-
1 ancre
f. (lat. ancora) 1. котва; jeter, mouiller l'ancre хвърлям котва; закотвям; lever l'ancre вдигам котва, отплувам; 2. желязна пръчка във формата на Т или Х, която поддържа стена; 3. декоративен елемент. Ќ c'est mon ancre de salut това е единствената ми надежда. Ќ Hom. encre. -
2 ancré,
e adj. (de ancrer) 1. закотвен; 2. прен. затвърден, внедрен. -
3 ancrer
(de ancre) v.tr. 1. мор. закотвям; 2. прен. затвърдявам, внедрявам; 3. здраво прикрепям, закрепям; s'ancrer закотвям се; затвърдявам се, закрепявам се. Ќ Ant. désancrer, détacher. -
4 chasser
v. (lat. pop. °captiare, lat. captare "chercher а prendre") I. v.tr. 1. ловувам (дивеч, птици); chasser le cert ловувам елени; chasser а courre ловувам с кучета; 2. гоня, прогонвам; изхвърлям, уволнявам; chasser l'ennemi прогонвам неприятеля; chasser un indésirable изхвърлям нежелан гост; chasser un domestique уволнявам прислужник; 3. разпръсквам, разсейвам; chasser le chagrin разсейвам тъгата; chasser les mauvaises odeurs прогонвам лошите миризми; 4. изкарвам; карам пред себе си; chasser les vaches изкарвам кравите; 5. преследвам, стремя се към; chasser un navire преследвам кораб; chasser la terre стремя се към сушата (за кораб); II. v.intr. 1. les nuages chassent de l'ouest (de l'est, du nord) облаците идат от запад (от изток, от север); 2. le navire chasse sur ses ancres корабът е неустойчив, не е добре закотвен; l'ancre chasse котвата се влачи по дъното; 3. печ. заемам място (за печатна буква); 4. печ. променям подредбата на редовете в страниците; si vous ajoutez cette phrase, ça va chasser ако добавите това изречение, подредбата на редовете ще се промени; 5. правя скок "chasse" в балет; 6. подхлъзвам се, буксувам. Ќ bon chien chasse de race погов. крушата не пада по-далеч от дървото; il chasse de race той се е метнал на рода си (няма на кого да прилича); la faim chasse le loup du bois погов. нуждата кара човека да върши неразумни неща; un clou chasse l'autre клин, клин избива; chasser les cercles d'un tonneau набивам обръчите на бъчва. Ќ Ant. accueillir, admettre, recevoir; embaucher, engager, entretenir. -
5 engagé,
e adj. (de engager) 1. зает; обвързан, задължен; 2. нает; записан доброволец; 3. архит. отчасти вдаден в стена, колона. Ќ ancre engagé,e котва, заловена здраво за дъното; cheval engagé, кон, който е записан да вземе участие в състезание; navire engagé, кораб, наклонен на една страна. -
6 gouverner
v. (lat. gubernare, gr. kubernân) I. v.tr. 1. ръководя, водя, управлявам; gouverner un pays управлявам страна; 2. ост. направлявам, възпитавам; 3. грам. управлявам; 4. ост. администрирам; 5. управлявам, водя (кораб); II. v.intr. мор. подчинявам се на управление (за кораб); gouverner sur son ancre влачен съм от течението ( за кораб). -
7 jeter
v. (lat. pop. °jectare, class. jactare, fréquent. de jacere) I. v.tr. 1. хвърлям, мятам, изхвърлям; jeter une pierre хвърлям камък; jeter une balle хвърлям топка; jeter des dés хвърлям зарове; 2. нахвърлям; jeter ses réflexions sur une feuille de papier нахвърлям размислите си на лист хартия; 3. изхвърлям; jeter qqch. dans la poubelle изхвърлям нещо в кошчето; jeter qqn. dehors изхвърлям някого навън; 4. намятам, обличам; 5. повалям, събарям; 6. поставям, построявам; jeter un pont sur une rivière построявам мост над река; jeter les bases d'une société поставям основите на общество; 7. подхвърлям; jeter des insultes подхвърлям обиди; jeter une note подхвърлям забележка; II. v. pron. se jeter 1. хвърлям се; se jeter а l'eau, dans la revière хвърлям се във водата; se jeter par la fenêtre хвърлям се през прозореца; 2. устремявам се, понасям се; se jeter en avant понасям се напред; 3. свивам, завивам внезапно; 4. вливам се; la rivière se jette dans la mer реката се влива в морето; 5. натъквам се, удрям се; la voiture se jette contre un arbre колата се удря в дърво. Ќ jeter de la poudre aux yeux заблуждавам, хвърлям прах в очите; jeter de profondes racines хващам дълбоки корени; jeter des pierres dans le jardin de qqn. хвърлям камъни в нечия градина, нападам косвено някого; jeter des cris надавам викове; jeter feu et flamme надавам гневни викове, сипя огън и жупел; jeter les yeux sur qqn. спирам се върху някого, избирам някого; jeter l'ancre пускам котва; jeter le grappin sur qqn. правя опити да завладея някого; jeter l'argent par la fenêtre харча лудо, без