-
1 gros,
se adj. adv. et n. (lat. imp. grossus) 1. голям, едър, дебел; une gros,se femme дебела жена; gros, paquet голям пакет; gros,se araignée голям паяк; gros,ses lèvres големи пълни устни; gros,se fille делебо момиче; gros, gibier едър дивеч; 2. дебел, плътен, груб (плат); gros, drap грубо платно; 3. голям, тежък; gros, bagage тежък багаж; 4. надебелен, подут; se sentir le ventre gros, чувствам корема си подут; 5. важен, значителен; gros,se question важен въпрос; 6. голям, значителен; toucher une gros,se somme получавам голяма, значителна сума; faire de gros,ses dépenses правя значителни разходи; gagner le gros lot печеля голямата печалба; 7. опасен, силен; gros, rhume силна хрема; gros,se fièvre силна температура; 8. силен, мощен; gros,se voix силен и мощен глас; gros, baiser звучна целувка; 9. богат, голям, едър; gros, marchand голям, едър търговец; gros, propriétaire едър собственик; 10. прен. наситен; плътен, изпълнен; époque gros,se d'événements епоха, пълна със събития; 11. груб, без финес; avoir de gros, traits имам груби черти; gros,se plaisanterie груба, вулгарна шега; 12. тъмен; un gros, bleu изискано тъмносиньо; 13. воен. тежък; gros,se artillerie тежка артилерия; 14. m. най-важната част от нещо; главното, важното; le gros, d'une affaire важното, главното в някоя работа; 15. adv. много; gagner gros, печеля много; cela coûte gros, това струва скъпо; 16. loc. adv. en gros, на едро; отгоре-отгоре, накратко; commerce en gros, търговия на едро; dites-moi en gros, ce qui se passe кажете ми накратко какво става; 17. m., f. дебел, едър човек; 18. m., f. нар. богат, влиятелен човек; 19. m. commerce de gros, търговия на едро; prix de gros, цена на едро; 20. m. gros, de Naples вид зърнест плат. Ќ les gros,ses dents кътните зъби; une gros,se cylindrée кола с мощен двигател; gros, buveur човек, който пие много; du gros, rouge обикновено червено вино; c'est gros, това е трудно да се повярва; le gros, de l'arbre дънерът на дървото; au gros, de l'hiver посред зима; c'est un gros, bonnet разг. той е голяма клечка; cњur gros, свито, нажалено сърце; en avoir gros, sur le cњur тежко ми е на сърцето; gros, mots обиди; faire le gros, dos разг. прегъвам се, изгърбвам се (за котка); придавам си важност; femme gros,se ост. бременна жена; la vache est gros,se кравата е бременна; nuée gros,se d'orage облак, който носи буря; un gros, quart d'heure повече от един четвърт час; gros, bétail едър рогат добитък; gros, vin гъсто, тъмночервено вино; jouer gros, jeu рискувам много; la mer est gros,se морето е бурно; gros, temps лошо време; la rivière est gros,se реката е придошла; les gros, poissons mangent les petits погов. големите риби изяждат по-малките ( силните хора винаги надвиват на по-слабите). Ќ Ant. chétif, fin, frêle, petit, maigre, délicat; distingué; recherché; détail. -
2 sac1
m. (lat. saccus, gr. sakkos, d'o. sémitique) 1. чувал; торба; sac1 de papier книжен чувал; sac1 en matière plastique; sac1 plastique найлонов чувал; sac1 de couchage спален чувал; 2. чанта; sac1 а main дамска ръчна чанта; sac1 de plage плажна чанта; sac1 а ouvrage чанта за шивашки принадлежности; 3. съдържанието на една чанта, на един чувал, на една торба; un sac1 de café цял чувал кафе; 4. кесия; 5. раница; sac1 d'alpiniste раница на алпинист; 6. дреха от чувал (която носят членовете на някои религиозни ордени); 7. анат. обвивка, ципа, торбичка; 8. ост. търбух, корем; 9. ученическа чанта; 10. ост. досие (в което се пазят документите от дадено дело); 11. ост. пари, богатство; avoir le gros sac1 богат съм. Ќ l'affaire est dans le sac1 разг. работата е в кърпа вързана, сигурна е; le fond du sac1 скътаните пари; prendre qqn. la main dans le sac1 залавям някого на местопрестъплението; sac1 а papier разг. по дяволите!; vider son sac1 казвам всичко, което ми тежи на сърцето; gros sac1 богат човек; богат наследник; sac1 а charbon свещеник, облечен в расо; sac1 а viande риза; sac1 а vin пияница; donner (ficher, foutre) son sac1 а qqn. уволнявам някого; en avoir son sac1 отвратен съм от нещо; до гуша ми е дошло; être ficelé (fagoté) comme un sac1 много лошо съм облечен; mettre dans le même sac1 обърквам нещата. -
