-
1 assurance
f. (de assurer) 1. ост. увереност; 2. доверие; 3. търг. осигуровка; застраховка; police d'assurance полиция към застрахователно дружество; assurance sur la vie, assurance-vie застраховка "живот"; assurance-automobile застраховка на автомобил; assurance tous risques пълна застраховка на шофьор; assurance assistance-invalidité застраховка за инвалидност; assurance au tiers застраховка гражданска отговорност; assurance des valeurs застраховка на ценни книжа; agent, courtier d'assurance застрахователен агент; assurances sociales социални застраховки (на работници срещу злополука, болест и др.); compagnie d'assurance застрахователно дружество. Ќ Ant. incertitude, doute, hésitation, méfiance. -
2 contre-assurance
f. (de contre- et assurance) втора застраховка при различен застраховател, която гарантира първата; презастраховка, презастраховане. -
3 agréer
v. (de gré) I. v.tr.dir. 1. приемам благосклонно; veuillez agréer l'assurance de ma considération благоволете да приемете моите почитания (учтива форма в официални писма); 2. юр. упълномощавам; II. v.tr.ind. нравя се, харесвам се. Ќ Ant. récuser, refuser, rejeter. -
4 bénéficiaire
adj. et n. (lat. beneficiarius) 1. който се ползва (от нещо); бенефициент; bénéficiaire d'une assurance човек, който ползва застраховка; 2. m., f. наследник; човек, който получава облага от нещо; човек, в полза на когото се дава бенефис; 3. adj. marge bénéficiaire норма на печалба; entreprise bénéficiaire печелившо предприятие. -
5 caisse
f. (provenç. caissa, lat. capsa "coffre") 1. каса; сандък; щайга; 2. каса, ковчег (за пари, ценности); faire la caisse проверявам касата; caisse d'assurance застрахователна каса; caisse d'épargne спестовна каса; caisse de retraite пенсионна каса; préposé а la caisse касиер; 3. каросерия; 4. цилиндър на тъпан; 5. разг. кола, автомобил; 6. разг. гръд, гърди. Ќ battre la caisse бия тъпан; caisse du tympan анат. кухина зад тъпанчето на ухото; caisse а savon разг., прен. груба мебел от светло дърво; caisse а fleurs сандъче за цветя; а fond la caisse разг. много бързо; много силно; partir de la caisse болен съм от туберкулоза; avoir une caisse (Швейцария) пиян съм; prendre une caisse (Швейцария) напивам се; vous passerez а la caisse разг. вие сте уволнен; les caisses de l'Etat държавният трезор; caisse noire черна каса; battre la grosse caisse бия големия тъпан; правя шумна реклама; caisse d'orchestre инструменти в оркестър от типа на барабаните. -
6 compagnie
f. (lat. pop. °compania) 1. компания; en compagnie de qqn. в компанията на някого; 2. среда; 3. дружество, компания; compagnie d'assurance застрахователно дружество; 4. воен. рота; 5. ост. войска; 6. стадо, ято; 7. театрална трупа. Ќ tenir compagnie а qqn. правя компания на някого; voyager de compagnie пътуваме заедно; l'illustre compagnie френската академия. Ќ Ant. absence, isolement, solitude. -
7 confusion
f. (lat. confusio, même o. que confus) 1. бъркотия, разбъркване, разбърканост; 2. безпорядък, безредие, смут; confusion politique политически смут; 3. неяснота, смътност; la confusion du style неяснота на стила; 4. прен. смесване, размесване, объркване; jeter la confusion dans les esprits всявам обърканост в душите; confusion de noms объркване на имена; 5. смущение, засрамване, смущаване, срам; а la confusion de за срам на; rougir de confusion червя се от срам; 6. loc.adv. en confusion в безпорядък. Ќ confusion mentale умопомрачение; confusion des pouvoirs режим, при който трите вида власт са в едни ръце ( при монархия или диктатура). Ќ Ant. clarté, netté, précision; séparation; assurance, désinvolture. -
8 contrat