сметка; jeter l'épouvante сея страх, ужас; jeter par dessus bord захвърлям; jeter qqn. dans l'embarras поставям някого в затруднение; jeter sa langue aux chiens разг. отказвам се, признавам, че не мога да отгатна; jeter tout son venin изливам целия си яд; jeter un coup d'њil хвърлям поглед, поглеждам; jeter un sort правя магия, урочасвам; se jeter dans les bras de qqn. търся убежище, опора в някого; se jeter dans un parti влизам в партия; se jeter dans un couvent постъпвам в манастир; se faire jeter разг. отхвърлен съм, не съм приет някъде; jeter sur le papier написвам набързо; jeter le métal dans le moule техн. наливам метал в калъп за отливане; jeter une figure en moule отливам статуя; le sort est jété всичко вече е решено, жребият е хвърлен; en jeter разг. правя впечатление; jeter bas une maison разрушавам къща. -
8 jouer
v. (lat. jocare, class. jocari "badiner, plaisanter") I. v.intr. 1. играя, забавлявам се; jouer aux cartes играя на карти; les enfants jouent dans la rue децата играят на улицата; jouer avec une poupée играя с кукла (за дете); jouer avec le feu играя си с огъня; jouer а cache-cache играя на криеница; jouer au tennis играя на тенис; jouer а la Bourse играя на борсата; jouer а la baisse играя на понижение на борсата; jouer а la hausse играя на повишение на борсата; 2. театр. играя на сцена; jouer dans une pièce играя в пиеса; 3. свиря; jouer du violon свиря на цигулка; jouer du piano свиря на пиано; 4. движа се свободно, имам хлабина; la clé joue dans la serrure ключът се движи свободно в ключалката; 5. в съчет. faire jouer пускам в ход, в действие; faire jouer les grandes eaux пускам фонтаните; 6. не прилепвам плътно; 7. задействам се, влизам в ход; l'instinct joue en elle инстинктът Ј се задейства; 8. рискувам; jouer avec sa vie рискувам живота си, играя с живота си; 9. спекулирам; jouer sur les cours des devises спекулирам с валутните курсове; 10. възползвам се; jouer de l'infirmité de qqn. възползвам се от недъгавостта на някого; II. v.tr. 1. играя; jouer une partie d'échecs играя една партия шах; jouer la finale играя финална среща; 2. свиря; jouer une valse свиря валс; jouer du Mozart свиря произведение от Моцарт; 3. театр. играя, изпълнявам, представям; jouer la comédie играя комедия на сцената; прен. изигравам комедия; jouer du Shakespeare играя пиеса от Шекспир; 4. преструвам се; jouer la surprise преструвам се на изненадан; jouer le héros правя се на герой; 5. играя (на карти); проигравам; хвърлям, залагам; jouer la dernière carte играя, хвърлям последната карта; jouer sa fortune проигравам състоянието си; jouer mille francs sur un cheval залагам хиляда франка на кон; 6. изигравам, измамвам; on vous a joué изиграха ви; 7. прен. рискувам jouer sa vie рискувам живота си; jouer toute sa fortune рискувам цялото си богатство; 8. имитирам; 9. прожектирам; jouer un film прожектирам филм; se jouer 1. играя си, забавлявам се; 2. свиря се; cette sonate se joue facilement тази соната се свири лесно; 3. играя се; ce jeu se joue а quatre тази игра се играе от четирима души. Ќ c'est un jeu joué на тази работа е сложен край; jouer du bâton майсторски, умело си служи с пръчката; jouer des coudes служа си с лактите, за да си пробия път; barque qui joue sur son ancre мор. закотвена лодка, която се люлее силно; jouer а l'imbécile правя се на глупав; jouer d'adresses надхитрям, излизам по-ловък; jouer sur les mots употребявам двусмислени думи, играя си със смисъла на думите; jouer un jeu serré играя внимателно; прен. действам предпазливо; jouer un mauvais tour а qqn. изигравам номер на някого; faire jouer les canons откривам огън с оръдията; jouer des jambes избягвам, офейквам; jouer de la prunelle гледам предизвикателно; le vent joue вятърът мени посоката и силата си; mon sort se joue ici тук се решава съдбата ми; qui a joué jouera погов. където е текло, пак ще тече, старо дърво мъчно се превива; se jouer de qqn. подигравам се с някого; играя си с някого; c'est joué d'avance резултатът е известен предварително. Ќ Hom. jouée. -
9 maîtresse
f. (de maître) 1. господарка; госпожа; стопанка, домакиня; 2. учителка; 3. любовница, метреса; 4. adj. главен, основен; забележителен; енергичен; решителен; ancre maîtresse мор. главна котва. -
10 remouiller
v.tr. (de re- et mouiller) отново потапям, мокря. Ќ remouiller l'ancre мор. хвърлям отново котвата.
