-
1 non-lieu
m. (de non et lieu) юр. прекратяване на углавно следствие, на дело поради липса на престъпление; ordonnance, arrêt de non-lieu решение за прекратяване на дело, на следствие. Ќ Ant. inculpation. -
2 chef-lieu
m. (de chef et lieu) (pl. chefs-lieux) главен град, център (на окръг и т. н.). -
3 utopie
f. (lat. mod. utopia (Th. Morus, 1516) forgé sur le gr. ou "non" et topos "lieu": "en aucun lieu") утопия. -
4 abord
m. (de aborder) I. 1. ост. слизане на бряг; 2. pl. les abords d'un lieu покрайнините на дадено място, подстъпите към него; 3. мор. en abord покрай борда, по дължината на борда; II. 1. среща; il est d'un abord facile той е леснодостъпен човек; dès l'abord отначало; au premier abord, de prime abord при пръв поглед, отначало; 2. d'abord най-напред, отначало; d'abord après малко след това. Ќ Ant. après, ensuite. -
5 adverbe
m. (lat. adverbium) грам. наречие; adverbe de lieu наречие за място; adverbe de temps наречие за време. -
6 avoir1
v.tr. (lat. habere) I. 1. имам, притежавам; 2. доставям си, снабдявам се; il est difficile d'avoir1 un logement трудно е да си набавиш жилище; 3. получавам, спечелвам; avoir1 un prix получавам награда; 4. avoir1 а (+ inf.) трябва да; j'ai а vous reppeler трябва да ви напомня; 5. n'avoir1 plus qu'а (+ inf.) остава само; 6. avoir1 beau (+ inf.) напразно; 7. en avoir1 (contre, а) сърдя се на, яд ме е на; II. 1. il y a безл. има; il y a du monde dans les rues има хора по улиците; 2. преди; avoir1 quelques mois преди няколко месеца; 3. il y en a qui има хора, които; III. спом. гл. (служи за образуване на сложните времена): il a dit той каза; IV. loc. verbales (avoir + съществително, обикн. нечленувано, изразява състояние): avoir1 besoin нуждая се (имам нужда); avoir1 chaud топло ми е; avoir1 droit имам право; avoir1 des droits имам права; avoir1 du plaisir а приятно ми е, радвам се да; avoir1 de l'espoir надявам се; avoir1 envie желая, иска ми се; avoir1 froid студено ми е; avoir1 faim гладен съм; avoir1 foi (en) вярвам, имам доверие; avoir1 honte срамувам се; avoir1intérêt (а) имам интерес (да); avoir1 lieu състоя се, ставам; avoir1 l'air имам вид, изглеждам; avoir1 l'occasion имам случая; avoir1 la fièvre тресе ме; avoir1 pitié (de) имам жалост към, жал ми е за; avoir1 peine (а) мъчно (трудно) ми е (да); avoir1 peur страхувам се; avoir1 raison имам право; avoir1 soif жаден съм; avoir1 soin грижа се; avoir1 sommeil спи ми се; avoir1 tort не съм прав; avoir1 du mal а faire qqch. трудно се справям с нещо; avoir1 qqn. en grande estime много уважавам някого; avoir1 qqn. (qqch.) en aversion (en horreur) мразя, ненавиждам, не мога да понасям някого (нещо); en avoir1 long а raconter имам много да разказвам за това; il a cela de bon това му е хубавото; j'en ai assez (j'en ai marre)! разг. стига ми толкова, дошло ми е до гуша; je l'ai eu, je l'aurai падна ми в ръцете, ще ми падне в ръцете; il y a bien de quoi има защо; tu auras de mes nouvelles разг. ще ти дам да разбереш. -
7 bibliothèque
f. (lat. bibliotheca, gr. bibliothêkê, de biblion et thêkê "coffre, lieu de dépôt") 1. библиотека; bibliothèque de prêt заемна библиотека; 2. сбирка, поредица (от книги); 3. библиотечен шкаф; 4. комп. комплект от дискети с програми; 5. биол. група от клонирани фрагменти, възпроизвеждащи цялата структура на ДНК, от която произлизат. Ќ bibliothèque ambulante подвижна библиотека; un rat de bibliothèque човек, който постоянно се рови в библиотеките; bibliothèque de gare гарова книжарница, будка за вестници; une bibliothèque vivante много ерудиран човек. -
8 cancoillotte
f. (nom de lieu) вид меко сирене от областта Франшконте. -
9 carrière2
f. (lat. pop. °quadraria "lieu où l'on taille les pierres", de quadrus "carré") каменоломна, кариера. -
10 chapelle
f. (lat. pop. capella "lieu où l'on gardait la chape de Saint Martin, de cappa "chape") 1. параклис; капела; la chapelle Sixtine Сикстинската капела; 2. отделна част от църква със свой олтар; chapelle latérale страничен параклис в църква; 3. всички свещеници на един параклис; всички певци в един параклис; maître de chapelle ръководител на хор в църква; 4. прен. кръг, школа, затворена група; клан; 5. техн. полусферична част на фурна; 6. съвкупност от предмети, необходими за отслужване на литургия. Ќ chapelle ardente стая, покрита с черно и осветена със свещи, в която е изложено тялото на мъртвец. -
