-
41 jusque
ou jusques (ост., поет.) prép. et conj. (lat. de usque ou inde usque) 1. до, чак до; aller jusqu'а Marseille отивам до Марсилия; jusqu'а un certain point до известна степен; se gratter jusqu'au sang чеша се до кръв; du matin jusqu'au soir от сутринта до вечерта; jusqu'а la fin до края; jusqu'au moment où до момента, в който; jusques et y compris la page vingt до страница 20 включително; jusqu'au 17 décembre inclus до 17 декември включително; il l'a accompagnée jusque chez lui той я придружи чак до дома Ј; je suis là jusque vers onze heures аз съм там до около 11 часа; jusqu'alors дотогава; jusqu'а présent досега; jusques а quand ост. или лит. докога; jusqu'а quand докога; jusque-là дотук; досега; jusqu'ici дотук; jusqu'où peut-on aller докъде може да се отиде; jusqu'а la mort до смъртта; jusqu'au bout докрай; jusque sur le toit чак на покрива; 2. emploi adv. дори, даже; ils voulaient jusqu'а l'argent de sa mère те искаха дори парите на майка си; il y a des noms et jusqu'а des personnes que j'ai oubliés има имена и дори хора, които съм забравил; 3. conj. jusqu'а ce que докато, до момента, в който; jusqu'а ce qu'il revienne докато той се върне; jusqu'а tant que докато. -
42 litigieux,
se adj. (de litigiosus) 1. спорен, който може да бъде оспорван; point litigieux, пункт, който може да бъде оспорван; 2. разг., ост. свадлив. -
43 mise
f. (de mettre) 1. слагане, поставяне; mise en place поставяне на място; 2. залог, миза (в игра); 3. вноска, капитал; mise de fonds инвестиция; 4. наддаване (на търг); 5. начин на обличане, стил; 6. пускане; mise en vente пускане в продажба. Ќ mise а jour привеждане в порядък, в известност; mise а mort привеждане в изпълнение на смъртна присъда; mise а nu разголване, разобличаване; mise а part отделяне, поставяне настрана; mise а prix оценяване; mise au point уточняване, изработване; mise au secret изолиране (на затворник); mise de fonds капиталовложение; mise en commun обединяване; mise en demeure юр. заставяне; mise en évidence изтъкване; mise en garde предупреждаване, предупреждение; mise en jugement (en accusation) привличане към съдебна отговорност; mise en њuvre започване, осъществяне, производство; mise en scène театр. мизансцена; mise en valeur експлоатация (на имот, на някакъв дял и др.); être de mise благоприличен, с добри обноски; sauver la mise а qqn. спасявам някого от разочарование, от грешна стъпка. -
44 mort,
e adj. (lat. pop. °mortus) 1. мъртъв, умрял; il est mort, depuis longtemps той е мъртъв отдавна; 2. лишен от живот, от дейност; мъртъв; 3. който вече не се говори, мъртъв (за език); 4. увяхнал (за растение); 5. m., f. мъртвец, покойник; le royaume des morts царството на мъртвите; 6. m. играч, изключен от играта; изгорял ( при някои игри на карти). Ќ être plus mort, que vif много съм уплашен, умирам от страх; faire le mort, оставам пасивен; nature mort,e худ. натюрморт; њuvres mort,es части на кораб на плавателната линия; papier mort, необгербван документ; point mort, техн. мъртва точка; temps mort, техн. мъртво време. -
45 névralgique
adj. (de névralgie) 1. мед. невралгичен, невралгически; 2. прен. уязвим; point névralgique уязвимо място. -
46 nommé,
e adj. (de nommer) 1. наречен, наименуван, споменат, назован; 2. определен, назначен; 3. loc. adv. а jour nommé, в уречения ден; а point nommé, впрочем. -
47 oreille
f. (lat. auricula) 1. ухо; l'oreille droite, gauche дясното, лявото ухо; 2. слух, ухо; avoir l'oreille fine имам развит слух; avoir l'oreille dure, être dur d'oreille слабо, едва чувам; 3. ухо (на рало, плуг, чувал и др.); 4. подгънат ъгъл (на лист); 5. дръжка (на домакински съд); 6. странични облегалки за глава ( на фотьойл). Ќ avoir l'oreille basse посрамен съм, унижен съм; avoir l'oreille de qqn. имам авторитет пред някого, слушат ме; avoir la puce а l'oreille съмнявам се, подозирам нещо; предчувствам нещо лошо; casser (corner, rebattre, rompre) les oreilles (а qqn.) изморявам някого с много думи, приказки, проглушавам; dresser (pointer) les oreilles наострям уши (за кон); dormir sur ses deux oreilles спя дълбоко, спокойно; être tout oreilles слушам жадно, внимателно; frotter les oreilles а qqn. ост. бия някого; faire la sourde oreille правя си оглушки; les oreilles cornent (tintent) пищят ми ушите, предчувствам нещо; ouvrir les oreilles, de grandes oreilles слушам внимателно; prêter l'oreille давам ухо, вслушвам се; tirer les oreillea а qqn. тегля ушите някому, наказвам го; ventre affamé n'a point d'oreilles погов. гладна мечка хоро не играе; se faire tirer l'oreille правя нещо насила; dans le tuyau de l'oreille тайно; avoir de l'oreille имам музикален слух; de bouche а l'oreille тайно (без присъствието на друг човек); avoir les oreilles dans le sens de la marche, face а la route имам стърчащи уши; avoir qqch. entre les oreilles имам нещо в главата си (идея, мисъл); n'écouter que d'une oreille слушам разсеяно; entrer par une oreille et sortir par l'autre през едното ухо влиза, през другото излиза. -
