-
1 delà
prép. (de de- et là) 1. оттатък, отвъд; 2. loc. adv. au delà, de delà, en delà, par delà оттатък, нататък, отвъд. Ќ l'au- delà на оня свят. Ќ Ant. deça; dans; moins. -
2 au-delà
adv. (de au- et delà) 1. отвъд, оттатък; 2. m. отвъдното. -
3 deçà
adv. (de dé- et ça) 1. отсам, от тая страна; 2. loc. prép. au deçà, en deçà, par deçà от тая страна, отсам, от тук. Ќ deçà et delà от едната и от другата страна. Ќ Ant. delà. -
4 a2-,
an- (съставна част на сложни думи) от гръцки, означава отдалечаване, отделяне, лишения, отрицание, напр. anormal, apolitique, acaule. а prép. (du lat. ad) (а + le = au, а + les =aux) 1. посока на движение: в, към, на; aller а Varna отивам във Варна; prendre а gauche завивам наляво; jeter au feu хвърлям в огъня; 2. местонахождение: в, на; il est au bureau той е в офиса; l'immeuble est а 100 mètres d'ici блокът е на 100 метра оттук; 3. отдалечаване; изтръгване: от; arracher un secret а qqn. изтръгвам тайна от някого; 4. разположение във времето: за, в, с, на: а 5 heures в пет часа; il est payé а l'heure плаща му се на час; 5. едновременност на действия: при, на; а l'approche de la nuit при приближаването на нощта; au sortir du cinéma ils soupèrent на излизане от киното те вечеряха; 6. цел: до, към; cela mène а la ruine това води към разоряване; 7. отправяне: до, за; lettre au Président писмо до Президента; 8. предназначение: за; chambre а coucher стая за спане, спалня; fer а repasser ютия; 9. следствие: за; contes а dormir debout отегчителни разкази; 10. притежание: на; а mon père на баща ми; 11. средство: с, на; bateau а vapeur параход; opérer а l'arme blanche действам с хладно оръжие; 12. при имена на ястия: с; potage au riz супа с ориз; 13. преценка (в съчет. с de): от, до; il y avait de 100 а 200 professeurs имаше от 100 до 200 преподаватели; 14. начин: на; acheter а crédit купувам на кредит; aller а pied вървя пеш; 15. цена: за; je vous le fais а 10 francs ще ви го направя за 10 франка; 16. loc. adv. а bâtons rompus без ред, несвързано; а cloche-pied на един крак; а contre cњur против волята си; а cњur ouvert с открито сърце; а peine едвам; а merveille чудесно; а la folie лудо; а la volée във въздуха; а sa guise по своему; а votre avis по ваше мнение; 17. при имена на хотели, ресторанти и магазини: restaurant "Au vieux tenancier" ресторант "При стария кръчмар"; 18. loc. prépos. а côté de до, от страната на; а force de по силата на; в следствие на това, че; а la place de на мястото на; а l'égard de по отношение на; а l'occasion de по случай; au delà de отвъд; au milieu de посред; au prix de с цената на; conformément а съобразно с; grâce а благодарение на; jusqu'а до; par rapport а по отношение на; 19. loc. exclam. а d'autres! на други ги разправяй!; а moi! помогнете ми!; au feu! пожар!; au secours! помощ!; au voleur! дръжте крадеца!; aux armes! на оръжие! -
5 eau
f. (lat. aqua) 1. вода; eau claire бистра вода; eau douce сладка вода; eau courante течаща вода; eau potable питейна вода; eau dormante (stagnante) застояла вода; eau de pluie дъждовна вода; eau souterraine подпочвена вода; eau gazeuse газирана вода; eaux industrielles индустриални води; château d'eau голям воден резервоар; eau bénite светена вода; eau dure твърда вода (със съдържание на калциеви и магнезиеви соли); eau croupie застояла вода; eau de mer морска вода; eaux salées морски, солени води; eau de source изворна вода; eau de rose розова вода; 2. море; река; езеро; блато; hautes, basses eaux прилив, отлив; l'eau descend има отлив; 3. секреции на човешкото тяло (сълзи, пот, урина); j'étais tout en eau целият бях облян в пот; être tout en eau вир вода съм; 4. в съчет. с имена на плодове и др.: ракия; eau de marc джиброва ракия; eau de prunes сливова ракия; 5. сок (от плодове, растения); 6. pl. минерални