m. (lat. contractus) 1. договор, спогодба, контракт, акт; contrat de mariage договор, който урежда интересите между съпрузи; contrat sous-seing privé незаверен от нотариус договор; contrat notarié нотариален акт; contrat de travail трудов договор; contrat а durée déterminée срочен договор; contrat а terme d'instrument financier финансов фючърс; renouveler son contrat подновявам договор; contrat d'assurance застрахователна полица; contrat social обществен договор; 2. в бриджа - брой взятки, които играчът се ангажира да реализира. Ќ donner un coup de canif dans le contrat de mariage изневерявам на съпруга(та) си; avoir un contrat арго имам човек, когото трябва да убия ( за наемен убиец). -
9 couverture
f. (bas lat. coopertura, de cooperire "couvrir") 1. покривка; покривало; кувертюра, завивка; couverture de cheval покривало на кон; couverture de lit завивка на легло; 2. покрив; couverture en tuiles покрив от керемиди; 3. корица, обложка (на книга, списание); 4. фин. покритие, гаранция; la couverture d'or du franc златното покритие на франка; couverture du risque de variation des taux d'intérêt покриване на риска от промяна на лихвените проценти; couverture d'assurance застрахователно покритие; 5. ост., лит. предлог, претекст; 6. геогр. повърхностна земна покривка; 7. защитена зона, предпазна зона; 8. отразяване на събитие от журналист. Ќ tirer la couverture а soi дърпам чергата към себе си (гледам си интереса); couverture chauffante електрическо одеяло; couverture sociale социална защита; couverture aérienne воен. противовъздушна отбрана; couverture radar зона, имаща радарно покритие; couverture d'un émetteur зона за покритие на излъчвател. -
10 désarroi
m. (de l'a. fr. desarroyer) 1. безредица, безпорядък; 2. мод. смущение, объркване. Ќ Ant. ordre, fermeté; assurance. -
11 donner
v. (lat. donare) I. v.tr. 1. давам; donner qqch. давам нещо; donner son opinion давам мнението си; 2. произвеждам, раждам (за нива и др.); 3. дарявам, подарявам; посвещавам, жертвам; donner son cњur (а qqn.) посвещавам сърцето си на някого; 4. надарявам (с качества и др.); 5. продавам; donner qqch. contre, pour de l'argent давам, продавам нещо; 6. отпускам (сума и др.); 7. представям, давам, играя (пиеса); 8. предоставям; donner une propriété а gérer предоставям имение за управление; 9. удрям, нанасям (удар); налагам (бой); 10. докарвам, донасям (писмо и др.); 11. хвърлям, правя (сянка и др.); 12. предлагам; voulez-vous donner des sièges aux invités? бихте ли предложили столове на гостите?; 13. доставям; 14. издавам (документ, присъда); 15. излагам, представям (подробности, описание и др.); 16. плащам, заплащам; combien donne-t-il а ses ouvriers? колко плаща на работниците си?; 17. жертвам (живот, пари); 18. казвам, изказвам (мнение и др.); 19. създавам, причинявам (мъка, болка и др.); 20. придавам (вид и др.); 21. поверявам; 22. уреждам, устройвам (забавление и др.); 23. подавам; donnez-moi du pain подайте ми хляб; 24. раздавам; donner des cartes aux joueurs раздавам карти на играчите; 25. протягам, предлагам; donner le bras а qqn. протягам ръка на някого; 26. посочвам; donner l'heure exacte посочвам точния час; 27. заразявам, предавам болест; il lui a donné son rhume той го зарази с хрема; 28. издавам, предавам; donner un voleur а la police издавам крадец на полицията; 29. кръщавам; donner un nom а un enfant кръщавам (давам име на) дете; 30. donner (+ inf.) възлагам; donner une tâche а exécuter възлагам задача за изпълнение; 31. публикувам; il donne un roman par an той публикува по един роман на година; 32. donner а предизвиквам; donner а rire предизвиквам смях; 33. нанасям; donner un coup нанасям удар; II. v.intr. 1. удрям, блъскам; 2. нападам, нахвърлям се върху; l'armée va donner армията ще атакува; 3. критикувам; 4. гледам, обърнат съм (за врата, прозорец и др.); 5. давам; qui donne aux pauvres, prête а Dieu който дава на бедните, дава на Господ; se donner отдавам се; se donner la main подавам си, протягам си ръката; se