-
1 âme
f. (lat. anima) 1. душа, дух; âme noble благородна душа; chanter avec âme пея с чувство; 2. чувство, израз; 3. жител; ville de 30 000 âmes град с 30 000 жители; 4. прен. същност, същина; 5. техн. главна част на машина или самата машина; 6. сърцевина (на машина, греда и др.); 7. душевност; l'âme d'un peuple народна душевност; 8. mon âme, ma chère âme (terme d'affection) мила моя, душичке; 9. душа, център на компания, веселие, съзаклятие и др. Ќ avoir l'âme navrée отчаян съм, сърцето ми се къса; l'âme d'un canon цев, дуло на оръдие; l'âme d'un violon малко дървено цилиндрично късче във вътрешността на цигулката; rendre l'âme умирам, издъхвам; se donner corps et âme отдавам се изцяло (на нещо); je jure sur mon âme кълна се в честта си; une bonne âme добродушен човек; comme une âme en peine тъжно, самотно; а fendre l'âme много покъртителен, вълнуващ; recommander son âme а Dieu подготвям се за смъртта като се моля. Ќ Ant. corps. -
2 charge
f. (de charger) 1. товар; тежина, тежест; charge d'un wagon товар на вагон; charge utile полезно тегло; 2. товарене, натоварване; surveiller la charge d'un vaisseau надзиравам товаренето на кораб; 3. прен. бреме; la charge de l'âge бремето на годините; 4. тегоба, задължение; 5. повинност; la charge militaire военна повинност; 6. pl. данъци, налози; 7. pl. разноски, разходи; les charges d'une succession разходи по наследство; charges locatives разноски за наем; 8. длъжност, служба; entrer en charge встъпвам в длъжност; charge de notaire длъжност на нотариус; 9. юр. улика, показание; avoir des charges contre un accusé имам улики срещу обвиняем; 10. воен. атака; sonner la charge свиря с тръба за атака; charge de cavalerie кавалерийска атака; а la charge! в атака!; 11. заряд (на огнестрелно оръжие); charge chimique d'un missile химически заряд на ракета; 12. худ. шарж, карикатура; faire la charge de qqn. правя карикатура на някого; 13. отговорност; prise en charge поемане на отговорност; être en charge de qqch. отговорен съм за нещо; 14. loc. prép. а charge de; а la charge de ост. при условие че, със задължението да; 15. loc. adv. а la charge d'autant при условие, че ще се отвърне по същия начин; а ma charge на моя сметка. 16. заряд на акумулатор; 17. геогр. елементи в разтворено състояние във воден поток. Ќ bâtiment de charge военен товарен кораб; cahier des charges списък с поети условия; femme de charge икономика, домоуправителка; ligne de charge линия на потъване на кораб; mettre une chose а la charge de qqn. стоварвам върху някого вината за нещо; bête de charge товарно животно; rompre charge разтоварвам стоки от кораб; charge d'une particule физ. заряд на елементарна частица; charge alaire товароносимост на самолетно крило; être а charge труднопоносим съм, труден, мъчен съм; être а la charge de qqn. живея на разноските на някого; la charge de la dette лихвата по дълга; avoir charge d'âme ост. имам морална отговорност към някого; temoin а charge свидетел, който обвинява; revenir а la charge правя нов опит ( да постигна нещо). Ќ Ant. allégement; décharge. -
3 jouissance
f. (de jouir) 1. притежаване, ползване; avoir la jouissance de certains privilèges ползвам се с известни привилегии; avoir la jouissance de ses droits ползвам се от правата си; 2. утеха; je suis la jouissance de ma grand-mère аз съм утехата на баба ми; 3. наслаждение; наслада; les jouissances de l'âme насладите на душата; les jouissances de la vie насладите на живота; 4. владение, ползване; entrer en jouissance влизам във владение; avoir la jouissance d'une propriété ползвам имение; jouissance d'une rente използване приходите от рента; 5. сексуално удоволствие; parvenir а la jouissance достигам до оргазъм. Ќ Ant. abstinence, ascétisme, non-jouissance, privation. -
4 peine
f. (lat. pњna) 1. наказание; peine capitale смъртно наказание; peine pécuniaire глоба; purger une peine de prison изтърпявам, излежавам наказание; 2. труд, мъка усилие; valoir la peine de faire qqch. струва си, заслужава си труда да се направи нещо; 3. затруднение, трудност, мъка; être bien en peine затруднен съм; mettre en peine затруднявам, създавам грижи; 4. страдание, мъка; avoir de la peine мъчно ми е; 5. съжаление; il me fait peine de жал ми е да; 6. огорчение; donner de la peine огорчавам; 7. безпокойство; se mettre en peine de (être en peine de) безпокоя се; 8. нужда, неволя; tomber en peine изпадам в нужда, в неволя; 9. loc. adv. а peine едва; а peine si едва що; sous peine de под страх; при опасност да. Ќ toute peine mérite salaire погов. всеки труд се плаща, всяко усилие заслужава награда; comme une âme en peine тъжно, нещастно; avoir toutes les peines du monde а полагам големи усилия, за да; ne pas compter ses peines et ses pas не си пестя усилията; ne pas être au bout de ses peines имам още много работа докато свърша; en être pour sa peine напразно съм се мъчил; se mettre en peine de, pour qqn. притеснявам се, грижа ме е за някого. -
