-
1 arracher
v.tr. (lat. e(x)radicare, de radix, radicis "racine") 1. изскубвам, изтръгвам, изкоренявам, изваждам; издърпвам; arracher des arbres изкоренявам дървета; arracher une dent изваждам зъб; 2. прен. добивам с мъка; 3. прен. причинявам мъка, страдание; 4. спасявам, измъквам; arracher de la mort спасявам от смъртта; arracher qqn. de la misère спасявам от нищета; 5. arracher qqn. de изгонвам някого насила; s'arracher изскубвам се, изкоренявам се, изтръгвам се. Ќ s'arracher les yeux караме се. Ќ Ant. planter, fixer, implanter; attacher. -
2 a2-,
an- (съставна част на сложни думи) от гръцки, означава отдалечаване, отделяне, лишения, отрицание, напр. anormal, apolitique, acaule. а prép. (du lat. ad) (а + le = au, а + les =aux) 1. посока на движение: в, към, на; aller а Varna отивам във Варна; prendre а gauche завивам наляво; jeter au feu хвърлям в огъня; 2. местонахождение: в, на; il est au bureau той е в офиса; l'immeuble est а 100 mètres d'ici блокът е на 100 метра оттук; 3. отдалечаване; изтръгване: от; arracher un secret а qqn. изтръгвам тайна от някого; 4. разположение във времето: за, в, с, на: а 5 heures в пет часа; il est payé а l'heure плаща му се на час; 5. едновременност на действия: при, на; а l'approche de la nuit при приближаването на нощта; au sortir du cinéma ils soupèrent на излизане от киното те вечеряха; 6. цел: до, към; cela mène а la ruine това води към разоряване; 7. отправяне: до, за; lettre au Président писмо до Президента; 8. предназначение: за; chambre а coucher стая за спане, спалня; fer а repasser ютия; 9. следствие: за; contes а dormir debout отегчителни разкази; 10. притежание: на; а mon père на баща ми; 11. средство: с, на; bateau а vapeur параход; opérer а l'arme blanche действам с хладно оръжие; 12. при имена на ястия: с; potage au riz супа с ориз; 13. преценка (в съчет. с de): от, до; il y avait de 100 а 200 professeurs имаше от 100 до 200 преподаватели; 14. начин: на; acheter а crédit купувам на кредит; aller а pied вървя пеш; 15. цена: за; je vous le fais а 10 francs ще ви го направя за 10 франка; 16. loc. adv. а bâtons rompus без ред, несвързано; а cloche-pied на един крак; а contre cњur против волята си; а cњur ouvert с открито сърце; а peine едвам; а merveille чудесно; а la folie лудо; а la volée във въздуха; а sa guise по своему; а votre avis по ваше мнение; 17. при имена на хотели, ресторанти и магазини: restaurant "Au vieux tenancier" ресторант "При стария кръчмар"; 18. loc. prépos. а côté de до, от страната на; а force de по силата на; в следствие на това, че; а la place de на мястото на; а l'égard de по отношение на; а l'occasion de по случай; au delà de отвъд; au milieu de посред; au prix de с цената на; conformément а съобразно с; grâce а благодарение на; jusqu'а до; par rapport а по отношение на; 19. loc. exclam. а d'autres! на други ги разправяй!; а moi! помогнете ми!; au feu! пожар!; au secours! помощ!; au voleur! дръжте крадеца!; aux armes! на оръжие! -
3 arrachage
m. (de arracher) изскубване, изтръгване, изкореняване, изваждане (на треви, корени, зъби и др.). -
4 arraché
m. (de arracher) спорт. изхвърляне (движение в щангите); а l'arraché брутално, силно, с насилие. -
5 arrache-clou
m. (de arracher et clou) (pl. arrache-clous) уред за изваждане на гвоздеи, клещи. -
6 arrache-racine
ou arrache-racines m. (de arracher et racine) (pl. arrache-racienes) вид търнокоп; вид мотика за изваждане на корени. -
7 arrachement
m. (de arracher) 1. изскубване, изтръгване, изкореняване, изваждане, издърпване; 2. прен. разкъсване ( на сърцето). Ќ Ant. plantation, implantation. -
8 arracheur,
euse m., f. (de arracher) 1. човек, който вади, изтръгва, изкоренява; 2. f. зем. сечиво за вадене от земята на картофи, цвекло и др. Ќ il ment comme un arracheur, de dents лъже като дърт циганин. -
9 arrachis
m. (de arracher) 1. изкореняване на дървета; 2. изскубнат разсад. -
10 arrachoir
m. (de arracher) зем. сечиво за изваждане от земята на картофи, цвекло, гулии и др. -
11 charpir
v.tr. (du lat. carpere "arracher") ост. накъсвам на ленти ( старо памучно платно). -
12 coller
