-
1 graviter
v.intr. (lat. gravitare, de gravitas) 1. физ. стремя се към даден център, гравитирам; graviter autour du Soleil гравитирам, обикалям около Слънцето; 2. прен., ост. graviter а, vers qqch. стремя се, клоня към нещо или някого, гравитирам; graviter autour du pouvoir стремя се към властта, обикалям около властта. -
2 caveçon
m. (lat. pop. °capitia "ce qu'on met autour de la tête") приспособление за стягане ноздрите на буен кон. Ќ coup de caveçon разг. наказание. -
3 chercher
v.tr. (bas lat. circare "aller autour", de circum) 1. търся; chercher l'occasion търся случай; chercher qqn. du regard търся някого с поглед; chercher un mot dans le dictionnaire търся дума в речника; chercher une solution търся решение; 2. стремя се, отправям се; chercher la paix стремя се към мир; 3. chercher а (+ inf.) старая се да; стремя се да; chercher а plaire старая се да се харесам; chercher а deviner стремя се да отгатна; chercher а ce que (+ subj.) опитвам се да направя така, че; 4. в инфинитив след глагол идвам да взема, минавам да взема; aller chercher l'enfant а l'école отивам да взема детето от училище; venez me chercher ce soir елате да ме вземете тази вечер; 5. провокирам някого; si tu me cherches, tu vas me trouver ако ме провокираш, ще видиш какво ще стане. Ќ chercher une aiguille dans une botte de foin търся игла в купа сено; chercher le péril излагам се на опасност; chercher midi а quatorze heures търся под вола теле; chercher qqn. par monts et par vaux посл. търся някого под дърво и камък; ça va chercher dans les mille francs разг.това ще струва около 1000 франка; il l'a cherché той си го търсеше. Ќ Ant. trouver. -
4 circoncire
v.tr. (lat. ecclés. circumcidere "couper autour") рел. обрязвам. -
5 circonspection
f. (lat. circumspectio, rac. specere "regarder" et circum "autour") предпазливост, въздържаност, благоразумие. Ќ avec circonspection предпазливо, внимателно. Ќ Ant. imprudence, légèreté, témérité. -
6 circonstance
f. (lat. circumstantia, de circumstare "se tenir debout autour") 1. обстоятелство, положение; circonstances atténuantes смекчаващи вината обстоятелства; circonstances aggravantes отегчаващи вината обстоятелства; 2. случай; en aucune circonstance в никакъв случай; poésie de circonstance стихове, написани по даден случай; une circonstance exceptionnelle изключителен случай; 3. pl. условия, настояща ситуация; dans les circonstance actuelles в настоящата ситуация; 4. грам., в съчет. complément de circonstance обстоятелствено пояснение (за време, начин и др.). -
7 circonvenir
v.tr. (lat. circumvenire "venir autour, assiéger, accabler") опитвам се да заблудя, заплитам, омотавам; circonvenir qqn. заблуждавам, оплитам някого. -
8 circonvolution
f. (du lat. circumvolutus "roulé autour") извиване, увиване, въртене около общ център. Ќ circonvolutions cérébrales анат. мозъчни гънки. -
9 confondre
v.tr. (lat. confondere "mêler") 1. смесвам, размесвам, разбърквам; confondre les noms смесвам, бъркам имената; 2. не различавам; не правя разлика; 3. обърквам, озадачавам, смайвам, смущавам; son insolence me confond нахалството му ме озадачава; 4. засрамвам, изобличавам; confondre un menteur изобличавам лъжец; 5. вливам се един в друг; fleuves qui confondent leurs eaux реки, които се вливат една в друга; se confondre 1. смесвам се, размесвам се, разбърквам се; 2. обърквам се, смущавам се, озадачавам се; 3. засрамвам се. Ќ toutes choses confondues глобално, без да се влиза в подробности; que le ciel te confonde! нека небето те накаже!; rester confondu оставам смутен, озадачен; confondre autour et alentour ост. не правя достатъчна разлика. Ќ Ant. discerner, distinguer, séparer, démêler; défendre. -
10 conurbation
f. (de con- "autour" et lat. urbs "ville") геогр. агломерация, образувана от град и предградията му или от съседни градове. -
11 convoluté,
e adj. (lat. convolutus, de convolvere "rouler autour") бот. завит около себе си или около нещо ( за място). -
12 cravate
