-
1 aujourd'hui
adv. (de au, jour, d' et hui) 1. днес; il part aujourd'hui той тръгва днес; dès aujourd'hui от днес, още от днес; aujourd'hui même още днес; jusqu'aujourd'hui, jusqu'а aujourd'hui до днес; 2. в днешно време (сега); 3. m. един цял ден. -
2 courir
v. (a remplacé l'a. fr. courre, lat. currere) I. v.intr. 1. тичам, бягам; 2. участвам в надбягване; courir daus une compétition d'athlétisme участвам като бегач в атлетическо състезание; 3. courir а хвърлям се, впускам се в; 4. нося се (за новини, слухове); un bruit court que носи се слух, че; 5. идвам, отивам някъде много бързо; 6. нося се (за вода, вятър); 7. простирам се; минавам (за път); II. v.tr. 1. преследвам, гоня; courir le lièvre гоня заек; 2. скитам се, обикалям; courir les rues скитам се из улиците courir le monde обикалям света; 3. тичам след някого, ухажвам; courir les femmes ухажвам жените; 4. излагам се на риск; courir un danger излагам се на опасност; 5. courir les honneurs прен. стремя се към почести; 6. участвам в надбягване; courir le cent-mètres участвам в надбягването на 100 метра. Ќ courir а toutes jambes бягам презглава; courir le risque рискувам; par les temps qui courent в днешно време; les gens courent а ce spectacle хората се тълпят на този спектакъл; tu peux toujours courir разг. можеш все така да се надяваш; courir au large отправям се в открито море (за кораб); l'intérêt court а partir d'aujourd'hui лихвата тече от днес; laisser courir изоставям нещо; courir les jupons тичам след жените; courir qqn. разг. досаждам на някого. -
3 diminuer
v. (lat. diminuere) I. v.tr. 1. намалявам, стеснявам; diminuer le volume намалям обема; 2. уронвам, накърнявам, унижавам; 3. облекчавам, смекчавам; II. v.intr. 1. намалявам; la chaleur a diminué aujourd'hui горещината намаля днес; 2. ослабвам, слабея, отпадам; 3. спадам; se diminuer намалявам се, падам. Ќ être diminué aux yeux de qqn. падам в очите на някого. Ќ Ant. amplifier, augmenter, accroître, ajouter, grossir. -
4 ficher
v.tr. (lat. pop. °figicare, puis °ficcare, de figere "attacher, fixer") 1. забивам, забучвам; пъхам, завирам; 2. разг. правя, върша; je n'ai rien fichu aujourd'hui нищо не съм правил днес; 3. нанасям; ficher des coups нанасям удари; 4. хвърлям, захвърлям, изхвърлям; ficher qqn. dehors изхвърлям някого; 5. вписвам, регистрирам (в списък); se ficher забивам се, забождам се; подигравам се, присмивам се. Ќ fiche-moi le camp! разг. махни се оттука! fichez-moi la paix! разг. оставете ме на мира! ficher qqn. а la porte изгонвам, изпъждам някого; ficher dedans разг. излъгвам, измамвам; je m'en fiche разг. не искам и да знам, пет пари не давам. -
5 gandin
m. (p.-к. "habitué du boulevard de Gand", aujourd'hui boulevard des Italiens, а Paris) ост. конте. -
6 jamais
adv. (de ja, lat. jam "déjà", et mais, lat. majis "plus") 1. никога (в отрицателно изречение); on ne sait jamais ce qui peut arriver човек никога не знае какво може да се случи; je n'accepterai jamais няма никога да приема; jamais plus! никога повече; mieux vaut tard que jamais по-добре късно, отколкото никога; 2. някога; la plus belle chose que l'aie jamais vu най-красивото нещо, което някога съм виждал; aujourd'hui, plus que jamais днес повече от всякога; si jamais ако някога; в случай, че; 3. loc. adv. au grand jamais никога; а (tout) jamais, pour jamais завинаги, навеки; plus que jamais повече откогато и да било; je l'aime plus que jamais обичам го повече откогато и да било; jamais de la vie никога, за нищо на света. Ќ Ant. constamment, toujours. -
7 Javel
f. (de Javel, village, aujourd'hui quartier de Paris, où se trouvait une usine de produits chimiques) в съчет. eau de Javel белина. Ќ Hom. javelle. -
8 jour