11 charnier
m. (lat. carnarium "lieu où l'on conserve la viande", de caro, carnis "chair") 1. морга; 2. костница; 3. разш. място, осеяно с трупове; гробище. -
12 cimetière
m. (lat. ecclés. cњmeterium, gr. koimêtкrion "lieu où l'on dort") гробище. Ќ cimetière de voitures автомобилно гробище. -
13 colloquer
v.tr. (lat. collocare, de locus "lieu") в съчет. colloquer des créanciers вписвам кредитори по реда, по който трябва да им се заплати. -
14 convenir
v.tr.ind. (lat. convenire "venir avec") 1. convenir а (qqch.) подхождам, допадам; les vêtements conviennent а la circonstance дрехите подхождат на случая; chercher la phrase qui convient търся изречението, което подхожда; le mari qui lui convient мъжът, който Ј подхожда; cela me convient това ме устройва; 2. v.impers. il convient de (+ inf.) подхожда да, добре е да; il comient que (+ subj.) желателно е да; 3. convenir de (qqch.) (със спомагателния глагол être (littér.) или avoir) съгласявам се, споразумявам се; vous devrez en convenir вие трябва да се съгласите с това; elles ont convenu d'un lieu de rendez-vous те се споразумяха за мястото на срещата; 4. признавам, съгласявам се; je conviens que признавам, че; se convenir харесвам се взаимно, допадам си. Ќ il a été convenu que бе решено, че; comme convenu както бе решено. Ќ Ant. disconvenir, s'opposer. -
15 décimo
adv. (lat. decimo "en dixième lieu") десето. -
16 dernier,
ère adj. (lat. pop. °deretranus) 1. последен, окончателен; dernier,ère édition последно издание; 2. минал; l'an dernier, миналата година; 3. най-малък; Jean est son dernier, Жан е най-малкото Ј дете; 4. краен; au dernier, degré в крайна степен; 5. най-долен; une marchandise de dernier,ère qualité стока от най-долно качество; 6. прен. последен, най-долен. Ќ au dernier, mot без пазарене; en dernier, lieu в края на краищата, на последно място, в заключение; rendre le dernier, soupir издъхвам, умирам; а la dernier,ère extrêmité в крайна степен; en dernier, последен, най-последен от всички. Ќ Ant. initial, premier, futur, prochain. -
17 donner
v. (lat. donare) I. v.tr. 1. давам; donner qqch. давам нещо; donner son opinion давам мнението си; 2. произвеждам, раждам (за нива и др.); 3. дарявам, подарявам; посвещавам, жертвам; donner son cњur (а qqn.) посвещавам сърцето си на някого; 4. надарявам (с качества и др.); 5. продавам; donner qqch. contre, pour de l'argent давам, продавам нещо; 6. отпускам (сума и др.); 7. представям, давам, играя (пиеса); 8. предоставям; donner une propriété а gérer предоставям имение за управление; 9. удрям, нанасям (удар); налагам (бой); 10. докарвам, донасям (писмо и др.); 11. хвърлям, правя (сянка и др.); 12. предлагам; voulez-vous donner des sièges aux invités? бихте ли предложили столове на гостите?; 13. доставям; 14. издавам (документ, присъда); 15. излагам, представям (подробности, описание и др.); 16. плащам, заплащам; combien donne-t-il а ses ouvriers? колко плаща на работниците си?; 17. жертвам (живот, пари); 18. казвам, изказвам (мнение и др.); 19. създавам, причинявам (мъка, болка и др.); 20. придавам (вид и др.); 21. поверявам; 22. уреждам, устройвам (забавление и др.); 23. подавам; donnez-moi du pain подайте ми хляб; 24. раздавам; donner des cartes aux joueurs раздавам карти на играчите; 25. протягам, предлагам; donner le bras а qqn. протягам ръка на някого; 26. посочвам; donner l'heure exacte посочвам точния час; 27. заразявам, предавам болест; il lui a donné son rhume той го зарази с хрема; 28. издавам, предавам; donner un voleur а la police издавам крадец на полицията; 29. кръщавам; donner un nom а un enfant кръщавам (давам име на) дете; 30. donner (+ inf.) възлагам; donner une tâche а exécuter възлагам задача за изпълнение; 31. публикувам; il donne un roman par an той публикува по един роман на година; 32. donner а предизвиквам; donner а rire предизвиквам смях; 33. нанасям; donner un coup нанасям удар; II. v.intr. 1. удрям, блъскам; 2. нападам, нахвърлям се върху; l'armée va donner армията ще атакува; 3. критикувам; 4. гледам, обърнат съм (за врата, прозорец и др.); 5. давам; qui