-
41 epistolier,
ère m.,f. (lat. epistula "lettre") човек, който обича и умее да пише хубави писма. -
42 esse1
f. (de la lettre S) 1. желязна кука във форма на S; 2. pl. муз. есове ( странични отвори на горната част на струнни инструменти). -
43 fermer
v. (lat. firmare "rendre ferme", de firmus) I. v.tr. 1. затварям; fermer а clef заключвам; 2. заграждам, преграждам; barrière qui ferme l'entrée d'un champ бариера, която прегражда достъпа до нивата; fermer la voie жп. затварям железопътна линия; 3. запечатвам; fermer une lettre запечатвам писмо; 4. заздравявам, затварям (за рана); 5. прен. затварям, забранявам; fermer sa porte а qqn. затварям вратата на някого (не го приемам); 6. преустановявам, прекратявам, приключвам; fermer une discussion прекратявам спор, дискусия; 7. свивам, стискам (юмрук и др.); 8. сгъвам, прибирам (чадър, книга); 9. изключвам (радио и др.); 10. затварям, приключвам (списък, скоба и др.); II. v.intr. затварям се; magasin qui ferme un jour par semaine магазин, който е затворен само един ден в седмицата; cette porte ferme mal вратата се затваря лошо (трудно); se fermer затварям се. Ќ fermer boutique преставам да търгувам; fermer la bouche а qqn. запушвам, затварям някому устата; fermer la porte au nez de qqn. затварям някому вратата под носа; fermer l'oreille правя се, че не чувам; отказвам да слушам какво се говори за мен, за други; fermer les yeux заспивам; склопвам очи (умирам); fermer les yeux sur qqch. затварям си очите пред нещо; правя се, че не виждам; ne pas fermer l'њil de la nuit не съм мигнал цяла нощ; signer les yeux fermés подписвам се със затворени очи ( с пълно доверие). Ќ Ant. ouvrir, rouvrir; dégager. -
44 feuille
f. (lat. folia) 1. лист, листо; arbres а feuilles caduques широколистни дървета; feuilles persistantes листа на иглолистните дървета; 2. лист, листенце (на цвят); 3. лист (хартия); feuille de papier а lettre лист за писмо; 4. вестник; feuille hebdomadaire седмичен вестник; feuille de chou малък, незначителен вестник; 5. лист, бланка, декларация; feuille de route (de déplacement) пътен (открит) лист; feuille de paye платежна ведомост; feuille d'émargement ведомост за заплати; feuille des appointements платежна ведомост; 6. пластинка, тънък лист; feuille d'or златна пластинка; feuille de placage фурнир; 7. печат. кҐла; 8. месарски сатър; 9. нар. ухо; être dur de la feuille малко съм глух. Ќ feuille d'épreuve коректура. -
45 gamme
f. (de la lettre gr. gamma "première note de la gamme") 1. муз. гама; 2. прен. гама, поредица, серия; la gamme des couleurs гамата на цветовете; une gamme de nuances гама от нюанси; la gamme des sentiments гамата на чувствата. Ќ faire ses gammes упражнявам се (на музикален инструмент); haut de gamme най-скъпите продукти от серия; bas de gamme най-евтините продукти от серия. -
46 introduction
f. (lat. introductio) 1. ост. въвеждане; 2. вкарване, вмъкване; l'introduction d'une sonde dans la vessie вкарване на сонда в пикочния мехур; 3. внасяне, въвеждане; introduction de produits внасяне на продукти; introduction de titres en bourse пускане, въвеждане на акции на борсата; 4. увод, предговор, въведение; 5. муз. интродукция. Ќ introduction d'instance юр. нужните формалности при завеждане на дело; lettre d'introduction ост. препоръчително писмо. Ќ Ant. sortie; éviction, renvoi; conclusion. -
47 joint1,
e adj. et m. (de joindre) 1. събран, свързан, прибран, съединен; pieds joint1,s събрани крака; efforts joint1,s съединени усилия; 2. прибавен; lettre joint1,e а un paquet писмо, прибавено към пакет; 3. m. анат. става; le joint1, des os ставата на костите; 4. m. техн. гарнитура; joint1, de culasse гарнитура на главата на автомобилен двигател; 5. m. шарнирно свързване; 6. m. фуга, свръзка, шев, свързване. Ќ trouver le joint1, разг. намирам начин да отстраня трудност; ci-joint, e тук приложен. Ќ Ant. disjoint, séparé. -
48 lettrage
m. (de lettre) маркиране с букви, азбучно подреждане. -
