-
21 contrepoint
m. (de contre- et point "note", les notes étant figurées par des points) 1. муз. контрапункт; 2. муз. теория на полифоничното нотно записване. Ќ en contrepoint loc. adv. едновременно с нещо, но независимо от него. -
22 corde
f. (lat. chorda, gr. khordê "boyau") 1. въже; lier qqch. avec une corde връзвам нещо с въже; corde de puits въже за спускане на кофа в кладенец; 2. муз. струна; 3. нишка в основа на плат; 4. геом. хорда; 5. стара мярка за количество дървен материал (4 куб. м); 6. въже на бесилка; 7. прен. бесилка, обесване; 8. тетива; corde d'arc тетива на лък; 9. въже, което е ограничавало вътрешната страна на писта на хиподрум; tenir la corde стоя (намирам се) до самото ограничително въже; прен. в изгодно положение съм; имам предимство; 10. въже, на което играе въжеиграч; 11. pl. въжетата, заграждащи боксов ринг; 12. pl. струнните инструменти в оркестър. Ќ avoir plusieurs cordes а son arc разполагам с много възможности; corde а feu фитил; danseur de corde въжеиграч; homme de sac et de corde обесник, нехранимайко; il ne faut point parler de corde dans la maison d'un pendu в къщата на обесен не се говори за въже; toucher la corde sensible засягам най-чувствителното място, най-чувствителната струна; tirer sur la corde злоупотребявам с търпението на някого; se mettre la corde au cou попадам в трудна ситуация; женя се; un argument usé jusqu'а la corde изтъркан довод; corde а linge въже за сушене на пране; prendre un virage а la corde вземам завой от вътрешната страна, по най-пряката траектория (за автомобил); être sur la corde raide в деликатна ситуация съм; corde а sauter въже за скачане; corde d'attache алпинистко въже, осигуряващо няколко души; cordes vocales гласни струни; ce n'est pas dans mes cordes това не е от моята компетентност; corde du tympan слухов нерв; corde dorsale зачатък на гръбначен стълб при ембриона; хорда. -
23 couture
f. (lat. pop. °consutura, de consuere "coudre") 1. шиене; couture а la main шиене на ръка; 2. шев; 3. шивачество; 4. мед. продълговат белег (от сабя, рана, болест). Ќ battre qqn. а plate couture разг. сразявам напълно някого; maison de haute couture модна къща (за шев); point de couture бод; examiner sur, sous toutes les coutures разглеждам много внимателно, от всички страни; la haute couture висша мода ( в изработването на дрехи). -
24 culminant,
e adj. (lat. culminans) най-висок, кулминационен; point culminant, кулминационна точка, апогей. Ќ Ant. bas, inférieur. -
25 dégainer
v. (de dé- et gaine) I. v.tr. 1. изваждам, измъквам от ножницата; 2. показвам; II.v.intr. вземам сабя в ръка, вадя нож; Ќ il ne frappe point comme il dégaine храбър е само на думи; на думи град превзема. Ќ Ant. rengainer. -
26 départ1
m. (de l'a. fr. départir "s'en aller") 1. тръгване, отпътуване, заминаване; 2. старт; 3. уволнение; напускане на работа; 4. начало, дебют; au départ1 в началото. Ќ l'heure du départ1 време за тръгване; point de départ1 начало, изходна точка. -
27 dépointer
v.tr. (de dé- et point) изменям посоката на прицел. Ќ Ant. pointer. -
28 deux-points
m.inv. (de deux et point) двуеточие. -
29 embonpoint
m. (de en bon point "en bon état") пълнота, затлъстяване, надебеляване; prendre de l'embonpoint затлъстявам. Ќ Ant. maigreur, émaciation. -
30 émergence
f. (de émergent) 1. издаване, изпъкване, подаване; point d'émergence точка, от която излиза светлинен лъч, след като премине през дадена среда; 2. внезапна поява (сред поредици от случки, събития). -
31 empointer1
v.tr. (de en- et point) заострям, изострям (за игла, карфица). -
32 empointer2
v.tr. (de en- et point) 1. тропосвам; 2. нар. закачам, дразня. -
33 enseigne1
f. (lat. insignia, pl. de insigne "marque", pris en lat. pop. peur un fém.) 1. фирма, надпис, знак, табела; 2. ост., прен. признак; 3. лит. знаме; marcher enseigne1s déployées вървя с развети знамена; 4. loc. adv. а telle enseigne1 que това доказва, че. Ќ а bon vin point d'enseigne1 погов. добрата стока сама се хвали; être logé а la même enseigne1 изпитвам същите затруднения, същите неприятности; enseigne1 а bière лоша картина. -