donne aux pauvres, prête а Dieu който дава на бедните, дава на Господ; se donner отдавам се; se donner la main подавам си, протягам си ръката; se donner un air, une contenance придавам си вид, парадирам. Ќ donner а connaître уведомявам; donner а entendre давам да се разбере; donner а la côte мор. засядам на бряг; donner acte а qqn. (de qqch.) разгадавам истината; donner а penser, а songer, а réfléchir създавам грижи, безпокойство; donner а qqch. удрям се в него; donner assurance de уверявам, потвърждавам; donner а tout залавям се за различни работи, без да завърша нито една от тях; donner atteinte причинявам щета; donner (s'escrimer) du bec et de l'aile защитавам се упорито; donner l'alarme предвещавам (съобщавам) опасност; s'en donner par les babines добре похапвам; donner un (le) bal а qqn. бия, удрям някого; donner douze balles dans la peau разстрелвам някого; donner au but попадам в целта; оцелвам; donner beau jeu а qqn. давам някому случай да използва нещо; donner carrière давам воля, давам свобода; donner chez qqn. посещавам често някого; donner congé а qqn. уволнявам, изпъждам някого; donner cours а ses larmes, а sa joie, а sa colère разплаквам се, зарадвам се, разгневявам се; donner dans l'њil а qqn. харесвам се някому; donner dans les yeux de (а) qqn. хвърлям прах в очите на някого; donner dans une passe, dans un port мор. влизам в канал, в пристанище; donner des éperons а un cheval, donner des deux пришпорвам кон; donner gages de поръчителствам за; donner du cњur, du courage ободрявам; donner du cor свия с рог; donner de cul et de tête правя всичко, за да успея; donner du fil а retordre а qqn. създавам големи грижи, безпокойствие някому; donner de jour излагам на светлина; donner du nez en (а) terre търпя неуспех; donner et retenir ne vaut погов. не е добре да се задържа нещо, което е вече дадено; donner jour а qqn. определям някому ден за свиждане; donner jour а qqch. създавам нещо; donner l'être, le jour, la vie а раждам; donner la bride отпущам юздата; donner la comédie ставам за смях на хората; donner la main а qqn. помагам някому; donner la mort а qqn. убивам, умъртвявам някого; причинявам голяма болка някому; donner la vie а qqn. помилвам някого; връщам някого към живот; donner le baptême а un enfant кръщавам дете; donner le bonjour, le bonsoir казвам (пожелавам) добър ден, добър вечер; donner le change въвеждам в заблуждение; donner le coup de fer изглаждам (дреха); donner le salut а qqn. поздравявам някого; donner le viatique причестявам някого преди смъртта му; donner lieu, matière, sujet а давам повод, причина за; пораждам; donner naissance пораждам; donner prise издавам слабото си място на противник; donner sa mesure показвам какво мога, проявявам се; donner sa tête а couper залагам главата си; donner sur un danger мор. натъквам се на опасност; donner tard, c'est refuser погов. не дадеш ли навреме, все едно, че не си дал; donner tête baissée (tête basse) dans отдавам се изцяло на; donner tort а qqn. казвам някому, че няма право; осъждам; donner tout au monde давам мило и драго; donner un bon (un mauvais) tour а представям нещо под добър (или лош) външен вид; donner un coup de main, un coup d'épaule помагам; donner un coup de pied ритвам някого; donner une baie разправям бабини деветини; donner une chasse а qqn. разг. смъмрям някого; donner une couche а qqch. мажа, намазвам (боядисвам с боя) нещо; donner une poignée de main а qqn. ръкувам се с някого; en donner d'une, en donner d'une bonne, en donner а garder, en donner de toutes les couleurs карам някого да повярва невероятни неща; en donner а qqn. измамвам някого; en donner du long et du large здраво набивам някого; la donner belle а qqn. пращам някого за зелен хайвер; le cordage donne мор. въжето се отпуска, удължава се (охлабва); le donner en dix, en cent, en mille обзалагам се десет, сто, хиляда срещу едно, че не ще отгатнете (за какво се касае); ne savoir où donner de la tête не зная кое по-напред да направя; не зная къде да се дяна; qui donne tôt, donne deux fois погов. да дадеш навреме, значи да дадеш двойно; qui mal donne, perd sa donne погов. който (раз)дава лошо ( картите), губи правото да ги дава; s'en donner вземам изобилно от нещо; ползвам