-
1 artichaut
m. (arabe al-karchoûf) бот. ангинар, Cyrana scolymus; artichaut des Indes картоф; artichaut d'hiver гулия. Ќ cњur d'artichaut разг. силно влюбчив човек. -
2 brume
f. (a. prov. bruma, lat. bruma "(solstices d') hiver") 1. мъгла; морска мъгла; 2. les brumes de l'invesse мракът на пиянството; 3. метеор. мъгла, при която видимостта е над 1 км. -
3 cœur
m. (lat. cor, cordis) 1. сърце; battement du cœur биене на сърцето; greffe du cœur присаждане на сърце; 2. душа; avoir le cœur en fête душата ми ликува; 3. среда, център, сърцевина; le cœur d'une ville центърът на град; au cœur de la forêt насред гората; 4. купа (карта за игра); 5. прен., ост. храброст, смелост, мъжество, сърцатост; avoir du cœur ост. храбър съм; имам чест; 6. прен. чувство, обич, любов; 7. loc. adv. а cœur ouvert открито, откровено; а contre cœur без желание, неохотно; de bon cœur, de tout (son) cœur от душа, от все сърце; par cœur наизуст; 8. централна част на ядрен реактор, където се намира горивото. Ќ avoir le cœur а l'ouvrage присърце ми е работата; avoir le cœur gros тежко ми е на душата; avoir le cœur serré свито ми е сърцето; avoir mal au cœur боли ме стомахът (повръща ми се); avoir qqch. sur le cœur тежи ми на сърцето; cela va au cœur това трогва; cœur d'artichaut любвеобвилно сърце; haut les cœurs! горе главата! prendre (tenir) qqch. а cœur вземам нещо присърце; s'en donner а cœur joie върша нещо (наслаждавам се на нещо) до насита; un brave cœur добър, сърдечен човек (добро сърце); percer le cœur убивам; tant que mon cœur battra докато съм жив; serrer qqn. contre son cœur прегръщам някого; cela me soulève le cœur повдига ми се от това; cœur-de-pigeon вид череша; au cœur de l'hiver в най-студената част на зимата, посред зима; un coup au cœur силна емоция; si le cœur vous en dit ако имате желание; ne pas porter qqn. dans son cœur изпитвам ненавист към някого; loin des yeux, loin du cœur далеч от очите, далеч от сърцето; faire le joli cœur галантен съм; mon cœur любов моя; ne pas avoir de cœur безмилостен съм, коравосърдечен съм; avoir le cœur sur la main разг. щедър съм; mettre du cœur au ventre разг. давам кураж; а cœur vaillant rien d'impossible за смелия няма нищо невъзможно. Ќ Hom. chњur. -
4 en1
prép. (lat. in) I. служи за означаване на: 1. място, където се намира нещо (някой) или се развива действие: в, на, по; en1 voyage на път; 2. време, епоха, времетраене: през, за; en1 hiver през зимата; en1 1914 през 1914 г.; 3. състояние, положение: в, на, по, с; être en1 danger в опасност съм; en1 bras de chemise по риза; en1 bonne santé в добро здраве; 4. материя, от която е направено нещо: от; pièce en1 argent сребърна монета; 5. начин, по който се извършва действието: като, в, на, с, от; conseiller en1 ami съветвам като приятел; parler en1 français говоря на френски; voyager en1 train пътувам с влак; 6. причина, цел: в, за; en1 l'honneur de в чест на; en1 souvenir за спомен; 7. деление, разделяне: diviser en1 trois morceaux разделям на три парчета; 8. кръг на действие, дейност: по; docteur en1 droit доктор по право; étudiant en1 philologie студент по филология; II. служи за образуване на деепричастие (gérondif); en1 disant казвайки; III. употребява се при образуване на някои възвратни глаголи: s'en1 aller отивам си; s'en1 retourner връщам се; s'en1 tenir (а) придържам се (към); s'en1 venir идвам, пристигам; IV. loc. prép. en1 fait de вместо, в замяна на; що се отнася, що се касае до. Ќ c'en1 est fait всичко е свършено, загубено; c'en1 est trop това е прекалено; c'est а n'en1 pas croire ses yeux просто да не повярваш на очите си; donner qqn. en1 jugement давам някого под съд; en1 tenir pour qqn. (qqch.) много държа за някого (за нещо); en1 venir aux mains стига се до бой; il s'en1 faut de peu малко остава; il s'en1 faut de beaucoup още много трябва; il n'est pas en1 moi de le faire не зависи от мене да направя това; il ne sait où il en1 est той не знае какво прави; je n'en1 reviens pas не мога да дойда на себе си (от изненада); je n'en1 puis plus не мога повече (не издържам повече); où veut-il en1 venir? какво цели с това? portrait en1 pied цял портрет (в цял ръст); s'en1 aller en1 fumée не стигам до някакъв резултат; s'en1 prendre а qqn. обвинявам (нападам) някого. -