34 époque
f. (du gr. epokhe "point d'arrêt") 1. епоха; 2. време. Ќ faire époque създавам епоха, оставям трайни следи (в литературата, историята, науката, изкуствата); La Belle Epoque годините около 1900 г., за които бил характерен лек, безгрижен живот. -
35 esthésiogène
adj. (de esthésio- et -gène) физиол. който увеличава чувствителността; point esthésiogène място, предизвикващо болка при най-леко докосване. -
36 exclamatif,
ve adj. (lat. exclamativus) възклицателен, удивителен; phrase exclamatif,ve възклицателно изречение, възклицание; повикване; вик. Ќ point d'exclamatif, удивителна. -
37 gamma
m. (mot gr.) 1. гама (трета поред буква от гръцката азбука); 2. в съчет. rayons gamma физ. гама-лъчи; 3. point gamma астр. сечение на еклиптиката с плоскостта на екватора. -
38 interrogation
f. (lat. interrogatio) 1. въпрос, питане, запитване; 2. разпитване; interrogation des témoins разпитване на свидетелите; 3. изпитване; interrogation orale устно изпитване (на ученик и др.); point d'interrogation грам. въпросителна; прен. нещо несигурно. Ќ Ant. affirmation, assertion; négation. -
39 intersection
f. (lat. intersectio, de secare "couper") 1. геом. пресичане; point d'intersection точка на пресичане; 2. мат. обща част на две множества. Ќ intersection de deux routes кръстопът. -
40 jour
m. (bas lat. diurnum, pour dies "jour") 1. ден; jour ouvrable работен ден; jour férié празничен ден; l'autre jour онзи ден, завчера; chaque jour всеки ден; jour de fête празник; ces derniers jours тези дни, напоследък; jour de repos почивен ден; en plein jour посред бял ден; travailler de jour работя през деня; de nos jours в наши дни, в наше време; vivre au jour le jour живея ден за ден; а ce jour в този ден; tous les jours всеки ден; du jour днешен, съвременен; ordre du jour дневен ред; quatre fois par jour четири пъти на ден; de tous les jours всекидневен; а jour fixe точно в определен ден; а partir de ce jour от днес нататък; quelques jours après няколко дена след това; de jour en jour от ден на ден; jour et nuit ден и нощ, денонощно; 2. живот; donner le jour раждам; ravir le jour отнемам живота; 3. светлина, дневна светлина; а contre-jour срещу светлината ( при снимка), в контражур; demi-jour слаба светлина; faux jour лошо осветление; se présenter sous un jour favorable представям се в благоприятна светлина; laisser entrer le jour dans une pièce оставям светлината да влезе в стаята; а la lumière du jour на дневна светлина; le jour d'une lampe светлината на лампа; 4. jour de réception приемен ден; aujourd'hui c'est mon jour de reception днес е приемният ми ден; 5. отвор, прозорец, дупка; percer un jour dans une muraille пробивам отвор в стена; 6. le jour, les jours поет. времето; 7. момент от живота; notre dernier jour момента на смъртта; vieux jours старостта. Ќ au point du jour, au petit jour рано сутринта, призори; au premier jour в най-скоро време; а jour в порядък, в изправност; осъвременен; ажурен (за чорапи и др.); au lever du jour на разсъмване; c'est son mauvais jour днес той е в лошо настроение; d'un jour а l'autre постепенно, постоянно, всеки ден; du jour au lendemain за кратко време; un jour някога, веднъж; un jour ou l'autre рано или късно; le jour de Pâques Великден; jours de deuil период на траур; ennuyeux comme un jour de pluie много отегчителен; être de jour дежурен съм; il fait jour съмнало се е; les beaux jours прен. младостта; време на благоденствие; le jour de l'An Нова година; l'astre du jour слънцето; mettre au jour издавам, публикувам; раждам; изкарвам наяве; mettre а jour поставям в изправност; актуализирам, осъвременявам; percé а jour пробит от край до край; явен, разкрит; se faire jour пробивам си път; разкривам се; voir le jour раждам се; être beau comme le jour много съм красив; le jour воен. денят, фиксиран за начало на атака. Ќ Ant. nuit, obscurité.