извори, бани; eaux thermalers минерални извори; aller aux eaux отивам на минерални бани; 7. прен. бистрота, прозрачност ( на скъпоценен камък). Ќ eau bénite de cave вино; gens de delà l'eau наивни, глупави хора; de la même eau от един и същи род, вид; dans ces eaux-là нещо такова; що-годе; приблизително; а fleur d'eau на еднакво равнище с водата; battre l'eau правя си напразен труд; c'est une goutte d'eau dans la mer капка в морето, маловажно нещо; chambre а eau парен котел (на пералня); c'est un escroc de la plus belle eau първокласен мошеник; coup d'épée dans l'eau дупка в морето; несполучлив опит; eau ardente терпентиново масло; eau de Cologne одеколон; eau de Javel белина; eau de vaisselle помия; eau ferrée вода, в която е потапяно нажежено или ръждясало желязо и която се дава на анемични хора; eau oxygénée кислородна вода; eau régale царска вода; eau rouge вода, размесена с вино; eau seconde разредена азотна киселина; eaux fermées замръзнала част от море; eaux ouvertes незамръзнала част от море; eaux vives (marée de vive eau) най-големи приливи и отливи във време на пълнолуние и новолуние; être dans les eaux de qqn. следвам някого; споделям мнението на някого; n'avoir pas inventé l'eau chaude глупав съм; être comme l'eau et le feu с противоположни характери сме; être comme un poisson dans l'eau чувствам се като риба във вода; faire de l'eau пълня се с вода (за кораб); faire de l'eau уринирам; faire qqch. les pieds dans l'eau дълбоко съм загазил в нещо; faire venir l'eau au moulin de qqn. работя в полза на някого; il ne gagne pas l'eau qu'il boit неспособен и мързелив човек; il n'est pire eau que l'eau qui dort тихата вода е най-опасна; jeter de l'eau а la mer правя в морето дупка; много труд за нищо; l'affaire est tombée dans l'eau работата отиде по дяволите; laisser couler l'eau не преча, не спъвам; оставам нещата да се развиват свободно; l'eau m'en vient а la bouche лигите ми протичат; l'eau va toujours а la rivière пари при пари отиват; les grandes eaux de Versailles версайските водоскоци; manger de l'eau намокря ме дъжда; marin d'eau douce слаб, лош моряк; mettre de l'eau dans son vin намалявам претенциите си; nager dans les grandes eaux заемам високо положение; nager entre deux eaux държа средно положение между две противни страни; pêcher en eau trouble ловя риба в мътна вода; petites eaux слаб алкохол; revenir sur l'eau изплувам, връщам си загубеното; se jeter а l'eau de peur de la pluie от трън та на глог; s'en aller en eau de boudin изчезвам като дим; se noyer dans une goutte d'eau неспособен съм да реша и най-малкия проблем; и най-малката трудност ме обърква; (dans un verre) se ressembler comme deux gouttes d'eau приличаме си като две капки вода; se tenir dans les eaux de qqn. навъртам се около някого; suer sang et eau излиза ми душата (от умора); suivre le fil de l'eau вървя по течението; une tempête dans un verre d'eau силно вълнение за нищо и никакво; tant va la cruche а l'eau qu'а la fin elle se casse веднъж стомна за вода, втори път стомна за вода, най-сетне се счупва. -
6 expression
f. (lat. expressio, de exprimere) 1. израз; la loi est l'expression de la volonté générale законът е израз на всеобщата воля; 2. изражение; l'expression du visage изражението на лицето; 3. израз, изразяване; expressions populaires, argofiques народни, жаргонни изрази; 4. изразителност; живост, изразност; 5. начин на изразяване; 6. мат. израз; expression rationnelle рационален израз; 7. техн. изцеждам. Ќ au-delà de toute expression неизразим; réduire а sa plus simple expression мат. привеждам до най-опростен вид. -
7 faculté
