-
1 appeler
v. (lat. appellare) I. v.tr. 1. наричам, назовавам, именувам, кръщавам (с име новородено); 2. викам, повиквам; зова; appeler au secours викам за помощ; 3. удостоявам с назначение; 4. призовавам, апелирам за нещо; 5. желая, стремя се към; 6. изисквам; ce sujet appelle toute votre attention темата изисква цялото ви внимание; 7. водя след себе си, предизвиквам; le mensonge apelle le mensonge лъжата води след себе си друга лъжа; II. v. pron. s'appeler 1. наричам се, казвам се, именувам се; comment vous appelez-vous? как се казвате? 2. викам се, призовавам се. Ќ appeler en justice давам под съд; appeler qqn. en témoignage (а témoin) призовавам някого за свидетел; appeler sous les drapeaux воен. свиквам в армията. Ќ Ant. chasser, congédier, expulser, renvoyer. -
2 alphapage
m. (n. déposé, de alphanumérique et de l'angl. to page "faire appeler") пейджър. -
3 appel
m. (de appeler) 1. зов, призив, повикване; 2. възвание, апел; appel au peuple възвание към народа; 3. проверка; appel nominal поименна проверка; 4. сигнал за сбор; 5. юр. обжалване; апелация; juger en appel решавам дело в апелационна инстанция; 6. привличане на вниманието (с поглед, знак и др.). Ќ appel d'air тяга; cour d'appel апелативен съд; faire appel а позовавам се на, предизвиквам, обръщам се към; sans appel безвъзвратно, безапелационно. -
4 appelable
adj. (de appeler) който подлежи на обжалване, на апелация. -
5 appelant,
e adj. et m. (de appeler) 1. юр. който апелира; 2. птица, която служи за примамка. -
6 appelé
m. (de appeler) воен. войник, повикан в частта си. -
7 appeleur
m. (de appeler) лов. птица, която примамва друга птица. -
8 chamade
f. (it. chiamare "appeler") ост. сигнал с барабан и тръба за предаване от страна на обсадените; battre (sonner) la chamade давам знак за предаване; отстъпвам; предавам се. Ќ battre la chamade бия силно (за сърце, което изживява емоция). -
9 crier
v. (lat. pop. °critare, contract. de quiritare "appeler les citoyens au secours") I. v.intr. 1. викам, крещя; пискам; crier au secours викам на помощ; crier а tue-tête викам с цяло гърло; 2. оплаквам се, протестирам; 3. викам силно, карам се; 4. скърцам, издавам неприятен звук; II. v.tr. 1. разгласявам, обявявам високо; crier une nouvelle разгласявам новина; 2. крещя, извиквам, изкрещявам; crier un ordre изкрещявам заповед; crier а qqn. de se taire извиквам на някого да млъкне; 3. рекламирам стока, като викам по улиците ( за амбулантен търговец). Ќ sans crier gare разг. без предупреждение; crier des meubles юр. продавам мебели на публичен търг; crier famine оплаквам се от глада; crier misère оплаквам се от мизерията. Ќ Ant. chuchoter. -
10 démobiliser
v.tr. (de dé- et mobiliser) демобилизирам. Ќ Ant. appeler, mobiliser. -
11 évoquer
v.tr. (lat. evocare, de vocare "appeler") 1. призовавам; évoquer les esprits призовавам духове; 2. припомням, констатирам, отбелязвам, напомням; 3. юр. призовавам в съд, апелирам; évoquer une affaire апелирам дело. Ќ Ant. conjurer, chasser, écarter, éloigner, repousser. -
12 rappeler
v.tr. (de re- et appeler) 1. отзовавам, повиквам отново някого; отзовавам; rappeler son chien en le sifflant извиквам кучето си като му свиркам; rappeler un ambassadeur отзовавам посланик; Dieu l'a rappelé а lui Господ го извика при себе си (той почина); 2. напомням, припомням; rappelez-moi votre nom припомнете ми името си; je te rappelle que напомням ти, че; 3. rappeler qqn. а възвръщам някого (към живот); 4. отново повиквам, позвънявам (по телефон); 5. връщам в начална позиция или към себе си; rappeler la corde издърпвам въжето към себе си; 6. v.intr. надавам вик (за птица, която призовава другите); se rappeler 1. спомням си, припомням си; se rappeler qqch. спомням си нещо; tu te rappelles de moi? спомняш ли си за мен?; se rappeler а qqn. спомням си за някого. 2. телефонираме си отново. Ќ Ant. bannir, chasser, exiler, oublier. -
13 renvoyer