См. также в других словарях:
point — 1. (poin ; le t se lie : un poin t important ; au pluriel, l s se lie : des points z importants) s. m. 1° Douleur qui point, qui pique. 2° Piqûre que l on fait dans l étoffe avec une aiguille enfilée d un fil. 3° Nom donné à certains… … Dictionnaire de la Langue Française d'Émile Littré
Point — Point, n. [F. point, and probably also pointe, L. punctum, puncta, fr. pungere, punctum, to prick. See {Pungent}, and cf. {Puncto}, {Puncture}.] 1. That which pricks or pierces; the sharp end of anything, esp. the sharp end of a piercing… … The Collaborative International Dictionary of English
Point lace — Point Point, n. [F. point, and probably also pointe, L. punctum, puncta, fr. pungere, punctum, to prick. See {Pungent}, and cf. {Puncto}, {Puncture}.] 1. That which pricks or pierces; the sharp end of anything, esp. the sharp end of a piercing… … The Collaborative International Dictionary of English
Point net — Point Point, n. [F. point, and probably also pointe, L. punctum, puncta, fr. pungere, punctum, to prick. See {Pungent}, and cf. {Puncto}, {Puncture}.] 1. That which pricks or pierces; the sharp end of anything, esp. the sharp end of a piercing… … The Collaborative International Dictionary of English
Point of concurrence — Point Point, n. [F. point, and probably also pointe, L. punctum, puncta, fr. pungere, punctum, to prick. See {Pungent}, and cf. {Puncto}, {Puncture}.] 1. That which pricks or pierces; the sharp end of anything, esp. the sharp end of a piercing… … The Collaborative International Dictionary of English
Point of contrary flexure — Point Point, n. [F. point, and probably also pointe, L. punctum, puncta, fr. pungere, punctum, to prick. See {Pungent}, and cf. {Puncto}, {Puncture}.] 1. That which pricks or pierces; the sharp end of anything, esp. the sharp end of a piercing… … The Collaborative International Dictionary of English
Point of order — Point Point, n. [F. point, and probably also pointe, L. punctum, puncta, fr. pungere, punctum, to prick. See {Pungent}, and cf. {Puncto}, {Puncture}.] 1. That which pricks or pierces; the sharp end of anything, esp. the sharp end of a piercing… … The Collaborative International Dictionary of English
Point of sight — Point Point, n. [F. point, and probably also pointe, L. punctum, puncta, fr. pungere, punctum, to prick. See {Pungent}, and cf. {Puncto}, {Puncture}.] 1. That which pricks or pierces; the sharp end of anything, esp. the sharp end of a piercing… … The Collaborative International Dictionary of English
Point of view — Point Point, n. [F. point, and probably also pointe, L. punctum, puncta, fr. pungere, punctum, to prick. See {Pungent}, and cf. {Puncto}, {Puncture}.] 1. That which pricks or pierces; the sharp end of anything, esp. the sharp end of a piercing… … The Collaborative International Dictionary of English
Point paper — Point Point, n. [F. point, and probably also pointe, L. punctum, puncta, fr. pungere, punctum, to prick. See {Pungent}, and cf. {Puncto}, {Puncture}.] 1. That which pricks or pierces; the sharp end of anything, esp. the sharp end of a piercing… … The Collaborative International Dictionary of English
Point system of type — Point Point, n. [F. point, and probably also pointe, L. punctum, puncta, fr. pungere, punctum, to prick. See {Pungent}, and cf. {Puncto}, {Puncture}.] 1. That which pricks or pierces; the sharp end of anything, esp. the sharp end of a piercing… … The Collaborative International Dictionary of English
