-
1 voix
f. (lat. vox, vocis) 1. глас; voix timbrée, voix sonore звънък глас; voix rauque дрезгав глас; élever la voix повишавам глас; tremblement de la voix трептене, треперене на гласа; voix de stentor мощен, оглушителен глас; voix sourde приглушен глас; voix enrouée прегракнал глас; voix de rogomme разг. пиянски глас; forcer sa voix насилвам гласа си (при пеене); chanter а pleine voix, de toute sa voix пея с пълен глас; а voix basse тихо, ниско; а voix haute високо, на висок глас; а mi-voix, а demi voix с половин глас; полугласно; voix hors champs глас зад кадър (в киното); 2. муз. партия, глас; а deux voix на два гласа; 3. звук; (на предмет или музикален инструмент); la voix du violon звукът на цигулката; 4. вик (на животно, на птица); donner de la voix лов. лая; прен. протестирам; 5. избирателен глас; mettre aux voix поставям на гласуване; donner sa voix гласувам; avoir voix consultative имам съвещателен глас; 6. ост. мнение, възглед, изразяване на позиция; 7. вътрешен глас, съвест; la voix de la raison гласът на разума; 8. грам. залог; voix active действителен залог; voix passive страдателен залог; voix moyenne среден залог. Ќ avoir voix au chapitre чува ми се думата; être en voix гласът ми е в добро състояние; entendre des voix имам слухови халюцинации; voix du peuple, voix de Dieu глас народен, глас божи tout d'une voix единодушно; de vive voix устно; couvrir la voix de qqn. говоря по-силно от някого. -
2 gorge
f. (lat. pop. °gurga, class. gurges "gouffre") 1. гърло; se protéger la gorge avec une écharpe предпазвам си гърлото с шал; avoir mal а la gorge боли ме гърлото; avoir un chat dans la gorge гърлото ми е прегракнало; rire а gorge déployeé смея се с пълно гърло; voix de gorge гърлен глас; 2. глътка; 3. горна част на гърдите; 4. гърди, бюст (на жена); 5. техн. изрез, легло; gorge d'un isolateur électrique легло на жица в електрическата изолация на кабел; 6. вход на укрепление; 7. тесен планински проход; каньон, клисура; 8. шийка на стъкленица, на шише, на бутилка; 9. жлеб, издълбана част, улей; 10. ост. месо, което се дава на хищна птица; gorge chaude прясно и още топло месо, което се дава на хищна птица. Ќ mettre а qqn. le couteau sur la gorge поставям някого натясно, накарвам някого да направи каквото искам; rendre gorge повръщам (за птица); възстановявам чрез сила това, което е било отнето незаконно; crier а pleine gorge викам с пълна сила; faire des gorges chaudes de qqch. шегувам се злонамерено с някого или нещо. -
3 gros,
se adj. adv. et n. (lat. imp. grossus) 1. голям, едър, дебел; une gros,se femme дебела жена; gros, paquet голям пакет; gros,se araignée голям паяк; gros,ses lèvres големи пълни устни; gros,se fille делебо момиче; gros, gibier едър дивеч; 2. дебел, плътен, груб (плат); gros, drap грубо платно; 3. голям, тежък; gros, bagage тежък багаж; 4. надебелен, подут; se sentir le ventre gros, чувствам корема си подут; 5. важен, значителен; gros,se question важен въпрос; 6. голям, значителен; toucher une gros,se somme получавам голяма, значителна сума; faire de gros,ses dépenses правя значителни разходи; gagner le gros lot печеля голямата печалба; 7. опасен, силен; gros, rhume силна хрема; gros,se fièvre силна температура; 8. силен, мощен; gros,se voix силен и мощен глас; gros, baiser звучна целувка; 9. богат, голям, едър; gros, marchand голям, едър търговец; gros, propriétaire едър собственик; 10. прен. наситен; плътен, изпълнен; époque gros,se d'événements епоха, пълна със събития; 11. груб, без финес; avoir de gros, traits имам груби черти; gros,se plaisanterie груба, вулгарна шега; 12. тъмен; un gros, bleu изискано тъмносиньо; 13. воен. тежък; gros,se artillerie тежка артилерия; 14. m. най-важната част от нещо; главното, важното; le gros, d'une affaire важното, главното в някоя работа; 15. adv. много; gagner gros, печеля много; cela coûte gros, това струва скъпо; 16. loc. adv. en gros, на едро; отгоре-отгоре, накратко; commerce en gros, търговия на едро; dites-moi