-
81 ongle
m. (lat. ungula) 1. нокът; ongle des doigts, des orteils нокът на ръката, на крака; 2. нокът (у орел, лъв и под.). Ќ avoir bec et ongles умея да отговарям, да се защитавам; avoir les ongles crochus алчен съм; jusqu'au bout des ongles много, напълно, безкрайно; des ongles en deuil мръсни нокти; faire rubis sur l'ongle плащам до стотинка; savoir une chose sur le bout des ongles зная нещо на пръсти. -
82 ouvrage
m. (de њuvre) 1. работа, изделие, произведение; ouvrage d'orfèvrerie златарско изделие; 2. работа, труд; avoir, ne pas avoir d'ouvrage имам, нямам работа; 3. произведение; съчинение, труд; 4. дело; c'est l'ouvrage de mon mari това е дело на съпруга ми; 5. ръкоделие, плетка, плетиво; 6. воен. укрепление, отбранително, укрепително съоръжение; 7. архит. съоръжение, постройка; 8. огнище на висока пещ (за топене на руда); 9. f. нар. c'est de la belle ouvrage добре е направено, изработено. -
83 pain
m. (lat. panis) 1. хляб; pain bis черен, типов хляб; pain de fantaisie луксозен хляб; pain de munition войнишки хляб; pain d'épice медно хлебче; pain de boulanger обикновен хляб; pain de ménage домашен хляб; petit pain сладка пита, сладко хлебче; pain rassis корав хляб; pain azyme хляб без мая (за причастие); 2. прехрана, препитание, хляб; gagner son pain изкарвам прехраната си, печеля хляба си; 3. калъп, пита; pain de cire пита восък; 4. пита (от кюспе); 5. в съчет. pain а cacheter тестена лепенка (за писма); arbre а pain бот. хлебно дърво; 6. нар. удар, плесница. Ќ avoir du pain sur la planche предстои ми много работа; manger son pain blanc le premier изпаднал съм в сиромашия, след като съм бил богат; le pain quotidien насъщният хляб; être bon comme du pain много добър човек; long comme un jour sans pain много дълго, продължително; avoir son pain cuit имам резерви; manger de plus d'un pain обичам разнообразието, удоволствията; rompre le pain avec qqn. деля по братски; emprunter (prendre) un pain sur la fournée имам дете, без да съм женена; зачевам преди да се оженя; c'est pain bénit pour lui заслужава си го; pour une bouchée de pain много евтино; se vendre comme des petits pains разпродавам се лесно. -
84 parole
f. (lat. pop. °paraula, lat. ecclés. parabola "comparaison") 1. реч, говор; 2. дума; приказка; traîner ses paroles провлачам думите си, говоря провлачено; 3. слово, мисъл; parole mémorable забележителна мисъл; 4. обещание, уверение, дума; tenir sa paroleудържам думата си; manquer а sa parole не удържам дадената дума; belles paroles голи обещания; 5. красноречие, език, слово; bien manier la parole имам богат речник, богати изразни средства; 6. дума, слово, право на изказване; avoir la parole имам думата; 7. pl. думи, текст (на песен и др.); 8. loc.adj. sur parole въз основа на устна декларация, уверение, показание. Ќ parole d'Evangile неоспорима истина; parole d'honneur честна дума; paroles verbales празни обещания; en paroles устно; без да е сигурно (обещание и др.); n'avoir qu'une parole държа на думата си; boire les paroles а qqn. слушам въодушевено някого; couper la parole прекъсвам някого; passer la parole а qqn. давам думата на някого; prendre la parole вземам думата; tenir parole изпълнявам обещанията си; la parole est d'argent, mais le silence est d'or думата е сребро, мълчанието е злато. Ќ Ant. action, écrit, silence. -
85 patte1