f. (lat. facultas "capacité") 1. способност, възможност; laisser, accorder а qqn. la faculté de choisir давам възможност на избор; 2. свойство; 3. средство, източник; dépenser au delà de ses facultés изразходвам свръх средствата, с които разполагам; 4. факултет; faculté des lettres филологически факултет; 5. pl. способности, дарба; facultés intellectuelles умствени способности. -
8 message
m. (lat. missus, de mittere "envoyer") 1. послание, поръчка, поръчение; message du Président de la République послание от президента на републиката; 2. официално съобщение, известие, вест; message téléphoné покана за телефонен разговор; message de l'au-delà послание от отвъдния свят; message publicitaire информация с цел разпространение и продажба на стоки (recomm. offic. pour l'angl. spot). -
9 nec
plus ultra ou nec-plus-ultra m.inv. (non plus ultra, loc. lat. subst. "pas au-delà") най-доброто нещо. -
10 par
prép. (lat. per "а travers, au moyen de") I. означава: 1. вършителя на действието: от; il a été renversé par son ami беше съборен от приятеля си; 2. място: през; passer par la forêt минавам през гората; passer par la porte минавам през вратата; regarder par la fenêtre гледам през прозореца; 3. време: през; par une belle matinée de printemps през една хубава пролетна утрин; 4. придружаващо обстоятелство: по време на, при; naviguer par la mer agitée плавам сред бурно море; 5. средство, оръдие, способ: с, по; par avion със самолет; par la poste по пощата; voyager par mer, air, terre пътувам по вода, въздух, земя; 6. начин: по, на, с; par mégarde по погрешка; 7. разпределение: на; par tête на глава (човек) по...; II. с някои глаголи служи за подчертаване началото или края на действието, изразено от инфинитива; il finit par comprendre най-сетне той разбра; III. adv. служи за подсилване: par trop наистина много, прекалено; il est par trop bête много глупав е; IV. loc. prép. (altér. de part) de par в името на; по заповед на; de par le roi, de par la loi по заповед на краля, в името на закона; V. loc. adv. par-ci par-là тук-там; par conséquent следователно; par-deça отсам; par-dedans отвътре; par-dehors отвън; par-delà оттатък; par cњur наизуст; par exemple например. -
11 tramontane
f. (it. tramontana (stella), proprem. "(étoile) qui est au delà des monts") 1. ост. полярна звезда; 2. студен северен вятър ( в Лангедок). Ќ perdre la tramontane обърквам се, губя ума и дума. -
12 transformer
v.tr. (lat. transformare "former (formare) au delà", trans) превръщам, преобразявам, променям, видоизменям; трансформирам; transformer en améliorant променям като подобрявам; se transformer преобразявам се, превръщам се, променям се; se transformer en превръщам се в. Ќ Ant. maintenir, rester (le même). -
13 transfuser
v.tr. (de transfusum, supin de transfundere "répandre (fundere) au delà", trans) 1. преливам (от един съд в друг); 2. мед. преливам (кръв); se transfuser преминавам в, навлизам в. -
14 transhumer
v. (esp. transhumar, du lat. trans "au delà", et humus "terre") I. v.tr. водя добитък на паша в планински места; II. v.intr. паса в планински места ( за добитък). -
15 transylvain,
e adj. (du lat. médiév. Transylvania, la Transylvanie, proprem. "le pays au-delà de la forêt") трансилвански. -
16 trébucher
v. (de tres- "au delà" et a. fr. buc "tronc du corps", frq. °bûk) I. v.intr. 1. стъпвам накриво, губя равновесие, залитам; trébucher contre, sur qqch. спъвам се, блъсвам се в нещо; 2. прен. чувствам временно безсилие; сгрешавам, сбърквам; 3. натежавам, наклонявам на една страна (везни); II. v.tr. проверявам теглото на монета. -
17 trésaillé,
e adj. (de l'a. fr. tresaler "aller au delà, disparaître") напукан, пропукан (за грънчарско изделие, емайл, рисунка и др.). -
18 ultérieur,
e adj. (lat. ulterior, du rad. de ultra "au-delà") 1. геогр. оттатъшен, отвъден; 2. прен. по-късен, послешен, по-сетнешен; les générations ultérieur,es следващите поколения; date ultérieur,e по-късна дата. Ќ Ant. antérieur, antécédent.