en gros, ce qui se passe кажете ми накратко какво става; 17. m., f. дебел, едър човек; 18. m., f. нар. богат, влиятелен човек; 19. m. commerce de gros, търговия на едро; prix de gros, цена на едро; 20. m. gros, de Naples вид зърнест плат. Ќ les gros,ses dents кътните зъби; une gros,se cylindrée кола с мощен двигател; gros, buveur човек, който пие много; du gros, rouge обикновено червено вино; c'est gros, това е трудно да се повярва; le gros, de l'arbre дънерът на дървото; au gros, de l'hiver посред зима; c'est un gros, bonnet разг. той е голяма клечка; cњur gros, свито, нажалено сърце; en avoir gros, sur le cњur тежко ми е на сърцето; gros, mots обиди; faire le gros, dos разг. прегъвам се, изгърбвам се (за котка); придавам си важност; femme gros,se ост. бременна жена; la vache est gros,se кравата е бременна; nuée gros,se d'orage облак, който носи буря; un gros, quart d'heure повече от един четвърт час; gros, bétail едър рогат добитък; gros, vin гъсто, тъмночервено вино; jouer gros, jeu рискувам много; la mer est gros,se морето е бурно; gros, temps лошо време; la rivière est gros,se реката е придошла; les gros, poissons mangent les petits погов. големите риби изяждат по-малките ( силните хора винаги надвиват на по-слабите). Ќ Ant. chétif, fin, frêle, petit, maigre, délicat; distingué; recherché; détail. -
4 larme
f. (lat. lacrima) 1. сълза; fondre en larmes обливам се в сълзи; rire aux larmes смея се много, до сълзи; larmes de sang кървави сълзи; larmes de crocodile крокодилски (престорени) сълзи; 2. сок, който изтича от някои растения (като лозата); сълза; 3. смола между дървото и кората на бора; 4. прен. много малко количество течност, капка; 5. прен. (pl.) тъга, мъка; vivre dans les larmes живея в постоянна тъга. Ќ arracher des larmes предизвиквам жалост, вълнение; avoir les larmes dans la voix говоря развълнувано; larmes de l'Aurore поет. роса; avoir toujours la larme а l'њil винаги съм готов да заплача. -
5 sec,
sèche adj. (lat. siccus, sicca) 1. сух; безводен; feuilles sèches сухи листа; lieu sec, безводно място; 2. глух, тъп; voix sèche глух глас; 3. прен. слаб; femme sèche суха, слаба жена; 4. безчувствен; груб, рязък, сух; 5. голям, силен; froid sec, голям сух студ; 6. m. суша; 7. adv. сухо; изведнъж, рязко; démarrer sec, потеглям рязко; 8. loc. adv. а sec, без вода, на сухо; без пари. Ќ avoir le gosier sec, разг. жаден съм; boire sec, пия чисто вино без вода; aussi sec, незабавно, веднага; l'avoir sec, жаден съм; courir а sec, мор. плувам без да използвам платна ( за платноходен кораб). -
6 actif,
ve adj. et m. (lat. activus) 1. деен, действащ, динамичен, активен; prendre une part actif,ve вземам дейно участие; armée actif,ve действаща (редовна) армия; population actif,ve работоспособно население; charbon actif, активен (медицински) въглен; 2. грам. деятелен; voix actif,ve деятелен залог; l'actif, m. деятелен залог. 3. фин. актив (Ant. passif); actif,s disponibles ликвидни активи; actif,s engagés целеви активи. Ќ poison très actif, силнодействаща отрова; membre actif, de l'académie редовен член на Академията; avoir а son actif, считам нещо за свой успех, постижение. Ќ Ant. inactif, passif; paresseux. -
7 casser
v. (lat. quassare, de quatere "secouer") I. v.tr. 1. чупя, счупвам, разчупвам, начупвам, троша, натрошавам; късам, скъсвам; casser un vase чупя ваза; casser un bras чупя ръка; 2. отменявам, анулирам; касирам; casser une sentence отменявам присъда; 3. воен. лишавам от служба, чин, разжалвам; casser un officier разжалвам офицер; 4. замайвам, опивам; 5. повреждам; II. v.intr. 1. чупя се, счупвам се, троша се, строшавам се, късам се, скъсвам се; le fil casse конецът се къса; une branche a casse един клон се счупи; 2. разпадам се; la pâte casse sous les doigts тестото се разпада под пръстите; se casser v.pron. чупя се, натрошавам се, късам се; изчезвам, чупя се; casse - toi! махай се! Ќ casser la tête а qqn. счупвам главата на някого; разг. безпокоя, досаждам на някого; casser