f. (d'un rad. gallo-romain patt-, d'o. gaul.) 1. лапа, крак (на животно); 2. разг. ръка; крак; 3. кука; скоба; patte1 d'attache кука за месо. Ќ faire patte1s de velours прибирам, скривам ноктите (за котка); прен. подмилквам се със скрита зла умисъл; graisser la patte1 а qqn. разг. подкупвам някого; marcher а quatre patte1s лазя; montrer patte1 blanche разг. давам знак, казвам паролата, за да мина; patte1s de mouche дребен, нечетлив почерк; patte1s d'araignée тънки пръсти; patte1s de lapin къси бакенбарди; retomber sur ses patte1s оставам невредим; tomber sous la patte1 de qqn. падам в лапите на някого; patte1 folle болен крак; avoir une patte1 folle куцам; une deux patte1s двутактов автомобил; être bas, court sur patte1s с къси крака съм; en avoir plein les patte1s изморен съм от дълго ходене; faire aux patte1s вкарвам в затвора; taper de la patte1 имам сексуален контакт (за мъж); se tirer les patte1s избягвам. -
86 peine
f. (lat. pњna) 1. наказание; peine capitale смъртно наказание; peine pécuniaire глоба; purger une peine de prison изтърпявам, излежавам наказание; 2. труд, мъка усилие; valoir la peine de faire qqch. струва си, заслужава си труда да се направи нещо; 3. затруднение, трудност, мъка; être bien en peine затруднен съм; mettre en peine затруднявам, създавам грижи; 4. страдание, мъка; avoir de la peine мъчно ми е; 5. съжаление; il me fait peine de жал ми е да; 6. огорчение; donner de la peine огорчавам; 7. безпокойство; se mettre en peine de (être en peine de) безпокоя се; 8. нужда, неволя; tomber en peine изпадам в нужда, в неволя; 9. loc. adv. а peine едва; а peine si едва що; sous peine de под страх; при опасност да. Ќ toute peine mérite salaire погов. всеки труд се плаща, всяко усилие заслужава награда; comme une âme en peine тъжно, нещастно; avoir toutes les peines du monde а полагам големи усилия, за да; ne pas compter ses peines et ses pas не си пестя усилията; ne pas être au bout de ses peines имам още много работа докато свърша; en être pour sa peine напразно съм се мъчил; se mettre en peine de, pour qqn. притеснявам се, грижа ме е за някого. -
87 pendu,
e m., f. (de pendre) 1. обесен; 2. adj. обесен, окачен. Ќ avoir la langue bien pendu,e имам много дълъг език (приказвам много); avoir de la corde de pendu, успявам във всяко начинание; être sec comme un pendu,, roide comme un pendu, много съм слаб. -
88 peur
f. (lat. pavor, -oris) 1. страх, боязън; avoir peur страхувам се; faire peur причинявам страх; уплашвам; 2. la peur, une peur de (+ subst., + inf.) грижа, страх от нещо; 3. loc. adv. de peur от страх; 4. loc. prép. de peur de (+ inf.) от страх да не би; 5. loc. conj. de peur que (+ subj.) от страх да не би. Ќ avoir plus de peur que de mal (en être quitte pour la peur) леко се отървах; laid а faire peur ужасно грозен; peur bleue голям страх. -
89 planche
f. (bas lat. planca) 1. дъска; scier une planche разрязвам дъска; planche а repasser дъска за гладене; planche а pain дъска за рязане на хляб; planche а dessin дъска за рисуване (върху която се закрепя белия лист); 2. метална плоча или плоска дъска, върху която се гравират букви, образи (за щампа); 3. плака за гравюра; 4. град. леха; 5. pl. театър, сцена; 6. тънко и дълго парче сланина; 7. разг. ски; 8. planche (а roulettes) скейборд; 9. уч. арго черна дъска; изпитване на дъската. Ќ avoir du pain sur la planche имам бели пари за черни дни; brûler les planches театр. играя с огън, с темперамент; faire la planche плувам по гръб; planche de salut последно средство, последна надежда; entre quatre planches мъртъв съм, в ковчег съм; avoir du travail sur la planche имам работа за свършване; planche а pain суха, слаба жена ( без никакви форми). -
90 poche
f. (frq. °pokka) 1. джоб; argent de poche джобни пари; 2. чувал; торба; найлонова торбичка; 3. подкоремна торба (при двуутробните животни); 4. гуша (у птиците); 5. мрежа във вид на джоб (за риболов и лов); 6. гънка (върху дреха); 7. (Швейцария) черпак; 8. воен. чувал, клин; 9. синьо (от удар); 10. мед. дупка, отвърстие на абцес; 11. икон. сектор, област. Ќ acheter chat en poche погов. купувам слепешката (без да съм видял стоката); avoir les mains dans ses poches безделнича; avoir les yeux dans la poche не доглеждам, не забелязвам; faire les poches разг. обирам, ограбвам (за джебчия); connaître comme sa poche познавам добре; faire les poches de qqn. пребърквам дрехите на някого; обирам някого; poche de sang банка с кръв. -