3 cœur
m. (lat. cor, cordis) 1. сърце; battement du cœur биене на сърцето; greffe du cœur присаждане на сърце; 2. душа; avoir le cœur en fête душата ми ликува; 3. среда, център, сърцевина; le cœur d'une ville центърът на град; au cœur de la forêt насред гората; 4. купа (карта за игра); 5. прен., ост. храброст, смелост, мъжество, сърцатост; avoir du cœur ост. храбър съм; имам чест; 6. прен. чувство, обич, любов; 7. loc. adv. а cœur ouvert открито, откровено; а contre cœur без желание, неохотно; de bon cœur, de tout (son) cœur от душа, от все сърце; par cœur наизуст; 8. централна част на ядрен реактор, където се намира горивото. Ќ avoir le cœur а l'ouvrage присърце ми е работата; avoir le cœur gros тежко ми е на душата; avoir le cœur serré свито ми е сърцето; avoir mal au cœur боли ме стомахът (повръща ми се); avoir qqch. sur le cœur тежи ми на сърцето; cela va au cœur това трогва; cœur d'artichaut любвеобвилно сърце; haut les cœurs! горе главата! prendre (tenir) qqch. а cœur вземам нещо присърце; s'en donner а cœur joie върша нещо (наслаждавам се на нещо) до насита; un brave cœur добър, сърдечен човек (добро сърце); percer le cœur убивам; tant que mon cœur battra докато съм жив; serrer qqn. contre son cœur прегръщам някого; cela me soulève le cœur повдига ми се от това; cœur-de-pigeon вид череша; au cœur de l'hiver в най-студената част на зимата, посред зима; un coup au cœur силна емоция; si le cœur vous en dit ако имате желание; ne pas porter qqn. dans son cœur изпитвам ненавист към някого; loin des yeux, loin du cœur далеч от очите, далеч от сърцето; faire le joli cœur галантен съм; mon cœur любов моя; ne pas avoir de cœur безмилостен съм, коравосърдечен съм; avoir le cœur sur la main разг. щедър съм; mettre du cœur au ventre разг. давам кураж; а cœur vaillant rien d'impossible за смелия няма нищо невъзможно. Ќ Hom. chњur. -
4 dos
m. (lat. pop. dossum) 1. гръб; être large de dos имам широк гръб; 2. горна част, опака страна; 3. облегало (за гърба); 4. страна (на риза, дреха), която покрива гърба; 5. loc. adv. de dos отзад, откъм гърба; 6. loc. prép. а dos de на гърба на. Ќ а dos след себе си, съвсем близо; se mettre qqn. а dos настройвам враждебно някого; le même, vu de dos нещо съвсем различно; dans le dos изотзад; derrière le dos de qqn. върша нещо зад гърба на някого; avoir bon dos поемам отговорността за някаква грешка; en avoir plein le dos измъчен, уморен; l'avoir dans le dos излъган, измамен съм; avoir froid dans le dos страх ме е; avoir le dos au feu et le ventre а table наслаждавам се на всички удобства; вниманието ми се отвлича; battre qqn. dos et ventre удрям някого, където намеря; bête а dos товарно животно; en avoir plein le dos до гуша ми е дошло (от някого или от нещо); être sur le dos легнал съм, лежа; être sur le dos de qqn. следя постоянно някого; faire le gros dos издувам си гърба (за котка и други животни); faire le dos rond изчаквам да отмине някаква опастност; faire un enfant dans le dos а qqn. излъгвам доверието на някого; le dos lui démange гърбът го сърби (за бой); mettre qqch. sur le dos de qqn. стоварвам някому нещо (за работа); passer la main dans le dos нар. лаская; scier le dos страшно досаждам някому; se laisser manger la laine sur le dos оставям се да ме използват, без да протестирам; tomber sur le dos de qqn. нападам някого да го бия; tourner (montrer) le dos а обръщам гръб на; избягвам; изоставям, отказвам се от. -
5 gras,