f. ("bande de linge que les cavaliers croates portaient autour du cou"; forme francisée de Croate) 1. връзка, вратовръзка; 2. мор. дебело въже около мачта; 3. лента, която е знак за отличие; 4. хващане за врата ( в борба). Ќ cravate de chanvre разг. въже за бесене; s'en jeter un verre derrière la cravate разг. пийвам му по едно. -
13 désert2
m. (bas. lat. desertum) пустиня; traversée du désert2 временно оттегляне на политик от светския живот; faire le désert2 (autour de soi...) избягвам всички около себе си; parler (crier, prêcher) dans le désert2 говоря без някой да ме слуша. -
14 péricarde
m. (du gr. perikardion "autour du cњur") анат. перикард ( обвивка на сърцето). -
15 périscope
m. (gr. periskopein "regarder autour") перископ. -
16 pot
m. (lat. pop. °pottus) 1. гърне; pot de grès глинено гърне; pot de chambre нощно гърне; 2. саксия; 3. тенджера (за готвене на месо); 4. ав. pot d'échappement гърне (на автомобил); 5. залог (при някои игри - покер и др.); 6. нар., вулг. задник; 7. разг. шанс, късмет. Ќ pot sans anses прен. мъчен човек; être bête comme un pot много съм глупав; être fait dans un pot а part на никого не приличам; être а pot et а rot разг. много съм интимен с някого; payer les pots cassés разг. нося последствията; pot au noir объркана, опасна работа; tourner autour du pot говоря със заобикалки, усуквам; faire son pot а part върша си сам работата; parler comme un pot cassé с прегракнал глас съм; découvrir le pot (aux roses) разкривам тайна; pot pourri смес от разнородни неща. -
17 réunir
v.tr. (de ré- et unir) 1. съединявам, свързвам; réunir par une corde свързвам с въже; 2. свързвам, обединявам; le travail nous réunissait работата ни обединяваше; 3. събирам; поставям под общо ръководство; 4. прен. събирам, трупам, групирам; обединявам; réunir une documentation събирам документация; réunir des preuves трупам доказателства; cette solution réunit tous les avantages това решение обединява всички предимства; 5. ост., лит. помирявам; 6. свиквам на събрание, заседание; каня; réunir des amis а une soirée каня приятели на вечеря; se réunir 1. обединяваме се; 2. събираме се; срещаме се; сливаме се (за реки); se réunir autour d'une table събираме се около маса; se réunir avec des amis срещам се с приятели. Ќ Ant. couper, désunir, disjoindre, dissocier, diviser, fractionner, partager, séparer; désunir. -
18 révolution
f. (bas lat. revolutio "déroulement") 1. революция; рязка, коренна промяна, прелом; la révolution industrielle индустриалната революция; la révolution russe Руската революция; La Révolution Френската революция от 1789 г.; la révolution culturelle културната революция (в Китай); la révolution permanente перманентната революция (доктрина на Троцки); 2. обиколка, пълно завъртане, въртене, кръгово движение; la révolution de la Terre autour du Soleil въртенето на Земята около Слънцето; 3. мех. оборот; 4. геом. въртене; 5. промени, изменения; 6. разг. вълнение, брожение; 7. революционни сили, власт; 8. ост. държавен преврат; une révolution du palais дворцов преврат. Ќ révolution cardiaque сърдечен цикъл ( на разширение и свиване на сърцето). Ќ Ant. calme; contre-révolution, réaction. -
19 tourner
v. (lat. tornare "façonner au tour, tourner") I. v.tr. 1. въртя, завъртвам; tourner une manivelle въртя манивела; tourner la clef завъртам ключа; 2. обръщам; tourner le dos а qqch. обръщам гръб на нещо (вървя в противоположна посока); 3. изработвам, изглаждам на струг; 4. обхождам; заобикалям; tourner l'obstacle заобикалям препятствие; 5. изкривявам, изхабявам от носене (за токове на обувки); 6. кино снимам; tourner un film снимам филм; 7. прен. разглеждам, разследвам, изследвам; tourner un problème разглеждам даден проблем; 8. насочвам; plante qui tourne ses feuilles vers la lumière растение, което насочва листата си към светлината; tourner son regard vers насочвам погледа си към; 9. заобикалям; не спазвам; tourner les règlements не спазвам регламента; 10. обръщам; tourner une chose en plaisanterie обръщам нещо на шега; 11. изказвам, казвам; tourner un compliment изказвам комплимент; 12. бъркам, разбърквам; tourner une pâte, une sauce бъркам тесто, сос; 13. преобръщам; tourner le fourrage преобръщам фуража; 14. в изрази: tourner bride връщам се, тръгвам