-
21 règle
f. (lat. regula) 1. линия; tracer des lignes avec une règle чертая редове с линия; règle а calcul сметачна линия; 2. прен. правило, устав, ред, порядък, предписание; règle d'or златно правило; règles de la procédure процедурни правила; les règles d'un jeu правилата на игра; en règle générale в по-голямата част от случаите; 3. правила, устав на религиозен орден; 4. аритм. действие; 5. pl. физиол. менструация. Ќ en règle както е по правилата, според изискванията, в порядък; se mettre en règle avec Dieu изповядвам се преди да умра. Ќ Ant. exception. -
22 répartir
v.tr. (de re- et partir, avec substit. de ré- а re- pour éviter la confusion avec repartir) 1. разпределям; répartir un impôt разпределям данък; 2. разквартирувам, разпределям; разполагам; 3. разш. разпределям във времето, предвиждам; 4. класирам, разделям на подгрупи; se répartir разпределям се. Ќ Ant. regrouper, réunir. -
23 répugner
v.tr. (lat. repugnare "lutter contre, être en contradiction avec") I. v.tr.ind. répugner а 1. изпитвам отвращение, отвращавам се; répugner а l'idée de partir отвращавам се от идеята да замина; 2. внушавам отвращение; отвращавам; cette nourriture lui répugne тази храна го отвращава; II. v.tr. dir. лит. отвращавам; répugner les hôtes avec la saleté отвращам гостите с мръсотията. Ќ Ant. attirer, charmer. -
24 rimer
v. (frq. °riman, de °rim "série, nombre") I. v.intr. 1. римувам се; ce mot rime avec un qutre тази дума се римува с друга; 2. римувам, служа си умело с римите; 3. пиша стихове; 4. прен. съответствам, отговарям, имам смисъл; ce ne rime а rimer това няма никакъв смислъ; vacance rime avec soleil ваканцията означава слънце; II. v.tr. римувам. -
25 trouver
v.tr. (lat. pop. °tropare "composer") 1. намирам; trouver son chemin намирам пътя си; trouver du travail намирам работа; aller trouver qqn. отивам да намеря някого (за да се срещна с него); 2. заварвам, сварвам, намирам; trouver la porte fermée намирам вратата заключена; trouver qqn. au lit сварвам някого в леглото; 3. прен. измислям, изнамирам, изобретявам, откривам; trouver la clef d'une énigme откривам ключа към дадена загадка; trouver un plan измислям план; 4. изпитвам, почувствам; trouver du plaisir а parler avec qqn. изпитвам удоволствие да разговарям с някого; 5. смятам, считам, намирам; trouver qqn. gentil намирам някого за мил; trouver bon, mauvais que... одобрявам, не одобрявам; trouver que считам, че; se trouver 1. намирам се, срещам се; les personnes qui se trouvaient là хората, които се намираха там; se trouver tête а tête avec qqn. срещам се очи в очи с някого; 2. смятам се; чувствам се; se trouver embarrassé чувствам се объркан; 3. фигурирам; son nom ne se trouve pas sur la liste името му не фигурира в списъка. Ќ il se trouve que излиза, че; оказа се, че; trouver son maître намирам си майстора; trouver grâce aux yeux (devant les yeux) de qqn. удостоявам се с благоволението на някого; trouver qqn. en chemin изпречва ми се някой на пътя; cela ne se trouve pas dans le pas d'un cheval разг. това не се намира на улицата; trouver la mort умирам. -
26 usure1
f. (lat. usura "intérêt de l'argent") 1. лихварство; 2. голяма лихва (над законно разрешената); 3. вземане на висока лихва; prêter а usure1 давам пари в заем с висока лихва; 4. ост. лихва върху парична сума. Ќ avec usure1 лит. в повече от това, което е взето; rendre qqch. avec usure1 връщам нещо в повече от това, което съм взел. -
27 venir
