-
1 vrai,
e adj. m. et adv. (lat. pop. °veracus, class. verus, verax) 1. верен, истински; un récit vrai, верен, истинен разказ; c'est la vérité vrai,e това е самата истина; il est vrai, que истина е, че; c'est vrai, това е истина; наистина; incroyable, mais vrai, невероятно, но факт; 2. ост. искрен, прям; un homme vrai, искрен човек; 3. действителен, истински; une poupée avec de vrai,s cheveux кукла с истински коси; de vrai,es perles истински перли; c'est un vrai, imbécile той е истински глупак; vrai, de vrai, разг. съвсем автентичен, истински; 4. m. правда, истина; реалност (в изкуството); 5. adv. вярно, истинно, точно, справедливо; jouer vrai, играя точно, справедливо; 6. adv. наистина; vrai,, nous n'avons pas pensé а cela наистина, ние не бяхме помислили за това. Ќ а vrai, dire (а dire le vrai,) да си кажа право; право да си кажа; au vrai, (pour vrai,, dans le vrai,) всъщност, в действителност; vous êtes dans le vrai, вие имате право; bien vrai, разг. съвсем истина, самата истина; de vrai,! нима! хайде де! pas vrai,? разг. нали? не е ли истина? c'est pas vrai,! не може да бъде! Ќ Ant. erroné, faux, inexact, mensonger; artificiel, factice; feint; imaginaire; illusoire; forcé, imité; erreur. -
2 être1
v.intr. (lat. pop. °essere, class. esse) 1. съществувам, съм; être1 ou ne pas être1 да бъдеш или да не бъдеш; je pense donc je suis мисля, следователно съществувам; 2. принадлежа; c'est а toi това принадлежи на тебе; 3. служи за свързване на сказуемното определение с подлога; cet enfant est très petit това дете е много малко; 4. съм, намирам се; je suis chez moi у дома съм си; 5. намирам се в определено здравословно състояние; comment êtes-vous? как сте? 6. като спомагателен глагол служи за спрягане на други глаголи в сложните им времена; je suis descendu, e слязох; 7. следван от предлога de означава част от нещо; il est de Paris той е от Париж; 8. следван от показателно местоимение образува въпросителна форма; est-ce lui? той ли е? и означава предположение; ne serait ce que par hasard не е ли случайно; 9. като безличен глагол означава: il est, était има, имаше; il est vrai вярно е; il n'est pas en moi не е в моя власт; c'est vrai вярно е; c'est cela, c'est ça така е; ça y est разг. готово; 10. в съчет. с въпросително местоимение: qu'est-ce-qui? кой? qu'est-ce que? какво? qu'est-ce que c'est? какво е това? est-ce que? дали?; 11. употребен в 3 л., ед. ч., сег. време на подчинително наклонение без que: да бъде, нека; soit dit entre nous между нас казано; soit да бъде! ainsi soit-il така да бъде, амин! 12. loc. prép. si ce n'est с изключение на, ако ли не; 13. loc. conj. étant donné que като се има пред вид, че; c'est que така е, че, там е работата, че. Ќ cela n'est pas това не е вярно; voilà ce que c'est que de ето какъв е резултатът, ето какво значи да; cela sera това ще стане, ще се случи; être1 bien (mal) avec qqn. в добри (лоши) отношения съм с някого; être1 d'âge а на възраст съм да; être1 dans le secret посветен съм в тайната; être1 en hausse издигам се, être1 de service дежурен съм; être1 en облечен съм с, в; être1 sur pied на крака съм; être1 tout а son ouvrage отдаден съм всецяло на работата си; il en est de vous aussi и с вас е така; il est au plus mal той е съвсем зле; il n'en sera rien от това няма да излезе нищо; j'en suis pour ce que j'ai dit държа на това, което съм казал; je n'y suis pour rien нямам нищо общо; ne savoir où on en est не зная какво да правя (от смущение); où en êtes-vous докъде сте стигнали; quoi qu'il en soit както (каквото) и да е, във всеки случай. -
3 admettre
v.tr. (lat. admittere) 1. приемам; admettre а l'Académie приемам в Академията; je n'admets pas vos raisons не приемам вашите доводи; 2. предполагам, допускам; admettons que cela soit vrai да допуснем, че това е вярно; il n'admet pas la discussion той не допуска дискусия; 3. пропускам, пускам да влезе; les étroites ruelles n'admettent pas les voitures колите не могат да минават по тесните улички; les gaz sont admis dans le cylindre газовете навлизат в цилиндъра. Ќ Ant. exclure, rejeter. -