49 lettrine
f. (it. letterina "petite lettre") 1. ост. малка буква, поставена до някоя дума, за да означи препращане; 2. главни букви в горната част на страница в речник; 3. заглавна украсена буква в началото на глава или параграф. -
50 lever1
v. (lat. levare) I. v.tr. 1. вдигам; lever1 les bras вдигам ръцете си; lever1 un verre вдигам чаша (за тост); levez les mains! горе ръцете!; 2. повдигам, за да отворя; 3. изправям; 4. махам, свалям; lever1 son voile повдигам покривалото си; 5. прен. премахвам, отстранявам, отдалечавам, вдигам; lever1 un siège вдигам обсада; lever1 le gibier вдигам дивеч; 6. отрязвам част от нещо цяло; 7. прибирам, събирам, изпразвам; lever1 des impôts събирам данъци; lever1 une boîte aux lettres изпразвам кутия за писма; 8. свиквам под знамената; 9. геом. чертая; II. v.intr. 1. пониквам, покарвам; 2. за тесто - шупва, бухва, ферментира; se lever1 1. вдигам се; 2. ставам; 3. изгрявам; вдигам се; le vent de lève вятърът започна да духа; le brouillard se lève мъглата се вдига; Le soleil se lève слънцето изгрява. Ќ lever1 la main заклевам се; lever1 la main sur qqn. вдигам ръка срещу някого, удрям; lever1 les épaules вдигам рамена (в знак на съмнение); lever1 les yeux вдигам поглед, поглеждам; lever1 la lettre печ. набирам; lever1 la séance прекратявам заседание; lever1 les cartes събирам на купчина взетите карти при игра пред себе си. -
51 lipogramme
m. (du gr. leipein "enlever" et gramma "lettre") текст, в който не се използва нарочно една или няколко букви от азбуката. -
52 pied
m. (lat. pes, pedis) 1. крак (стъпало, ходило); pied plat дюстабан; se tordre le pied изкълчвам си крака; boiter du pied gauche, droit куцам с левия, десния крак; 2. готв. бут; pied de veau, de porc телешки, свински бут; 3. крак (на мебел); 4. глава; стъбло; корен; 5. подножие, долна част; pied d'un lit долен край на легло; 6. техн. подпора, краче; pied de support стойка; pied de niveau статив; 7. стъпка, педя, фут (стара френска мярка, равна на 0,32 м); 8. лит. стъпка на стих; 9. следа от стъпка (на елен и др.); 10. ост., арго част от плячка; 11. прен. удоволствие; les vacances, c'est le pied! ваканцията, това е удоволствие; 12. loc. adv. а pied пеша; de pied ferme непоколебимо; твърдо, уверено. Ќ de pied en cap от главата до петите; au pied de la lettre в буквалния смисъл на думата; au petit pied в умален вид, мащаб; en avoir pied писна ми, до гуша ми дойде; avoir un pied marin добре се чувствам на кораб; avoir bon pied bon њil още съм добре, още се чувствам бодър; d'arrache-pied безспирно, упорито; être mis а pied без служба съм; être sur un bon pied avec qqn. в добри отношения съм с някого; vivre sur un grand pied живея на широка нога, разкошно; faire le pied de grue чакам дълго време някого; lâcher pied отстъпвам; побягвам; lever le pied избягвам, офейквам (като задигам пари); mettre а pied уволнявам; mettre sur pied поставям на крак, организирам (войска и др.); perdre pied потъвам; губя почва; pied а coulisse техн. шуплер; prendre pied обосновавам се, аргументирам се; почвам да си пробивам път; закрепвам; prendre son pied получавам, доставям си сексуално удоволствие; remettre qqn. sur pied излекувам някого, възвръщам предишното му положение, възстановявам го; sécher sur pied скучая много; чезна от мъка, скръб; tenir sur pied държа се на крака; воен. държа в пълна бойна готовност (за армия); coup de pied de Vénus венерическа болест; bête comme ses pieds много глупав; comme un pied много лошо; par les pieds наобратно, наопаки; sur pied прав; avoir un pied dans la tombe с единия крак съм в гроба; casser les pieds а qqn. отегчавам, досаждам на някого; ne pas se donner de coups de pied хваля се; faire les pieds au mur извършвам сексуален акт; faire des pieds neufs раждам; perdre les pieds pour une femme лудо влюбен съм в жена; ne pas savoir sur quel pied danser объркан съм. -
53 pli
