-
1 tiempo
m 1) време; a tiempo навреме; a su tiempo когато му дойде времето; a un tiempo едновременно; (en) un tiempo някога; con tiempo предварително, навреме; de tiempo en tiempo, a tiempos отвреме-навреме; fuera de tiempo, sin tiempo ненавреме; matar el tiempo убивам времето си; hace tiempo отдавна, преди време; a largo tiempo отдавна, преди много време; 2) време, епоха, век; andar con el tiempo в крак съм с времето, епохата, живота; 3) време, възможност, момент; 4) време, свободно време; 5) годишно време, сезон; 6) дълъг период от време; 7) продължителност, времетраене; 8) възраст, време на съществуване; 9) време; атмосферно състояние; tiempo cargado мъгливо, мрачно време; abrir el tiempo прояснявам се, оправям се (за времето); hace buen (mal) tiempo времето е хубаво (лошо); 10) мор. буря; 11) грам. време (на глагол); 12) воен. хватка (с пушка); 13) муз. такт, мярка; hacer tiempo изчаквам удобен момент, случай; ganar tiempo печеля време; darse buen tiempo прен. забавлявам се; a mal tiempo buena cara погов. спокойно! горе главата!; cual el tiempo tal el tiento посл. нагаждам се според вятъра; ajustar los tiempos подреждам в хронологичен ред събития и факти; andando el tiempo adv с течение на времето; dejar al tiempo una cosa оставям времето да реши нещо; да се реши от само себе си; del tiempo de Maricastaña прен., разг. от памтивека, много отдавна ; gastar (perder) el tiempo пилея си времето; gozar del tiempo използвам максимално и рационално времето си; pasar uno el tiempo не работя; занимавам се с дреболии; y si no, al tiempo времето ще покаже, ще потвърди; dar tiempo предоставям време за; en mis (tus, sus...) tiempos adv по мое време, в годините на моята младост; en tiempos adv по-рано, някога; faltarle a alguien tiempo para разг. нямам време за губене. -
2 zapato
m обувка; estar como niño con zapatos nuevos разг. много съм доволен; no llegarle a alguien a la suela del zapato разг. на малкото му пръстче не може да се намаже; andar con zapatos de fieltro прен. действам потайно и предпазливо; saber uno dónde le aprieta el zapato прен., разг. знам къде ме стяга чепикът; como tres en un zapato разг. наблъскани като сардели. -
3 hato
m 1) стадо; 2) място за нощуване на овчари; 3) прен. банда, сборище; 4) прен. изобилие, купища; 5) разг. събиране на групичка, отделно от останалите; 6) вещи, необходими принадлежности или дрехи; liar el hato прен. събирам си багажа, стягам се; hato y garabato цялото имущество; 7) Куб., Вен. животновъдна ферма; andar con el hato a cuestas прен. често сменям местожителството си, нямам постоянно местожителство; revolver el hato предизвиквам смут, сея неразбирателство; menear el hato a uno прен., разг. бия някого. -
4 plomo
m 1) олово; 2) отвес; 3) прен. оловна топка (на въдица, на рибарска мрежа); 4) пломба; 5) куршум; 6) разг. досаден човек (книга, разказ и др.); a plomo а) вертикално; б) прен. точно, уместно; caer a plomo прен., разг. падам с цялата си тежест; andar con pies de plomo много предпазливо, сдържано, умерено. -
5 lengua
f 1) език; 2) език, наречие; lengua hablada жив разговорен език; lengua muerta мъртъв език; lengua materna (natural) роден език; 3) език на камбана; 4) език на даден писател или произведение; 5) ост. преводач; 6) езиче на теглилка; largo de lengua прен. дърдорко; lengua de loro прен. пелтек; lengua de escorpión (viperina) прен. клеветник, клюкар, злоезичник; mala lengua прен. клеветник, клюкар, злоезичник; darle a la lengua разг. говоря прекалено; irse de la lengua разг. говоря повече от необходимото; изпускам се; lengua bífida раздвоен език (на змии, гущери и др.); lengua de estropajo (de trapo) прен., разг. който мърмори неясно или произнася зле думите; lengua del agua а) земя, която се врязва в море, река и др.; б) линията, до която водата покрива потопено в нея тяло; lengua de oc езикът ОК, създаден от трубадурите (наречен още лимузен или провансалски); lengua de oíl древният език, говорен във Франция на север от Лоара; lengua de tierra тънко и дълго парче земя, навътре в море или река; lengua larga прен. мърморко, злоезичник; lengua madre език-майка, от който са произлезли група други езици; lengua santa еврейски език; lengua viva език, който в момента се говори в една страна; lenguas