4 apparent,
e adj. (p. pres. de apparoir) 1. очевиден, явен, видим; 2. виден, бележит, забележителен (за предмет, място); 3. привиден, мним; prétexte apparent, привиден претекст, предлог. Ќ Ant. caché, invisible, secret, effectif, réel, vrai. -
5 artificiel,
le adj. (lat. artificialis) 1. изкуствен, неестествен; fleurs artificiel, les изкуствени цветя; insémination artificiel, le изкуствено осеменяване; 2. който е продукт на цивилизацията; les plaisirs artificiel,s удоволствията на цивилизацията; 3. произволен, относителен; classification artificiel,le произволна класификация; 4. престорен, пресилен. Ќ Ant. naturel, original, originel, réel, sincère; véritable, vrai. -
6 avérer
v.tr. (de a- et a. fr. voir "vrai") проверявам, доказвам, установявам (истината); s'avérer установявам се, оказвам се; s'avérer faux оказвам се фалшив. -
7 carnaval
m. (it. carnevale "mardi gras") (pl. carnavals) 1. карнавал; 2. гротескна кукла, която олицетворява карнавала. Ќ un vrai carnaval ост. странно облечен, гротескно натруфен човек. -
8 cheval,
aux m. (lat. caballus "mauvais cheval" (mot gaul.), qui a supplanté le class. equus) 1. кон; cheval, d'attelage впрегатен кон; cheval, de bât товарен кон; cheval, de bataille (d'arme) боен кон; cheval, de course състезателен кон; 2. техн. конска сила (стара мярка за мощност, равна на 736 вата); 3. ост. брутален, груб човек; 4. езда; faire du cheval, яздя. Ќ а cheval, яздейки на кон; яздешком; а cheval, donné on ne regarde pas а la bouche погов. на харизан кон зъбите не се гледат; brider son cheval, par la queue върша нещата наопаки; changer son cheval, borgne contre un aveugle от трън, та на глог; cheval, d'arçons гимн. кон (уред за прескачане); être а cheval, между два огъня съм; fièvre de cheval, много силна треска; médecine (remède) de cheval, много силно лекарство; monter sur ses grands cheval,aux гледам отвисоко, отнасям се високомерно; être а cheval, sur qqch. много съм взискателен в дадена област; cela ne se trouve pas sous le pas d'un cheval, това е нещо, което е трудно да се достави; un vrai cheval, de labour неуморим и упорит човек; un grand cheval, разг. едра жена-мъжкарана; c'est pas le mauvais cheval, той не е лош (за човек); la mort du petit cheval, край на всички надежди, на някаква афера; cheval, de bois детско дървено конче; cheval, de Troie троянски кон; jeu des petits cheval,aux хазартна игра с пионки във вид на коне; cheval, marin ост. водно конче; cheval, fiscal (C.V.) фискална единица за определяне на данъка на колите във Франция; cheval,-vapeur конска сила (ou cheval). -
9 chimérique
adj. (de chimère) лит. химерен, неосъществим, непостижим, лъжовен, илюзорен. Ќ Ant. positif, réel, solide, vrai. -
10 controuvé,
e adj. (de controuver) лит. изцяло, напълно измислен. Ќ Ant. authentique, vrai. -
11 dire1
v.tr. (lat. dicere) 1. казвам, говоря; думам, продумвам; sans mot dire1 без дума да продума; 2. разказвам; чета; декламирам; je vais vous dire1 la nouvelle ще ви разкажа новината; 3. църк. служа, отслужвам; dire1 la messe отслужвам литургия; 4. съобщавам, разкривам, споделям; 5. изказвам; dire1 son respect изразявам почитта си; 6. поет. пея, възпявам; 7. заповядвам, препоръчвам, съветвам; je vous avais dit d'agir autrement посъветвах ви да действате иначе; 8. твърдя; а ce qu'il dit според това, което твърди; 9. посочвам, определям; 10. мисля, съдя; 11. отговарям, възразявам; 12. изразявам; son silence dit beaucoup мълчанието му изразява много неща; 13. харесвам; est-ce que cela vous dit? харесва ли ви това?; 14. означавам; que veut dire ce mot latin? какво означава тази латинска дума?; 15. пиша; je vous ai dit dans ma lettre писах в писмото си; 16. предсказвам; dire1 l'avenir предсказвам бъдещето; 17. възразявам; il n'y a rien а dire1 няма никакви възражения; se dire1 казвам си, казва се. Ќ а l'heure dite в уречения час; autrement dit с други думи; avoir а dire1 (y avoir а dire1) имам да