v. (lat. venire) I. v.intr. 1. идвам; пристигам; venez avec moi елате с мен; il va venir той ще дойде; venez près de moi елате до мен; il vint а Genève un homme célèbre в Женева пристигна един прочут човек; venir а qqn. идвам при някого, към някого; 2. идвам, настъпвам, сполетявам; quand vint son tour когато дойде, настъпи неговият ред; 3. идвам, хрумвам; une idée me vient а l'esprit хрумва ми идея; il me vient а l'esprit de идва ми на ума да; 4. никна, раста; le blé vient bien житото расте добре; 5. образувам се, излизам; des boutons lui viennent sur le visage излизат му пъпки по лицето; 6. достигам; votre fils me vient а l'épaule синът ви достига до рамото ми (на ръст); venir а ses fins ост. достигам целите си; 7. излизам, тека (за течност); 8. просъществувам, трая; les vestiges sont venus jusqu'а notre siècle останките са просъществували до наше време; 9. в съчет. с предл.: а venir който трябва да дойде; бъдещ; les générations а venir бъдещите поколения; с нареч. venir а bout справям се, преодолявам; стигам до края; venir а point идвам навреме, на място; venir de идвам, донесен съм от; произхождам от; venir de Sofia идвам от София; venir de la part de qqn. идвам от името на някого; ce mot vient du latin тази дума идва от латински; cela vient de ce que (+ ind.) това идва от факта, че; de là vient que оттам следва, че; d'où vient que ето защо, следователно; venir après следвам след; en venir а достигам до дадена точка, до дадено действие, до даден резултат; en venir aux coups стигаме до юмруци; venir en идвам, съм в; venir en abondance идвам (съм) в изобилие (за реколта и др.); y venir стигам там (до дадена точка, до дадено развитие); vous-y venez? достигате ли до моето мнение? qu'il y vienne нека само да дойде; 10. в съчет. faire venir заръчвам, поръчвам, заставям, нареждам; faire venir un livre поръчвам книга; 11. в съчет. laisser venir, voir venir не бързам да действам, очаквам спокойно; 12. раждам се; venir au monde раждам се; 13. venir bien ставам сполучлив (за отпечатване на нещо); l'épreuve vient bien копието се отпечата добре; II. като спомагателен глагол, следван от инфинитив; 1. venir + inf. дава оттенък в значението на инфинитива и следващите глаголи; venir se placer заставам; on vient vous chercher търсят ви; vous venez prétendre que вие претендирате, че; 2. в предл. констр. venir de + inf. означава близко минало време: току-що, преди малко; je viens de sortir току-що излязох; venir а + inf. при условно изречение със si означава евентуално бъдеще, хипотеза: ако случайно; s'il venait а me perdre ако ме изгубеше, в случай, че ме беше изгубил. Ќ de quel pays venez-vous? d'où venez-vous? от небето ли падате? il vient que случва се че; les maladies viennent а cheval et s'en vont а pied посл. болестите лесно идват, но трудно си отиват; se faire bien venir de qqn. правя някого да ме приеме радушно; venir comme tambourin а noce (comme violon en danse) явявам се тъкмо навреме, на място; venons au fait да дойдем на думата си; venu а point назрял; je ne fais qu'aller et venir разг. връщам се веднага; faire venir qqn. извиквам, привиквам някого; je te vois venir avec tes gros sabots отгатвам намеренията ти; la nuit venue щом настъпи нощта; s'en venir ост., диал. идвам. -
28 vouloir1
v.tr. (lat. pop. °volere, sur le rad. de certaines formes du lat. class. velle) 1. искам; желая; je veux partir искам да тръгвам; j'aurais voulu savoir бих искал да знам; je voudrais parler avec vous бих искал да говоря с вас; le feu ne veut pas prendre огънят не иска да се разгори; vouloir1 que (+ subj.) искам да; qu'est-ce que vous voulez que je fasse? какво искате да направя? sans le vouloir1 без да искам; vouloir1 du mal а qqn. желая зло на някого; 2. изисквам, налагам; les règles veulent que правилата изискват да; 3. пожелавам сексуално някого; 4. съгласен