48 orgue
m. et f.pl. (lat. ecclés. organum) 1. муз. орган; 2. място за органа ( в черква). Ќ orgue de Barbarie латерна; point d'orgue муз. корона, фермато; ronfler comme un orgue хъркам силно. -
49 parler2
m. (de parler1) 1. начин на говорене, реч, говор; avoir son franc parler2 говоря открито; 2. наречие, говор, диалект; le parler2 provençal провансалски говор. Ќ beau parler2 n'écorche point la langue погов. да се говори честно не вреди на езика. -
50 pointer1
v.tr. (de point) 1. отбелязвам с точка; 2. воен. насочвам; 3. муз. точкувам; pointer1 une note точкувам нота; 4. отправям; посочвам. -
51 pointiller1
v. (de point) I. v.tr. набелязвам с точки; II. v.intr. пунктирам, нанасям точици (с игла, перо, гравьорско длето). -
52 ralliement
m. (de rallier) 1. присъединение, обединение; 2. воен. сбор; 3. сигнал за сбор. Ќ point de ralliement място на събиране, сборен пункт (на войски, групи); signe de ralliement знаме или емблема, около която се събира група или войскова част. Ќ Ant. débandade, dispesion. -
53 rencontre1
f. (de re- et encontre) 1. случайна или уговорена среща; arranger une rencontre1 уреждам среща; 2. сблъскване; стълкновение; 3. дуел; 4. лит. случайност, съвпадение; par rencontre1 ост. по случайност; de rencontre1 случаен; 5. спортна среща; 6. сливане, установяване на контакт; 7. астрон. заставане на звезди една зад друга. Ќ point de rencontre1 геом. пресечна точка. -
54 repère
m. (de repaire, d'apr. le lat. reperire "trouver") ориентир, ориентировъчен знак; белег; point de repère ориентировъчен знак; repère de niveau белег за надморска височина. Ќ Hom. repaire. -
55 retour
m. (de retourner) 1. връщане, завръщане, идване обратно; le retour а la maison завръщането вкъщи; partir sans esprit de retour тръгвам, без да имам намерение да се връщам; billet aller-retour билет за отиване и връщане; il sera de retour demain той ще се върне утре; 2. прен. връщане, идване, настъпване, подновяване; le retour du calme възвръщането на спокойствието; le retour de l'été завръщането на лятото; 3. повторение; 4. извивка; ъгъл; 5. прен. взаимност, реципрочност; 6. превратност, рязка промяна; обрат; retours de la fortune обрати на съдбата; 7. юр. обратно получаване на подарено имущество; droit de retour право, според което подарено нещо при наследяване се връща на този, който го е подарил или на наследниците му; 8. обратен ход, връщане; 9. loc. adv. sans retour непоправимо; безвъзвратно; 10. loc. prép. en retour de в замяна на; 11. клавиш за отиване на нов ред (на пишеща машина, компютър); 12. масичка, която се поставя под прав ъгъл спрямо бюро; 13. retour offensif воен. повторна атака след отстъпление. Ќ retour d'âge критическа възраст (при жената); менопауза; а beau jeu, beau retour погов. каквото повикало, такова се обадило; il n'y a point de retour avec lui той държи на своето; retour de ост., разг. който се връща от; cheval de retour кон, който се връща там, където е бил нает; ост. каторжник; рецидивист, който е съден няколко пъти; bâtiment en retour крило на сграда, разположено под прав ъгъл спрямо основната сграда; match retour спорт. повторна среща на два отбора в един шампионат; effet en retour бумерангов ефект; être sur le retour de l'âge започвам да остарявам; retour en arrière ретроспекция, връщане назад във времето ( във филм). Ќ Ant. départ; aller. -
56 rétroactif,
ve adj. (du lat. retroactus, p. p. de retroagere "ramener en arrière", d'apr. actif) който има обратна сила; la loi n'a point d'effet rétroactif, законът няма обратна сила. -
57 sensible
adj. (lat. sensibilis "qui peut sentir" en lat. médiéval.) 1. анат. чувствителен; point sensible чувствителна точка; 2. чувствителен, впечатлителен; âme sensible чувствителна душа; 3. нежен, деликатен; 4. който прави силно впечатление; 5. физ. чувствителен (за механизъм); 6. фот. чувствителен (към светлина); 7. материален, който може да се докосне; 8. голям, значителен, важен. -
58 sinon
conj. (de si- et non) 1. иначе, ако ли не, в противен случай; contre quoi, sinon contre ceux qui nous entourent против кое, ако ли не против тия, които ни заобикалят; 2. освен; point de femmes, sinon quelques paysannes никакви жени, освен няколко селянки; 3. loc. conj. sinon que макар че. -
59 somme1
f. (lat. summa, de summus "qui est au point le plus haut") 1. мат. сбор, сума; 2. сума (парична); 3. произведение, в което накратко са представени идеите, тенденциите на дадена философия, теория; somme1 philosophique философско експозе; 4. loc. adv. somme1 toute, en somme1 накратко; най-сетне, най-накрая. -
60 spardeck
m. (mot angl., de spar "barre" et deck "point") мор. спардек ( най-горната палуба на кораб).