m. (bas lat. diurnum, pour dies "jour") 1. ден; jour ouvrable работен ден; jour férié празничен ден; l'autre jour онзи ден, завчера; chaque jour всеки ден; jour de fête празник; ces derniers jours тези дни, напоследък; jour de repos почивен ден; en plein jour посред бял ден; travailler de jour работя през деня; de nos jours в наши дни, в наше време; vivre au jour le jour живея ден за ден; а ce jour в този ден; tous les jours всеки ден; du jour днешен, съвременен; ordre du jour дневен ред; quatre fois par jour четири пъти на ден; de tous les jours всекидневен; а jour fixe точно в определен ден; а partir de ce jour от днес нататък; quelques jours après няколко дена след това; de jour en jour от ден на ден; jour et nuit ден и нощ, денонощно; 2. живот; donner le jour раждам; ravir le jour отнемам живота; 3. светлина, дневна светлина; а contre-jour срещу светлината ( при снимка), в контражур; demi-jour слаба светлина; faux jour лошо осветление; se présenter sous un jour favorable представям се в благоприятна светлина; laisser entrer le jour dans une pièce оставям светлината да влезе в стаята; а la lumière du jour на дневна светлина; le jour d'une lampe светлината на лампа; 4. jour de réception приемен ден; aujourd'hui c'est mon jour de reception днес е приемният ми ден; 5. отвор, прозорец, дупка; percer un jour dans une muraille пробивам отвор в стена; 6. le jour, les jours поет. времето; 7. момент от живота; notre dernier jour момента на смъртта; vieux jours старостта. Ќ au point du jour, au petit jour рано сутринта, призори; au premier jour в най-скоро време; а jour в порядък, в изправност; осъвременен; ажурен (за чорапи и др.); au lever du jour на разсъмване; c'est son mauvais jour днес той е в лошо настроение; d'un jour а l'autre постепенно, постоянно, всеки ден; du jour au lendemain за кратко време; un jour някога, веднъж; un jour ou l'autre рано или късно; le jour de Pâques Великден; jours de deuil период на траур; ennuyeux comme un jour de pluie много отегчителен; être de jour дежурен съм; il fait jour съмнало се е; les beaux jours прен. младостта; време на благоденствие; le jour de l'An Нова година; l'astre du jour слънцето; mettre au jour издавам, публикувам; раждам; изкарвам наяве; mettre а jour поставям в изправност; актуализирам, осъвременявам; percé а jour пробит от край до край; явен, разкрит; se faire jour пробивам си път; разкривам се; voir le jour раждам се; être beau comme le jour много съм красив; le jour воен. денят, фиксиран за начало на атака. Ќ Ant. nuit, obscurité. -
9 lui
pron.pers. (lat. illi, datif de ille) (pl. leur) 3 лице мн. ч. за двата рода: той (тя, то), те; него, му, Ј, им; употребява се: I. несамостоятелно: 1. в съчет. с глагол: on lui donne ce cahier дават му тази тетрадка; je lui donne un cadeau давам му подарък; 2. в съчет. с глагол в повелително наклонение: donne lui а manger дай му да яде; II. самостоятелно: 1. в безглаголни изречения: qu'est-ce qu'il a acheté aujourd'hui? - lui, rien какво е купил днес? - той, нищо; 2. с лични глаголи: regardez comme il est beau lui гледайте колко е хубав; c'est lui това е той; 3. с преходни глаголи: ils n'ont pas pu le supporter lui не можаха да го изтърпят; 4. в предл. глаг. конструкция: je viens avec lui идвам с него; je me souviens de lui спомням си за него. Ќ lui-même (pl. eux-mêmes) той самият. -
10 mardi
m. (lat. martis dies, jour de Mars) вторник. Ќ mardi gras последният ден от карнавала преди постите; ce n'est pas mardi gras aujourd'hui всеки ден не е Великден. -
11 recevoir
v.tr. (lat. recipere) 1. приемам, получавам; recevoir une lettre получавам писмо; recevoir de l'argent получавам пари; recevoir un message получавам съобщение; recevoir des félicitations приемам поздравления; 2. посрещам, приемам (гости); recevoir qqn. а bras ouverts посрещам някого с отворени обятия; ils reçoivent très peu те посрещат много рядко гости; 3. приемам, имам приемен ден; le Directeur ne reçoit pas aujourd'hui директорът не приема днес; 4. поглъщам; la terre reçoit les eaux des pluies пръстта поглъща дъждовните води; 5. понасям, изтърпявам; recevoir un affront понасям обида; 6. приемам, взаимствам; 7. давам звание; recevoir académicien давам звание академик; 8. допускам, възприемам; 9. издържам изпит, спечелвам ( конкурс), назначавам (на служба); être reçu а un concours спечелвам конкурс; 10. побирам; la salle peut recevoir deux mille personnes залата може да побере 2000 души; se recevoir 1. приземявам се (след скок); 2. ходим си на гости. Ќ Ant. donner, envoyer, émettre, offrir, payer, verser; exclure, refuser, recaler, éliminer. -
