-
1 apporter
v.tr. (lat. apportare) 1. нося, донасям, принасям; 2. представям, полагам; apporter de l'attention, soin полагам внимание, грижи; 3. вземам; apporter des précautions вземам предпазни мерки; 4. ставам причина за, допринасям за. Ќ apporter remède а un malheur поправям нещастие. Ќ Ant. emporter, enlever, remporter, retirer. -
2 afférent2,
e adj. (lat, afferens, p.prés. de afferre "apporter") анат., физиол. който води до (от периферията към центъра); vaisseau sanguin afférent2, кръвоносен съд, който пренася кръв към сърцето, вена. Ќ Ant. efférent. -
3 apport
m. (de apporter) 1. ост. принасяне; 2. прен. принос; 3. имущество, което всеки от съпрузите донася при сключването на брак; 4. търг. съдружнически влог. Ќ apport en société имущество, дадено от акционер към дружество. -
4 apporteur,
euse m., f. (de apporter) човек, който принася, приносител. -
5 calciférol
m. (de calcio- et lat. ferre "apporter") витамин D2, който предпазва от рахит. -
6 moulin
m. (bas lat. molinum, de mola "meule") 1. мелница; воденица; moulin а vapeur парна мелница; moulin а vent вятърна мелница; 2. машина, която мели; moulin а café кафемелачка; 3. разг. двигател на автомобил. Ќ moulin а paroles бърборко; on ne peut être а la fois au four et au moulin погов. две дини под една мишница не могат да се носят; moulin а café прен. картечница; amener (apporter) de l'eau au moulin de qqn. предоставям някому аргументи в спор; доставям някому средства; se battre contre des moulins а vent боря се срещу въображаеми врагове или трудности. -
7 offrande
f. (lat. médiév. offerenda) 1. рел. приношение; 2. принос, дар, дарение; apporter une offrande правя дарение. -
8 orange
f. (de l'arabe naradj) 1. портокал; un quartier d'orange парченце портокал; 2. m. оранжев цвят; 3. adj. оранжев. Ќ apporter des oranges а qqn. посещавам някого в болница, затвор; franchir а l'orange bien mûre преминавам на червен светофар; passer l'orange (et jeter l'écorce) експлоатирам, използвам някого докрай. -
9 pierre
f. (lat. petra) 1. камък; pierre а aiguiser брус, точило; pierre а fusil кремък (за кремъклия пушка); pierre а plâtre гипс; pierre calcaire варовик; pierre infernale адски камък; pierre philosophale философски камък на алхимиците; pierre ponce пемза; pierre précieuse скъпоценен камък; pierre spéculaire слюда; 2. каменен блок; 3. мед. камък ( в бъбреците). Ќ faire d'une pierre deux coups улучвам с един куршум два заека; pierre d'achoppement спънка; pierre qui roule n'amasse pas mousse погов. камък, който се търкаля, с мъх не се покрива, т. е. човек, който не се установява (не води уседнал живот) не може да забогатее; malheureux comme une pierre много нещастен; geler а pierre fendre много е студено; apporter sa pierre допринасям за изпълнението на нещо. -
10 preuve
f. (de prouver) 1. доказателство, основание; улика, довод; apporter, fournir des preuves доказвам; faire preuve de показвам, изразявам; preuve matérielle веществено доказателство; 2. проверка ( на решение на математическа задача). -
11 rapporter
v.tr. (de re- et apporter) 1. принасям, донасям, отнасям на старото място; je vous rapporte votre livre нося книгата ви; rapporter une réponse донасям отговор; le chien rapporte le gibier кучето донася дивеча; 2. прибавям; 3. давам печалба, плод; l'investissement rapporte beaucoup инвестицията носи голям доход; 4. съобщавам, предавам, излагам, докладвам, правя доклад; правя донесения; 5. отнасям към, зачислявам в; rapporter un événement а une époque отнасям събитие към определена епоха; 6. юр. отменям, анулирам (закон, постановление); 7. нанасям в мащаб дадено измерване; 8. зашивам нещо върху друго; rapporter une poche зашивам джоб върху дреха; se rapporter 1. съответстваме си, подхождаме си един на друг, хармонираме си; 2. отнасям се към нещо, съотнасям се. Ќ s'en rapporter а qqn. предоставям на усмотрението на някого. Ќ Ant. emporter, enlever, renvoyer; garder; taire; opposer; confirmer.