91 poule
f. (lat. pulla) 1. кокошка; poule pondeuse кокошка, която мъти; 2. женската на някои птици; poule faisane женски фазан; 3. разг. галено обръщение към жена; 4. миза (при игра на карти); 5. нар. лека жена, уличница. Ќ avoir la chair de poule настръхнал съм, имам тръпки; la poule ne doit pas chanter devant le coq погов. жената трябва да се подчинява на мъжа; lait de poule питие от захарен сироп и жълтък; les poules pondent par le bec погов. кокошките снасят, като са хранени добре; poule mouillée страхливец; poule d'eau водна кокошка; poule des sables вид блатна птица (от Южна Франция); poule sauvage дива кокошка; tuer la poule pour avoir l'њuf заради бълхата изгарям юргана; quand les poules auront des dents никога. -
92 quartier
m. (de quart) 1. една четвърт част от нещо, четвъртина; un quartier de fruit четвъртина от плод; 2. къс, парче, част, отломък; quartier de fromage парче сирене; quartier de roche скален блок; 3. срок от три месеца, четвърт година; заплата за три месеца; 4. квартал; жители на един квартал; le quartier chinois китайският квартал; 5. астр. лунна четвърт; premier quartier първа четвърт; dernier quartier последна четвърт; 6. воен. казарма; зона на действие на батальон в отбранителна позиция; 7. милост, помилване на дезертьор; 8. благороден произход, родословно коляно; avoir quatre quartiers de noblesse имам четирима прадеди от благороден произход; 9. парче кожа, което обвива тока на обувка; 10. част от седлото; 11. част от затвор със специално предназначение. Ќ Quartier Général воен. генерален щаб; quartier d'hiver място, където са се прибрали войските между две кампании; quartier général воен. главна квартира (щаб); poids des quatre quartiers нетно тегло на животно, което ще се транжира; avoir quartier libre имам разрешение да напусна казармата; за момент съм свободен; demander quartier искам милост; ne pas faire de quartier избивам всички; отнасям се безмилостно с някого. -
93 raison
f. (lat. ratio, onis) 1. разум, разсъдък; 2. интелектуални възможности, интелект; 3. довод, доказателство, основание, съображение, мотив, причина; raison d'un phénomène обяснение на феномен; pour quelle raison по каква причина; en raison de son âge по причина на възрастта му; raison d'être основание за съществуване; raison de plus още една причина за; raison valable основателна причина; 4. право; avoir raison имам право; 5. удовлетворение (за обида); tirer raison получавам удовлетворение, възмездие; 6. мат. отношение, пропорция; raison directe права пропорционалност; 7. философия, философско познание; 8. loc. prép. en raison de поради; а raison de по, според, пропорционално на; а raison de cinq по пет. Ќ avoir raison de qqn. побеждавам съпротивата на някого; sans rime ni raison без никакъв повод; l'âge de raison около 7-годишна възраст на дете; mariage de raison брак по сметка; perdre la raison полудявам, губя разсъдъка си; comme de raison както е справедливо; raison sociale икон. търговско име на фирма. Ќ Ant. déraison, folie, instinct; cњur, sentiment; tort. -
94 retard
m. (de retarder) 1. закъснение; être en retard закъснявам; avoir du retard имам закъснение, закъснявам; payer avec retard плащам със закъснение; être en retard sur qqn. имам закъснение, по-бавен съм спрямо някого; ma montre prend du retard часовникът ми изостава; retard а l'allumage закъснение на запалването (при двигателите с вътрешно горене); 2. забавяне, изоставяне, закъсняване; 3. хим. продължаване, забавяне ефекта на лекарство чрез добавяне на различни вещества; 4. разг. avoir du retard не съм в течение на последните новини. Ќ sans retard незабавно; retard mental забавено умствено развитие. Ќ Ant. avance; accélération; avancement, empressement, hâte. -