v. (de colle) I. v.tr. 1. лепя, залепвам; coller un timbre sur une enveloppe залепвам марка на плик; 2. coller qqch. а, contre прилепвам, притискам, допирам; coller son visage contre la vitre прилепвам лице в стъклото; 3. бистря, избистрям; coller du vin бистря вино; 4. напоявам, импрегнирам; 5. прен., разг. налагам наказание (на ученик); запушвам някому устата; 6. coller qqn. задавам труден въпрос, на който изпитваният не може да отговори; скъсвам някого на изпит; 7. давам, предавам; coller un rhume предавам хрема; il m'a collé son chien той ми даде кучето си (със задължението да се грижа за него); coller une baffe удрям плесница; 8. разг. coller qqn. мъкна се постоянно след някого; il me colle! той се мъкне постоянно след мене; 9. v.tr.ind. coller а залепвам, прилепвам за; le pneu colle а la route гумата прилепва към пътя; II. v.intr. 1. разг. прилепвам; le timbre colle марката залепва; 2. прилепвам (за дреха); 3. жумя по време на игра на криеница; se coller 1. se coller а, contre qqch. залепвам се за нещо; 2. разг. живея с партньор без брак. Ќ ça colle bien разг. работата върви добре, нещата си пасват; coller qqn. au mur разстрелвам някого; se faire coller разг. пропадам на изпит; coller aux fesses de qqn. разг. мъкна се постоянно след някого; coller а la peau de qqn. неразделен съм с някого. Ќ Ant. arracher; admettre; s'écarter. -
13 convulsé,
e adj. (lat. méd. convulsus, de convellere "arracher") свит от спазъм, конвулсия. -
14 cramponner
v.tr. (de crampon) 1. прикрепвам, закрепвам, стягам с железни скоби; 2. прен. задържам, вкопчвам се в някого; se cramponner прикрепвам се, закрепвам се, залавям се, вкопчвам се; se cramponner а qqn. вкопчвам се в някого. Ќ Ant. arracher, défaire, détacher, séparer; lâcher, laisser. -
15 estrapade
f. (it. strapatta, de strappare "arracher") 1. наказание, което се състои в издигане на виновника на въже и потопяването му няколко пъти в морето или спускането му на земята; 2. гимнастическо упражнение, което се състои в повдигане на тялото на ръцете и провирането му под дъгата на ръцете. -
16 étraper
v.tr. (du lat. extirpare "arracher") режа слама със специален малък сърп, с косер. -
17 introduire
v.tr. (lat. introducere) 1. вкарвам, вмъквам; introduire la clé dans la serrure вкарвам ключа в ключалката; introduire des mots nouveaux dans un dictionnaire вкарвам нови думи в речник; 2. завеждам, въвеждам, представям; introduire qqn. а la cour въвеждам някого в двореца; introduire qqn. dans un club завеждам някого в клуб; 3. водя, вмъквам; 4. внасям, донасям от една страна в друга; 5. правя да се възприеме, въвеждам; introduire une coutume въвеждам обичай; 6. слагам между другите неща, вмъквам; s'introduire вмъквам се, влизам; намесвам се; s'introduire dans les affaires de qqn. намесвам се в работите на някого. Ќ introduire une instance започвам дело. Ќ Ant. expulser, chasser; arracher, enlever; renvoyer, exclure. -
18 larme
f. (lat. lacrima) 1. сълза; fondre en larmes обливам се в сълзи; rire aux larmes смея се много, до сълзи; larmes de sang кървави сълзи; larmes de crocodile крокодилски (престорени) сълзи; 2. сок, който изтича от някои растения (като лозата); сълза; 3. смола между дървото и кората на бора; 4. прен. много малко количество течност, капка; 5. прен. (pl.) тъга, мъка; vivre dans les larmes живея в постоянна тъга. Ќ arracher des larmes предизвиквам жалост, вълнение; avoir les larmes dans la voix говоря развълнувано; larmes de l'Aurore поет. роса; avoir toujours la larme а l'њil винаги съм готов да заплача. -
19 livrer
v.tr. (lat. liberare "libérer") 1. предавам, връчвам, доставям (за продадена стока); livrer la marchandise предавам стока; 2. предавам (върша измяна); 3. започвам, развивам се (за битка, бой); водя (за борба); livrer une bataille започвам битка; 4. предавам, отдавам (на); livrer qqn. а la mort предавам някого на смърт; 5. издавам, споделям; livrer un secret издавам тайна; se livrer а 1. предавам се на; 2. отдавам се на; 3. доверявам се; se livrer а qqn. доверявам се на някого; 4. върша, извършвам. Ќ livrer а la publicité давам гласност, разгласявам, публикувам; livrer passage проправям път. Ќ Ant. arracher, délivrer; conserver, défendre, garder; détenir; se dérober, se garder. -
20 masque
m. (it. maschera; du rad. prélat. °mask-; cf. bas lat. masca "sorcière; masque") 1. маска; masque de carton картонена маска; masque mortuaire посмъртна маска; 2. женско кадифено домино; 3. ост. маскиран човек, маска; 4. прен. израз на лицето, маска; 5. изваяна глава на статуя; 6. маска (на пчелари, фектовачи и др.); 7. воен. прикрито, замаскирано място, укритие; 8. маска ( за поддържане на лицето). Ќ arracher le masque а qqn., de qqn. свалям маската, на някого; jeter le masque а qqn. показвам се такъв, какъвто съм; le masque de fer мистериозна личност; masque а gaz противогаз.