m. (de plier) 1. гънка, плисе; jupe а plis пола на плисета; plis des rideaux гънки на пердетата; 2. плик; lettre en pli cacheté писмо в запечатан плик; 3. разш. писмо; sous pli recommandé с препоръчано писмо; 4. бръчка; 5. геол. гънка; 6. взимане ръка (в игра на карти); 7. прен. навик; prendre le pli добивам навик, свиквам; 8. ръб (на панталон и др.); faire le pli d'un pantalon гладя панталон, за да му направя ръб. Ќ mise en plis студено къдрене. -
54 recevoir
v.tr. (lat. recipere) 1. приемам, получавам; recevoir une lettre получавам писмо; recevoir de l'argent получавам пари; recevoir un message получавам съобщение; recevoir des félicitations приемам поздравления; 2. посрещам, приемам (гости); recevoir qqn. а bras ouverts посрещам някого с отворени обятия; ils reçoivent très peu те посрещат много рядко гости; 3. приемам, имам приемен ден; le Directeur ne reçoit pas aujourd'hui директорът не приема днес; 4. поглъщам; la terre reçoit les eaux des pluies пръстта поглъща дъждовните води; 5. понасям, изтърпявам; recevoir un affront понасям обида; 6. приемам, взаимствам; 7. давам звание; recevoir académicien давам звание академик; 8. допускам, възприемам; 9. издържам изпит, спечелвам ( конкурс), назначавам (на служба); être reçu а un concours спечелвам конкурс; 10. побирам; la salle peut recevoir deux mille personnes залата може да побере 2000 души; se recevoir 1. приземявам се (след скок); 2. ходим си на гости. Ќ Ant. donner, envoyer, émettre, offrir, payer, verser; exclure, refuser, recaler, éliminer. -
55 recommandé,
e adj. (de recommander) препоръчан; lettre recommandé,e препоръчано писмо. -
56 remerciement
m. (de remercier) 1. благодарност; благодарствени думи; 2. реч на новоизбран френски академик. Ќ lettre de remerciement благодарствено писмо; discours de remerciement благодарствена реч. -
57 remise
f. (de remettre) 1. поставяне (на определено място); remise en ordre поставяне в ред; 2. връчване, предаване, доставяне; remise d'une lettre връчване на писмо; remise des prix връчване на наградите; 3. отсрочване; 4. отбив, отстъпка от цена; 5. опрощаване, намаляване на част от дълг; 6. намаление на наказание (чрез помилване); 7. комисиона на посредник; 8. скривалище на дивеч; 9. заслон, сайвант, сушина (за коли); 10. наемен файтон; 11. повторно залагане (при игра); 12. опрощаване (на грехове); 13. отлагане, отсрочване; remise de paiement отлагане на плащането; 14. складово помещение, барака, килер. Ќ Ant. addition, supplément. -
58 renvoi
m. (de renvoyer) 1. връщане, изпращане обратно; renvoi d'une lettre а l'expéditeur връщане на писмо на изпращача; 2. уволняване на някого; 3. юр. отнасяне, препращане към по-горна инстанция или към друг съд; 4. отлагане; renvoi d'une cause отлагане на дело; 5. препращане (на читателя към друга дума или пасаж от текст); 6. муз. знак за повторение; 7. мед. оригване; faire un renvoi оригвам се; 8. техн. приспособление за смяна на направлението, хода или оборотите. Ќ Ant. adoption, engagement, rappel. -
59 respectueux,
se adj. et f. (de respect) 1. почтителен, изпълнен с уважение; lettre respectueux,se почтително писмо; respectueux, envers ses parents почтителен спрямо родителите си; recevez l'expression de mes sentiments respectueux, приемете израза на моите най-добри чувства; а une distance respectueux,se на почтително разстояние; 2. f. проститутка. Ќ être respectueux, de qqch. загрижен съм за нещо. Ќ Ant. irrespectueux, irrévérencieux, méprisant; leste. -
60 retourner