См. также в других словарях:
ancre — [ ɑ̃kr ] n. f. • XIIe; lat. ancora 1 ♦ Lourd instrument d acier qui immobilise le navire, auquel il est relié par une ligne de mouillage, en se fixant sur le fond. « Les matelots mouillaient une nouvelle ancre » (Maurois). Navire qui chasse sur… … Encyclopédie Universelle
ancre — ANCRE. s. f. Grosse pièce de fer, dont les extrémités se terminent à deux branches tournées en arc, et de laquelle on se sert pour arrêter et pour fixer les vaisseaux quand on veut. L anneau, la vergue, le bras d une ancre. La grande ou la… … Dictionnaire de l'Académie Française 1798
Ancre — Die Ancre bei AlbertVorlage:In … Deutsch Wikipedia
ancré — ancré, ée (an kré, krée) part. passé. 1° Au propre. Vaisseau bien ancré. 2° Par extension. • Que de tombeaux grecs et romains, dont les pierres étaient ancrées de fer, ont disparu, BERN. DE S. P. Études, v.. 3° Fig. Établi fortement,… … Dictionnaire de la Langue Française d'Émile Littré
Ancre [1] — Ancre (spr. Ankr), Stadt am Flusse Ancre, im Bezirk Doulens des französischen Departements Somme, Fabriken in Tuch, Leinwand, Papier, Salpeter, Getreidehandel; 2600 Ew.; sonst Marquisat in der Picardie … Pierer's Universal-Lexikon
Ancre [2] — Ancre, 1) Marschall d A., Baron von Lussigny, eigentlich Graf Concino Concini, geb. zu Florenz, Sohn eines Senators, kam i. J. 1600 mit Maria von Medicis an den französischen Hof, stand, vermählt mit der Folgenden, hoch in der Gunst der Königin,… … Pierer's Universal-Lexikon
Ancre — Ancre, Marschall von, eigentlich ein florentinischer Graf Concino Concini, kam mit Maria von Medicis, der zweiten Gemahlin Heinrichs IV. an den franz. Hof und übte durch sein Weib Eleonora Dori, genannt Galligaï, die Zofe der Königin war, auf… … Herders Conversations-Lexikon
Ancre — (spr. angkr ), Marschall d , eigentlich Concino Concini, Sohn eines Senators zu Florenz. begleitete Maria von Medici nach ihrer Vermählung mit Heinrich IV. von Frankreich 1600 an den französischen Hof, wo er sich der einflußreichen Kammerfrau… … Meyers Großes Konversations-Lexikon
Ancre — (spr. angkr), Baron von Lussigny, Marschall d , eigentlich Concino Concini, aus Florenz, kam im Gefolge Marias von Medici, der Gemahlin Heinrichs IV., 1600 an den franz. Hof, wurde nach Heinrichs Tod (1610) unter der Regentschaft der Königin… … Kleines Konversations-Lexikon
Ancre — [ãkr], Cosme Jean Baptiste, Marquis d , eigentlich Concino Concini [ tʃ ], französischer Marschall und Staatsmann, * Florenz 1575 (?), ✝ Paris 24. 4. 1617, Sohn eines florentinischen Notars; wurde als Günstling der Maria von Medici unter deren… … Universal-Lexikon
ancre — cancre chancre … Dictionnaire des rimes
