-
121 un,
une adj. numér. et qualificatif, m., f., art. et pron. indéf. (lat. unus) I. 1. adj. numér. card. inv. един, една; une ou deux fois par mois веднъж или два пъти на месец; un homme et deux femmes един мъж и две жени; un seul garçon само едно момче; pas une fois нито веднъж; vingt et un двадесет и едно; 2. pronom. един, една; se battre а deux contre un бием се двама срещу един; pas un qui sache écrire няма нито един, който да знае да пише; un par un един по един; II. adj. numér. ord. първи, първа; page un, страница първа; scène un първа сцена; en 1901 през хиляда деветстотин и първа година; habiter au 1, rue de... живея на номер първи, улица...; la une първа телевизионна програма; un, je suis là, deux, je ne veux pas rester първо, тук съм и второ, не искам да оставам; III. m.inv. единица, числото едно, едно; + 1 плюс едно; un est un nombre premier единицата е първото число; 1 - 1 едно минус едно; IV. adj. qualificatif единствен, един, една; la République une et indivisible Републиката - една и неделима; V. art.indéf. един, една, някой, някоя, някакъв, някаква (често не се превежда, използва се за назоваване на предмети, които не са познати на този, който говори); il y a un homme dehors има някакъв човек навън; il a reçu une lettre той получи писмо; un jour някой ден, един ден; un certain garçon някакво си момче; en voilà un qui comprend tout ето някой, който разбира всичко; il fait une chaleur! каква горещина само; VI. pron. indéf. един, една, единият, едната; un des hommes les plus célèbres един от най-известните хора; l'un d'eux est arrivé единия от тях пристигна; ni l'un ni l'autre нито единият, нито другият; les uns sont là едните са там. Ќ Ant. multiple; divers, varié. -
122 union1
f. (lat. ecclés. unio, onis "perle unique") 1. съединение; съчетание, съединяване, сливане, сглобяване; union1 entre les éléments d'un tout съединяване между елементите на цяло; l'union1 des couleurs съчетаването на цветовете; union1 de l'âme а Dieu съединяване, сливане на душата с Бога; union1 charnelle физическо сливане; 2. съюз, обединение, организация; union1 douanière митнически съюз; union1 monétaire валутен съюз; union1 entre partis politiques обединение на политически партии; Union européenne Европейският съюз; 3. съгласие; en union1 в съгласие; 4. брак, бракосъчетание; union1 conjugale брак, съпружески съюз; union1 libre свободен брак. Ќ l'union1 fait la force съединението прави силата; trait d'union1 тире. Ќ Ant. désunion; division, séparation; discorde, dissension, divorce, opposition, rupture. -
123 venir
v. (lat. venire) I. v.intr. 1. идвам; пристигам; venez avec moi елате с мен; il va venir той ще дойде; venez près de moi елате до мен; il vint а Genève un homme célèbre в Женева пристигна един прочут човек; venir а qqn. идвам при някого, към някого; 2. идвам, настъпвам, сполетявам; quand vint son tour когато дойде, настъпи неговият ред; 3. идвам, хрумвам; une idée me vient а l'esprit хрумва ми идея; il me vient а l'esprit de идва ми на ума да; 4. никна, раста; le blé vient bien житото расте добре; 5. образувам се, излизам; des boutons lui viennent sur le visage излизат му пъпки по лицето; 6. достигам; votre fils me vient а l'épaule синът ви достига до рамото ми (на ръст); venir а ses fins ост. достигам целите си; 7. излизам, тека (за течност); 8. просъществувам, трая; les vestiges sont venus jusqu'а notre siècle останките са просъществували до наше време; 9. в съчет. с предл.: а venir който трябва да дойде; бъдещ; les générations а venir бъдещите поколения; с нареч. venir а bout справям се, преодолявам; стигам до края; venir а point идвам навреме, на място; venir de идвам, донесен съм от; произхождам от; venir de Sofia идвам от София; venir de la part de qqn. идвам от името на някого; ce mot vient du latin тази дума идва от латински; cela vient de ce que (+ ind.) това идва от факта, че; de là vient que оттам следва, че; d'où vient que ето защо, следователно; venir après следвам след; en venir а достигам до дадена точка, до дадено действие, до даден резултат; en venir aux coups стигаме до юмруци; venir en идвам, съм в; venir en abondance идвам (съм) в изобилие (за реколта и др.); y venir стигам там (до дадена точка, до дадено развитие); vous-y venez? достигате ли до моето мнение? qu'il y vienne нека само да дойде; 10. в съчет. faire venir заръчвам, поръчвам, заставям, нареждам; faire venir un livre поръчвам книга; 11. в съчет. laisser venir, voir venir не бързам да действам, очаквам