hermanas сродни езици; malas lenguas разг. злите езици; andar en lenguas прен., разг. в устата на хората съм, давам им повод да говорят за мен; atar la lengua прен. затварям устата (някому); buscar la lengua a uno прен., разг. предизвиквам някого към спор, скарване; con la lengua afuera, con la lengua de un palmo прен., разг. с изплезен език; de lengua en lengua от уста на уста; destrabar la lengua прен. развръзвам езика; hablar con lengua de plata прен. искам нещо, като предлагам пари, подаръци, подкуп; largo de lengua прен. който говори необмислено; morderse uno la lengua прен. прехапвам си езика, въздържам се да говоря; pegàrsele a uno la lengua al paladar разг. езикът ми е залепнал за небцето (от страх, смущение и др.); poner lengua(s) en uno прен. говоря лошо за някого; sacar la lengua a uno прен., разг. присмивам се на някого; изплезвам му се; tener una cosa en la punta de la lengua прен., разг. а) на върха на езика ми е; б) готов съм да кажа нещо; tener la lengua gorda прен., разг. езикът ми е надебелял, пиян съм; tener mucha lengua бърборко; tirar de la lengua a uno прен., разг. предизвиквам някого да говори. -
6 estación
f 1) годишно време, сезон; 2) време, период от време; 3) жп станция, гара, спирка; 4) телеграфна станция; 5) пребиваване; 6) престой, спиране (по път); 7) радиостанция; 8) трамвайно депо; estación de apartado, estación de clasificación триажна гара; estación terminal крайна спирка; терминал на летище; andar (las) estacións прен., разг. карам всичко по реда си; vestir con la estación обличам се според сезона; estación avanzada в края на сезона; estación para mercancías сточна гара; estación de transbordo гара за прехвърляне; estación de trànsito транзитна спирка. -
7 hambre
f 1) глад; 2) недостиг, нужда (от храни и т. н.); 3) прен. жажда за нещо, страстно желание; hambre canina прен. вълчи глад; màs listo que el hambre разг. много умен; matar (apagar) el hambre разг. залъгвам глада си; morir de hambre а) живея в нищета; б) умирам от глад, много съм гладен; andar uno muerto de hambre прен. който живее в нищета; a buen hambre no hay pan duro когато си гладен, всичко ти се услажда; juntarse el hambre con gana de comer пасват си, подхождат си (предмети, хора); matar de hambre прен. моря от глад, храня недостатъчно; hambre calagurritana прен., разг. голям глад. -
8 mira
f 1) прицел, мерник, мушка; punto de mira прицелна точка; linea de mira прицелна линия; 2) обектив; 3) прен. цел, намерение; 4) геод. лата; 5) pl мор. оръдия от двете страни на носа; estar (andar, quedar) a la mira на страж съм, следя; poner la mira en а) прицелвам се, целя; б) прен. имам предвид; a la mira y a la maravilla прекрасно, чудесно; con miras a с цел да. -
9 opinión
f 1) мнение, съждение; opinión pública обществено мнение; 2) репутация; име; andar uno en opiniónes изгубвам репутацията си; casarse uno con su opinión прен., разг. инатя се, настоявам на своето. -
10 palma
f 1) вж. palmera; 2) палмов лист; 3) длан на ръка; 4) прен. ръка; 5) прен. слава, триумф; 6) прен. победа на мъченика срещу инферналните сили; 7) pl ръкопляскания; andar uno en palmas прен. уважаван съм, получавам овации от всички; conocer a alguien (algo) como la palma de mi mano прен. познавам някого (нещо) като петте пръста на ръката си; enterrar con palma a una persona прен. погребва се девствен някой; liso (llano, raso) como la palma de la mano прен., разг. много лесно, без никакви затруднения; batir palmas пляскам с ръце, аплодирам; llevar (traer) en palmas a alguien прен. държа се много добре с някого; задоволявам капризите на някого; llevarse la palma прен. най-добрият съм, пръв съм ( в дадено начинание), отнасям палмата на първенството. -
11 paz
1. f 1) мир; paz por separado сепаративен мир; juez de paz мирови съдия; concluir (concertar) la paz сключвам мир; 2) мир, спокойствие; 3) мирен договор (и pl); 4) помиряване (и pl); 5) миролюбив, спокоен характер; no dar paz a la lengua разг. говоря непрекъснато; dejar en paz разг. оставям на мира; ponerse en paz con разг. сдобрявам се с; andar la paz por el coro прен., (ирон.) скандали и неразбирателства в семейството, в общност и др.; dar paz a uno поздравявам някого с целувка; Ўque en paz descanse! мир на праха му! лека му пръст!; hacer las paces помирявам се; y en paz израз, с който се поставя край на нещо; paz sea en esta casa мир на този дом (поздрав); 2. interj тихо! -