se adj. (lat. crassus "épais", avec infl. probable de grossus "gros") 1. който се състои от мазнина, мазен; substances gras,ses мазни вещества; corps gras, хим. мазнини, естери на глицерина; peau gras,se мазна кожа; 2. тлъст, дебел, угоен; un porc gras, угоено прасе; visage gras, подпухнало, тлъсто лице; 3. блЂжен, мазен; bouillon gras, блажен бульон, с мазнина; choux gras, зеле с мазнина от месо; 4. зацапан с мазнина, мазен; avoir les mains gras,ses ръцете ми са мазни; 5. месест, тлъст; plantes gras,ses растения с месести листа; 6. прен., ост. нецензурен; propos gras, нецензурни думи; 7. m. тлъстина, мазнина; мас, лой; avoir du gras, имам тлъстини; 8. adv. мазно; 9. лепкав, който прилича на мас; boue gras,se лепкава гъста кал; 10. m. разг. печалба. Ќ avoir la langue gras,se пелтеча, заеквам; faire la gras,se matinée излежавам се до късно; eaux gras,ses помия; fromage gras, небито сирене; foie gras, гъши дроб (от угоена по специален начин гъска); pavage gras, кален и хлъзгав паваж; chaux gras,se гъста, блажна боя; jeudi gras, последен четвъртък преди Великите пости; jours gras, дни, през които може да се яде блажно; manger (faire) gras, ям блажно; mardi gras, последен ден от карнавала; temps gras, влажно и мъгливо време; toux gras,se кашлица, придружена с храчки; le gras, de la jambe най-дебелата част на крака, прасеца на крака; sol gras, плодородна почва; il n'y a pas gras, а manger няма много нещо за ядене. Ќ Ant. maigre, décharné, étique, pauvre, sec. Ќ Hom. grâce. -
6 temps
m. (lat. tempus) 1. време; avoir le temps имам време; depuis quelque temps от известно време; en peu de temps за кратко време; gagner du temps печеля време; il y a quelque temps преди известно време; la plupart du temps през по-голямата част от времето (най-често); en un rien de temps за много кратко време; tout le temps непрекъснато, постоянно; employer son temps а un travail използвам времето си за работа; 2. време, епоха, период, сезон; dans le temps някога, в миналото, преди години; en mon temps през моето време; être de son temps крача със своето време; les temps modernes настоящето; 3. време (атмосферни промени); temps couvert (gris, chargé) облачно време; gros temps бурно море; temps clair, serein ясно време; le temps se gâte времето се разваля; 4. муз. такт; une mélodie а trois temps мелодия в 3/4 такт (в тривременен такт); 5. грам. време; les temps de l'indicatif времената на изявителното наклонение; 6. техн. moteur а quatre temps четиритактов двигател; moteur а deux temps двутактов двигател; 7. спорт. време (измерено с хронометър при надбягване); temps mort време, когато съдия на футболен мач прекъсва играта; 8. loc. adv. а temps навреме; временно; avant le temps преждевременно; avec le temps с време, след време; а contre temps муз. с акцент на слабото време; de tout temps (en tout temps) открай време, винаги; de temps en temps (de temps а autre) от време на време; en son temps (en temps utile) своевременно; en même temps едновременно, същевременно; entre temps междувременно; en temps et lieu в най-удобен момент и където му е мястото; dans le temps разг. едно време, отдавна; du temps que когато, щом. Ќ avoir fait son temps излизам от употреба; le temps est un grand maître погов. времето е най-добрия учител; le temps perdu ne revient pas погов. загубеното време се не връща; le temps c'est de l'argent погов. времето е пари; prendre (tout) son temps върша нещо, без да бързам; prendre du bon temps забавлявам се; tuer le temps убивам времето; toute chose en son temps погов. всяко нещо на времето си; tout vient а temps а qui sait attendre погов. с търпение всичко се постига; sale temps pour les mouches нещата отиват към провал; il faut prendre le temps comme il vient трябва да умеем да се нагаждаме към обстоятелствата на момента; trouver le temps long отегчавам се; perdre son temps губя си времето; действам, говоря напразно; n'avoir qu'un temps не трая дълго време; par le temps qui court в настоящия момент; il y a beau temps отдавна, твърде отдавна. -
7 fin,
e adj. (lat. finis "fin", pris adject.) 1. тънък, изтънчен, нежен, фин; lingerie fin,e фино бельо; arôme fin, фин, нежен аромат; 2. дребен, ситен; pluie fin,e ситен дъжд; 3. чист, висококачествен; or fin, чисто злато; 4. прен. тънък, проницателен; avoir l'oreille fin,e имам проницателен слух; esprit fin, проницателен ум; 5. изискан, изтънчен; 6. остър, наострен (за острие и др.); 7. ост. краен; последен; le fin, mot d'une histoire последната дума на дадена история; 8. adv. разг. напълно; fin, prêt напълно готово. Ќ avoir le nez fin, прозорлив съм; c'est une fin,e lame той е добър фехтовач; la fin,e fleur de най-качественото, най-отбраното; le fin, fond de la province дълбоката провинция; une fin,e gueule разг. гастроном, чревоугодник. Ќ Ant. gros, épais; grossier; sot, stupide. -