5 geler
v. (lat. gelare "geler") I. v.tr. 1. замръзвам, замразявам; l'hiver gèle le sol зимата кара земята да замръзне; 2. правя да премръзне, да измръзне; 3. прен., разг. пронизвам (от страх); смразявам; 4. прен. замразявам, блокирам; geler les prix замразявам цените; geler les salaires замразявам заплатите; II. v.intr. 1. замръзвам; le lac gèle езерото замръзва; 2. измръзвам; 3. мръзна; 4. далеч съм от целта (при игрите на отгатване); tu gèles! Студено!; III. v.imp. il gèle мръзне; il gèle а pierre fendre мръзне, та чак камъните се пукат от студ. Ќ crédits gelés кредити, заеми, чието изплащане е спряно; замразени кредити; se geler les fesses разг. много ми е студено. -
6 gros,
se adj. adv. et n. (lat. imp. grossus) 1. голям, едър, дебел; une gros,se femme дебела жена; gros, paquet голям пакет; gros,se araignée голям паяк; gros,ses lèvres големи пълни устни; gros,se fille делебо момиче; gros, gibier едър дивеч; 2. дебел, плътен, груб (плат); gros, drap грубо платно; 3. голям, тежък; gros, bagage тежък багаж; 4. надебелен, подут; se sentir le ventre gros, чувствам корема си подут; 5. важен, значителен; gros,se question важен въпрос; 6. голям, значителен; toucher une gros,se somme получавам голяма, значителна сума; faire de gros,ses dépenses правя значителни разходи; gagner le gros lot печеля голямата печалба; 7. опасен, силен; gros, rhume силна хрема; gros,se fièvre силна температура; 8. силен, мощен; gros,se voix силен и мощен глас; gros, baiser звучна целувка; 9. богат, голям, едър; gros, marchand голям, едър търговец; gros, propriétaire едър собственик; 10. прен. наситен; плътен, изпълнен; époque gros,se d'événements епоха, пълна със събития; 11. груб, без финес; avoir de gros, traits имам груби черти; gros,se plaisanterie груба, вулгарна шега; 12. тъмен; un gros, bleu изискано тъмносиньо; 13. воен. тежък; gros,se artillerie тежка артилерия; 14. m. най-важната част от нещо; главното, важното; le gros, d'une affaire важното, главното в някоя работа; 15. adv. много; gagner gros, печеля много; cela coûte gros, това струва скъпо; 16. loc. adv. en gros, на едро; отгоре-отгоре, накратко; commerce en gros, търговия на едро; dites-moi en gros, ce qui se passe кажете ми накратко какво става; 17. m., f. дебел, едър човек; 18. m., f. нар. богат, влиятелен човек; 19. m. commerce de gros, търговия на едро; prix de gros, цена на едро; 20. m. gros, de Naples вид зърнест плат. Ќ les gros,ses dents кътните зъби; une gros,se cylindrée кола с мощен двигател; gros, buveur човек, който пие много; du gros, rouge обикновено червено вино; c'est gros, това е трудно да се повярва; le gros, de l'arbre дънерът на дървото; au gros, de l'hiver посред зима; c'est un gros, bonnet разг. той е голяма клечка; cњur gros, свито, нажалено сърце; en avoir gros, sur le cњur тежко ми е на сърцето; gros, mots обиди; faire le gros, dos разг. прегъвам се, изгърбвам се (за котка); придавам си важност; femme gros,se ост. бременна жена; la vache est gros,se кравата е бременна; nuée gros,se d'orage облак, който носи буря; un gros, quart d'heure повече от един четвърт час; gros, bétail едър рогат добитък; gros, vin гъсто, тъмночервено вино; jouer gros, jeu рискувам много; la mer est gros,se морето е бурно; gros, temps лошо време; la rivière est gros,se реката е придошла; les gros, poissons mangent les petits погов. големите риби изяждат по-малките ( силните хора винаги надвиват на по-слабите). Ќ Ant. chétif, fin, frêle, petit, maigre, délicat; distingué; recherché; détail. -
7 inclémence
f. (lat. inclementia) 1. ост. липса на милосърдие; жестокост; 2. прен., лит. суровост; l'inclémence de l'hiver суровостта на зимата. -
8 jardin