- 1
- 2
См. также в других словарях:
arracher — [ araʃe ] v. tr. <conjug. : 1> • déb. XIIe; lat. exradicare, eradicare « déraciner », de radix, radicis « racine » I ♦ V. tr. 1 ♦ Enlever de terre (une plante qui y tient par ses racines). ⇒ déraciner, déterrer, extirper. Défricher une… … Encyclopédie Universelle
arracher — ARRACHER. v. a. Détacher avec effort ce qui tient à quelque chose. ter de force quelque chose. Arracher des arbres. Arracher des herbes. Arracher les cheveux. S arracher les cheveux. Arracher les dents. Arracher un clou d une muraille. On ne… … Dictionnaire de l'Académie Française 1798
arracher — ARRACHER. v. act. Oster avec force ce qui tient à quelque chose. Arracher des arbres. arracher des herbes. arracher les cheveux. s arracher les cheveux. arracher les dents. on luy a arraché un oeil de la teste. arracher un clou. arracher une… … Dictionnaire de l'Académie française
arracher — Arracher, de cest infinitif Eradicare, syncopez la syllabe moyenne, restera Eracare. De la vient arracher, pour Eracer, Vellere, Auellere, Conuellere, Deuellere, Diuellere, Euellere, Peruellere, Reuellere, Eradicare, Eruncare, Exradicare.… … Thresor de la langue françoyse
arracher — (a ra ché) v. a. 1° Enlever de terre avec les racines, et, par extension, ôter ou enlever quelque chose qui adhère. Arracher les plantes, les mauvaises herbes. Arracher la vigne, un arbre. Il se fit arracher une dent. Arracher les yeux, les… … Dictionnaire de la Langue Française d'Émile Littré
ARRACHER — v. a. Détacher avec effort ce qui tient à quelque chose ; Ôter de force quelque chose. Arracher des arbres. Arracher des herbes. Arracher les cheveux. S arracher les cheveux. Arracher des dents. On lui a arraché un oeil. Arracher un clou d une… … Dictionnaire de l'Academie Francaise, 7eme edition (1835)
ARRACHER — v. tr. Détacher avec effort, ôter de force. Arracher des arbres. Arracher des herbes. Arracher les cheveux. S’arracher les cheveux. Arracher un clou d’une muraille. Arracher quelque chose des mains de quelqu’un. Arracher un enfant à sa mère, des… … Dictionnaire de l'Academie Francaise, 8eme edition (1935)
arracher — vt. ; ravir : ARASHÉ (Arvillard.228, Table) / Î (Albanais.001, Annecy.003, Balme Si., Cordon.083, Gruffy, Thônes.004, Villards Thônes.028), arash(y)ér (Montricher), arastyé (Albertville.021, Giettaz.215, Marthod.078), aratché(r) (Bozel | Ste Foy) … Dictionnaire Français-Savoyard
arracher — v.t. Arracher le copeau, faire jouir. / Ça arrache, ça marche très fort. □ s arracher v.pr. S évader : Il a réussi à s arracher de la Santé. S en aller, partir, se casser … Dictionnaire du Français argotique et populaire
Arracher la gorge — ● Arracher la gorge en parlant d une boisson, produire une sensation de violente âpreté, de brûlure … Encyclopédie Universelle
Arracher un titre, un rang, etc. — ● Arracher un titre, un rang, etc. l obtenir de haute lutte et de justesse … Encyclopédie Universelle
