-
1 arranger
v.tr. (de a- et ranger) 1. редя, нареждам, разпределям, подреждам; arranger des papiers, des livres редя, подреждам книжа, книга; 2. поправям; donner sa voiture а arranger давам си колата на ремонт; 3. приготвям, сготвям ястия; 4. вчесвам, приглаждам, натъкмявам; 5. муз. аранжирам; 6. прен. уреждам; 7. устройвам; arranger sa vie устройвам живота си; 8. разг. нареждам, подреждам, набивам, малтретирам; 9. допадам, понася ми, харесвам; cela m'arrange това ми допада; s'arranger редя се, нареждам се, подреждам се; уреждам се; устройвам се, нареждам се. -
2 arrangeable
adj. (de arranger) 1. който може да се уреди; leur différend n'est pas arrangeable спорът им не може да се уреди; 2. който може да се поправи; cette montre est arrangeable този часовник може да се поправи. -
3 arrangeant,
e adj. (de arranger) който се спогажда, сговорчив. Ќ Ant. difficile, exigeant. -
4 arrangement
m. (de arranger) 1. редене, подреждане, нареждане; 2. разпореждане; 3. уреждане, помиряване; arrangement d'un différend уреждане на спор; proposer un arrangement предлагам спогодба; 4. муз. аранжировка. Ќ Ant. dérangement, désordre; brouille, dispute. -
5 arrangeur,
euse m., f. (de arranger) 1. човек, който нарежда, подрежда, примирява, спогажда; 2. муз. човек, който прави аранжировка; 3. автор на музика по зададена тема. -
6 arroi
m. (de l'a. fr. areer, arroyer "arranger") ост. шествие, свита. -
7 casser
v. (lat. quassare, de quatere "secouer") I. v.tr. 1. чупя, счупвам, разчупвам, начупвам, троша, натрошавам; късам, скъсвам; casser un vase чупя ваза; casser un bras чупя ръка; 2. отменявам, анулирам; касирам; casser une sentence отменявам присъда; 3. воен. лишавам от служба, чин, разжалвам; casser un officier разжалвам офицер; 4. замайвам, опивам; 5. повреждам; II. v.intr. 1. чупя се, счупвам се, троша се, строшавам се, късам се, скъсвам се; le fil casse конецът се къса; une branche a casse един клон се счупи; 2. разпадам се; la pâte casse sous les doigts тестото се разпада под пръстите; se casser v.pron. чупя се, натрошавам се, късам се; изчезвам, чупя се; casse - toi! махай се! Ќ casser la tête а qqn. счупвам главата на някого; разг. безпокоя, досаждам на някого; casser la croûte разг. похапвам; il faut casser le noyau pour en avoir l'amande без труд нещо не се постига; on ne fait pas d'omelette sans casser les њufs погов. без мъка няма сполука; qui casse les verres les paye погов. каквото си си надробил, такова ще сърбаш; se casser la tête разг. блъскам си главата; casser du bois сека дърва; casser du sucre sur le dos de qqn. злословя за някого; casser sa pipe умирам; se casser le nez а la porte de qqn. намирам затворена врата; se casser le nez разг. пропадам; casser les pieds а qqn. досаждам на някого; casser les oreilles а qqn. вдигам силен шум, проглушавам; se casser la voix преграквам; ça ne casse rien разг. това не е нещо необикновено; а tout casser много силно; необикновено, изключително (un film а tout casser изключителен филм); най-много; casser les prix налагам ниски цени, правя дъмпинг; casser le rythme нарушавам ритъм; tout passe, tout lasse, tout casse всичко си има край; ça passe ou ça casse или-или. Ќ Ant. arranger, raccommoder, recoller, réparer; confirmer, ratifier, valider. -
8 démolir
v.tr. (lat. demoliri) 1. събарям, разрушавам (сграда); развалям; démolir une voiture развалям кола; 2. прен. унищожавам, правя да изчезне; 3. развалям имиджа, репутацията на някого; se démolir събарям се, разрушавам се, развалям се; унищожавам се; se faire démolir уморявам се. Ќ Ant. bâtir, construire; créer, élaborer; arranger. -
9 déranger
v.tr. (de dé- et rang) 1. премествам; размествам; 2. разхвърлям, разбърквам; déranger des papiers разхвърлям книжа; 3. развалям, повреждам; 4. прен. разстройвам; безпокоя, смущавам; se déranger 1. премествам се, размествам се; 2. разстройвам се, безпокоя се. Ќ Ant. ranger, arranger, classer, ordonner, ajuster. -
10 dérégler
v.tr. (de dé- et régler) 1. развалям, разстройвам; 2. развращавам. Ќ Ant. régler, arranger, ranger, réparer. -
11 détraquer
v.tr. (de dé- et trac "trace") разг. 1. повреждам, развалям; 2. прен. разстройвам; détraquer l'esprit разстройвам душевно; le temps se détraque времето се разваля. Ќ Ant. arranger, réparer. -