95 rire1
v. (lat. ridere) I. v.intr. 1. смея се, разсмивам се; rire1 jaune смея се принудено, насила; crever de rire1 умирам от смях; rire1 pour un rien смея се за нищо; rire1 aux éclats смея се до сълзи; 2. подсмивам се; rire1 sous cape подсмивам се под мустак; 3. ост. rire1 а qqn. усмихвам се на някого; 4. имам приятен, весел, радостен вид, забавлявам се; 5. разг. шегувам се, не говоря сериозно; avoir toujour le mot pour rire1 шегувам се при всеки повод; c'est pour rire1 това е шега, не е сериозно; sans rire1, n'est-ce-pas? сериозно, нали? 6. подигравам се; rire1 des sottises de qqn. подигравам се на глупостите на някого; rire1 au nez de qqn. подигравам се в очите на някого; se rire1 de 1. ост. подигравам се с някого; 2. ост., лит. отнасям се зле с някого, презирам го. Ќ rire1 aux anges усмихвам се разсеяно и без причина; se tordre de rire1 смея се неудържимо; il n'y a pas de quoi rire1 работата (положението) е сериозно; avoir le mot pour rire1 намирам винаги какво смешно да кажа; rira bien qui rira le dernier погов. смее се най-добре този, който се смее последен; tel qui rit vendredi, dimanche pleurera погов. след смях идва и плач. Ќ Ant. pleurer. -
96 rôle
m. (lat. médiév. rotulus "parchemin roulé", de rota "roue") 1. списък, каталог, опис; 2. юр. списък, ред на съдебни дела; 3. театр. роля; 4. прен. роля; значение; мисия, задача; функция; avoir le beau rôle играя положителна роля в някаква ситуация; avoir un rôle important dans une affaire имам главна роля в сделка; jeu de rôle игра, в която играчите възприемат ролята на определен персонаж; le rôle du verbe dans la phrase функцията на глагола в изречението; 5. увити тютюневи листа за дъвчене; 6. данъчна книга, регистър; 7. юр. лист от присъда или нотариален акт. Ќ tour de rôle поред, всеки по реда си; rôle d'équipage списък с екипаж на кораб; rôle d'impôt списък на данъкоплатците от община с данъчното им задължение. -
97 sabot
m. (probabl. de savate et bot, var. de botte) 1. дървена обувка, налъм; 2. копито; ferrer le sabot d'un cheval подковавам копитото на кон; 3. ренде с извит нож; 4. метална гривна, обков (за дърво, дървени мебели и др.); 5. пумпал, дървен конус; 6. прен. лош музикален инструмент; кораб, лодка (с лошо качество); 7. baignoire sabot малка вана, в която човек се къпе седнал. Ќ dormir comme un sabot разг. спя като заклан; jouer comme un sabot разг. свиря лошо (на музикален инструмент); avoir cassé son sabot изгубвам девствеността си; avoir du foin dans ses sabots богат съм; voir qqn. venir avec ses gros sabots усещам, предусещам намеренията на някого; sabot de Denver полицейска скоба, която се слага на колелото на неправилно спрял автомобил. -
98 sac1
m. (lat. saccus, gr. sakkos, d'o. sémitique) 1. чувал; торба; sac1 de papier книжен чувал; sac1 en matière plastique; sac1 plastique найлонов чувал; sac1 de couchage спален чувал; 2. чанта; sac1 а main дамска ръчна чанта; sac1 de plage плажна чанта; sac1 а ouvrage чанта за шивашки принадлежности; 3. съдържанието на една чанта, на един чувал, на една торба; un sac1 de café цял чувал кафе; 4. кесия; 5. раница; sac1 d'alpiniste раница на алпинист; 6. дреха от чувал (която носят членовете на някои религиозни ордени); 7. анат. обвивка, ципа, торбичка; 8. ост. търбух, корем; 9. ученическа чанта; 10. ост. досие (в което се пазят документите от дадено дело); 11. ост. пари, богатство; avoir le gros sac1 богат съм. Ќ l'affaire est dans le sac1 разг. работата е в кърпа вързана, сигурна е; le fond du sac1 скътаните пари; prendre qqn. la main dans le sac1 залавям някого на местопрестъплението; sac1 а papier разг. по дяволите!; vider son sac1 казвам всичко, което ми тежи на сърцето; gros sac1 богат човек; богат наследник; sac1 а charbon свещеник, облечен в расо; sac1 а viande риза; sac1 а vin пияница; donner (ficher, foutre) son sac1 а qqn. уволнявам някого; en avoir son sac1 отвратен съм от нещо; до гуша ми е дошло; être ficelé (fagoté) comme un sac1 много лошо съм облечен; mettre dans le même sac1 обърквам нещата. -