в обратна посока (за конник); tourner court избягвам, офейквам; tourner de l'њil умирам; tourner les talons отдалечавам се; II. v.intr. 1. въртя се; La Terre tourne autour du Soleil Земята се върти около Слънцето; 2. работя (за машина); le moulin tourne мелницата работи; 3. замайвам, завъртам главата; ça me fait tourner la tête това ми замайва главата; 4. завивам; tourner dans une rue завивам в дадена улица; 5. вкисвам; elle a laissé tourner le lait тя остави млякото да вкисне; 6. кино снимам филм; играя във филм; 7. прен. насочвам се, вземам добър или лош обрат; si les choses avaient tourné autrement ако нещата бяха взели друг обрат; se tourner 1. обръщам се; se tourner vers qqn. обръщам се към някого; 2. застъпвам, вземам страна; se tourner contre qqn. настройвам се против някого; 3. ост. превръщам се; son enthousiasme se tourna en pessimisme ентусиазмът му се превърна в песимизъм. Ќ affaire qui tourne rond работа, която върви гладко; il tourne cњur (pique, carreau, trèfle) пада се купа (пика, каро, спатия); la tête me tourne вие ми се свят; tourner du pot не пристъпвам направо към въпроса, а говоря със заобикалки; tourner casaque променям възгледите си; tourner la tête а qqn. завъртвам главата (ума) на някого; tourner le dos а qqn. обръщам някому гръб; tourner qqn. а son gré въртя някого както си искам; tourner qqn. en ridicule осмивам, подигравам някого. -
20 tout
adv., m., pron. et adj. (bas lat. tottus, forme expressive de totus "tout entier, intégral") I. adv. 1. съвсем, напълно, съвършено; tout jeune съвсем млад; c'est tout naturel това е съвсем естествено; tout autre съвършено друг; tout doucement съвсем леко; 2. tout... que (без subjonctif) колкото и да; tout riche que je suis колкото и да съм богат; 3. tout (+ p. prés.) (служи за подсилване, не се превежда); tout en causant разговаряйки; 4. loc.adv. du tout никак; en tout et pour tout всичко на всичко; pas du tout никак, съвсем не; rien du tout нищо; tout autour наоколо; tout au plus най-много; tout а l'heure преди малко; ей-сега, веднага; tout а fait съвсем; tout а coup внезапно; tout d'un coup наведнъж; tout de même все пак; tout d'abord най-напред; tout de suite веднага; pas du tout съвсем не, никак; II. m. 1. цяло; former un tout съставлявам едно цяло; risquer le tout pour le tout залагам всичко на една карта; 2. главното, важното; le tout est de... разг. важното е да...; 3. светът, вселената; le grand Tout безкрайната Вселена; III. pron. 1. всичко; tout va bien всичко е добре; il sait tout той знае всичко; c'est tout това е всичко; avant tout преди всичко; 2. pl. tous, toutes всички; la dernière de toutes последната от всички; tous ensemble всички заедно; 3. ост. всички; tout dormait dans la voiture всички спяха в колата; 4. loc. а tout prendre като се вземе всичко пред вид; най-сетне, най-подир, в края на краищата; après tout в края на краищата, впрочем; c'est tout dire с това всичко е казано; всичко е ясно, разбрано; malgré tout въпреки всичко; pour tout aller за всеки ден (за всичко); tout est bien qui finit bien погов. всичко е хубаво, щом свършва хубаво; une fois pour toutes веднъж завинаги; IV. tout, toute adj. 1. целият, цялата, цялото; tout le jour целият ден; toute sa petite famille цялото му малко семейство; de tout mon cњur от цялото си сърце; 2. всеки, всяка, всяко; toute personne всеки човек; tout Français всеки французин; 3. единствен; ils avaient pour tout domestique une vieille femme имаха за единствена прислуга една старица; 4. pl. tous, toutes всеки, всяка; всички; tous les hommes всички хора; tous les matins всяка сутрин; toutes les fois que всеки път, когато; cesser toutes relations скъсвам всякакви връзки. Ќ а toute bride стремглаво; а tout hasard за всеки случай; а toutes jambes бързо, с всички сили, през глава; а tout moment всеки миг; а tout propos по всеки повод; de toutes parts отвсякъде; de toute urgence много бързо, срочно; en tout cas във всеки случай; en toute hâte набързо; de toutes façons във всеки случай, и все пак; de toute éternité от край време, от стари времена; en tout bien tout honneur с честни намерения.
