. -
3 mauvais,
e adj. et n. (lat. pop. malifatius "qui a un mauvais sort") 1. лош, недоброкачествен; mauvais, produit недоброкачествен продукт; 2. лош, зъл, свадлив; mauvais, caractère свадлив характер; 3. неталантлив, лош, бездарен; mauvais, poète лош поет; 4. зловещ, гибелен, лош, злокобен; 5. вреден, лош; развратен, коромпиран; 6. m. лош, проклет човек; лошотия, зло; 7. adv. лошо, зле; il fait mauvais, времето е лошо. Ќ avoir mauvais, air имам лош вид; avoir l'air mauvais, имам вид на лош човек; de mauvais,e grâce неохотно, принудително; homme de mauvais,e foi лош, вероломен човек; de mauvais,e grâce недружелюбно; mauvais,e foi злонамереност, вероломство; mauvais, garnement, mauvais, sujet разг. негодник, злосторник; mauvais,e herbe бурен, плевел; mauvais,e langue злословец; mauvais,e santé разклатено здраве, болнавост; mauvais,e tête вироглавство; луда глава; prendre en mauvais,e part или prendre qqch. en mauvais, лошо изтълкувам нещо, взамам нещо от лошата му страна; filer un mauvais, coton намирам се в опасно положение; être dans de mauvais, draps намирам се в опасно положение, което става още по-лошо; prendre la mauvais,e route, direction сбърквам, излъгвам се; faire un mauvais, repas нахранвам се недостатъчно, лошо; faire un mauvais, rêve сънувам кошмар; être de mauvais, poil в лошо настроение съм; femme de mauvais,e vie проститутка; ça sent mauvais, нещата вземат лош обрат; le Mauvais изкушителят, Демон. Ќ Ant. bon, excellent; adroit; réussi; favorable; brave, charmant; droit, honnête, louable. -
4 jambe
f. (bas lat. gamba "jarret du cheval; patte"; gr. kampê) 1. крак (от коляното до глезена); jambes minces тънки крака; croiser les jambes кръстосвам крака; 2. крак на четириного животно; 3. част от постройка, която служи за подпиране, заздравяване, подпора. Ќ courir а toutes jambes тичам с всички сили; jambe de force архит. колонка (в стена); faire qqch. par dessous la jambe разг. правя нещо през куп за грош; jouer des jambes разг. офейквам; jeter un chat aux jambes de qqn. правя спънки на някого; l'affaire ne va que d'une jambe работата куца; n'avoir plus de jambes капнал съм от умора; passer la jambe а qqn. разг. подлагам крак, спъвам някого; prendre les jambes а son cou разг. търтя да бягам; se dégourdir les jambes разтъпквам се; avoir les jambes en coton подгъват ми се краката; jeu de jambes игра с крака (движения в бокса); en avoir plein les jambes изморен съм от много ходене; tirer dans les jambes de qqn. вредя на някого; partie de jambes en l'air разг. сексуални игри; rond de jambe движение на крака при танц във форма на полукръг; faire des ronds de jambe прен. кланям се ниско на някого; jambe d'un pantalon крачол на панталон; les jambes d'un compas двете подвижни оси на пергел. -
5 contact
m. (de contactus, rac. tangere "toucher") контакт, допир, досег, съприкосновение, връзка; au contact de l'air при допир с въздуха; clé de contact контактен ключ (на автомобил); mettre le contact давам контакт (при пускане на двигател на автомобил); avoir contact avec qqn. имам добра връзка с някого. Ќ point de contact допирна точка; prendre contact влизам във връзка; au contact de qqn. под влиянието на някого; contact radio радиовръзка; avoir des contacts имам агенти (за полиция, разузнавачи); lentilles de contact контактни лещи. Ќ Ant. éloignement, séparation. -
6 mal1