съм, давам съгласие; demande-lui s'il veut venir avec moi питай го дали е съгласен да дойде с мен; 5. твърдя, допускам; il voulut que les animaux fussent des machines той твърдял, че живите същества са машини; je veux bien qu'il se soit trompé допускам, че той се е излъгал; 6. благоволявам (обикн. в съчет. bien vouloir1); vouloir1 agréer благоволете да приемете; 7. изисквам, имам нужда от; tout cela vaudra beaucoup de temps това ще изисква много време; 8. в съчет. vouloir1 dire искам да кажа, означавам, знача; 9. (за образуване на близко бъдеще време вм. aller + inf.) диал. il veut pleuvoir ще вали; se vouloir1 1. желая си, искам си; желаем си един друг; 2. претендирам че съм, искам да съм; une analyse qui se veut objective анализ, който претендира за обективност. Ќ Dieu le veuille дай боже; en vouloir1 а qqn. желая зло на някого; сърдя се на някого; s'en vouloir1 de яд ме е на себе си; разкайвам се за; vouloir1 bien благоволявам; приемам, съгласен съм; vouloir1 de qqn. приемам, искам някого; vous l'avez voulu сам си го търсите; ne m'en veuille pas не ми се сърди; cela veut dire que това означава, че; le malheur a voulu que нещастието пожела да, направи така, че. Ќ Ant. refuser. -
29 abondance
f. (du lat. abundantia "flot") 1. изобилие, богатство, охолство; en abondance в изобилие; vivre dans l'abondance живея охолно; 2. богатство на езика; parler avec abondance говоря с лекота; parler d'abondance говоря направо; без подготовка; parler d'abondance de cњur говоря откровено. Ќ abondance de biens ne nuit pas от много глава не боли. Ќ Ant. rareté; disette pénurie, indigence, dénuement, pauvtreté. -
30 aboucher
v.tr. (de а et bouche) 1. свързвам, уреждам среща (между двама души); il m'a abouché avec le professeur той ме свърза с преподавателя; 2. свързвам ( два провода или тръби). -
31 absent,
e adj. (lat. absens, absentis) 1. отсъстващ; 2. ост. разделен от някого; 3. изчезнал; la ponctuation est absent,e dans ce texte пунктуационните знаци липсват в този текст; 4. прен. разсеян; avec un air absent, с разсеян вид. Ќ les absent,s ont toujours tort виновни са винаги тези, които отсъстват. Ќ Ant. présent; attentif. -
32 acariâtre
adj. (aquariastre "possédé", de Achorius, évêque de Noyon (VIIe s.), qui guérissait la folie; avec infl. du lat. acer "aigre") кисел, свадлив; femme acariâtre зла, свадлива жена. Ќ Ant. doux, sociable. -
33 accointance
f. (lat. pop. °accognitare, de cognitus "connu") ост. близка връзка, отношение; avoir des accointances avec имам връзки с някого; accointance compromettante излагаща връзка. -
34 acrimonie
f. (lat. acrimonia) острота, язвителност, рязкост; il répondit avec acrimonie а ses adversaires той отговори язвително на противниците си. Ќ Ant. douceur. -
35 adventif,
ve adj. (lat. adventicius, avec substit. de suff.) 1. ост., юр. който не наследява по права линия; 2. бот. адвентен; 3. геол., в съчет. cône adventif, вторичен, допълнителен кратер на вулкан. -
36 affiner
v.tr. (de а et fin) 1. пречиствам (метал, стъкло); 2. довършвам, дообработвам; 3. affiner les fromages правя сирене да доузрее; 4. ост. измамвам с хитрост; 5. прен. изтънчвам, облагородявам, правя по-фин, деликатен; s'affiner облагородявам се; son visage s'est affine avec l'âge с възрастта лицето му придоби по-благороден вид; le goût s'affine вкусът се изтънчва. Ќ Ant. alourdir, épaissir. -
37 aigrefin
m. (probabl. emploi fig. de aigrefin, var. d'églefin, avec infl. de l'a. agriffer "saisir, voler") хитрец, измамник. -
38 alute
f. (du lat. aluta "cuir (préparé avec de l'alun)") кожа за подвързия. -
39 âme