m. (de l'a. fr. gart, jart, frq. °gart, °gardo "clôture") 1. градина; jardin public градска градина; jardin maraîcher, jardin potager зеленчукова градина; jardin fleuriste цветна градина; jardin fruitier овощна градина; jardin des plantes ботаническа градина; jardin zoologique зоологическа градина; jardin d'hiver зимна градина; jardin japonais жардиниера с миниатюрни растения и дървета бонсаи; 2. театр. дясната част от сцената (по отношение на актьора); 3. богат, плодороден район. Ќ faire d'une chose comme des choux de son jardin погов. разполагам се като господар с нещо; jardin d'enfants детска градина; jeter des pierres dans le jardin de qqn. критикувам индиректно някого; le jardin d'Eden, le jardin de délices небесният рай; jardin secret областта на интимното, на съкровените чувства. -
9 joli,
e adj. (probabl. de l'a. scand. jôl, nom d'une grande fête du milieu de l'hiver) 1. красив, мил, приятен; une joli,e femme красива жена; joli, а croquer разг. много красив; joli, comme un cњur много красив; aimer les joli,es choses обичам красивите неща; 2. разш. изгоден, добър, значителен; un joli, moyen добро средство; une joli,e somme хубава, значителна сума; 3. забавен, духовит; joli, tour забавен номер; les joli,s mots de qqn. духовитите думи на някого; 4. m. красивото. Ќ en voilà du joli,! и таз добра! tu es dans un joli, état! добре си се наредил! faire joli, стоя добре, красиво; un joli, coco човек, от когото трябва да се пазим. Ќ Ant. laid, vilain, ignoble. -
10 quartier
m. (de quart) 1. една четвърт част от нещо, четвъртина; un quartier de fruit четвъртина от плод; 2. къс, парче, част, отломък; quartier de fromage парче сирене; quartier de roche скален блок; 3. срок от три месеца, четвърт година; заплата за три месеца; 4. квартал; жители на един квартал; le quartier chinois китайският квартал; 5. астр. лунна четвърт; premier quartier първа четвърт; dernier quartier последна четвърт; 6. воен. казарма; зона на действие на батальон в отбранителна позиция; 7. милост, помилване на дезертьор; 8. благороден произход, родословно коляно; avoir quatre quartiers de noblesse имам четирима прадеди от благороден произход; 9. парче кожа, което обвива тока на обувка; 10. част от седлото; 11. част от затвор със специално предназначение. Ќ Quartier Général воен. генерален щаб; quartier d'hiver място, където са се прибрали войските между две кампании; quartier général воен. главна квартира (щаб); poids des quatre quartiers нетно тегло на животно, което ще се транжира; avoir quartier libre имам разрешение да напусна казармата; за момент съм свободен; demander quartier искам милост; ne pas faire de quartier избивам всички; отнасям се безмилостно с някого. -
11 rude
adj. (lat. rudis "brut, inculte, grossier") 1. груб, грапав, корав; 2. неравен; 3. прен. труден, тежък, мъчителен, уморителен; un rude travail трудна, уморителна работа; 4. суров, непоносим; hiver rude сурова зима; 5. тъжен, нерадостен; 6. строг, жесток; 7. неприятен, примитивен, груб; 8. дрезгав, неприятен за ухото; 9. разг. страшен, опасен, силен; un rude adversaire страшен противник. Ќ en voir de rudes понасям много. Ќ Ant. délicat, raffiné; doux. -
12 serrer
v.tr. (lat. pop. °serrare, altér. bas lat. serare, de sera "barre, verrou") 1. стискам, притискам; затягам; serrer les dents стискам зъби; serrer sa ceinture затягам колана си; 2. сгъстявам, стягам, сбивам; serrer les rangs сгъстявам редиците; 3. затягам, завинтвам; serrer un robinet затягам кранче; serrer une vis затягам винт; 4. прибирам; un grenier où l'on serrait en hiver les pommes de terre таван, където прибираха през зимата картофите; se serrer 1. свивам се, стискам се; 2. стягам се; 3. натискам се, притискам се. Ќ serrer le cњur разг. причинявам голяма мъка; serrer les pouces а qqn. разг. принуждавам някого да каже това, което искам да знам. -
13 soirée
f. (de soir) 1. вечер, вечерно време; les soirées d'hiver зимните вечери; 2. соаре, вечеринка; soirée mondaine светско соаре; tenue de soirée вечерно облекло; tenue de soirée de rigueur строго вечерно облекло; 3. вечерно представление (на филм, театрална постановка и др.); projeter un film en soirée правя вечерна прожекция на филм. Ќ Ant. matinée; après-midi. -
14 solstice
m. (lat. solstitium, de sol "Soleil" et stare "s'arrêter") астр. слънцестоене; solstice d'été лятно слънцестоене (на 21 юни); solstice d'hiver зимно слънцестоене (на 21 декември). -
15 sport
