-
1 assertion
{ə'sə:ʃn}
1. отстояване, поддържане, изтъкване
2. твърдение* * *{ъ'sъ:shn} n 1. отстояване, поддържане; изтъкване; 2. твърде* * *твърдение; отстояване;* * *1. отстояване, поддържане, изтъкване 2. твърдение* * *assertion[ə´sə:ʃən] n 1. отстояване, поддържане, изтъкване; 2. твърдение, изказване, мнение, разбиране, схващане, позиция, становище, гледище, теза. -
2 self-assertion
{,selfə'sə:ʃn}
1. отстояване на собствените права, налагане на собствената воля
2. самоизтъкване* * *{,selfъ'sъ:shn} n 1. отстояване на собствените права; н* * *самоизтъкване;* * *1. отстояване на собствените права, налагане на собствената воля 2. самоизтъкване* * *self-assertion[¸selfə´sə:ʃən] n 1. отстояване на собствените права; 2. налагане на собствената воля. -
3 sustain
{səs'tein}
1. поддържам, подпирам, подкрепям
2. понасям, претърпявам (поражение, загуби и пр.)
3. издържам, изтърпявам
устоявам (нa натиск и пр.)
SUSTAINed efforts продължително усилие
4. юр. подкрепям, потвърждавим, оставям в сила, решавам в полза на
the court SUSTAINed his claim съдът уважи иска му
evidence to SUSTAIN an assertion доказателство в подкрепа на твърдение
5. воен. издържам, изхранвам (войска)* * *{sъs'tein} v 1. поддържам, подпирам; подкрепям; 2. понасям, п* * *установявам; устоявам; понасям; потвърждавам; претърпявам; доказвам; изтрайвам; крепя;* * *1. evidence to sustain an assertion доказателство в подкрепа на твърдение 2. sustained efforts продължително усилие 3. the court sustained his claim съдът уважи иска му 4. воен. издържам, изхранвам (войска) 5. издържам, изтърпявам 6. поддържам, подпирам, подкрепям 7. понасям, претърпявам (поражение, загуби и пр.) 8. устоявам (нa натиск и пр.) 9. юр. подкрепям, потвърждавим, оставям в сила, решавам в полза на* * *sustain[səs´tein] v 1. поддържам, подпирам, подкрепям; his belief in God \sustains him вярата му в Бога го крепи (му дава сили); 2. понасям, претърпявам; издържам, устоявам, изтърпявам, изтрайвам; to \sustain injuries претърпявам телесни повреди; to \sustain a defeat претърпявам поражение; 3. подкрепям, поддържам; потвърждавам; 4. установявам, доказвам; the court \sustained the applicant съдът реши в полза на заявителя; evidence to \sustain an assertion юрид. доказателство в подкрепа на твърдение.
См. также в других словарях:
assertion — [ asɛrsjɔ̃ ] n. f. • 1294; lat. assertio « affirmer » ♦ Proposition (qui, dans sa forme, peut être affirmative ou négative) que l on avance et que l on soutient comme vraie. ⇒ affirmation, thèse. Assertion vraie ou fausse, gratuite, mensongère.… … Encyclopédie Universelle
Assertion — (von lat. assertio, Behauptung) ist ein Terminus der Sprachwissenschaft (Linguistik), der Logik und der Theologie. Er steht für (bestimmte) „Behauptung, Versicherung, Feststellung“. Das zugehörige Adjektiv lautet assertorisch (feststellend,… … Deutsch Wikipedia
Assertion — As*ser tion, n. [L. assertio, fr. asserere.] 1. The act of asserting, or that which is asserted; positive declaration or averment; affirmation; statement asserted; position advanced. [1913 Webster] There is a difference between assertion and… … The Collaborative International Dictionary of English
assertion — ASSERTION. s. f. Terme didactique. Proposition qu on soutient vraie. La seconde assertion est une suite de la première. [b]f♛/b] Il signifie aussi en style de Pratique, Affirmation en Justice. On le renvoya sur son assertion. Il n est guère en… … Dictionnaire de l'Académie Française 1798
assertion — ASSERTION. s. f. Terme dogmatique, Proposition que l on soustient veritable. La seconde assertion est une suitte de la premiere. il y a tant d assertions dans sa these. on le renvoya sur son assertion. Il n est guere en usage … Dictionnaire de l'Académie française
assertion — early 15c., assercioun, from M.Fr. assertion (14c.) or directly from L.L. assertionem (nom. assertio), noun of action from pp. stem of L. asserere claim rights over something, state, maintain, affirm, from ad to (see AD (Cf. ad )) + serere join… … Etymology dictionary
Assertion — (lat.), Behauptung, Versicherung; insbesondere im römischen Recht in Bezug darauf, ob jemand ein Sklave oder freier Mann sei … Meyers Großes Konversations-Lexikon
Assertion — (lat.), Behauptung, Versicherung: assertōrisch, behauptend, versichernd; assertorisches Urteil, das die einfache Tatsächlichkeit aussprechende Urteil … Kleines Konversations-Lexikon
Assertion — Assertion, Behauptung; assertorisch, behauptend; assertorisches Urtheil, die unbedingt ausgesprochene Behauptung. – Assertum, Behauptung … Herders Conversations-Lexikon
assertion — I noun adfirmatio, affirmation, allegation, announcement, asseveration, attestation, averment, avouchment, avowal, declaration, defensio, disclosure, enunciation, expression, insistence, insistence on a claim, insistence on a right, ipse dixit,… … Law dictionary
assertion — [n] declaration, positive statement affirmation, allegation, asservation, attestation, avowal, contention, defense, insistence, maintenance, mouthful, okay, predication, profession, pronouncement, report, say so*, stamp of approval, stressing,… … New thesaurus