8 léger,
ère adj. (lat. levis) 1. лек; 2. слаб, лек; рохкав; лесносмилаем; du vin léger, леко вино; un vent léger, лек вятър; terre léger,ère рохкава земя; 3. маловажен, незначителен, слаб, лек; une faute léger,ère незначителна грешка; 4. пъргав, ловък, лек; 5. весел, доволен; 6. грациозен, деликатен; 7. непостоянен, несериозен, лекомислен, лек, повърхностен; свободен; esprit léger, повърхностен ум; une femme léger,ère лека жена; 8. loc. adv. а la léger,ère леко; необмислено; parler а la léger,ère говоря без да мисля. Ќ avoir le cњur léger, безгрижен съм; infanterie léger,ère лековъоръжена пехота; que la terre lui soit léger,ère лека му пръст (за покойник); avoir la main léger,ère пипам с лека ръка. Ќ Ant. lourd, pesant; gros; sérieux; sévère; constant, fidèle. -
9 sabot
m. (probabl. de savate et bot, var. de botte) 1. дървена обувка, налъм; 2. копито; ferrer le sabot d'un cheval подковавам копитото на кон; 3. ренде с извит нож; 4. метална гривна, обков (за дърво, дървени мебели и др.); 5. пумпал, дървен конус; 6. прен. лош музикален инструмент; кораб, лодка (с лошо качество); 7. baignoire sabot малка вана, в която човек се къпе седнал. Ќ dormir comme un sabot разг. спя като заклан; jouer comme un sabot разг. свиря лошо (на музикален инструмент); avoir cassé son sabot изгубвам девствеността си; avoir du foin dans ses sabots богат съм; voir qqn. venir avec ses gros sabots усещам, предусещам намеренията на някого; sabot de Denver полицейска скоба, която се слага на колелото на неправилно спрял автомобил. -
10 bonnet
m. (o. i.; p.-к. du frq. °obbunnu "ce qui est attaché sur", ou var. de boune, du gallo-rom. °bottina) 1. шапка, шапчица, кепе; bonnet а poil калпак; bonnet de nuit нощно кепе; bonnet de bain плувна шапка; 2. зоол. сирище (втори стомах у преживните животни); 3. чашка на сутиен. Ќ avoir la tête tout près du bonnet разг. сприхав съм, лесно се разсърдвам; bonnet carré четириъгълна шапка, носена от съдии, лекари, професори и др.; bonnet d'âne книжна шапка с две дълги уши, поставяна някога на главата на мързеливите ученици за наказание; bonnet de Turquie чалма; bonnet phrygien шапка - емблема на Френската революция и на Републиката; casser le bonnet а qqn. досаждам на някого; c'est bonnet blanc et blanc bonnet не по врат, ами по шия; être triste comme un bonnet de nuit много съм тъжен; gros bonnet важна личност, големец; jeter son bonnet par-dessus les moulins разг. развявам си байрака (за жена); mettre son bonnet de travers ост. започвам да се сърдя; opiner du bonnet свалям шапка в знак, че се присъединявам към мнението на другите; присъединявам се към мнението на някого. -
11 mot
m. (bas lat. muttum, rad. muttire "souffler mot, parler", proprem. "dire mu") 1. дума, слово, реч; 2. бележка; écrire un mot а qqn. написвам бележка на някого; 3. сентенция, мъдрост; 4. инф. единица за обем памет; 5. loc. adv. en un mot с една дума; накратко; mot а mot дума по дума, дословно. Ќ bon mot остроумие; dernier mot последна дума; fin mot същина, същност, истина; grand mot надута фраза, голяма дума; gros mot хула; jouer sur les mots създавам игра на думи, говоря двусмислици; mot de passe парола; mots croisés кръстословица; prendre au mot ловя се за думата (за да се възползвам от даден случай); sur ces mots при това, като казах това; trancher le mot говоря направо, без заобикалки; dernier mot последен дефинитивен отговор; le fin mot de l'histoire обяснение, което се крие зад външността; а mots couverts двусмислено; au bas mot най-малко; en deux mots накратко; sans mot dire мълчаливо; avoir des mots avec qqn. в пререкание съм с някого; dire deux mots а qqn. мъмря някого; se donner le mot съгласявам се с някого; manger la moitié des mots говоря неразбрано. -
12 patate
f. (esp. batata, patata) 1. бот. батат; 2. разг. картоф; 3. тъп човек, глупак. Ќ en avoir gros sur la patate натъжен, разочарован съм.