m. (mot angl., de disport a. fr. desport, déport "amu- sement", de se deporter "s'amuser") 1. спорт; faire du sport занимавам се със спорт; sports d'hiver зимни спортове; 2. adj. спортен; voiture sport спортна кола. -
16 station
f. (lat. statio, de stare "se tenir debout, s'arrêter") 1. престой, спирка; 2. положение на тялото, стойка; 3. станция, гара, спирка; station de taxis спирка за таксита; station de métro, d'autobus спирка на метро, автобусна спирка; station de chemin de fer железопътна спирка; 4. станция; station synoptique метеорологична станция; station télégraphique (téléphonique) телеграфна (телефонна) станция; station d'émission излъчвателна станция; station orbitale орбитална станция; station de production de courant électrique електрическа централа; 5. почивна станция, курорт; station balnéaire морски бани; station d'altitude планинска почивна станция; station de sports d'hiver курорт за зимни спортове; 6. църк. тържествена служба; 7. рел. олтар, пред който се спира за молитва по време на процесия; 8. ост. поредица от проповеди (на великите пости и др.); 9. мор. морска територия, където са разположени корабите на морската брегова охрана; 10. кораби на морската брегова охрана; 11. ареал (на растителен или животински вид); 12. обиталище; station préhistorique праисторическо обиталище; 13. station de lavage автомивка.
См. также в других словарях:
hiver — [ ivɛr ] n. m. • iver XIe; bas lat. hibernum, subst. de hibernus « hivernal » ♦ La plus froide des quatre saisons de l année (dans les zones tempérée et polaire), qui succède à l automne. Hiver astronomique, hiver boréal, qui commence au solstice … Encyclopédie Universelle
hiver — HIVER. s. m. (Plusieurs escrivent encore Hyver.) Celle des quatre saisons de l année qui vient aprés l Automne, & qui est la plus froide de toutes. Grand hiver. hiver pluvieux. hiver venteux. hiver sec. hiver bien doux. hiver bien rude. hiver… … Dictionnaire de l'Académie française
Hiver rigoureux en France — Isothermes des températures à 2 mètres du sol sous abri en Europe au matin de l extrême de froid du 19 décembre 1879 … Wikipédia en Français
Hiver rigoureux en France de 1879 à aujourd'hui — Hiver rigoureux en France Isothermes des températures à 2 mètres du sol sous abri en Europe au matin de l extrême de froid du 19 décembre 1879 … Wikipédia en Français
Hiver 2009-2010 en Europe — Anomalie des températures du 11 au 18 décembre 2009 par rapport à la moyenne de 2000 à 2008 Type Vague de froid et tempêtes de neige Date de formation … Wikipédia en Français
Hiver Nucléaire — Un hiver nucléaire est un phénomène climatique hypothétique, de baisse globale des températures de surface, prédit comme pouvant être le résultat d une guerre nucléaire massive. Il serait analogue à l hiver volcanique ou à l hiver d impact.… … Wikipédia en Français
Hiver de la grogne — Hiver du mécontentement L hiver du mécontentement (winter of discontent) est une expression utilisée pour décrire l hiver de 1978 1979 au Royaume Uni, pendant lequel il y a eu de larges grèves menées par des syndicats demandant des augmentations… … Wikipédia en Français
Hiver nucleaire — Hiver nucléaire Un hiver nucléaire est un phénomène climatique hypothétique, de baisse globale des températures de surface, prédit comme pouvant être le résultat d une guerre nucléaire massive. Il serait analogue à l hiver volcanique ou à l hiver … Wikipédia en Français
Hiver Volcanique — Un hiver volcanique est une baisse de la température provoquée par des cendres volcaniques et des gouttelettes d acide sulfurique, dues à une forte éruption volcanique, présents dans l atmosphère et réfléchissant les rayons du soleil. On parle… … Wikipédia en Français
Hiver 60 — est un film de fiction et documentaire belge réalisé par Thierry Michel en 1982, au cœur de la Grève générale de l hiver 1960 1961, grande grève wallonne qui a ébranlé la Belgique au cours de l hiver 1960. C est en grande partie à la Maison du… … Wikipédia en Français
Hiver 1962-1963 en Europe — Anomalie de température de surface pour les mois Décembre, Janvier, et Février de l Hiver 1962/63, par rapport à la moyenne des températures des hivers 1949 à 1978. Type … Wikipédia en Français