f. (lat. anima) 1. душа, дух; âme noble благородна душа; chanter avec âme пея с чувство; 2. чувство, израз; 3. жител; ville de 30 000 âmes град с 30 000 жители; 4. прен. същност, същина; 5. техн. главна част на машина или самата машина; 6. сърцевина (на машина, греда и др.); 7. душевност; l'âme d'un peuple народна душевност; 8. mon âme, ma chère âme (terme d'affection) мила моя, душичке; 9. душа, център на компания, веселие, съзаклятие и др. Ќ avoir l'âme navrée отчаян съм, сърцето ми се къса; l'âme d'un canon цев, дуло на оръдие; l'âme d'un violon малко дървено цилиндрично късче във вътрешността на цигулката; rendre l'âme умирам, издъхвам; se donner corps et âme отдавам се изцяло (на нещо); je jure sur mon âme кълна се в честта си; une bonne âme добродушен човек; comme une âme en peine тъжно, самотно; а fendre l'âme много покъртителен, вълнуващ; recommander son âme а Dieu подготвям се за смъртта като се моля. Ќ Ant. corps. -
40 amitié
f. (lat. pop. °amicitatem) 1. приятелство, дружба; se lier d'amitié avec qqn. сприятелявам се с някого; amitié particulière страстна връзка между момичета и момчета; 2. удоволствие; любезност; внимание; поздрави; j'espère que vous nous ferez l'amitié de venir надявам се, че ще имате любезността да дойдете; faites-lui toutes mes amitiés изпратете му много поздрави от мен. Ќ avoir de l'amitié pour qqn. обичам някого. Ќ Ant. inimitié, haine, aversion.
Страницы
См. также в других словарях:
Avec le cœur — Album par Kenza Farah Pays France Sortie 17 Novembre 2008 … Wikipédia en Français
Avec — is an internationally registered sportswear brand. The brand was established in France and has been in existence for over 12 years, supplying numerous sports clubs (especially footballing) with their team kits … Wikipedia
AVEC — préposition Ensemble, conjointement. Je me concerterai avec vous. Il faut tâcher de bien vivre avec tout le monde. Je suis venu avec lui. Il partit avec dix mille hommes. Il s est marié avec elle. Avec ces gens là, il faut toujours être en… … Dictionnaire de l'Academie Francaise, 7eme edition (1835)
AVEC — préposition Conjointement à. Je me concerterai avec vous. Il faut tâcher de bien vivre avec tout le monde. Je suis venu avec lui. Il partit avec dix mille hommes. Il s’est marié avec elle. Avec ces gens là, il faut toujours être en discussion.… … Dictionnaire de l'Academie Francaise, 8eme edition (1935)
Avec A — Infobox musical artist Name = Avec A. Background = group or band Alias = Origin = Amsterdam, North Holland, Netherlands Genre = noise rock Years active = 2002–present Label = drowningman Konkurrent.nl URL = [http://www.avec a.nl/ www.avec a.nl]… … Wikipedia
Avec Pas D'casque — Pays d’origine Québec Genre(s) … Wikipédia en Français
Avec pas d'casque — Pays d’origine Québec Genre musical … Wikipédia en Français
Avec la peau des autres — Données clés Réalisation Jacques Deray Acteurs principaux Lino Ventura Marilu Tolo Jean Bouise Jean Servais Pays d’origine … Wikipédia en Français
Avec Tout Mon Amour — est l album de la chanteuse de R n B Melissa M et le 1er single qui prend pour première piste l album de la chanteuse. L album Avec tout mon amour, qui est le premier album de la chanteuse Melissa M, la propulse immédiatement dans les charts… … Wikipédia en Français
Avec ou sans hommes — (Boys on the Side) est un film américain réalisé par Herbert Ross, sorti en 1995 (le 31 mai). Sommaire 1 Synopsis 2 Fiche technique 3 Distribution 4 Band … Wikipédia en Français
Avec La Peau Des Autres — (titre italien : Sciarada per quattro spie) est film franco italien de Jacques Deray, sorti à Paris le 24 août 1966. Sommaire 1 Synopsis 2 Fiche technique 3 … Wikipédia en Français