donner un air, une contenance придавам си вид, парадирам. Ќ donner а connaître уведомявам; donner а entendre давам да се разбере; donner а la côte мор. засядам на бряг; donner acte а qqn. (de qqch.) разгадавам истината; donner а penser, а songer, а réfléchir създавам грижи, безпокойство; donner а qqch. удрям се в него; donner assurance de уверявам, потвърждавам; donner а tout залавям се за различни работи, без да завърша нито една от тях; donner atteinte причинявам щета; donner (s'escrimer) du bec et de l'aile защитавам се упорито; donner l'alarme предвещавам (съобщавам) опасност; s'en donner par les babines добре похапвам; donner un (le) bal а qqn. бия, удрям някого; donner douze balles dans la peau разстрелвам някого; donner au but попадам в целта; оцелвам; donner beau jeu а qqn. давам някому случай да използва нещо; donner carrière давам воля, давам свобода; donner chez qqn. посещавам често някого; donner congé а qqn. уволнявам, изпъждам някого; donner cours а ses larmes, а sa joie, а sa colère разплаквам се, зарадвам се, разгневявам се; donner dans l'њil а qqn. харесвам се някому; donner dans les yeux de (а) qqn. хвърлям прах в очите на някого; donner dans une passe, dans un port мор. влизам в канал, в пристанище; donner des éperons а un cheval, donner des deux пришпорвам кон; donner gages de поръчителствам за; donner du cњur, du courage ободрявам; donner du cor свия с рог; donner de cul et de tête правя всичко, за да успея; donner du fil а retordre а qqn. създавам големи грижи, безпокойствие някому; donner de jour излагам на светлина; donner du nez en (а) terre търпя неуспех; donner et retenir ne vaut погов. не е добре да се задържа нещо, което е вече дадено; donner jour а qqn. определям някому ден за свиждане; donner jour а qqch. създавам нещо; donner l'être, le jour, la vie а раждам; donner la bride отпущам юздата; donner la comédie ставам за смях на хората; donner la main а qqn. помагам някому; donner la mort а qqn. убивам, умъртвявам някого; причинявам голяма болка някому; donner la vie а qqn. помилвам някого; връщам някого към живот; donner le baptême а un enfant кръщавам дете; donner le bonjour, le bonsoir казвам (пожелавам) добър ден, добър вечер; donner le change въвеждам в заблуждение; donner le coup de fer изглаждам (дреха); donner le salut а qqn. поздравявам някого; donner le viatique причестявам някого преди смъртта му; donner lieu, matière, sujet а давам повод, причина за; пораждам; donner naissance пораждам; donner prise издавам слабото си място на противник; donner sa mesure показвам какво мога, проявявам се; donner sa tête а couper залагам главата си; donner sur un danger мор. натъквам се на опасност; donner tard, c'est refuser погов. не дадеш ли навреме, все едно, че не си дал; donner tête baissée (tête basse) dans отдавам се изцяло на; donner tort а qqn. казвам някому, че няма право; осъждам; donner tout au monde давам мило и драго; donner un bon (un mauvais) tour а представям нещо под добър (или лош) външен вид; donner un coup de main, un coup d'épaule помагам; donner un coup de pied ритвам някого; donner une baie разправям бабини деветини; donner une chasse а qqn. разг. смъмрям някого; donner une couche а qqch. мажа, намазвам (боядисвам с боя) нещо; donner une poignée de main а qqn. ръкувам се с някого; en donner d'une, en donner d'une bonne, en donner а garder, en donner de toutes les couleurs карам някого да повярва невероятни неща; en donner а qqn. измамвам някого; en donner du long et du large здраво набивам някого; la donner belle а qqn. пращам някого за зелен хайвер; le cordage donne мор. въжето се отпуска, удължава се (охлабва); le donner en dix, en cent, en mille обзалагам се десет, сто, хиляда срещу едно, че не ще отгатнете (за какво се касае); ne savoir où donner de la tête не зная