се от нещо; наслаждавам се от нещо, давам си свобода; s'en donner а cњur joie много се забавлявам; наслаждавам се до насита; se donner а qqn. привързвам се към някого; se donner а tout залавям се за всичко; se donner carrière забавлявам се; отпускам му края; se donner de удрям се (с нещо); se donner des airs, se donner de grands airs придавам си важност, перча се; se donner (se flanquer, prendre) une biture напивам се; se donner une bosse de (+ subst.) забавно ми е да правя нещо; se donner du bon temps живея весело, безгрижно; se donner du mal, de la peine много се трудя; se donner en spectacle излагам се на показ; se donner garde de qqch. пазя се от нещо; se donner l'air de, se donner des airs de придавам си вид на; se donner l'air gai (l'air triste) придавам си весел (печален) вид; se donner le mot даваме си дума; se donner les violons хваля се за щяло и нещяло; se donner (se flanquer) une culotte напивам се; se donner l'honneur d'une chose приписвам си честта за нещо; se donner pour представям се за. Ќ Ant. accepter, recevoir; déposséder, enlever, exproprier, frustrer, ôter, priver, ravir, retirer, spolier, conserver, garder. -
18 écarté,
e adj. (de écarter1) 1. отдалечен, отстранен, отбит, отклонен; 2. уединен, усамотен; lieu écarté, уединено място; 3. разкрачен; les jambes écarté,es с разкрачени крака; 4. m. екарте (вид игра на карти, при която някои карти се заменят с други при раздаването). -
19 enfoncé,
e adj. (de enfoncer) 1. хлътнал; yeux enfoncé,s хлътнали очи; 2. дълбок; вдлъбнат; потънал; 3. затънтен; un lieu enfoncé, затънтено място. -
20 étable
f. (lat. pop. stabula "lieu où l'on habite") обор.
См. также в других словарях:
lieu — 1. (lieu) s. m. 1° L espace qu un corps occupe. 2° Un espace quelconque considéré sans aucun rapport avec les corps qui peuvent le remplir. 3° Il se dit par rapport à la destination. 4° Mauvais lieu. 5° Lieux d aisance. 6° Endroit… … Dictionnaire de la Langue Française d'Émile Littré
lieu — Lieu, m. monosyllab. Vient du Latin Locus, et signifie toute place où quelque chose est. Il se prend aussi plus largement pour un pourpris tant en bastiment qu en assiete de paysage. Selon ce on dit d une maison assise au milieu d un pays… … Thresor de la langue françoyse
lieu — LIEU. s. m. L Espace qu un corps occupe. Tout corps occupe un lieu, remplit un lieu, est dans un lieu. changer de lieu. un corps ne peut naturellement estre en mesme temps en plusieurs lieux. Il se dit aussi d Un espace pris absolument sans… … Dictionnaire de l'Académie française
Lieu Commun — Un lieu commun (substantif masculin), du latin locus (« lieu », loci au pluriel) et communes (« communs »), est une figure de style fondée sur des banalités sur lesquelles tout le monde est censé être d accord et qui, ou bien… … Wikipédia en Français
Lieu commun — Un lieu commun (substantif masculin), du latin locus (« lieu », loci au pluriel) et communes (« communs »), est une figure de style fondée sur des banalités sur lesquelles tout le monde est censé être d accord et qui, ou bien… … Wikipédia en Français
Lieu historique du Canada — Lieu historique national du Canada Un lieu historique national du Canada est un endroit considéré comme faisant partie du patrimoine culturel par le gouvernement du Canada. Sommaire 1 Description 2 Lieux gérés par Parcs Canada 2.1 Alberta 14 … Wikipédia en Français
Lieu historique national — du Canada Un lieu historique national du Canada est un endroit considéré comme faisant partie du patrimoine culturel par le gouvernement du Canada. Sommaire 1 Description 2 Lieux gérés par Parcs Canada 2.1 Alberta 14 … Wikipédia en Français
Lieu-dit — (plural: lieux dits ) is a French wine term which in its typical usage translates as vineyard name or named vineyard . [Outside its wine usage, the term lieu dit can refer to any type of traditional place name.] Typically, a lieu dit is the… … Wikipedia
Lieu-Dit — Panneau annonçant un lieu dit … Wikipédia en Français
Lieu dit — Panneau annonçant un lieu dit … Wikipédia en Français
Lieu historique national du Commerce-de-la-Fourrure-à-Lachine — Hangar en pierre qui abrite le musée depuis 1985 Présentation Protection Lieu historique national le … Wikipédia en Français
