-
1 attaché,
e adj. (de attacher) 1. вързан, завързан, привързан (за нещо); 2. прен. привързан (към някого); 3. командирован; 4. m., f. аташе; attaché, militaire военно аташе. Ќ attaché, de recherches младши научен сътрудник. -
2 attache
f. (de attacher) 1. връзка, връв, ремък; 2. привързаност, склонност, страст; 3. анат. мястото, където се съединява мускул; 4. връзка; avoir des attaches au Ministère имам връзки в министерството; 5. щипка (за книжа); 6. бот. мустачки (на лоза и др.). Ќ port d'attache d'un navire постоянно пристанище за кораб ( където е регистраран). -
3 bonnet
m. (o. i.; p.-к. du frq. °obbunnu "ce qui est attaché sur", ou var. de boune, du gallo-rom. °bottina) 1. шапка, шапчица, кепе; bonnet а poil калпак; bonnet de nuit нощно кепе; bonnet de bain плувна шапка; 2. зоол. сирище (втори стомах у преживните животни); 3. чашка на сутиен. Ќ avoir la tête tout près du bonnet разг. сприхав съм, лесно се разсърдвам; bonnet carré четириъгълна шапка, носена от съдии, лекари, професори и др.; bonnet d'âne книжна шапка с две дълги уши, поставяна някога на главата на мързеливите ученици за наказание; bonnet de Turquie чалма; bonnet phrygien шапка - емблема на Френската революция и на Републиката; casser le bonnet а qqn. досаждам на някого; c'est bonnet blanc et blanc bonnet не по врат, ами по шия; être triste comme un bonnet de nuit много съм тъжен; gros bonnet важна личност, големец; jeter son bonnet par-dessus les moulins разг. развявам си байрака (за жена); mettre son bonnet de travers ост. започвам да се сърдя; opiner du bonnet свалям шапка в знак, че се присъединявам към мнението на другите; присъединявам се към мнението на някого. -
4 clip1
m. (mot angl. "attache, agrafe") 1. клипс, бижу със закопчалка; 2. хир. щипка за клампиране. -
5 comte
m. (lat. comes "compagnon", puis "attaché а la suite de l'empereur", d'où "haut dignitaire") 1. граф; 2. високопоставен сановник от франкската епоха. -
6 corde
f. (lat. chorda, gr. khordê "boyau") 1. въже; lier qqch. avec une corde връзвам нещо с въже; corde de puits въже за спускане на кофа в кладенец; 2. муз. струна; 3. нишка в основа на плат; 4. геом. хорда; 5. стара мярка за количество дървен материал (4 куб. м); 6. въже на бесилка; 7. прен. бесилка, обесване; 8. тетива; corde d'arc тетива на лък; 9. въже, което е ограничавало вътрешната страна на писта на хиподрум; tenir la corde стоя (намирам се) до самото ограничително въже; прен. в изгодно положение съм; имам предимство; 10. въже, на което играе въжеиграч; 11. pl. въжетата, заграждащи боксов ринг; 12. pl. струнните инструменти в оркестър. Ќ avoir plusieurs cordes а son arc разполагам с много възможности; corde а feu фитил; danseur de corde въжеиграч; homme de sac et de corde обесник, нехранимайко; il ne faut point parler de corde dans la maison d'un pendu в къщата на обесен не се говори за въже; toucher la corde sensible засягам най-чувствителното място, най-чувствителната струна; tirer sur la corde злоупотребявам с търпението на някого; se mettre la corde au cou попадам в трудна ситуация; женя се; un argument usé jusqu'а la corde изтъркан довод; corde а linge въже за сушене на пране; prendre un virage а la corde вземам завой от вътрешната страна, по най-пряката траектория (за автомобил); être sur la corde raide в деликатна ситуация съм; corde а sauter въже за скачане; corde d'attache алпинистко въже, осигуряващо няколко души; cordes vocales гласни струни; ce n'est pas dans mes cordes това не е от моята компетентност; corde du tympan слухов нерв; corde dorsale зачатък на гръбначен стълб при ембриона; хорда. -
7 désintéressé,
e v.tr. (de désintéresser) 1. незаинтересован; 2. безкористен; 3. безпристрастен. Ќ Ant. intéressé, sordide, attaché, avare, avide, cupide. -
8 inhérent,
e adj. (lat. inhærens, p. prés. de inhærere "être attaché а") 1. присъщ, свойствен; вроден; qualités inhérent,es а l'homme качества, присъщи на човека; 2. неразделно свързан, неразделен. -
9 patte1
f. (d'un rad. gallo-romain patt-, d'o. gaul.) 1. лапа, крак (на животно); 2. разг. ръка; крак; 3. кука; скоба; patte1 d'attache кука за месо. Ќ faire patte1s de velours прибирам, скривам ноктите (за котка); прен. подмилквам се със скрита зла умисъл; graisser la patte1 а qqn. разг. подкупвам някого; marcher а quatre patte1s лазя; montrer patte1 blanche разг. давам знак, казвам паролата, за да мина; patte1s de mouche дребен, нечетлив почерк; patte1s d'araignée тънки пръсти; patte1s de lapin къси бакенбарди; retomber sur ses patte1s оставам невредим; tomber sous la patte1 de qqn. падам в лапите на някого; patte1 folle болен крак; avoir une patte1 folle куцам; une deux patte1s двутактов автомобил; être bas, court sur patte1s с къси крака съм; en avoir plein les patte1s изморен съм от дълго ходене; faire aux patte1s вкарвам в затвора; taper de la patte1 имам сексуален контакт (за мъж); se tirer les patte1s избягвам. -