кое по-напред да направя; не зная къде да се дяна; qui donne tôt, donne deux fois погов. да дадеш навреме, значи да дадеш двойно; qui mal donne, perd sa donne погов. който (раз)дава лошо ( картите), губи правото да ги дава; s'en donner вземам изобилно от нещо; ползвам се от нещо; наслаждавам се от нещо, давам си свобода; s'en donner а cњur joie много се забавлявам; наслаждавам се до насита; se donner а qqn. привързвам се към някого; se donner а tout залавям се за всичко; se donner carrière забавлявам се; отпускам му края; se donner de удрям се (с нещо); se donner des airs, se donner de grands airs придавам си важност, перча се; se donner (se flanquer, prendre) une biture напивам се; se donner une bosse de (+ subst.) забавно ми е да правя нещо; se donner du bon temps живея весело, безгрижно; se donner du mal, de la peine много се трудя; se donner en spectacle излагам се на показ; se donner garde de qqch. пазя се от нещо; se donner l'air de, se donner des airs de придавам си вид на; se donner l'air gai (l'air triste) придавам си весел (печален) вид; se donner le mot даваме си дума; se donner les violons хваля се за щяло и нещяло; se donner (se flanquer) une culotte напивам се; se donner l'honneur d'une chose приписвам си честта за нещо; se donner pour представям се за. Ќ Ant. accepter, recevoir; déposséder, enlever, exproprier, frustrer, ôter, priver, ravir, retirer, spolier, conserver, garder. -
12 doute
m. (de douter) 1. съмнение, колебание; mettre en doute оспорвам, не вярвам; 2. pl. скрупули; 3. loc. adv. sans doute без съмнение. Ќ Ant. assurance, certitude, conviction. -
13 gêne
f. (altér., d'apr. géhenne, de l'a. fr. gehine "torture", de gehir "avouer"; frq. °jehhjan) 1. неудобно положение; затруднение, притеснение; éprouver de la gêne изпитвам притеснение; avoir de la gêne а respirer имам затруднения при дишане; 2. ост. немотия, оскъдица, безпаричие, материално затруднение; être dans la gêne в трудно материално положение съм; 3. ост. изтезание, мъчение; уред за изтезание; 4. смущение, притеснение, неудобство. Ќ où il y a de la gêne il n'y a pas de plaisir погов. нахалните винаги са по-щастливи; sans gêne безцеремонно. Ќ Ant. aisance, facilité, liberté; fortune; aplomb, assurance, familiarité. Ќ Hom. gène. -
14 indécision
f. (de indécis) 1. нерешителност; колебливост; 2. неопределеност. Ќ Ant. assurance, certitude, détermination, résolution. -
15 multirisque
adj. (de multi- et risque) в съчет. assurance multirisque застраховка мултириск. -
16 mutuel,
le adj. (du lat. mutuus "réciproçue") 1. взаимен; amour mutuel, взаимна, споделена любов; 2. общ за двете страни, взаимен; société d'assurance mutuel,le взаимно застрахователно дружество; 3. f. общество за взаимопомощ. -
17 perplexité
f. (bas lat. perplexitas) затруднение, обърканост, озадачение, смущение, недоумение, смайване, слисване; нерешителност. Ќ Ant. assurance, certitude, décision. -
18 police2
f. (it. polizza, gr. byzantin apodeixis "preuve") 1. полица; police2 d'assurance застрахователна полица; 2. шрифт; компютърен шрифт. -
19 réticence
f. (lat. reticentia "silence obstiné", de reticere, rac. tacere "taire") 1. умишлено премълчаване, недомлъвка; 2. рет. премълчаване, недоизказване, недоизказана мисъл; 3. разг. колебание ( в говора или поведението). Ќ Ant. assurance. -
20 risque
m. (bas lat. risicus ou riscus, p.-к. du lat. resecare "couper", ou du gr. rhizikon, de rhiza "racine") 1. риск, възможна опасност, рискованост; courir un risque излагам се на риск; il y a un risque d'épidémie има риск от епидемия; grossesse а risque рискова бременност; facteur de risque рисков фактор; assurance tous risques мултирискова застраховка; prendre un risque поемам риск, действам рисковано; 2. loc. adv. а tout risque за всеки случай; 3. loc. prép. au risque de с риск да.
