-
1 appuyer
v. (lat. pop. °appodiare, de podium "support") I. v.tr. 1. подпирам, допирам, опирам, облягам, натискам; 2. appuyer qqch. contre, а поставям подпора; 3. поддържам, подкрепям (идея, доказателство и др.); 4. пришпорвам; 5. воен. поддържам (атака, стрелба); 6. прен. подкрепям, подпомагам, защитавам; appuyer une proposition подкрепям предложение; II. v.intr. 1. наблягам, напирам, опирам; 2. муз. наблягам на нота, издавам силно звук; 3. прен. настоявам; 4. тръгвам в дадена посока; appuyer sur la droite, sur la gauche тръгвам надясно, наляво; III. v. pr. s'appuyer 1. подпирам се, допирам се, облягам се, основавам се; 2. нар. appuyer une corvée правя нещо против волята си; 3. помагаме си, подкрепяме се. Ќ Ant. enlever, ôter; retirer; lâcher; opposer (s'), refuser; réfuter, rejeter; effleurer, glisser, négliger. -
2 accélérateur,
trice adj. et m. (de accélérer) 1. adj. ускорителен; 2. m. ускорител; газ (на автомобил); appuyer sur l'accélérateur, натискам газта, давам газ; lâcher l'accélérateur, отпускам газта; 3. хим. ускорител на реакция; 4. физ. ускорител; accélérateur, de particules ускорител на елементарни частици. Ќ coup d'accélérateur, ускорителна мярка (за процес, дейност). -
3 appoggiature
f. (it. appoggiatura, de appoggiare "appuyer") муз. аподжатура (нота, която служи за украшение на една мелодия, без да се брои в такта). -
4 appui
m. (de appuyer) 1. подпора, облегало (на стол, за глава и др.); 2. опора; point d'appui опорна точка; 3. прен. наблягане, напиране; издигане; 4. прен. подкрепа, опора, помощ; 5. loc. prép. а l'appui de в подкрепа на; а hauteur d'appui на височината на лакътя ( докъдето човек може да се опре). Ќ Ant. abandon, lâchage; hostilité, ennemi. -
5 appui-bras
ou appuie-bras m. (de appuyer et bras) (pl. appuis-bras; appuie-bras) облегалка за ръце ( в лек автомобил). -
6 appui-main
ou appuie-main m. (de appuyer et main) (pl. appuis-main; appuie-main) пръчица, на която художникът подпира ръката си, с която държи четката. -
7 appui-tête
ou appuie-tête m. (de appuyer et tête) (pl. appuis-tête; appuie-tête) 1. облегалка за глава (на стоматологичен стол и др.); 2. калъфка за облегалка за глава. -
8 appuyé,
e adj. (de appuyer) 1. в съчет. regard appuyé,настоятелен поглед; 2. наблегнат, подчертан; politesse appuyé,e подчертана любезност. -
9 bouton
m. (de bouter "pousser") 1. бот. пъпка; bouton de fleur цветна пъпка; bouton qui s'épanouit, qui éclôt пъпка, която разцъфва; 2. мед. пъпка, цирей; 3. копче; 4. обла издатина, обла дръжка; bouton d'un couvercle de soupière дръжка на капак на супник; bouton de porte обла дръжка на врата; 5. бутон на уред; appuyer sur un bouton натисквам бутон; 6. в съчет. bouton de culotte вид козе бургундско сирене с пикантен вкус; 7. малко снопче от текстилни влакна. -
10 chanterelle2
f. (de chanter) 1. муз. квинта (най-тънката струна на инструмент); 2. примамка (птица, която служи за примамване на други птици). Ќ appuyer sur la chanterelle2 засягам болното място, чувствителната струна. -
11 contre
prép., adv. et m. (du lat. contra "en face de") prép. et adv. 1. против; c'est contre votre intérêt това е против интереса ви; 2. срещу; nager contre le courant плувам срещу течението; être en colère contre qqn. гневен съм срещу (на) някого; s'assurer contre l'incendie застраховам се срещу пожар; sirop contre la toux сироп против кашлица; 3. към, до, близо; serrer qqn. contre son cњur притискам някого до сърцето си; 4. до; на, в; s'appuyer contre le mur опирам се на стената; se cogner la tête contre le rocher блъсвам си главата в скалата; danser joue contre joue танцувам буза до буза; 5. m. противното, другото; le pour et le contre за и против; 6. adv. против; voter contre гласувам против; 7. контриране ( при игра на карти). Ќ par contre в замяна на това; tout contre ост. съвсем близо; le tableau ci-contre картината отсреща; contre vents et marées въпреки всички трудности; course contre la montre бягане по часовник (за колоездач); faire un contre в билярда - удрям с моята топка друга, която след рикошет в края на масата удря отново моята топка. -
12 contredire
v.tr. (lat. contradicere) възразявам, противореча, оспорвам; contredire qqn. противореча, възразявам на някого; contredire le témoignage de qqn. оспорвам свидетелските показания на някого; ce témoignage contredit ses mots тези свидетелски показания противоречат на думите му; se contredire противореча си. Ќ Ant. affirmer, approuver, appuyer; confirmer. -
13 coude
m. (lat. cubitus) 1. лакът; luxation du coude изкълчване на лакътя; s'appuyer sur le coude облакътявам се; 2. завой; coude d'une rivière завой, меандър на река; coude d'une route завой на път; 3. коляно, ъгъл (на тръба, кюнец и др.); 4. loc. adv. coude а coude лакът до лакът, един до друг; jouer des coudes пробивам си път с лактите, с блъскане. Ќ lever le coude пия много; mettre de l'huile de coude влагам енергия (в нещо); sous le coude в очакване; se tenir les coudes, se serrer les coudes подкрепяме се взаимно. -