99 santé
f. (lat. sanitas, atis, de sanus) 1. здраве; perdre la santé загубвам си здравето; être en bonne santé в добро здраве съм; avoir une petite santé имам деликатно здраве; comment va la santé? как сме със здравето?; 2. здравеопазване; maison de santé болнично заведение; 3. наздравица; а votre santé! за ваше здраве! наздраве; boire а la santé de qqn. пия за здравето на някого. Ќ avoir une santé самоуверен съм; une santé de fer желязно здраве; se refaire une santé възстановявам силите си; santé passe richesse здравето е по-ценно от богатството. Ќ Ant. maladie. -
100 sec,
sèche adj. (lat. siccus, sicca) 1. сух; безводен; feuilles sèches сухи листа; lieu sec, безводно място; 2. глух, тъп; voix sèche глух глас; 3. прен. слаб; femme sèche суха, слаба жена; 4. безчувствен; груб, рязък, сух; 5. голям, силен; froid sec, голям сух студ; 6. m. суша; 7. adv. сухо; изведнъж, рязко; démarrer sec, потеглям рязко; 8. loc. adv. а sec, без вода, на сухо; без пари. Ќ avoir le gosier sec, разг. жаден съм; boire sec, пия чисто вино без вода; aussi sec, незабавно, веднага; l'avoir sec, жаден съм; courir а sec, мор. плувам без да използвам платна ( за платноходен кораб).
Страницы
См. также в других словарях:
avoir — 1. (a voi. Au XVIe s. on écrivait aurai, auras, etc. mais on prononçait, d après Bèze, arai, aras, etc. Au XVIIe s. d après Dangeau, ayant, ayons, ayez se prononçaient a iant, a ions, a iez. Aujourd hui, c est une prononciation fautive : il faut… … Dictionnaire de la Langue Française d'Émile Littré
avoir — AVOIR. v. act. Posseder de quelque maniere & à quelque titre que ce soit. Avoir du bien. avoir une charge. avoir un benefice. avoir de l argent. avoir une maison à vendre, à loüer. avoir un cheval d emprunt. avoir le bien d autruy. En ce sens,… … Dictionnaire de l'Académie française
avoir — Avoir, Tantost est verbe deduit de Habere. Latin, comme, Je voudrois avoir un frere, Fratrem habere vellem: tantost est nom m. et signifie richesse, comme il a grand avoir, Diuitias ingentes possidet. Et en pluriel, avoirs, és anciens Romans, ce… … Thresor de la langue françoyse
Avoir Su — Avoir su... Avoir su... est une émission de télévision québécoise diffusée de 2001 à 2002. Sommaire 1 Synopsis 2 Distribution 3 Scénariste 4 Réalisation … Wikipédia en Français
Avoir Su... — Avoir su... Avoir su... est une émission de télévision québécoise diffusée de 2001 à 2002. Sommaire 1 Synopsis 2 Distribution 3 Scénariste 4 Réalisation … Wikipédia en Français
avoir — Avoir eu, foutre ou avoir foutu avec une femme ou une fille que l’on désirait. Eh bien! ma mie, tu vois comme je t’aime, je laisse ma prébende pour t’avoir. ( Moyen de parvenir. ) Fais donc que j’aie cette fille, et je te… … Dictionnaire Érotique moderne
Avoir le cœur de — ● Avoir le cœur de avoir le courage de : Tu n auras pas le cœur de lui refuser ce jouet … Encyclopédie Universelle
Avoir le cœur à — ● Avoir le cœur à avoir envie de, être dans des dispositions pour : Je n ai pas le cœur à rire … Encyclopédie Universelle
Avoir su... — Avoir su… est une émission de télévision québécoise diffusée de 2001 à 2002. Sommaire 1 Synopsis 2 Distribution 3 Scénariste 4 Réalisation … Wikipédia en Français
Avoir — (franz., spr. awŭār), Haben, in der französischen Buchhaltung Bezeichnung der Kreditseite … Meyers Großes Konversations-Lexikon
Avoir — (frz., spr. awŏahr), haben, in der franz. Buchhaltung die Kreditseite … Kleines Konversations-Lexikon