12 élaguer
v.tr. (a. scand. laga "arranger") 1. кастря, окастрям; 2. прен. изчиствам от излишното (в статия, книга и др.). -
13 expédient1
m. (lat. expediens, p. prés. de expedire "apprêter, arranger") 1. средство, способ, начин за преодоляване на пречка; chercher un expédient1 търся начин да се отърва от нещо лошо; 2. pl. крайни средства за излизане от затруднение; être а bout d'expédient1s изчерпвам всичките си средства. Ќ а court d'expédient1s в безизходно положение; vivre d'expédient1s в безизходно положение; живея ден за ден. -
14 galbe
m. (it. garbo "jolie forme", probabl. de garbare "plaire", du got. °garwon "arranger") контур, очертание, профил, извивка (на предмет със заоблени форми, на лице). -
15 radouber
v.tr. (de re- et adouber "arranger") 1. правя ремонт (на кораб); 2. поправям рибарска мрежа. -
16 réarranger
v.tr. (de re- et arranger) подреждам, нареждам отново, преподреждам. -
17 rencontre1
f. (de re- et encontre) 1. случайна или уговорена среща; arranger une rencontre1 уреждам среща; 2. сблъскване; стълкновение; 3. дуел; 4. лит. случайност, съвпадение; par rencontre1 ост. по случайност; de rencontre1 случаен; 5. спортна среща; 6. сливане, установяване на контакт; 7. астрон. заставане на звезди една зад друга. Ќ point de rencontre1 геом. пресечна точка.
См. также в других словарях:
arranger — [ arɑ̃ʒe ] v. tr. <conjug. : 3> • 1160; de 1. a et ranger I ♦ V. tr. 1 ♦ Mettre dans l ordre que l on juge convenable, disposer de la manière correcte ou préférée. ⇒ disposer, ordonner, 1. placer, 1. ranger. Arranger des papiers, des livres … Encyclopédie Universelle
arranger — ARRANGER. v. act. Mettre dans l ordre convenable. Arrangez bien tout cela. Arranger des livres. Arrangeonsnous autour du feu, autour de la table. f♛/b] On dit d Un homme qui parle avec justesse et avec ordre, que C est un homme qui arrange bien… … Dictionnaire de l'Académie Française 1798
arranger — Arranger. v. a. Mettre en rang convenable, ranger comme il faut. Arrangez bien tout cela. il avoit proprement arrangé ce qui estoit dans sa chambre. faites arranger ces pauvres, afin qu on leur donne l aumosne. arrangeons. nous autour du feu,… … Dictionnaire de l'Académie française
arranger — A bank which has been awarded the mandate by the borrower to arrange a syndicated loan. + arranger USA The financial institution that arranges for a loan between a borrower and a syndicate of lenders. The arranger conducts the credit assessment… … Law dictionary
arranger — Arranger, Ponere ordine, Digerere, Ordinare, Disponere, Componere. Arranger son armée sur la mer, et la mettre en estat de combattre, Naues explicare. Fueilles arrangées l une sur l autre, Disposita folia … Thresor de la langue françoyse
Arranger — Ar*ran ger, n. One who arranges. Burke. [1913 Webster] … The Collaborative International Dictionary of English
Arranger — [englisch, ə reɪndʒə; wörtlich »Bearbeiter«], in E Orgeln und Keyboards eingebauter Begleitautomat (Begleitautomatik) … Universal-Lexikon
ARRANGER — v. a. Mettre dans l ordre convenable, dans un certain ordre. Arrangez bien tout cela. Arranger des livres. Arranger ses idées, ses paroles, Les disposer convenablement, les mettre chacune à leur place. C est un homme qui arrange bien ses… … Dictionnaire de l'Academie Francaise, 7eme edition (1835)
arranger — (a ran jé), nous arrangeons, j arrangeais, j arrangeai, arrangeant, v. a. 1° Mettre en ordre, disposer, régler. Arranger ses affaires. Arranger un voyage. L art d arranger les mots. Il n eut pas le temps d arranger ses raisonnements. Cet homme… … Dictionnaire de la Langue Française d'Émile Littré
arranger — vt. , remettre en état, réparer, raccommoder (des souliers...) ; ranger, placer, disposer, remettre en ordre ; arranger, coiffer, attifer, parer ; remettre de l’ordre dans la tenue de (qq.) : aranzhî (Cordon.083, Saxel.002), arêdjé (Montagny… … Dictionnaire Français-Savoyard
ARRANGER — v. tr. Mettre dans un certain ordre, dans l’ordre convenable. Arranger des livres, un mobilier, un appartement. Fig., Arranger ses affaires, Les remettre en meilleur état. Arrangez vous pour finir vite ce travail, pour arriver ce soir à telle… … Dictionnaire de l'Academie Francaise, 8eme edition (1935)