- 1
- 2
См. также в других словарях:
autour de — ● autour de préposition (de à et tour) autour adverbe (de à et tour) Indique l espace environnant ou la périphérie (quelquefois renforcé par tout) : Les cultures s étendent autour du village. De la viande avec des légumes autour. Indique le… … Encyclopédie Universelle
autour — 1. (ô tour) prép. qui se construit avec de. 1° Exprime le tour de. Il y a de très belles promenades autour de la ville. Tourner autour de la montagne. • Ce qui était autour de cette petite table, SÉV. 211. • Ses gardes affligés Imitaient… … Dictionnaire de la Langue Française d'Émile Littré
autour — Autour, Qu aucuns escrivent Austour, acut. mascul. gener. Et neantmoins est nom de femelle. Et l une des trois especes d oyseaux de proye, desquelles on use en l art de fauconnerie, dont les autres deux sont l Aigle et le Faucon, et y a cinq… … Thresor de la langue françoyse
autour — 1. autour [ otur ] adv. • XVe, remplace entour; de au et 3. tour 1 ♦ Loc. prép. AUTOUR DE : dans l espace qui environne qqn, qqch. ⇒ alentour, entour; amph(i) , circum , péri . Faire cercle autour de qqn, de qqch. (⇒ entourer, environner) .… … Encyclopédie Universelle
Autour — Nom vernaculaire ou nom normalisé ambigu : Le terme « Autour » s applique en français à plusieurs taxons distincts. Autour … Wikipédia en Français
autour — I. AUTOUR. Préposition qui sert à désigner ce qui environne. Autour de sa personne. Autour de lui. Autour de la tête. Autour du bras. Autour de la place. Autour de l Église. Roder tout autour d une maison. f♛/b] On dit proverbialement et figurém … Dictionnaire de l'Académie Française 1798
AUTOUR — Préposition qui sert à marquer La situation de ce qui environne un objet, ou Le mouvement de ce qui en fait le tour. Autour de sa personne. Ils se rangèrent autour de lui. Autour de la tête. Autour du bras. Autour de la place. Autour de l église … Dictionnaire de l'Academie Francaise, 7eme edition (1835)
AUTOUR DE — Loc. prép. qui sert à désigner les êtres ou les choses qui sont environnés par d’autres. Tout le monde s’empresse autour du malade. Il a un bandeau autour de la tête. Le cimetière est autour de l’église. AUTOUR DE indique aussi le Mouvement ou la … Dictionnaire de l'Academie Francaise, 8eme edition (1935)
autour — I. AUTOUR. subst. m. Oiseau de proye du genre de ceux qu on nomme Oiseaux de poing. Autour passager ou de passage. tiercelet d autour. faire voler un autour. paistre un autour. l autour se peut dresser au leurre. II. Autour, Preposition, qui sert … Dictionnaire de l'Académie française
AUTOUR — s. m. Oiseau de proie, du genre de ceux qu on nomme, en Fauconnerie, Oiseaux de poing. Autour passager ou de passage. Tiercelet d autour. Faire voler un autour. Paître un autour. Dresser un autour au leurre … Dictionnaire de l'Academie Francaise, 7eme edition (1835)
AUTOUR — n. m. Oiseau de proie, du genre de ceux qu’on nomme, en Fauconnerie, Oiseaux de poing. Autour passager ou de passage. Tiercelet d’autour. Faire voler un autour. Paître un autour. Dresser un autour au leurre … Dictionnaire de l'Academie Francaise, 8eme edition (1935)