10 presse
f. (de presser) 1. ост. тълпа, блъсканица; 2. бързане, спешност; 3. репутация; avoir bonne (mauvaise) presse имам добра (лоша) репутация; 4. преса; presse mécanique механична преса; 5. прен. преса, периодичен печат, журналистика; mettre sous presse започвам да печатам издание; ouvrage sous presse произведение под печат; l'agence France-Presse агенция "Франспрес"; attaché de presse пресаташе. Ќ la presse y est това е на мода; fendre la presse пробивам си път сред тълпата. -
11 river
v.tr. (de rive "bord", ou p.-к. métaph. du bateau "attaché" а la rive) 1. занитвам, свързвам чрез нит; 2. прен. свързвам здраво; river а qqn. son clou разг. слагам някого на мястото му (чрез критика); il est rivé а son travail той не напуска никога работа, свързан е здраво с нея. Ќ river un clou подгъвам края на забит гвоздей. -
12 subjonctif
m. (lat. subjunctivus, "attaché sous... subordonné") грам. 1. подчинено наклонение; un verbe au subjonctif глагол в подчинено наклонение; 2. subjonctif, subjonctifve adj. подчинителен. -
13 tenaille
f. (du bas lat. tenacula, pl. neutre fém. de tenaculum "lien, attache", de tenere "tenir") 1. клещи, щипци; 2. ист. уред за мъчение във формата на клещи.
См. также в других словарях:
attache — [ ataʃ ] n. f. • 1155 sens II; de attacher I ♦ (mil. XVIe) Vx Action d attacher, de retenir par un lien quelconque. Mod. (dans des expr.) Système d attache. Point d attache d un muscle, d un ligament. ⇒ insertion. Chien à l attache … Encyclopédie Universelle
attaché — attache [ ataʃ ] n. f. • 1155 sens II; de attacher I ♦ (mil. XVIe) Vx Action d attacher, de retenir par un lien quelconque. Mod. (dans des expr.) Système d attache. Point d attache d un muscle, d un ligament. ⇒ … Encyclopédie Universelle
attaché — attaché, ée (a ta ché, chée) part. passé. 1° Fixé par une attache. Attaché au poteau, à la croix. Les mains attachées derrière le dos. Bancs attachés avec des clous. • Trois sceptres à son trône attachés par mon bras, CORN. Nicom. I, 3.… … Dictionnaire de la Langue Française d'Émile Littré
attache — ATTACHE. subs. fém. Lien, courroie, etc. Ce qui sert à attacher. L attache d un limier, d un lévrier. Mettre un chien à l attache. Mettre un lévrier à l attache. Mettre un cheval à l attache. En parlant De certains endroits où on met les chevaux… … Dictionnaire de l'Académie Française 1798
attache — Attache. sub. f. v. Ce qui sert à attacher, avec quoy on attache. Une attache de diamant. l attache d un limier, d un levrier. mettre un chien à l attache. levrier d attache. On dit prov. & fig. d Un homme qui est dans un employ, dans un travail… … Dictionnaire de l'Académie française
Attaché — is a French term in diplomacy, referring to a person who is assigned ( attached ) to the administrative staff of a higher placed person or another service or agency. Depending on custom, attaché may be modified to correspond to the gender (e.g.… … Wikipedia
Attaché — Sm diplomatischer Berater per. Wortschatz fach. (18. Jh.) Entlehnung. Entlehnt aus frz. attaché m. (eigentlich Zugeordneter ), einer Substantivierung des Partizip des Präteritums von frz. attacher anbinden, zuordnen . Ebenso nndl. attaché, ne … Etymologisches Wörterbuch der deutschen sprache
Attaché — (zu frz. attacher, befestigen) oder Attachée (weibliche Form) ist in der Diplomatie eine Bezeichnung für Begleiter eines Gesandten. Attaché ist eine der Anmeldebezeichnung entsandter Mitarbeiter diplomatischer Vertretungen. Der nächstniedrigere… … Deutsch Wikipedia
attache — (n.) 1835, from Fr. attaché junior officer attached to the staff of an ambassador, etc., lit. attached, pp. of attacher to attach (see ATTACH (Cf. attach)). Attache case small leather case for carrying papers first recorded 1900 … Etymology dictionary
attaché — Attaché, [attach]ée. part. Il a les significations de son verbe. On dit, qu Un homme est attaché à son profit, est attaché à ses interests, pour dire, qu Il aime trop son profit, qu il est trop interessé … Dictionnaire de l'Académie française
Attache — Attaché (zu frz. attacher, befestigen) oder Attachée (weibliche Form) ist in der Diplomatie eine Bezeichnung für Begleiter eines Gesandten. Allgemein ist es die „Rangbezeichnung für die Eingangsstufe im diplomatischen Dienst“[1]. Attachés sind… … Deutsch Wikipedia