v.tr. (de re- et envoyer) 1. изпращам повторно; renvoyer qqn. а ses parents изпращам някого на родителите му; 2. връщам обратно, казвам на някого, да се върне обратно; отпращам; renvoyer un importun отпращам нахалник; 3. връщам, отказвам; renvoyer un cadeau отказвам подарък; 4. връщам (заета, забравена вещ); 5. уволнявам, освобождавам от длъжност; изгонвам, изключвам; 6. пускам, разпускам, освобождавам; 7. връщам, отразявам; renvoyer la balle връщам топката (по време на игра); 8. отлагам; renvoyer les débats отлагам разисквания; 9. отпращам, отправям, насочвам към; препращам; renvoyer qqn. а la cour d'assises препращам някого пред углавен съд; les chiffres renvoient а certains passages цифрите препращат към определени пасажи; 10. отразявам (за огледало, звук); se renvoyer препращаме се един на друг. Ќ se renvoyer la balle прехвърляме един на друг неприятно задължение; renvoyer d'une accusation освобождавам от обвинение. Ќ Ant. appeler; employer, garder, prendre, recruter; accepter. -
14 vocatif
m. (lat. vocativus, de vocare "appeler") грам. 1. звателен падеж, вокатив; 2. възклицателно изречение за обръщане към някого ( в аналитичните езици). -
15 vocation
f. (lat. vocatio "action d'appeler") 1. призвание; vocation artistique артистично призвание; 2. наклонност, предразположение; 3. предопределение, мисия; 4. рел. призив на Господ към човек или народ. Ќ avoir vocation а, pour qqch. квалифициран съм да, имам компетентност да.
См. также в других словарях:
appeler — [ ap(ə)le ] v. tr. <conjug. : 4> • 1080; lat. appellare 1 ♦ Inviter (qqn) à venir en prononçant son nom, par un mot, un cri, un bruit. ⇒ interpeller, apostropher. Qqn l appelle de loin. ⇒ héler. Tu pourrais répondre quand on t appelle !… … Encyclopédie Universelle
appeler — aucun, Accire, Arcessere, Ciere, Citare, Clamare, Euocare, Excire, Nominare, Vocare, Clamore aliquem flagitare, Et appeler aucun, c est le semondre au combat, Il l a appelé, Denuntiauit illi duellum, ad duellandum vocare, prouocare ex Liuio, lib … Thresor de la langue françoyse
appeler — APPELER. v. a. J appelle, j appelois, j ai appelé, j appellerai. Nommer dire le nom d une personne, d une chose. Comment appelez vous cet homme? Je ne sais comment on appelle cette plante, cet animal. Appelez les comme il vous plaira. f♛/b] On… … Dictionnaire de l'Académie Française 1798
APPELER — v. a. ( J appelle. J appelais. J ai appelé. J appellerai. Appelant. ) Nommer ; dire le nom d une personne, d une chose, ou lui imposer, lui donner un nom. Comment appelez vous cet homme ? On l appelle Pierre, Jean. Comment appellerez vous votre… … Dictionnaire de l'Academie Francaise, 7eme edition (1835)
appeler — (a pe lé) v. a. j appelle, tu appelles, il appelle, nous appelons, vous appelez, ils appellent ; j appelais, nous appelions ; j appelai, nous appelâmes ; j appellerai, nous appellerons ; j appellerais, nous appellerions ; appelle, appelons,… … Dictionnaire de la Langue Française d'Émile Littré
APPELER — v. tr. Désigner quelqu’un par son nom ou Pourvoir quelqu’un d’un nom. Comment appelez vous cet homme? On l’appelle Pierre, Jean. Comment appellerez vous votre premier enfant? Comment vous appelez vous? Je m’appelle Louis. Il s’appelle Charles.… … Dictionnaire de l'Academie Francaise, 8eme edition (1935)
appeler — vt. , appeler, nommer ; surnommer ; dire de venir, faire venir : APALÂ (Albanais.001c.PPA., Annecy.003b, Chable, Gruffy, Leschaux, Morzine.081b. JCH., Reyvroz, Villards Thônes.028b), ap(è)lâ (001b.PPA | 001a.AMA.,003a, 028a,081a, Aillon V.273,… … Dictionnaire Français-Savoyard
Appeler aux armes — ● Appeler aux armes essayer de soulever le peuple … Encyclopédie Universelle
Appeler l'attention de quelqu'un — ● Appeler l attention de quelqu un l engager à y réfléchir ; réclamer son attention, en parlant de quelque chose … Encyclopédie Universelle
Appeler la mort, l'indépendance, la délivrance, etc. — ● Appeler la mort, l indépendance, la délivrance, etc. la réclamer, la souhaiter fortement … Encyclopédie Universelle
Appeler les choses par leur nom — ● Appeler les choses par leur nom dire nettement, crûment ce qui est, ne pas avoir peur des mots … Encyclopédie Universelle