забележа, да възразя; а vrai dire1 право да си кажа, право да говорим; bien faire vaut mieux que bien dire1 погов. по-добре добри дела, отколкото добри думи; ceci dit след като това е било казано; (ceci) soit dit en passant нека (това) бъде казано между другото; cela ne me dit rien това не ме интересува; това не ми харесва; cela va sans dire1 това се разбира от само себе си; cela veut dire1 това значи; c'est-а-dire1 това значи, тоест; c'est dit, c'est bien dit, voilà qui est dit разбрано! c'est tout dit (cela dit tout) няма какво повече да се прибави към това; dire1 а qqn. son fait, dire1 а qqn. ses (quatre) vérités казвам някому истината право в очите; dire1 dans le dos говоря зад гърба (на някого); dire1 des douceurs а qqn. ухажвам жена; умилквам се около някого; dire1 d'un, puis d'un autre говоря ту едно, ту друго; dire1 la bonne aventure гадая, врачувам; dire1 pis que pendre de qqn. погов. говоря много лошо за някого; dire1 son mot казвам си мнението; правя забележка; il n'y a pas а dire1 няма какво да се говори по това (то е сигурно; то е необходимо); l'art de bien dire1 (parler) ораторско изкуство; les qu'en dira-t-on хорски приказки; ne pas se le faire dire1 (deux fois) бързам да извърша онова, което ми се казва; on dirait като че ли; proprement dit в същинския смисъл, точно да говорим; quelque chose me dit que; mon cњur me dit que имам предчувствието, че; qui dirait, qui aurait dit? кой би повярвал? qui ne dit mot, consent мълчанието е знак на съгласие; se le faire dire1 чакам да ми заповядат да направя това; se le tenir pour dit запомням добре нещо; si le cњur vous en dit ако желаете, ако ви харесва; soi-disant който има претенцията; мним, така наречен, уж; tout est dit (cela dit tout) всичко е свършено, няма какво повече да се прибави към това; trouver а dire1 намирам, че нещо липсва; имам нещо против; comme on dit както се казва; comme qui dirait приблизително, горе-долу; pour ainsi dire1 така да се каже; avoir beau dire1 et beau faire напразно говоря, правя нещо; en dire1 de belles, de bonnes, de fortes, de raides, de vertes, de toutes les couleurs говоря небивалици; ne pas l'envoyer dire1 а qqn. не се стеснявам да кажа нещо неприятно (за някого); ne pas se le faire dire1 deux fois правя нещо с удоволствие, въодушевление; ça dit bien ce que ça veut dire1 напълно ясно, разбираемо; cela est bientôt dit по-лесно е да се каже, отколкото да се направи; c'est beaucoup dire1, trop dire1 това е прекалено; ce n'est pas assez dire1 трудно е да се каже (опише) с думи; j'aime autant te dire1 уверявам те, че. Ќ Ant. omettre, taire, cacher, dissimuler. -
12 erroné,
e adj. (lat. eroneus) погрешен. Ќ Ant. exact, indubitable, vrai, incontestable. -
13 étymologie
f. (lat. etymologia, du gr. etumos "vrai" et -logie) етимология. -
14 fabuleux,
se adj. (lat. fabulosus) 1. баснословен; des sommes fabuleux,euses баснословни суми; 2. измислен, невероятен, неправдоподобен; 3. героически; 4. легендарен, митичен, митологичен. Ќ Ant. vrai, réel, certain, exact, historique. -
15 factice
adj. (lat. facticius "artificiel", de facere "faire") 1. изкуствен; 2. прен. неестествен; престорен; 3. m. неестественост; престореност. Ќ Ant. naturel, réel, sincère, vrai. -
16 faux2,
sse adj. (de falsus, p. p. de fallere "tromper") 1. неверен, неистинен, фалшив, лъжлив; faux2, témoignage лъжесвидетелстване; des bijoux faux2, фалшиви скъпоценности; 2. неточен; faux2,sse mesure неточна мярка; 3. прикрит, двуличен, лицемерен; престорен; un homme faux2, неискрен човек; 4. изкуствен; porter une faux2,sse barbe слагам си изкуствена брада; 5. измамлив, примамлив; une faux2,sse humilité измамлива скромност; 6. подправен, фалшифициран; fabriquer de la faux2,sse monnaie подправям, фалшифицирам пари; 7. m. лъжа, неистина; заблуждение; être dans le faux2, в заблуждение съм; 8. подправяне, фалшификация; 9. adv. лъжливо; невярно, фалшиво; chanter faux2, пея фалшиво; 10. loc. adv. а faux2, накриво; напразно, без резултат; несправедливо, неоснователно; без причина. Ќ esprit faux2, извратен ум; faire un faux2, pas спъвам се; сгрешавам; faux2,sse couche помятане; faux2,sse porte таен изход; faux2, bois издънка на дърво; faux2, feu засечка (за оръжие); faux2, frère издайник; s'inscrire en faux2, юр. писмено се отричам. Ќ Ant. exact, vrai, authentique. -
