-
1 ardènte
agg 1) огнен, горещ: sguardo ardènte огнен поглед; 2) прен. пламенен, страстен: l'anima ardènte non trova pace пламенната душа не намира покой; Ќ camera ardènte траурна зала. аrdere v горя, изгарям: ardènte la legna горя дървата; ardènte di febbre изгарям от треска; ardènte di sete изгарям от жажда; ardènte d'amore линея, чезна от любов; legna da ardènte дърва за горене. -
2 aguardiente
f. (mot esp. de agua "eau" et ardiente "ardente") ракия от Южна и Централна Америка. -
3 chambre
f. (lat. camera "voûte"; gr. kâmara) 1. стая; chambre а coucher спалня; chambre а louer стая за даване под наем; 2. камара, събрание; chambre des députés народно събрание; chambre haute горна камара (на лордовете, в Англия); chambre basse долна камара (на общините в Англия); chambre de commerce търговска камара; 3. съд, отделение (в съдилище); chambre criminelle углавно отделение; chambre civile гражданско отделение; chambres assemblées съд в целия си състав; 4. палата (учреждение); chambre de compensation клирингова палата; 5. техн. камера, отделение; chambre а air въздушна камера; chambre des machines отделение за машините; chambre de combustion горивна камера; chambre de vapeur парно отделение; chambre frigorifique хладилна камера; chambre obscure тъмна стая, камера обскура; 6. стаята на краля в дворец; 7. офицерски кабини на кораб; 8. минна галерия или кухина. Ќ chambre ardente ист. съд за съдене на държавни престъпници; en chambre du conseil юр. в разпоредително заседание; garder la chambre пазя стаята (при болест); faire chambre а part спя в отделни стаи (за съпрузи); musique de chambre камерна музика; artisan de chambre занаятчия, който работи вкъщи; pot de chambre цукало; chambre de sûreté полицейски арест; chambre а gaz газова камера (в концентрационните лагери); стая за екзекуция с газ в някои американски затвори; chambre forte трезор, блиндирана каса; chambre de compensation фин. клирингова палата; chambre pliante d'un appareil de photo ост. черен кожух, подобен на акордеон, на старите фотоапарати; chambre а air вътрешна автомобилна гума; chambre antérieure de l'њil анат. пространство между ириса и роговицата; chambre postérieure de l'њil анат. пространство между ириса и очното дъно. -
4 chapelle
f. (lat. pop. capella "lieu où l'on gardait la chape de Saint Martin, de cappa "chape") 1. параклис; капела; la chapelle Sixtine Сикстинската капела; 2. отделна част от църква със свой олтар; chapelle latérale страничен параклис в църква; 3. всички свещеници на един параклис; всички певци в един параклис; maître de chapelle ръководител на хор в църква; 4. прен. кръг, школа, затворена група; клан; 5. техн. полусферична част на фурна; 6. съвкупност от предмети, необходими за отслужване на литургия. Ќ chapelle ardente стая, покрита с черно и осветена със свещи, в която е изложено тялото на мъртвец. -
5 eau
f. (lat. aqua) 1. вода; eau claire бистра вода; eau douce сладка вода; eau courante течаща вода; eau potable питейна вода; eau dormante (stagnante) застояла вода; eau de pluie дъждовна вода; eau souterraine подпочвена вода; eau gazeuse газирана вода; eaux industrielles индустриални води; château d'eau голям воден резервоар; eau bénite светена вода; eau dure твърда вода (със съдържание на калциеви и магнезиеви соли); eau croupie застояла вода; eau de mer морска вода; eaux salées морски, солени води; eau de source изворна вода; eau de rose розова вода; 2. море; река; езеро; блато; hautes, basses eaux прилив, отлив; l'eau descend има отлив; 3. секреции на човешкото тяло (сълзи, пот, урина); j'étais tout en eau целият бях облян в пот; être tout en eau вир вода съм; 4. в съчет. с имена на плодове и др.: ракия; eau de marc джиброва ракия; eau de prunes сливова ракия; 5. сок (от плодове, растения); 6. pl. минерални извори, бани; eaux thermalers минерални извори; aller aux eaux отивам на минерални бани; 7. прен. бистрота, прозрачност ( на скъпоценен камък). Ќ eau bénite de cave вино; gens de delà l'eau наивни, глупави хора; de la même eau от един и същи род, вид; dans ces eaux-là нещо такова; що-годе; приблизително; а fleur d'eau на еднакво равнище с водата; battre l'eau правя си напразен труд; c'est une goutte d'eau dans la mer капка в морето, маловажно нещо; chambre а eau парен котел (на пералня); c'est un escroc de la plus belle eau първокласен мошеник; coup d'épée dans l'eau дупка в морето; несполучлив опит; eau ardente терпентиново масло; eau de Cologne