См. также в других словарях:
delà — [ dəla ] prép. et adv. • 1175; de de et là I ♦ Prép. 1 ♦ Vx Plus loin que. « Porter delà les mers ses hautes destinées » (P. Corneille). 2 ♦ Loc. prép. Mod. PAR DELÀ(et subst.). Par delà les mers. Par delà le bien et le mal (trad. de Nietzsche).… … Encyclopédie Universelle
Dela Cruz English Club — (DCEC) Dela Cruz English Club Type Private … Wikipedia
Dela Rosa Transit — Dela Rosa Transit/N. Dela Rosa Liner Slogan Get There The Safely With... (1997 2002), Wala Nang Iba (No Other) (2003 Present) Founded 1991 Headquarters Biñan, Laguna Service area Metro Manila Southern Luzon/Northern Luzon, Philippines … Wikipedia
delà — Delà, Trans. Il estoit delà la mer, Erat trans mare. Nouvelles envoyées delà la mer, Nuntij trans mare missi. Porter par delà la mer, Trans mare hinc asportare. Aller delà la mer, Ire trans mare. Jusques par delà les monts, Trans alpes vsque… … Thresor de la langue françoyse
Dela (disambiguation) — Dela is a given name, and may refer to: Dela (died circa 894), count of Empúries Dela Smith (21st century), Headteacher at Beaumont Hill Technology College Dela Yampolsky (born 1988), Israeli Nigerian football player Dela is also a Chechen word… … Wikipedia
Dela, Oklahoma — Dela is a community in Pushmataha County, Oklahoma six miles southeast of Antlers, Oklahoma. A United States Post Office operated here from May 12, 1920 to October 31, 1954. It was named for Dela M. Whitaker, local schoolteacher. [1] Dela was… … Wikipedia
Dela Chambre Hotel — (Манила,Филиппины) Категория отеля: 3 звездочный отель Адрес: 667 669 Plaza Lacha … Каталог отелей
Dela Yampolsky — דלה ימפולסקי Personal information Full name Bamidela Yampolsky Date of birth 28 July 1988 … Wikipedia
delă — DÉLĂ s. v. acţiune, cauză, judecată, proces. Trimis de siveco, 13.09.2007. Sursa: Sinonime DÉLĂ, dele, s.f. (înv.) 1. Acţiune judiciară, proces, cauză (3). ♢ expr. A da în (sau într o) delă = a intra în bucluc. 2. Dosar. – Rus delo. Trimis de… … Dicționar Român
Dela Gotthelft — (* 9. September 1895 in Kassel; † unbekannt) war Opern , Konzert und Oratoriensängerin. Nach Engagements als erste Altistin an mehreren deutschen Bühnen musste sie 1933 wegen ihrer jüdischen Herkunft vor den Nationalsozialisten fliehen und ging… … Deutsch Wikipedia
Dela E. Gotthelft — Dela Gotthelft (* 9. September 1895 in Kassel; † unbekannt) war Opern , Konzert und Oratoriensängerin. Nach Engagements als erste Altistin an mehreren deutschen Bühnen musste sie 1933 wegen ihrer jüdischen Herkunft vor den Nationalsozialisten… … Deutsch Wikipedia