m. (lat. malum) (pl. maux) 1. зло, злина; dire du mal1 de qqn. злословя по адрес на някого; 2. пакост, вреда; la grêle a fait du mal1 aux récoltes сланата повреди реколтата; 3. беда, нещастие, мъка; le grand mal1 голяма беда, голямо нещастие; 4. болка; faire mal1 а qqn. причинявам болка на някого; mal1 d'estomac болка в стомаха; mal1 de dent зъбобол; mal1 de tête главоболие; 5. болест, болезнено състояние; mal1 de mer морска болест; mal1 de l'air, de la route въздушна (пътна) болест, неразположение; mal1 des montagnes, des hauteurs височинна болест; le mal1 Saint-Ladre проказа; le mal1 Saint-Mammert рак на гърдата; le mal1 Saint-Mathelin лудост; mal1 français (de Naples) сифилис; le haut mal1 ост. епилепсия; prendre mal1 разболявам се; 6. мъка, оскърбление; le mal1 du siécle силна меланхолия, отвращение от живота (на младите романтици); 7. трудност, затруднение, мъчнотия; avoir du mal1 а faire qch. трудно ми е да направя нещо; 8. филос. le Mal et le Bien злото и доброто. Ќ de mal1 en pis от зле на по-зле; aux grands maux les grands remèdes погов. при големи нещастия човек трябва да бъде много силен, за да ги преодолее; avoir mal1 au cњur вие ми се свят; entre deux maux il faut choisir le moindre погов. от две злини винаги се избира по-малката; être en mal1 d'enfant хванали са ме родилни болки; le mal1 vient а cheval et s'en retourne а pied погов. лошото идва бързо, но бавно си отива; mettre qqn. а mal1 съсипвам някого; mettre une femme а mal1 изнасилвам жена; qui mal1 veut mal1 lui tourne погов. който копае другиму гроб, сам влиза в него; le grand mal1 любовна мъка; faire mal1 (au cњur, au ventre, aux seins...) отвращавам; ça lui ferait mal1 de... можеше поне да; rendre le mal1 pour le mal1 отмъщавам си. Ќ Hom. malle, mâla. -
7 avoir1
v.tr. (lat. habere) I. 1. имам, притежавам; 2. доставям си, снабдявам се; il est difficile d'avoir1 un logement трудно е да си набавиш жилище; 3. получавам, спечелвам; avoir1 un prix получавам награда; 4. avoir1 а (+ inf.) трябва да; j'ai а vous reppeler трябва да ви напомня; 5. n'avoir1 plus qu'а (+ inf.) остава само; 6. avoir1 beau (+ inf.) напразно; 7. en avoir1 (contre, а) сърдя се на, яд ме е на; II. 1. il y a безл. има; il y a du monde dans les rues има хора по улиците; 2. преди; avoir1 quelques mois преди няколко месеца; 3. il y en a qui има хора, които; III. спом. гл. (служи за образуване на сложните времена): il a dit той каза; IV. loc. verbales (avoir + съществително, обикн. нечленувано, изразява състояние): avoir1 besoin нуждая се (имам нужда); avoir1 chaud топло ми е; avoir1 droit имам право; avoir1 des droits имам права; avoir1 du plaisir а приятно ми е, радвам се да; avoir1 de l'espoir надявам се; avoir1 envie желая, иска ми се; avoir1 froid студено ми е; avoir1 faim гладен съм; avoir1 foi (en) вярвам, имам доверие; avoir1 honte срамувам се; avoir1intérêt (а) имам интерес (да); avoir1 lieu състоя се, ставам; avoir1 l'air имам вид, изглеждам; avoir1 l'occasion имам случая; avoir1 la fièvre тресе ме; avoir1 pitié (de) имам жалост към, жал ми е за; avoir1 peine (а) мъчно (трудно) ми е (да); avoir1 peur страхувам се; avoir1 raison имам право; avoir1 soif жаден съм; avoir1 soin грижа се; avoir1 sommeil спи ми се; avoir1 tort не съм прав; avoir1 du mal а faire qqch. трудно се справям с нещо; avoir1 qqn. en grande estime много уважавам някого; avoir1 qqn. (qqch.) en aversion (en horreur) мразя, ненавиждам, не мога да понасям някого (нещо); en avoir1 long а raconter имам много да разказвам за това; il a cela de bon това му е хубавото; j'en ai assez (j'en ai marre)! разг. стига ми толкова, дошло ми е до гуша; je l'ai eu, je l'aurai падна ми в ръцете, ще ми падне в ръцете; il y a bien de quoi има защо; tu auras de mes nouvelles разг. ще ти дам да разбереш. -
8 battre