la croûte разг. похапвам; il faut casser le noyau pour en avoir l'amande без труд нещо не се постига; on ne fait pas d'omelette sans casser les њufs погов. без мъка няма сполука; qui casse les verres les paye погов. каквото си си надробил, такова ще сърбаш; se casser la tête разг. блъскам си главата; casser du bois сека дърва; casser du sucre sur le dos de qqn. злословя за някого; casser sa pipe умирам; se casser le nez а la porte de qqn. намирам затворена врата; se casser le nez разг. пропадам; casser les pieds а qqn. досаждам на някого; casser les oreilles а qqn. вдигам силен шум, проглушавам; se casser la voix преграквам; ça ne casse rien разг. това не е нещо необикновено; а tout casser много силно; необикновено, изключително (un film а tout casser изключителен филм); най-много; casser les prix налагам ниски цени, правя дъмпинг; casser le rythme нарушавам ритъм; tout passe, tout lasse, tout casse всичко си има край; ça passe ou ça casse или-или. Ќ Ant. arranger, raccommoder, recoller, réparer; confirmer, ratifier, valider. -
8 chapitre
m. (lat. capitulum "article, titre d'une loi", de caput "tête") 1. глава (от книга); 2. параграф, перо (от сметка, бюджет); les chapitres de recette et de dépense приходни и разходни пера; 3. предмет, тема, въпрос; ce chapitre est clos тази тема е приключена; 4. рел. съвет от канониците в една църква или на монасите в манастир. Ќ avoir voix au chapitre чува ми се думата. -
9 clair,
e adj., m. et adv. (lat. clarus) 1. светъл; la chambre est clair,e стаята е светла; des yeux bleu clair, светлосини очи; 2. чист, прозрачен, бистър; ruisseau clair, бистър поток; 3. ясен; voix clair,e ясен глас; temps clair, ясно време; 4. рядък; разреден; sauce clair,e рядък сос; bois clair, рядка гора; 5. разбираем, ясен, понятен; idée clair,e разбираема идея; c'est clair, това е ясно; това е сигурно (Швейцария); 6. m. ост. светлина; le clair, de lune лунна светлина; 7. adv. ясно, светло; il fait clair, ясно е, светло е (за времето); 8. adv. очевидно, ясно; 9. m. светла част от картина, гоблен и др.; 10. част от тъкан, през която минава светлина. Ќ tirer une affaire au clair, разкривам, изяснявам тайна, афера; voir clair, добре разбирам, ясно ми е; sabre au clair, сабя, която е извадена от ножницата; tirer au clair, прецеждам течност; être au clair, sur qqch. имам ясна идея за нещо; télégramme en clair, телеграма, която не е шифрована; diffusion en clair, излъчване на програма, която не е кодирана (телевизия); le plus clair, de най-голямата част от; parler clair, говоря направо, без премълчаване; avoir l'esprit clair, много съм проницателен. Ќ Ant. obscur, trouble, confus, foncé, opaque; dense, épais, serré; sale, trouble; rauque; obscur; compliqué, difficile, embrouillé; douteux, louche. Ќ Hom. claire, clerc. -
10 délibératif,
ve adj. (lat. deliberativus) който обсъжда, който се съвещава; avoir voix délibératif,ve имам право на съвещателен глас (на събрание, съвещание и др.). -
11 plein,
e adj. (lat. plenus) 1. пълен; verre plein, jusqu'aux bords чаша, пълна догоре; plein, succès пълен успех; 2. изобилен; 3. цял; aspirer а plein,s poumons дишам с целите си дробове; 4. кръгъл; пълен; des joues plein,es пълни, кръгли бузи; 5. плътен; 6. бременен, труден (за животно jument plein,e бременна кобила); 7. прен. обзет, обхванат, погълнат; plein, de soi самодоволен; 8. m. пълно пространство; пълнота, цялост; 9. adv. пълно; 10. loc. adv. en plein, сред, посред, направо, по; нар. много. Ќ а plein,es mains с пълни ръце, щедро; а plein,e voix с пълен глас; donner plein, pouvoir давам пълномощно, пълна свобода на действие; de plein, droit с пълно право; en plein,e mer в открито море; battre son plein, в разгара съм; plein, а craquer, а crever препълнен до крайна степен; plein, comme un boudin, une bourrique, un њuf, une outre пълен до краен предел; il est plein, напълно е пиян; plein, de soupe дебел човек, дете; le plein, de lune пълнолуние; le plein, de mer прилив; faire le plein, напълвам догоре резервоар; tout plein, изцяло, много; avoir son plein, пиян съм; mettre dans le plein,, en plein, успявам напълно; достигам целта. Ќ Ant. vide, désert, inoccupé, libre. -