12 terrible
adj. (lat. terribilis) 1. ужасен, страшен; vent, froid terrible ужасен вятър, студ; il est d'une humeur terrible aujourd'hui той има ужасно (лошо) настроение днес; enfant terrible палаво дете; un appétit terrible ужасен (голям) глад; 2. прен. извънреден, необикновен, изключителен, страшен; ce film n'a rien de terrible този филм не е страшен. Ќ Ant. débonnaire. -
13 veille
f. (lat. vigilia "insomnie, veille") 1. бдение, будно състояние, бодърстване; безсъние; 2. навечерие; предния ден; а la veille de в навечерието на; 3. нощна стража. Ќ être а la veille de на път съм да; ce n'est pas demain la veille това никога няма да стане; radar de veille наблюдаващ радар; veille technologique събиране и обработване на научна и технологична информация; la veille d'aujourd'hui вчера. Ќ Ant. lendemain; sommeil. -
14 visite
f. (de visiter) 1. визита, гостуване, посещение; aller en visite отивам на гости; être en visite на гости съм; recevoir la visite de qqn. посрещам гости; 2. преглед, визита (на лекар); 3. юр., в съчет. visite domiciliaire обиск; 4. посетител, гост; 5. посещаване на клиент (от търговски представител или продавач); 6. посещение, туристическо пътуване, разглеждане (на музей, град и др.); 7. инспектиране на кораб; 8. посещение на епископ в енория (за контрол на състоянието Ј); 9. визитация в болница. Ќ carte de visite визитна картичка; nous avous de la visite aujourd'hui разг. днес имаме гости; visite de douane митническа проверка на багажите или стоките.
См. также в других словарях:
aujourd'hui — [ oʒurdɥi ] adv. et n. m. • XIIe; de au, jour, d et hui; forme renforcée de hui; lat. hodie « en ce jour », de hoc et die 1 ♦ En ce jour même, au jour où est la personne qui parle; par ext.n. m. Ce jour même. Il part aujourd hui. Il y a aujourd… … Encyclopédie Universelle
aujourd'hui — AUJOURD HUI. Adv. de temps, qui signifie le jour où l on est. Il arrive aujourd hui à midi. Il a fait grand chaud tout aujourd hui. Ce n est pas d aujourd hui que nous nous connoissons. Il part dès aujourd hui. La journée d aujourd hui est plus… … Dictionnaire de l'Académie Française 1798
Aujourd’hui — Aujourd hui (quotidien) Pour les articles homonymes, voir Aujourd hui … Wikipédia en Français
aujourd'hui — (ô jour dui) adv. 1° Le jour où l on est. Aujourd hui nous irons à Paris. Pour aujourd hui. • Cela est heureux, lui répondis je ; car de la manière que vous avez parlé tout aujourd hui, je reconnais que vous avez grand besoin d être éclairé,… … Dictionnaire de la Langue Française d'Émile Littré
AUJOURD'HUI — adv. de temps qui signifie Le jour où l on est. Il arrive aujourd hui à midi. Il a fait bien chaud aujourd hui. Aujourd hui qu il est puissant, il pourra vous servir. Il part dès aujourd hui. Ce n est pas d aujourd hui que nous nous connaissons.… … Dictionnaire de l'Academie Francaise, 7eme edition (1835)
AUJOURD’HUI — adv. de temps Le jour où l’on est. Il arrive aujourd’hui à midi. Il a fait bien chaud aujourd’hui. Aujourd’hui qu’il est puissant, il pourra nous servir. Il part dès aujourd’hui. Ce n’est pas d’aujourd’hui que nous nous connaissons. La journée… … Dictionnaire de l'Academie Francaise, 8eme edition (1935)
Aujourd'hui — Cette page d’homonymie répertorie les différents sujets et articles partageant un même nom. Sur les autres projets Wikimedia : « Aujourd hui », sur le Wiktionnaire (dictionnaire universel) Aujourd hui définit le jour se déroulant à … Wikipédia en Français
Aujourd'hui, Autrement — Aujourd’hui, Autrement Président Jonath … Wikipédia en Français
Aujourd'hui sport — Aujourd hui Sport {{{nomorigine}}} … Wikipédia en Français
Aujourd'hui Sport — Pays France Langue français Périodicité quotidienne Genre … Wikipédia en Français
Aujourd’hui Madame — Aujourd hui Madame Aujourd hui madame Genre Magazine féminin Présenté par Alain Jérôme, Jacques Garat et Nicole André Pays France Langue(s) Français … Wikipédia en Français