v. (lat. battuere, puis battere, d'o. gaul.) I. v.tr. 1. бия, удрям, набивам; battre qqn. а coups de poing бия някого с юмруци; 2. разбивам, побеждавам; battre l'ennemi разбивам, побеждавам неприятеля; battre qqn. aux échecs побеждавам някого на шахмат; il s'est fait battre aux élections той изгуби изборите; battre un record правя нов рекорд; 3. тупам, отупвам, пухам; battre un tapis изтупвам килим; 4. чукам, разбивам; battre les њufs разбивам яйца; 5. отъпквам, трамбовам; battre la terre отъпквам, трамбовам земя; 6. сплесквам, разплесквам, правя на тънки листове (метал); кова; 7. дрънкам; battre de la laine дрънкам вълна; 8. бруля; 9. вършея, очуквам; battre le blé вършея жито; 10. сека; battre du bois сека дърва; battre monnaie сека пари; 11. бутам, бия; battre du beurre бия масло; 12. воен. обстрелвам с артилерийски огън; II. v.tr.ind. et v.intr. 1. бия, пулсирам; le tombour bat барабанът бие; son cњur bat сърцето му бие; 2. пляскам, ръкопляскам; battre des mains ръкопляскам; 3. удрям, блъскам; чукам; battre contre разбивам се в (за вълнЂ); 4. затръшвам, блъскам се; la porte bat вратата се блъска; III. se battre v. pron. 1. бия се; se battre en duel бия се на дуел, дуелирам се; 2. карам се; 3. мъча се; se battre une heure avec cette serrure мъча се цял час с тази ключалка; 4. удрям се, блъскам се; очуквам се; вършея се. Ќ avoir les yeux battus имам кръгове около очите; battre le pays разг. обхождам страната; battre en retraite воен. отстъпвам в ред, в порядък; battre froid а qqn. разг. отнасям се студено с някого; battre la campagne воен. разузнавам; отклонявам се от темата си; battre la mesure тактувам; battre la semelle удрям крак (при маршируване); battre l'air, le vent, l'eau разг. правя дупка в морето; battre le pavé разг. скитам се безцелно, безделнича; battre les cartes размесвам карти; battre les oreilles а qqn. разг. проглушавам ушите някому; battre qqn. сразявам някого (с доводи); il faut battre le fer pendant qu'il est chaud погов. желязо се кове, докато е горещо; le cњur (le pouls) me bat много ме е страх; le soleil bat d'aplomb слънцето жари; rien ne lui bat разг. той е безсърдечен човек; battre les buissons бия храстите с пръчка, за да вдигна дивеча; battre la semelle тропам с крака, за да се стопля; battre un entrechat удрям краката си един в друг при скок на танц; battre sa coulpe ост. признавам грешката си публично; se battre les flancs правя безполезни усилия; battre pavillon français плувам под френски флаг (за кораб); battre son plein достигам разцвет, най-високата си точка; battant neuf разг., ост. съвсем нов, чисто нов. -
9 bohémien,
ne m., f. ("habitant de la Bohême", de Bohême) 1. ост. циганин катунар; 2. скитник; циганин; 3. m. чешки диалект в Бохемия; 4. adj. ост. от Бохемия; 5. adj. скитнически. Ќ avoir l'air d'un bohémien, негат. облечен съм зле, с мръсни дрехи. -
10 catastropher
v.tr. (de catastrophe) разг. слисан, съсипан, унищожен; avoir l'air catastrophé имам съсипан вид. -
11 chagrin3,
e adj. (p.-к. de chat et grigner) 1. ост. тъжен, скръбен, печален, нажален; 2. лит. навъсен, намусен; avoir l'air chagrin3, намусен съм, в лошо настроение съм. Ќ Ant. content, joyeux, réjoui, enjoué, gai, jovial. -
12 componction
f. (lat. chrét. compumctio, de compungere "piquer") 1. рел. съкрушение, разкаяние; 2. съсредоточеност, сериозен, важен вид. Ќ avoir un air de componction ирон. придавам си важност. Ќ Ant. désinvolture, légèreté. -
13 confus,
e adj. (lat. confusus, p. p. de confundere "confondre") 1. размесен, разбъркан; amas confus, разбъркана купчина; 2. забъркан, смътен, неясен; bruit confus, неясен шум; souvenir confus, неясен спомен; 3. объркан, смутен, смаян, засрамен; avoir l'air confus, имам смутен, объркан вид; demeurer confus, оставам объркан, смутен; rendre confus, (qqn.) обърквам, засрамвам (някого); Ќ esprit confus, ум, който е помрачен. Ќ Ant. clair, déterminé, distinct, net, ordonné, précis. -