См. также в других словарях:
point — 1. (poin ; le t se lie : un poin t important ; au pluriel, l s se lie : des points z importants) s. m. 1° Douleur qui point, qui pique. 2° Piqûre que l on fait dans l étoffe avec une aiguille enfilée d un fil. 3° Nom donné à certains… … Dictionnaire de la Langue Française d'Émile Littré
Point — Point, n. [F. point, and probably also pointe, L. punctum, puncta, fr. pungere, punctum, to prick. See {Pungent}, and cf. {Puncto}, {Puncture}.] 1. That which pricks or pierces; the sharp end of anything, esp. the sharp end of a piercing… … The Collaborative International Dictionary of English
Point lace — Point Point, n. [F. point, and probably also pointe, L. punctum, puncta, fr. pungere, punctum, to prick. See {Pungent}, and cf. {Puncto}, {Puncture}.] 1. That which pricks or pierces; the sharp end of anything, esp. the sharp end of a piercing… … The Collaborative International Dictionary of English
Point net — Point Point, n. [F. point, and probably also pointe, L. punctum, puncta, fr. pungere, punctum, to prick. See {Pungent}, and cf. {Puncto}, {Puncture}.] 1. That which pricks or pierces; the sharp end of anything, esp. the sharp end of a piercing… … The Collaborative International Dictionary of English
Point of concurrence — Point Point, n. [F. point, and probably also pointe, L. punctum, puncta, fr. pungere, punctum, to prick. See {Pungent}, and cf. {Puncto}, {Puncture}.] 1. That which pricks or pierces; the sharp end of anything, esp. the sharp end of a piercing… … The Collaborative International Dictionary of English
Point of contrary flexure — Point Point, n. [F. point, and probably also pointe, L. punctum, puncta, fr. pungere, punctum, to prick. See {Pungent}, and cf. {Puncto}, {Puncture}.] 1. That which pricks or pierces; the sharp end of anything, esp. the sharp end of a piercing… … The Collaborative International Dictionary of English
Point of order — Point Point, n. [F. point, and probably also pointe, L. punctum, puncta, fr. pungere, punctum, to prick. See {Pungent}, and cf. {Puncto}, {Puncture}.] 1. That which pricks or pierces; the sharp end of anything, esp. the sharp end of a piercing… … The Collaborative International Dictionary of English
Point of sight — Point Point, n. [F. point, and probably also pointe, L. punctum, puncta, fr. pungere, punctum, to prick. See {Pungent}, and cf. {Puncto}, {Puncture}.] 1. That which pricks or pierces; the sharp end of anything, esp. the sharp end of a piercing… … The Collaborative International Dictionary of English
Point of view — Point Point, n. [F. point, and probably also pointe, L. punctum, puncta, fr. pungere, punctum, to prick. See {Pungent}, and cf. {Puncto}, {Puncture}.] 1. That which pricks or pierces; the sharp end of anything, esp. the sharp end of a piercing… … The Collaborative International Dictionary of English
Point paper — Point Point, n. [F. point, and probably also pointe, L. punctum, puncta, fr. pungere, punctum, to prick. See {Pungent}, and cf. {Puncto}, {Puncture}.] 1. That which pricks or pierces; the sharp end of anything, esp. the sharp end of a piercing… … The Collaborative International Dictionary of English
Point system of type — Point Point, n. [F. point, and probably also pointe, L. punctum, puncta, fr. pungere, punctum, to prick. See {Pungent}, and cf. {Puncto}, {Puncture}.] 1. That which pricks or pierces; the sharp end of anything, esp. the sharp end of a piercing… … The Collaborative International Dictionary of English