12 pico1
m 1) човка, клюн; 2) прен., разг. уста; pico1 de oro прекрасен оратор; 3) връх; 4) връх (на планина); 5) кирка; 6) придатък, остатък над кръгла сума, цифра; 7) съвсем малко; 8) доза дрога за инжектиране; 9) разг. Кол. целувка; darse el pico1 а) разг. целувам се; б) много добре се разбирам с някого; de pico1 разг. устно, на думи; echar mucho pico1 разг. дрънкам много; perder (se) uno por su pico1 прен., разг. от устата (езика) си патя; Ўcierra el pico1! разг., вулг. затваряй си устата!; tiene 40 y pico1 той е на 40 и кусур години; mil pesetas y pico1 хиляда и нещо песети; cortado a pico1 стръмен, отвесен; hacer el pico1 разг. плащам остатъка; hincar el pico1 разг. умирам; lo tengo en el pico1 de la lengua на устата ми е (на езика ми е); andar (irse) de (a, con) pico1s pardos разг. пропилявам си времето. -
13 quintilla
f лит. петостишие; andar (ponerse) uno en quintillas con otro прен., разг. противопоставям се някому; разправям се с него.
См. также в других словарях:
andar con — estar en relación amorosa; formar pareja; cf. pololear, andar juntos, andar; el Pedro anda con la Sonia , me cansé de andar con huevones; prefiero estar sola , la Ale anda con el Ignacio , el Ernesto me preguntó si quería andar con él… ¿Y qué le… … Diccionario de chileno actual
andar con ojo — andar con cien ojos … Diccionario de dichos y refranes
andar con la jeta abierta — estar descuidado; divagar con la mente cuando se requiere presencia de mente; no atender al peligro o contingencia; desconcentrarse; cf. andar en la luna, andar con el velador abierto, andar con la boca abierta, jetudo, jetón, caérsele la jeta,… … Diccionario de chileno actual
andar con la mona — estar con los efectos de la embriaguez; tener resaca; cf. andar con la caña, andar al peo, cuneteado, entonado, mona, andar; parece que el profe andaba con la mona esta mañana; pidió silencio total y nos dejó leyendo toda la hora , esta mañana no … Diccionario de chileno actual
andar con un hachazo en la cabeza — padecer el dolor típico de la resaca; tener dolor de cabeza; cf. andar con la caña, andar con la mona, andar con los monos, andar, hachazo; no me griten esta mañana, que ando con un hachazo en la cabeza , ando con un hachazo en la cabeza, la… … Diccionario de chileno actual
andar con el corazón en dos manos — tener miedo; estar estresado; andar nervioso; cf. andar a saltitos, andar con el poto en dos manos, andar; se apareció jadeando y sudando; andaba con el corazón en dos manos todo el día por que lo echaron de la empresa , con las amenazas de… … Diccionario de chileno actual
andar con el poto en dos manos — estar estresado; andar apurado; cf. andar a saltitos, andar con el corazón en dos manos, andar, en este trabajo nos explotan de lo lindo y nos tienen a todos andando con el poto en dos manos , todo el día vendiendo seguros, corriendo estresada… … Diccionario de chileno actual
andar con carpa — tener erección; cf. andar con la piedra, levantar carpa, parársele el pico, tener el pico parado, estar caliente, andar con roca, andar; estaba junto a la puerta, andaba con carpa y la Rosita justo entra, se me acerca y me abraza y me saluda con… … Diccionario de chileno actual
andar con la caña — padecer resaca; estar con los efectos de la borrachera; cf. andar con la mona, andar al peo, cuneteado, entonado, encañado, andar; hoy día no voy a poder jugar tenis, Panchito, ando con la caña , andamos todos con la caña después del carrete de… … Diccionario de chileno actual
andar con la boca abierta — estar descuidado; descuidarse; no atender; desconcentrarse; cf. andar con el velador abierto, andar en la luna, caérsele la jeta, andar con la jeta abierta; por favor, Miguelito, no ande con la boca abierta; fíjese bien en los semáforos y en los… … Diccionario de chileno actual
andar con la piedra — estar excitado sexualmente; tener una erección; cf. estar caliente, andar con roca, andar con carpa, tener el pico parado, andar, botar la piedra; el Manuel andaba con la piedra y se notó , Mireya, cacha, mira qué chiste: ese tipo en el quitasol… … Diccionario de chileno actual