14 derrière
prép. (bas lat. de retro) 1. зад, след; se cacher derrière qqn. крия се зад някого; derrière le tournant след завоя; 2. loc. adv. de derrière заден; par derrière изотзад; 3. adv. отзад, назад; vêtement qui se boutonne derrière дреха, която се закопчава отзад; 4. m. задна част; задница; задник; 5. pl. воен. тил ( на войска). Ќ il ne faut pas regarder derrière soi погов. не трябва да съжаляваме за миналите неуспехи; être (toujours) derrière qqn., derrière le dos de qqn. наблюдавам някого непрекъснато, не му позволявам да действа спокойно; avoir le derrière au vent (а l'air) напълно гол съм. Ќ Ant. devant. -
15 déterré,
e m., f. (de déterrer) avoir un air de déterré, приличам на мъртвец, блед съм като мъртвец. -
16 gourd,
e adj. (bas lat. gurdus "lourdaud, grossier") 1. изтръпнал, вцепенен, вкоченясал от студ (за ръце, пръсти); 2. глупав; avoir l'air gourd,e имам глупав вид; 3. несръчен. Ќ Ant. agile, délié, souple; dégourdi. Ќ Hom. gour; gourde. -
17 intelligent,
e adj. (lat. intelligens) интелигентен; умен, разумен; схватлив; опитен, умел; avoir l'air intelligent, имам интелигентен вид; réponse intelligent,e интелигентен отговор. Ќ Ant. bête, sot, stupide, abrubi, borné, imbécile, inepte, inintelligent. -
18 manche1
m. (lat. pop. manicus, de manus "main") 1. дръжка, ръчка; le manche1 d'un couteau дръжка на нож; 2. оголена кост на котлет, за която той се хваща; manche1 а gigot щипка за захващане на бут, който ще се нарязва; 3. муз. гриф, шийка на струнен инструмент; 4. разг., прен. несръчен човек, некадърник; quel manche1! какъв идиот! Ќ avoir l'air d'un manche1 разг. имам глупав вид; jeter le manche1 après la cognée разг. захвърлям, зарязвам всичко; manche1 а balai арго кормило на самолет; висока, слаба и суха жена; se mettre du côté du manche1 разг. присламчвам се на страната на силните; branler dans le manche1 нестабилен съм (финансово); se débrouiller (s'y prendre) comme un manche1 несръчен съм; s'endormir sur le manche1 прекъсвам работа, за която съм полагал големи усилия; reprendre le manche1 залавям се отново на работа; tomber sur un manche1 срещам трудности, препятствия при изпълнение на дадена дейност. -
19 prise
f. (p. p. fém. de prendre) 1. взимане, завземане; la prise de la Bastille завземането на Бастилията; prise illégale нелегално присвояване; 2. задържане, залавяне, пленяване; la prise de l'adversaire пленяването на противника; 3. плячка, трофей; Venez voir ma prise! Елате да видите плячката ми! 4. спорт. вземане (на топката); 5. prise de bec спор, свада; 6. смъркане (на тютюн); 7. сгъстяване, втвърдяване, замръзване; ciment а prise rapide цимент, който се втвърдява бързо; 8. кран, тръба; prise d'eau воден кран; prise d'air въздушен кран. Ќ donner prise а давам повод за; prise de conscience осъзнаване; prise de terrain ав. кацване; prise de terre техн. заземителен кабел за електрически или радиоелектрически уред; prise de vue(s) киноснимка; se mettre aux prises започвам борба с някого; être aux prises бия се с; lâcher prise отпускам, пускам; avoir prise sur имам влияние върху; prise d'armes военен парад; prise de voile (d'habit) ставам монахиня (приемам калугерското расо); prise de sang вземане на кръв; prise de courant електрически контакт; приза; prise d'antenne изход (в телевизор и др.) за вкарване на кабела на антената. -
20 soigneux,
se adj. (de soigner) 1. грижлив, старателен, внимателен, усърден; 2. загрижен, грижлив; 3. чист, спретнат; avoir l'air soigneux, спретнат, чист на вид съм.