14 déjouer
v.tr. (de dé- et jouer) осуетявам; изигравам (номер и др.). Ќ Ant. appuyer, seconder; soutenir. -
15 démentir
v.tr. (de dé- et mentir) 1. опровергавам; démentir un bruit опровергавам слух; 2. изобличавам (в лъжа); 3. противореча; 4. не съвпадам; не отговарям; 5. лит. разочаровам, излъгвам надежда; se démentir преставам. Ќ Ant. appuyer, confirmer. -
16 glisser
v. (a. fr. glicier, du frq. °glidan, par infl., de glacier, a. forme de glacer) I. v.intr. 1. пързалям се, плъзгам се, хлъзгам се; glisser sur la neige avec des skis пързалям по снега със ски; le verre m'a glissé des mains чашата ми се изплъзна от ръцете; 2. прен. промъквам се (незабелязано); 3. прен. изплъзвам се; le pouvoir glisse entre les mains du roi властта се изплъзва от ръцете на краля; 4. прен. променям се, еволюирам; l'opinion glisse vers la droite общественото мнение еволюира към идеите на десницата; 5. пропускам, без да се задълбоча; glisser sur un détail не се задълбочавам в подробност; glisser sur qqn. не произвеждам никакво впечатление върху някого; II. v.tr. 1. поставям, пускам нещо незабелязано, крадешком; glisser une enveloppe sous la porte de qqn. пъхвам плик под вратата на някого; 2. прен. подхвърлям; glisser une idée а qqn. подхвърлям идея на някого; glisser une remarque dans une conversation вмъквам забележка в разговор; 3. подпъхвам; glisser un levier sous une pierre подпъхвам лост под камък; se glisser 1. промъквам се; 2. прониквам; un soupçon se glisse en moi подозрение се промъква в мен; il s'est glissé quelques fautes dans ce livre в тази книга са се промъкнали няколко грешки. Ќ se laisser glisser разг. умирам. Ќ Ant. approfondir, appuyer, enfoncer, frotter, insister.
См. также в других словарях:
appuyer — [ apɥije ] v. <conjug. : 8> • apoyer 1080; lat. médiév. appodiare, de ad et podium « support » → puy I ♦ V. tr. 1 ♦ Soutenir ou faire soutenir, supporter. Appuyer une chose par une autre. ⇒ maintenir, soutenir, tenir. Appuyer un mur par des … Encyclopédie Universelle
appuyer — APPUYER. v. actif. Soutenir par le moyen d un appui. Appuyer une muraille par des piliers. Appuyer un édifice par des arcs boutans. f♛/b] On dit, Appuyer une maison contre une autre, l appuyer contre un coteau, pour dire, La bâtir contre une… … Dictionnaire de l'Académie Française 1798
appuyer — APPUYER. v. act. Mettre, donner un appuy. Il faudra appuyer cette maison. on fait des arcs boutans pour appuyer les grandes voutes. Appuyer, Avec le pronom personnel, signifie s Aider de quelque chose qui serve d appuy, S appuyer sur un baston.… … Dictionnaire de l'Académie française
appuyer — Appuyer, Fulcire, Suffulcire. Appuyer quelque chose avant qu elle tombe, Praefulcire. s Appuyer et tenir ferme, ou estre appuyé et accotté, Subniti, Inniti. S appuyer à quelque chose, Applicare se ad aliquid. Appuyer la vigne, Adminiculare vitem … Thresor de la langue françoyse
APPUYER — v. a. Soutenir par le moyen d un appui. Appuyer une muraille par des piliers, par des contre fiches de charpente. Appuyer un édifice par des arcs boutants. Appuyer par un mur de terrasse un jardin élevé. Appuyer une chose contre une autre, La… … Dictionnaire de l'Academie Francaise, 7eme edition (1835)
APPUYER — v. tr. Soutenir par le moyen d’un appui. Appuyer une muraille par des piliers. Appuyer un édifice par des arcs boutants. Appuyer par un mur de terrasse un jardin élevé. S’appuyer sur un bâton. Il s’appuyait sur la table, contre la muraille,… … Dictionnaire de l'Academie Francaise, 8eme edition (1935)
appuyer — (a pui ié) v. a. J appuie, j appuierai, j appuierais. On écrivait autrefois, j appuye, j appuyerai, j appuyerais. On écrit aussi j appuîrai, j appuîrais ; ce qui indique la prononciation. L y n est plus conservé qu à l infinitif, et dans tous… … Dictionnaire de la Langue Française d'Émile Littré
appuyer — vt. apêrêr (Montricher) ; apouyé (Arvillard.228b) / î (Cordon.083b, Morzine), apoyé(r) (228a, Table | Ste Foy), APOYÎ (083a, Albanais.001, Annecy, Megève, St Germain Ta., Thônes, Villards Thônes.028), apwêyî (Saxel), C. d apôyo <j appuie>… … Dictionnaire Français-Savoyard
appuyer (s') — v.pr. Subir, supporter : Le gros Léon, ça va encore, mais c est sa nénette qu il faut s appuyer … Dictionnaire du Français argotique et populaire
Appuyer les chiens — ● Appuyer les chiens les encourager de la trompe ou de la voix … Encyclopédie Universelle
Appuyer sur la chanterelle — ● Appuyer sur la chanterelle insister sur un point sensible … Encyclopédie Universelle