См. также в других словарях:
apporter — [ apɔrte ] v. tr. <conjug. : 1> • Xe; lat. apportare, de ad et portare → 1. porter A ♦ Concret 1 ♦ Apporter (qqch.) à (qqn) :porter (qqch.) au lieu où est qqn. Allez me chercher ce livre et apportez le moi. ♢ Apporter une chose (quelque… … Encyclopédie Universelle
apporter — APPORTER. v. a. Porter d un lieu plus ou moins éloigné, au lieu où est la personne qui parle, ou dont on parle. Apportez moi le livre qui est sur mà table. On m a apporté ce matin de beaux fruits. Apporter de Lyon à Paris. Apporter des lettres.… … Dictionnaire de l'Académie Française 1798
apporter — Apporter. v. a. Porter à quelqu un, porter en quelque heu. On m a ce matin apporté de beaux fruits, de bons livres. on a apporté en France de belles dentelles d Angleterre & de Flandre. on me doit apporter aujourd huy de l argent, &c. apporter… … Dictionnaire de l'Académie française
apporter — Apporter, Afferre, Subuectare, Deportare, Deferre, Apportare. Apporter au proffit de la communauté, Conferre in commune. Apporter quelque chose par grand force et difficulté, Admoliri. Bailler à aucun ou apporter dons de tous costez, Dona alicui… … Thresor de la langue françoyse
Apporter — Ap*por ter, n. [Cf. F. apporter to bring in, fr. L. apportare; ad + portare to bear.] A bringer in; an importer. [Obs.] Sir M. Hale. [1913 Webster] … The Collaborative International Dictionary of English
APPORTER — v. a. Porter d un lieu plus ou moins éloigné, au lieu où est la personne qui parle, ou dont on parle. Apportez moi le livre qui est sur ma table. On lui a apporté du gibier de sa terre. On m a apporté ce matin de beaux fruits. Apporter de Lyon à… … Dictionnaire de l'Academie Francaise, 7eme edition (1835)
APPORTER — v. tr. Porter d’un lieu plus ou moins éloigné au lieu où est la personne qui parle ou dont on parle. Apportez moi le livre qui est sur ma table. On lui a apporté du gibier de sa terre. On m’a apporté ce matin de beaux fruits. Apporter des lettres … Dictionnaire de l'Academie Francaise, 8eme edition (1935)
apporter — (a por té) v. a. 1° Porter au lieu où est une personne. Apportez moi le livre qui est sur ma table. Le courrier a apporté de bonnes nouvelles. La marée apporte sur la rive les débris du naufrage. • Le flot qui l apporta recule épouvanté, RAC … Dictionnaire de la Langue Française d'Émile Littré
apporter — vt. , amener ; (Albertville) faire remettre (qc.) : apeurtâ (St Jean Arvey), APORTÂ (Aix, Albanais.001, Annecy.003, Arvillard.228b, Bellecombe Bauges, Chambéry.025, Giettaz, Montendry, St Nicolas Cha., Saxel.002, Table, Thônes.004), apourtâ (228a … Dictionnaire Français-Savoyard
Apporter beaucoup, peu, quelque chose, rien, etc. — ● Apporter beaucoup, peu, quelque chose, rien, etc. l enrichir intellectuellement, lui être utile moralement … Encyclopédie Universelle
Apporter de l'eau au moulin de quelqu'un — ● Apporter de l eau au moulin de quelqu un fournir à autrui des arguments qui viennent confirmer ses dires … Encyclopédie Universelle