Страницы
- 1
- 2
См. также в других словарях:
Avoir tout l'air de, en avoir tout l'air — ● Avoir tout l air de, en avoir tout l air être très probablement telle chose … Encyclopédie Universelle
AIR — Le globe terrestre est entouré d’une atmosphère constituée d’un mélange gazeux nommé air, qui s’étend de la surface du sol jusqu’à une altitude d’environ 150 kilomètres. La pression de l’air au niveau de la mer a longtemps servi d’unité de… … Encyclopédie Universelle
air — AIR. s. m. Celui des quatre Élémens qui environne le globe de la terre. L air est plus léger que l eau. La basse, la haute, la moyenne région de l air. Une colonne d air. La pesanteur de l air. La circulation de l air. L air se dilate, se raréfie … Dictionnaire de l'Académie Française 1798
air — 1. (êr) s. m. 1° Fluide invisible, transparent, sans odeur ni saveur, pesant, compressible, élastique, qui forme autour de la terre une couche nommée atmosphère, et qui est composé de 0,79 d azote et de 0,21 d oxygène. L air était un des quatre … Dictionnaire de la Langue Française d'Émile Littré
AIR (élément) — AIR, élément Anaximène (AIR (élément) 556 AIR (élément) 480), à la différence de Thalès, enseignait que toute substance provient de l’air (pneuma ) par raréfaction et condensation; dilaté à l’extrême, cet air devient feu; comprimé, il se… … Encyclopédie Universelle
Air Comet — Codes AITA OACIL Indicatif d appel A7 MPD RED COMET Repères historiques Date de création 1996 Date de disparition 22 décembre 2009 G … Wikipédia en Français
Avoir le physique, la tête de l'emploi — ● Avoir le physique, la tête de l emploi avoir bien l air de ce qu on fait, de ce qu on est … Encyclopédie Universelle
AIR — s. m. Fluide élastique, pesant, dont la masse totale forme l atmosphère qui enveloppe la terre de toutes parts. Air atmosphérique. L air est un composé d oxygène et d azote. L air est plus léger que l eau. La basse, la haute, la moyenne région de … Dictionnaire de l'Academie Francaise, 7eme edition (1835)
air — 1. ) n.m. [[vent, souffle, hauteur]]. Parfois, au f. : L air est fraîche. / Allez ! de l air !, allez vous en !, va t en ! / Courant d air, indiscrétion, bruit qui court. / Ne pas manquer d air, avoir du toupet. / Avoir de l air dans son porte… … Dictionnaire du Français argotique et populaire
air — I. AIR. s. m. Celuy des quatre elements qui environne l eau & la terre. L Air est plus leger que l eau. la basse, la haute, la moyenne region de l air. l air se dilate. l air se condense, se comprime, se rarefie. tout est plein d air. cela s… … Dictionnaire de l'Académie française
avoir — v.t. Avoir quelqu un, le duper, le tromper (celui qui est eu est la victime). / L avoir, avoir la syphilis. / En avoir (sous entendu : des couilles, du poil au cul), être courageux. / L avoir sec, être contrarié, vexé : Après les entourloupes qu… … Dictionnaire du Français argotique et populaire