17 follet,
te adj. (dimin. de fol) ост. 1. налудничав; 2. m. налудничав човек. Ќ esprit follet, нощен дух; feu follet, блуждаещ огън; poil (cheveux) follet, едва покарал мъх (по кожата); c'est un vrai feu follet, бърз, гъвкав, неуловим човек. -
18 forcé,
e adj. (de forcer) 1. пресилен, неестествен; 2. принуден, принудителен; насилствен, задължителен; travaux forcé,s принудителна каторжна работа; 3. неизбежен; conséquences forcé,es неизбежни последствия. Ќ cultures forcé,es култури, които се отглеждат в парници. Ќ Ant. libre, facultatif; naturel, vrai. -
19 garant,
e adj. et n. (p. prés. du frq. °warjan "garantir comme vrai") 1. който гарантира, поръчителства; 2. m., f. гарант, който гарантира, който е отговорен, поръчител; prendre qqn. pour garant, вземам някого за гарант, за поръчител; se porter garant, de qqn. гарантирам, поръчителствам за някого; 3. m. мор. корабно въже за вдигане на тежести чрез лебедка; 4. m. гаранция. -
20 grenadier
m. (de grenade) 1. бот. нар ( дърво), Punica granatum; 2. воен. гренадир. Ќ un vrai grenadier висок, голям човек; едра жена с мъжки маниери.
- 1
- 2
См. также в других словарях:
vrai — vrai, vraie [ vrɛ ] adj., n. m. et adv. • fin XIIe; verai 1080; lat. pop. °veracus, class. verus, verax I ♦ Adj. 1 ♦ Qui présente un caractère de vérité; à quoi on peut et doit donner son assentiment (opposé à faux, illusoire ou mensonger).⇒… … Encyclopédie Universelle
vrai — vrai, aie (vrè, vrê) adj. 1° Conforme à la réalité, à ce qui est. • Ah ! Octave, est il vrai ce que Silvestre vient de dire à Nérine, que votre père est de retour, et qu il veut vous marier ?, MOL. Scapin, I, 3. • Il y a quelque chose de… … Dictionnaire de la Langue Française d'Émile Littré
Vrai nord — Le vrai Nord est un terme de navigation se référant à la direction du pôle Nord par rapport à la position du navigateur. Son concept a été découvert et rapporté par le chinois Shen Kuo au XIe siècle. Le vrai Nord est comparé au pôle Nord… … Wikipédia en Français
Vrai ! — ● Vrai ! en tête de phrase, ponctue ce qui va suivre : Vrai ! ce qu on a pu rire ! … Encyclopédie Universelle
vrai|sem|blance — «vreh sahn blahnS», noun. appearance of truth; likelihood; verisimilitude. ╂[< French vraisemblance < vrai true + semblance appearance] … Useful english dictionary
vrai-faux — ● vrai faux, vraie fausse adjectif Se dit de documents établis par une autorité administrative compétente mais portant une fausse identité. Familier. Se dit de quelque chose qui n est pas ce qu il paraît être … Encyclopédie Universelle
VRAI — AIE. adj. Véritable, qui est conforme à la vérité. Cette proposition est vraie, sera toujours vraie. Le bruit qui court est il vrai ? Cela n est pas vrai. Dites nous des choses vraies, si vous voulez qu on vous croie. Cette nouvelle n est pas… … Dictionnaire de l'Academie Francaise, 7eme edition (1835)
VRAI, AIE — adj. Qui est conforme à la vérité, à ce qui est réellement. Cette proposition est vraie, sera toujours vraie. Cela n’est pas vrai. Dites des choses vraies, si vous voulez qu’on vous croie. Cette nouvelle n’est pas vraie. S’il est vrai que vous… … Dictionnaire de l'Academie Francaise, 8eme edition (1935)
Vrai — Vérité Pour les articles homonymes, voir La Vérité … Wikipédia en Français
vrai — adj., véridique ; véritable, proprement dit ; authentique : ms./mpl. dc. : VRÉ (Aix.017, Albanais.001d, Annecy.003, Arvillard.228, Bellecombe Bauges, Bellevaux, Chambéry.025, Cordon.083, Doucy Bauges, Giettaz.215, Jarrier.262, Reyvroz, Magland,… … Dictionnaire Français-Savoyard
Vrai Journal — Le Vrai Journal Le Vrai Journal Genre magazine Présenté par Karl Zéro Pays France Langue(s) français Production … Wikipédia en Français