v. (de re- et tourner) I. v.tr. 1. обръщам отново; retourner un matelas обръщам дюшек; retourner une carte обръщам карта; retourner la situation обръщам положението; 2. обръщам, пластя; retourner du foin обръщам сено; 3. оглеждам, изучавам от всички страни; retourner une idée оглеждам от всички страни идея; 4. развълнувам; шокирам; cette nouvelle l'a retourné тази новина го шокира; 5. връщам; retourner une lettre връщам писмо; 6. обръщам, обработвам (земя); 7. обръщам дреха; II. v.intr. 1. възвръщам се, преминавам отново в ръцете на; връщам се на; la maison retourne а sa sњur къщата се връща в ръцете на сестра му; 2. връщам се, завръщам се; retourner а l'école връщам се в училище; retourner sur ses pas връщам се по стъпките си; il est retourné chez той се върна у тях; 3. връщам се към, възвръщам се към; retourner а la vie sauvage връщам се към дивия живот; retourner а son ancien métier връщам се към стария си занаят; se retourner 1. обръщам се; преобръщам се; se retourner sur le dos обръщам се по гръб; la voiture se retourne колата се преобръща; se retourner dans sa tombe обръщам се в гроба си; 2. прен. служа си с хитрости, изплъзвам се; 3. в съчет. s'en retourner връщам се ( отнякъде), отивам си; 4. обръщам се ( назад), поглеждам назад; 5. se retourner contre qqn. обръщам се срещу някого; 6. se retourner vers qqn. обръщам се за помощ към някого. Ќ sans se retourner без да съжалявам за това, което оставям; de quoi il retourne за какво става дума; retourner sa veste променям внезапно мнението си; retourner qqn. карам някого да си промени мнението.
См. также в других словарях:
lettre — [ lɛtr ] n. f. • Xe; lat. littera I ♦ 1 ♦ (XIIe) Signe graphique qui, employé seul ou combiné avec d autres, représente, dans la langue écrite (écriture alphabétique, syllabique), un phonème ou un groupe de phonèmes. ⇒ caractère, graphème . Les… … Encyclopédie Universelle
lettré — lettre [ lɛtr ] n. f. • Xe; lat. littera I ♦ 1 ♦ (XIIe) Signe graphique qui, employé seul ou combiné avec d autres, représente, dans la langue écrite (écriture alphabétique, syllabique), un phonème ou un groupe de phonèmes. ⇒ caractère, graphème … Encyclopédie Universelle
Lettre International — Beschreibung Kulturzeitschrift … Deutsch Wikipedia
lettre — LETTRE. s. f. Une des figures, un des caracteres de l Alphabet. Grande lettre. petite lettre. lettre majuscule. lettre capitale. lettre Hebraïque. lettre Grecque. lettre Arabesque. cet enfant commence à connoistre les lettres, à assembler ses… … Dictionnaire de l'Académie française
Lettre en recommandé avec accusé de réception — Lettre recommandée avec avis de réception Pour les articles homonymes, voir AR et RAR. Un avis de réception abrégé officiellement AR, plus populairement dénommé accusé de réception, est un service postal permettant à l expéditeur d une lettre de… … Wikipédia en Français
Lettre recommandée avec accusé de réception — Lettre recommandée avec avis de réception Pour les articles homonymes, voir AR et RAR. Un avis de réception abrégé officiellement AR, plus populairement dénommé accusé de réception, est un service postal permettant à l expéditeur d une lettre de… … Wikipédia en Français
Lettre recommandée avec avis de réception — Pour les articles homonymes, voir AR et RAR. Un avis de réception abrégé officiellement AR, plus populairement dénommé accusé de réception, est un service postal permettant à l expéditeur d une lettre de demander l expédition d une preuve de sa… … Wikipédia en Français
Lettre De Cachet — Pour les articles homonymes, voir Lettre et Cachet. Une lettre de cachet est, sous l’Ancien Régime en France, une lettre servant à la transmission d’un ordre du roi. Sommaire 1 Définition … Wikipédia en Français
Lettre Dominicale — Un système de représentation des jours de la semaine consiste à leur attribuer une lettre au lieu des traditionnels appellations lundi, mardi, etc. Elles sont attribuées pour une année donnée. On fait correspondre successivement chacune des sept… … Wikipédia en Français
Lettre De Crédit — Pour les articles homonymes, voir Lettre. La lettre de crédit (ou accréditif) est un engagement de paiement généralement irrévocable souscrit par le banquier d un acheteur de marchandises ou autres prestations commerciales de payer le vendeur si… … Wikipédia en Français
Lettre Sur Les Aveugles À L'usage De Ceux Qui Voient — Lettre sur les aveugles à l’usage de ceux qui voient Édition princeps Auteur Denis Diderot Genre … Wikipédia en Français