одеколон; eau de Javel белина; eau de vaisselle помия; eau ferrée вода, в която е потапяно нажежено или ръждясало желязо и която се дава на анемични хора; eau oxygénée кислородна вода; eau régale царска вода; eau rouge вода, размесена с вино; eau seconde разредена азотна киселина; eaux fermées замръзнала част от море; eaux ouvertes незамръзнала част от море; eaux vives (marée de vive eau) най-големи приливи и отливи във време на пълнолуние и новолуние; être dans les eaux de qqn. следвам някого; споделям мнението на някого; n'avoir pas inventé l'eau chaude глупав съм; être comme l'eau et le feu с противоположни характери сме; être comme un poisson dans l'eau чувствам се като риба във вода; faire de l'eau пълня се с вода (за кораб); faire de l'eau уринирам; faire qqch. les pieds dans l'eau дълбоко съм загазил в нещо; faire venir l'eau au moulin de qqn. работя в полза на някого; il ne gagne pas l'eau qu'il boit неспособен и мързелив човек; il n'est pire eau que l'eau qui dort тихата вода е най-опасна; jeter de l'eau а la mer правя в морето дупка; много труд за нищо; l'affaire est tombée dans l'eau работата отиде по дяволите; laisser couler l'eau не преча, не спъвам; оставам нещата да се развиват свободно; l'eau m'en vient а la bouche лигите ми протичат; l'eau va toujours а la rivière пари при пари отиват; les grandes eaux de Versailles версайските водоскоци; manger de l'eau намокря ме дъжда; marin d'eau douce слаб, лош моряк; mettre de l'eau dans son vin намалявам претенциите си; nager dans les grandes eaux заемам високо положение; nager entre deux eaux държа средно положение между две противни страни; pêcher en eau trouble ловя риба в мътна вода; petites eaux слаб алкохол; revenir sur l'eau изплувам, връщам си загубеното; se jeter а l'eau de peur de la pluie от трън та на глог; s'en aller en eau de boudin изчезвам като дим; se noyer dans une goutte d'eau неспособен съм да реша и най-малкия проблем; и най-малката трудност ме обърква; (dans un verre) se ressembler comme deux gouttes d'eau приличаме си като две капки вода; se tenir dans les eaux de qqn. навъртам се около някого; suer sang et eau излиза ми душата (от умора); suivre le fil de l'eau вървя по течението; une tempête dans un verre d'eau силно вълнение за нищо и никакво; tant va la cruche а l'eau qu'а la fin elle se casse веднъж стомна за вода, втори път стомна за вода, най-сетне се счупва. -
6 sogno
См. также в других словарях:
ardente — /ar dɛnte/ agg. [part. pres. di ardere ]. 1. [che arde: un sole a. ] ▶◀ arroventato, cocente, infocato, rovente, scottante. ◀▶ gelato, gelido, ghiacciato. ↓ freddo. 2. (fig.) a. [molto intenso: un a. desiderio ] ▶◀ acceso, acuto, fervente,… … Enciclopedia Italiana
ardente — adj. 2 g. 1. Que arde. 2. Em que há grande fogo. 3. Que está em brasa. 4. Que queima; abrasador. 5. Que requeima. 6. Acre. 7. Que causa grande calor. 8. Muito exposto ao sol; em que sente grande calor. 9. Que procede do muito calor. 10. Que… … Dicionário da Língua Portuguesa
ardente — ardȇnte pril. DEFINICIJA glazb. uputa na muzičkoj partituri da se izvodi gorljivo, vatreno ETIMOLOGIJA tal … Hrvatski jezični portal
ardente — ar·dèn·te p.pres., agg. 1. p.pres. → ardere 2a. agg. CO che arde, infocato: un sole ardente, tizzoni ardenti | estens., molto caldo, torrido: un ardente pomeriggio estivo Sinonimi: fiammeggiante, infocato, rovente, scottante | arroventato,… … Dizionario italiano
ardente — ● ardent, ardente adjectif (latin ardens, entis, brûlant) Littéraire. Qui est très chaud, qui brûle : Soleil ardent. Qui cause une sensation de chaleur, de brûlure : Une soif ardente. Une fièvre ardente. Qui a un caractère fougueux, passionné,… … Encyclopédie Universelle
ardente — {{hw}}{{ardente}}{{/hw}}part. pres. di ardere ; anche agg. 1 Che arde | Sole –a, cocente | Sabbia –a, infuocata | Febbre –a, alta; SIN. Infuocato, rovente. 2 (fig.) Impetuoso, animoso: cuore ardente | Appassionato: amore –a … Enciclopedia di italiano
ardente — ardent фр. [арда/н] avec ardeur [авэ/к ардэ/р] ardente ит. [ардэ/нтэ] пылко, пламенно … Словарь иностранных музыкальных терминов
ardente — ar|dẹn|te 〈Mus.〉 feurig, lebhaft (zu spielen) [ital.] … Universal-Lexikon
Ardente — Lidenskabeligt … Danske encyklopædi
ardente — ar|dẹn|te 〈Musik〉 feurig, lebhaft (zu spielen) [Etym.: ital.] … Lexikalische Deutsches Wörterbuch
ardente — ar|den|te <it. > feurig, glutvoll (Vortragsanweisung; Mus.) … Das große Fremdwörterbuch