12 polichinelle
m. (personnage des farces napolitaines, Pulcinella) 1. палячо; 2. прен. човек, който променя често възгледите си ( марионетка). Ќ secret de polichinelle публична, всеизвестна тайна; avoir un polichinelle dans le tiroir бременна съм; vie de polichinelle развратен, разпуснат живот; voix de polichinelle носов говор. -
13 timbre
m. (gr. byz. tumbanon, gr. class. tumpanon) 1. звънец; timbre d'appartement звънец в апартамент; timbre d'une machine а écrire звънец на печатна машина; timbre électrique електрически звънец; timbre de bicyclette звънец на велосипед; 2. физ. тембър; timbre de la voix тембър на глас; timbre de la flûte тембър на флейта; 3. клеймо, щемпел, печат, герб; 4. пощенска марка; timbre oblitéré марка с клеймо; album de timbres албум с марки; 5. ост. част от каска, която предпазва черепа. Ќ avoir le timbre brouillé, un peu fêlé не съм наред, пернат, побъркан съм. -
14 vibration
f. (lat. vibratio) вибрация, трептене; вибриране; la vibration d'un moteur вибрирането на двигател; la vibration d'une voix вибрирането, трептенето на глас. Ќ avoir de bonnes vibrations чувствам се в хармония с околната среда.
См. также в других словарях:
VOIX — La voix, premier des instruments, permet à la pensée de se muer en structures chantées ou parlées. Les vibrations se propagent dans l’air, porteuses d’un sens et même d’un «devenir». Cependant, si le «surgissement explosif», dont parle Nietzsche … Encyclopédie Universelle
voix — Avoir ou n’avoir pas de voix Bien ou mal chanter sa partie dans le duo de la fouterie. Vous avez la courte haleine: Parler d’amour une fois, C’est me donner la migraine! Monsieur n’a donc pas de voix? COLLÉ. Avec … Dictionnaire Érotique moderne
voix — (voî ; l x se lie : une voî z aiguë) s. f. 1° En général et dans l acception physiologique, production d un son dans le larynx. La voix est produite par le passage de l air dans le larynx, par suite de l impulsion que communique à la colonne… … Dictionnaire de la Langue Française d'Émile Littré
voix — La Voix, Vox. Une voix cassée et de petit son, Rauca vox, Fusca vox. La voix s enrouë, Sonus infuscatur. Voix effeminée, Mollis vox, Foeminea vox. Voix en faulset, Vox elisa, B. ex Quintil. Voix cruelle, Cruenta vox. Voix envoyée du ciel, Emissa… … Thresor de la langue françoyse
Voix-off — La voix off (faux anglicisme, le terme anglais étant « voice over ») est un procédé narratif utilisé dans le domaine audiovisuel et consistant à faire intervenir une voix qui n appartient pas à la scène. Le Commissariat général de la… … Wikipédia en Français
Voix hors-champ — Voix off La voix off (faux anglicisme, le terme anglais étant « voice over ») est un procédé narratif utilisé dans le domaine audiovisuel et consistant à faire intervenir une voix qui n appartient pas à la scène. Le Commissariat général … Wikipédia en Français
Avoir la voix brisée — ● Avoir la voix brisée avoir la voix altérée (par l émotion, la fatigue) … Encyclopédie Universelle
Voix des Travailleurs — (VdT) fut une organisation trotskiste française, créé après l exclusion de Lutte ouvrière (LO) le 23 mars 1997[1], des sections de Bordeaux et Rouen ainsi que des militants qui s étaient solidarisé avec eux , et qui publia un journal bimensuel du … Wikipédia en Français
Avoir la larme à l'œil, les larmes aux yeux, des larmes dans la voix — ● Avoir la larme à l œil, les larmes aux yeux, des larmes dans la voix être ému ou attendri, parler d une voix émue, être comme sur le point de pleurer … Encyclopédie Universelle
Avoir voix au chapitre — ● Avoir voix au chapitre avoir le droit de donner son avis … Encyclopédie Universelle
Avoir voix consultative — ● Avoir voix consultative dans une assemblée, avoir droit de donner son avis, mais non de voter … Encyclopédie Universelle