- 1
- 2
См. также в других словарях:
ASSURANCE — L’assurance est une opération par laquelle une partie – l’assuré – se fait promettre, moyennant un paiement – la prime ou cotisation –, une prestation par une autre partie – l’assureur – en cas de réalisation du risque. Telle est la définition… … Encyclopédie Universelle
assurance — as‧sur‧ance [əˈʆʊərəns ǁ əˈʆʊr ] noun [uncountable] INSURANCE a type of insurance against something that is certain to happen, especially someone s death, as opposed to something that might happen such as an accident or a fire: • the Prudential… … Financial and business terms
assurance — ASSURANCE. s. f. Certitude. On ne peut plus douter de cette nouvelle, on en a une entière assurance. Vous n avez qu à partir, avec assurance que je vous suivrai de près. Prenez cette étoffe avec assurance, en assurance, elle est fort bonne. f♛/b] … Dictionnaire de l'Académie Française 1798
Assurance — As*sur ance, n. [OE. assuraunce, F. assurance, fr. assurer. See {Assure}.] 1. The act of assuring; a declaration tending to inspire full confidence; that which is designed to give confidence. [1913 Webster] Whereof he hath given assurance unto… … The Collaborative International Dictionary of English
assurance — as·sur·ance n 1 a: the act of assuring b: guarantee (3) 2: the act of conveying real property; also: the document by which it is conveyed 3 chiefly Brit … Law dictionary
Assurance — * Assurance (accounting)* Assurance (quality), Quality Assurance* Assurance (theology)* HMS Assurance, admiralty ship sunk off the needles in 1753 … Wikipedia
assurance — late 14c., formal or solemn pledge, promise, also certainty, from O.Fr. asseurance (11c., Mod.Fr. assurance) assurance, promise; truce; certainty, safety, security, from asseurer (see ASSURE (Cf. assure)). The word had a negative tinge 18c.,… … Etymology dictionary
assurance — ► NOUN 1) a positive declaration intended to give confidence. 2) confidence or certainty in one s own abilities. 3) chiefly Brit. life insurance. USAGE In the context of life insurance, a technical distinction is made between assurance and… … English terms dictionary
assurance — 1 certitude, *certainty, conviction Analogous words: *belief, faith, credence, credit: *trust, confidence, reliance, dependence: positiveness, sureness, cocksureness (see corresponding adjectives at SURE) Antonyms: mistrust: dubiousness… … New Dictionary of Synonyms
assurance — [n1] statement to relieve doubt affirmation, assertion, declaration, guarantee, insurance, lock*, lock on*, oath, pledge, profession, promise, rain or shine*, security, shoo in*, support, sure thing*, vow, warrant, warranty, word, word of honor;… … New thesaurus
Assurance — (fr., spr. Assürangs), 1) Sicherstellung, Versicherung, s. Assecuranz; daher Assureur (spr. Assürör), so v.w. Assecurateur; 2) Zuversicht, Dreistigkeit … Pierer's Universal-Lexikon