5 chevillé,
e adj. (de cheviller) закован, занитен, заклинен. Ќ avoir l'âme chevillé,e au corps имам голяма жизнена устойчивост. -
6 grandeur
f. (de grand) 1. величина, размер, големина, сила; la grandeur du danger големината на опасността; un certain ordre de grandeur приблизителна величина; la grandeur de la main големината на дланта; grandeur nature в реални размери; 2. прен. благородство, великодушие; grandeur d'âme великодушие; 3. величие, авторитет, власт; grandeur d'un Etat величие на държава; 4. мат. величина; 5. преосвещенство (титла); Votre Grandeur Ваше преосвещенство; 6. лит. pl. почест, отличие; avoir l'amour des grandeurs обичам почестите; 7. астр. величина на светимостта на звезда. Ќ du haut de sa grandeur с гордост, надменно; en vraie grandeur в реални условия. Ќ Ant. petitesse, exiguïté; mesquinerie; médiocrité; décadence, misère. -
7 meilleur,
e adj. (lat. melior) 1. по-добър; le meilleur,, la meilleur,e най-добрият, най-добрата; 2. m. най-хубавото нещо. Ќ meilleur, marché по-евтино; du meilleur,de l'âme от дълбочината на душата; pour le meilleur, et pour le pire за добро и лошо; être de meilleur,e humeur в прекрасно настроение съм; de meilleur,e heure по-рано; les meilleur,s de l'humanité елита, върхушката; le meilleur, de най-доброто от; avoir, prendre le meilleur, sur спорт спечелвам в спортно състезание; tu sais, tu connais (...) la meilleur, e? ирон. това ли е най-интересното, най-доброто? -
8 valet
m. (lat. pop. °vassellittus, du gaul. °vasso "serviteur") 1. слуга, ратай, лакей; 2. вале (карта за игра); 3. тех. подпора във форма на кука; 4. valet de nuit закачалка на стойка за закачане на съблечени дрехи; 5. ист. оръженосец на сеньор; 6. офицер от кралски двор. Ќ avoir l'âme d'un valet сервилен съм; valet de pied лакей в ливрея, следващ господаря си; valet de chambre камерхер; прислужник; valet de ferme земеделски ратай; valet d'écurie човек, който се грижи за конете в конюшня.
См. также в других словарях:
Avoir charge d'âme — ● Avoir charge d âme avoir l obligation, le devoir de s occuper matériellement et moralement de quelqu un … Encyclopédie Universelle
ÂME — Dans le monde occidental, la notion d’âme s’est constituée lentement et ne remonte pas à la nuit des temps. On peut suivre les étapes qui jalonnent l’émergence d’un principe spirituel du vivant et qui aboutissent à sa justification philosophique… … Encyclopédie Universelle
avoir — 1. (a voi. Au XVIe s. on écrivait aurai, auras, etc. mais on prononçait, d après Bèze, arai, aras, etc. Au XVIIe s. d après Dangeau, ayant, ayons, ayez se prononçaient a iant, a ions, a iez. Aujourd hui, c est une prononciation fautive : il faut… … Dictionnaire de la Langue Française d'Émile Littré
âme — (â m ) s. f. 1° Principe de vie. 2° Le principe immatériel de la vie, l âme après la mort. 3° L ensemble des facultés morales et intellectuelles. Grande âme. Avoir de l âme. Être tout âme. 4° L âme, en parlant des relations amoureuses. 5° Une… … Dictionnaire de la Langue Française d'Émile Littré
Âme chrétienne — Âme Pour les articles homonymes, voir Âme (homonymie). Psyché, personnification de l âme dans la mythologie grecque … Wikipédia en Français
Âme corporelle — Âme Pour les articles homonymes, voir Âme (homonymie). Psyché, personnification de l âme dans la mythologie grecque … Wikipédia en Français
Âme de l'homme — Âme Pour les articles homonymes, voir Âme (homonymie). Psyché, personnification de l âme dans la mythologie grecque … Wikipédia en Français
Âme humaine — Âme Pour les articles homonymes, voir Âme (homonymie). Psyché, personnification de l âme dans la mythologie grecque … Wikipédia en Français
ame — AME. s. f. Ce qui est le principe de la vie dans les choses vivantes. On dit, l Ame des bestes, l ame des plantes, l ame du monde. Ame, Se dit particulierement en parlant de l homme, & signifie, Ce qui est en luy, qui le rend capable de penser,… … Dictionnaire de l'Académie française
ame — AME. s. f. Ce qui est le principe de la vie dans tous les êtres vivans. On appelle me végétative, L âme qui fait croître les plantes; me sensitive, Celle qui fait croître, mouvoir et sentir les animaux; et me raisonnable, Celle qui est le… … Dictionnaire de l'Académie Française 1798
Âme du Christ — (dont le titre original latin est Anima Christi) est une prière chrétienne adressée à Jésus Christ. Composée au XIVe siècle ou auparavant elle cherche à obtenir une union mystique intense à la personne du Christ et fait ainsi partie des… … Wikipédia en Français