спокойно; 12. раждам се; venir au monde раждам се; 13. venir bien ставам сполучлив (за отпечатване на нещо); l'épreuve vient bien копието се отпечата добре; II. като спомагателен глагол, следван от инфинитив; 1. venir + inf. дава оттенък в значението на инфинитива и следващите глаголи; venir se placer заставам; on vient vous chercher търсят ви; vous venez prétendre que вие претендирате, че; 2. в предл. констр. venir de + inf. означава близко минало време: току-що, преди малко; je viens de sortir току-що излязох; venir а + inf. при условно изречение със si означава евентуално бъдеще, хипотеза: ако случайно; s'il venait а me perdre ако ме изгубеше, в случай, че ме беше изгубил. Ќ de quel pays venez-vous? d'où venez-vous? от небето ли падате? il vient que случва се че; les maladies viennent а cheval et s'en vont а pied посл. болестите лесно идват, но трудно си отиват; se faire bien venir de qqn. правя някого да ме приеме радушно; venir comme tambourin а noce (comme violon en danse) явявам се тъкмо навреме, на място; venons au fait да дойдем на думата си; venu а point назрял; je ne fais qu'aller et venir разг. връщам се веднага; faire venir qqn. извиквам, привиквам някого; je te vois venir avec tes gros sabots отгатвам намеренията ти; la nuit venue щом настъпи нощта; s'en venir ост., диал. идвам. -
124 vent
m. (lat. ventus) 1. вятър; les vents du nord, du sud, d'est, d'ouest северните, южните, източните, западните ветрове; vent d'amont (vent de mer) вятър, който духа откъм морето; vent d'aval (vent de terre) вятър, който духа откъм сушата; coup (rafale) de vent внезапен силен вятър; vent fort силен вятър; vents alizés пасатни ветрове; faire du vent духам; un grand vent se leva задуха силен вятър; vents de mousson мусонни ветрове; le vent tombe вятърът утихва; le vent chasse les nuages вятърът издухва облаците; 2. въздух; ballon plein de vent балон, пълен с въздух; 3. анат. чревни газове, пръдня; avoir des vents имам газове. Ќ aller comme le vent вървя много бързо; avoir du vent plein son sac вятър го вее; avoir vent arrière (avoir le vent en poupe) мор. вятърът ме бие отзад; прен. помага ми щастието; avoir vent debout мор. вятърът ми пречи, духа срещу посоката ми на движение; avoir vent de qqch. подушвам нещо; coup de vent внезапен вятър; des quatre vents от всички краища; en plein vent на открито; fusil а vent въздушна пушка; il fait du vent духа вятър; le nez au vent с вирнат нос; le vent tourne вятърът се променя; le vent remonte мор. вятърът става от северен на западен (за северното полукълбо) и от западен на северен (за южното); n'avoir ni vent ni nouvelles de qqn. нямам вест от някого; petite pluie abat grand vent посл. малката причина води до големи последици; quel bon vent vous amène? какво ви носи тук? être coiffé en coup de vent косите ми са разчорлени; qui sème le vent récolte la tempête който сее ветрове, жъне бури, който копае гроб другиму, сам пада в него; prendre le vent подушвам следи (за ловджийско куче); les quatre vents четирите посоки на света; а tous les vents навсякъде, във всички посоки; vent solaire астр. слънчев вятър; être dans le vent ост. според модата съм; bon vent! на добър път!; tourner а tous les vents много съм непостоянен; le vent était а l'optimisme настроението беше оптимистично; filer comme le vent вървя много бързо; du vent празни, безполезни, несериозни неща; несериозни обещания; faire du vent разг. правя се на важен; sentir le vent du boulet чувствам опасността; instrument а vent духов инструмент. Ќ Hom. van. -
125 ventre
m. (lat. venter "estomac") 1. корем; dormir sur le ventre спя по корем; avoir mal au ventre боли ме стомахът; 2. тумбеста част (на шише, ваза и др.); 3. ост. черва, вътрешности; 4. издута част на тялото на кораб; 5. техн. издуване, измятане; 6. физ. момент, в който амплитудата на вибрация е максимална. Ќ ne songer qu'а son ventre мисля само за корема си, за ядене; а plat ventre по корем, пълзешката; courir ventre а terre бягам с извънредна бързина; а ventre déboutonné прекалено много, с всички сили; avoir du cњur au ventre много съм храбър; avoir les yeux plus grands que le ventre сипвам си повече ядене, отколкото мога да изям, ненаситен съм; curateur au ventre юр. настойник на дете, което е още в утробата; ventre affamé n'a point d'oreilles посл. гладна мечка хоро не играе; se mettre а plat ventre devant qqn. унижавам се пред някого (поради личен интерес); ventre mou слабо място, слаба точка на нещо; prendre du ventre пускам шкембе; avoir le ventre creux гладен съм, коремът ми е празен; se remplir le ventre ям, пия; faire mal au ventre а qqn. много съм неприятен на някого; ça me fait mal au ventre това ме отвращава. -