См. также в других словарях:
gros — gros, grosse [ gro, gros ] adj., adv. et n. • 1080; lat. imp. grossus I ♦ Adj. 1 ♦ (Choses) Qui, dans son genre, dépasse la mesure ordinaire, moyenne. Une grosse pierre. Gros nuage, grosse vague. Grosse goutte. ⇒ large. Gros paquet, grosse valise … Encyclopédie Universelle
gros lot — Avoir le gros lot, donner le gros lot ou gagner le gros lot Avoir, donner la vérole, le plus gros lot qu’on puisse gagner à la loterie de l’amour … Dictionnaire Érotique moderne
Avoir les yeux en boules de loto — ● Avoir les yeux en boules de loto avoir de gros yeux proéminents … Encyclopédie Universelle
GROS — OSSE. adj. Qui a beaucoup de circonférence et de volume. Il est opposé à Menu et à Petit. Gros arbre. Grosse boule. Gros homme. Une grosse femme. Il est gros et gras. Elle est grosse et grasse. Gros bras. Grosse tête. Grosse jambe. Gros ventre.… … Dictionnaire de l'Academie Francaise, 7eme edition (1835)
GROS, OSSE — adj. Qui a beaucoup de volume. Il est opposé à Menu et à Petit. Gros homme. Une grosse femme. Il est gros et gras. Grosse tête. Gros ventre. Un gros réjoui. Une grosse réjouie. Gros compère, Un gros garçon. De gros yeux. Les grosses dents. Un… … Dictionnaire de l'Academie Francaise, 8eme edition (1935)
gros — gros, osse (grô, grô s ; il est probable qu au XVIIe siècle on prononçait grosse comme bosse, rosse ; du moins la Fontaine, Fabl. I, 7, fait rimer grosse avec colosse) adj. 1° Qui a beaucoup de circonférence, de volume. 2° Il se dit de la… … Dictionnaire de la Langue Française d'Émile Littré
gros — GROS, [gr]osse. adj. Qui a beaucoup de circonference & de volume. Il est opposé a menu. Gros arbre, grosse boule gros homme. il est gros & gras. gros bras. gros ventre, &c. un gros volume in folio. grosse teste. grosse jambe. femme grosse d… … Dictionnaire de l'Académie française
Gros-Calin — Gros Câlin Gros Câlin est un roman de Romain Gary, publié sous le pseudonyme d Émile Ajar en 1974. Ce livre retrace l histoire de M. Cousin, un statisticien troublé, qui cherche désespérément à combler le vide de son existence auquel fait écho la … Wikipédia en Français
Gros-câlin — est un roman de Romain Gary, publié sous le pseudonyme d Émile Ajar en 1974. Ce livre retrace l histoire de M. Cousin, un statisticien troublé, qui cherche désespérément à combler le vide de son existence auquel fait écho la vacuité des relations … Wikipédia en Français
Gros calin — Gros Câlin Gros Câlin est un roman de Romain Gary, publié sous le pseudonyme d Émile Ajar en 1974. Ce livre retrace l histoire de M. Cousin, un statisticien troublé, qui cherche désespérément à combler le vide de son existence auquel fait écho la … Wikipédia en Français
Gros-Câlin — est un roman de Romain Gary, publié sous le pseudonyme d Émile Ajar en 1974. Ce livre retrace l histoire de M. Cousin, un statisticien troublé, qui cherche désespérément à combler le vide de son existence auquel fait écho la vacuité des relations … Wikipédia en Français