126 vilain,
e adj. et n. (du bas lat. villanus "habitant de la campagne (villa)") 1. m., f. ист. свободен селянин (през Средновековието); 2. ост. отвратителен, лош, низък, долен; vilain,es actions отвратителни постъпки; vilain,s mots лоши, цинични думи; 3. лош, немирен (за дете); c'est vilain, de tirer la langue лошо е да се плезиш; 4. грозен, противен; elle est vilain,e тя е грозна; 5. отвратителен, лош (за време); il fait vilain, разг. времето е лошо; 6. m. силна караница; 7. m., f. лошо, немирно дете. Ќ vilain,es maladies разг. венерически болести. Ќ Ant. bourgeois, gentilhomme, noble; gentil, beau, joli. -
127 vite
adj. et adv. (o. i., probabl. rad. expressif) 1. adj. лит. бърз; mouvement vite бързо движение; 2. adv. бързо, скоро; au plus vite по-скоро; marcher vite вървя бързо; s'habiller vite обличам се бързо; plus vite que le vent съвсем бързо; il va un peu vite той действа необмислено, прекалено бързо; vite fait бързо, свършено набързо. Ќ Ant. lent; lentement; doucement, piano (fam.), tranquillement. -
128 vomique2
adj. f. (lat. médiév. vomica, du class. vomicus "qui fait vomir") в съчет. noix vomique2 плод на стрихиновото дърво.
См. также в других словарях:
fait — fait, aite 1. (fè, fè t ) part. passé de faire. 1° Formé, exécuté. L homme fait à l image de Dieu. Un tertre fait de main d homme. Ce tailleur vend des habits tout faits. Familièrement. Ce n est ni fait ni à faire, se dit d un travail mal… … Dictionnaire de la Langue Française d'Émile Littré
FAIT DIVERS — Récit d’événements variés considérés comme peu importants, le fait divers n’appartient à aucune actualité: il n’est ni politique, ni social, ni économique, ni culturel et pourtant il occupe une surface importante des journaux et hebdomadaires.… … Encyclopédie Universelle
Fait Générateur De Responsabilité — Droit de la responsabilité Fondamentaux Responsabilité civile · Responsabilité pénale · Responsabilité administrative Faute · Garantie Dommage · Fait générateur · Lien de causalité … Wikipédia en Français
Fait generateur de responsabilite — Fait générateur de responsabilité Droit de la responsabilité Fondamentaux Responsabilité civile · Responsabilité pénale · Responsabilité administrative Faute · Garantie Dommage · Fait générateur · Lien de causalité … Wikipédia en Français
Fait Social — Le fait social est l objet d étude de la sociologie selon Durkheim et comprend tous les phénomènes, tous les comportements, toutes les représentations qui répondent à ces quatre critères: Le premier critère est celui de la généralité : un… … Wikipédia en Français
Fait de société — Fait social Le fait social est l objet d étude de la sociologie selon Durkheim et comprend tous les phénomènes, tous les comportements, toutes les représentations qui répondent à ces quatre critères: Le premier critère est celui de la… … Wikipédia en Français
Fait Juridique — En droit civil français, un fait juridique est un fait qui entraine des conséquences juridiques sans qu elles aient été directement recherchées. Soit le fait est volontaire mais il ne constitue pas d acte juridique parce que les effets liés à ce… … Wikipédia en Français
Fait Majoritaire — On appelle fait majoritaire, en droit constitutionnel français, l une des caractéristiques du régime de la Vème république, qui tend à favoriser l émergence d une nette majorité. Le fait majoritaire se produit lorsque le président est soutenu à l … Wikipédia en Français
Fait Du Prince — Le fait du Prince, qui dans le langage courant désigne un acte arbitraire du gouvernement, désigne en droit administratif français, une mesure prise par l administration qui a un impact sur un contrat auquel elle est partie. La théorie du fait du … Wikipédia en Français
Fait du Prince — Le fait du Prince, qui dans le langage courant désigne un acte arbitraire du gouvernement, désigne en droit administratif français, une mesure prise par l administration qui a un impact sur un contrat auquel elle est partie. La théorie du fait du … Wikipédia en Français
Fait majoritaire — Fait majoritaire, en droit constitutionnel français, est l une des caractéristiques du régime de la Ve République qui tend à favoriser l émergence d une nette majorité. Le fait majoritaire se produit lorsque le président est soutenu à l Assemblée … Wikipédia en Français
