-
1 see
See I. m, -n езеро. II. f, -n море; an der See край морето, на морето; auf offener See в открито море.* * *der, -n езеро. die, -n море, океан; hohe, offene = открито море. -
2 fahren
fáhren (fuhr, gefahren) unr.V. sn itr.V. 1. пътувам; 2. отпътувам, заминавам; hb tr.V. 1. карам (кола и др.); 2. карам, превозвам; Wann fährt der nächste Bus? Кога тръгва следващият автобус?; An die See/ans Meer fahren отивам, заминавам на море; nach München/ in die Schweiz fahren заминавам за Мюнхен, за Швейцария; sie fährt einen Renault тя кара "Рено"; Er fährt bleifreies Benzin той кара колата с безоловен бензин; den Kranken ins Krankenhaus fahren откарвам болния в болница; Aus der Haut fahren излизам от кожата си; In die Höhe fahren подскачам (от уплаха); Was ist in dich gefahren? какво те е прихванало?; sich (Dat) durch die Haare fahren минавам с ръка през косата си; Bei/im Nebel fährt es sich schlecht в мъгла не се пътува добре.* * ** (и, а) itr s пътувам, возя се; tr карам, возя; an die See = отивам на морето; -
3 verschicken
verschícken sw.V. hb tr.V. изпращам, разпращам, експедирам; Einladungen verschicken Разпращам покани; die Kinder Wurden an die See verschickt децата бяха изпратени на море.* * *(раз)пращам, -
4 zu
zu I. präp (Dat) 1. към, у, при, на (място); 2. в, по, на (време); 3. на, в, за (преход, промяна в определено състояние); 4. за (цел); 5. на, с, по (средство, начин); 6. по, на, с (при числа, отношения, съотношения, количество); 7. към, при, с (прибавяне към нещо); 8. (в имена на хотели, локали); zu Hause sein вкъщи съм, у дома съм; zu beiden Seiten от двете страни; zur Bank/Post/Arbeit/Party gehen отивам на банката/пощата/работа/па̀ рти; ich gehe zur Schule отивам на училище; ходя, на училище; zu Bett gehen лягам си да спя; zu Boden fallen падам на земята; zum Fenster hinausschauen поглеждам (от) прозореца (навън); sich zu jmdm. setzen сядам при някого; sich zu Tisch setzen сядам на масата да обядвам; der Dom zu Köln Кцолнската катедрала; zu Beginn/zum Schluss в началото/в края; zur Zeit в момента, засега; zu jeder Zeit по всяко време; zur rechten Zeit навреме; zu Weihnachten по (на) Коледа; zu Abend essen вечерям; zum Narren werden ставам за посмешище; zu meiner Freude за моя радост; zu deinem Geburtstag за твоя рожден ден; zum Beispiel например; etw. (Akk) zum Vergnügen/ zum Spaß tun правя нещо за удоволствие, за развлечение; zu Schiff с параход; zu Fuß пеш; das Stück zu 5 DM бройката, парчето по 5 марки; Kanister zu 50 Litern туби по 50 литра; zu zweit по двама; wir waren zu dritt ние бяхме трима; das Spiel endete drei zu zwei (3:2) срещата завърши три на два; zur Hälfte наполовина; zum Teil отчасти; im Vergleich zu ihm в сравнение с него; zum Ersten/ zum Zweiten/ zum Dritten първо/второ/трето; zu Fisch trinkt man Weißwein към, с риба се пие бяло вино; das "Hotel zum weißen Schwan" хотел "Белият лебед". II. konj да; er hofft, pünktlich zu kommen той се надява да дойде точно навреме; ich habe viel zu tun имам много работа; er gab uns zu verstehen, dass... той ни даде да разберем, че...; es gibt hier viel zu tun тук има много неща да се правят, има много работа; was ist noch zu tun? какво трябва да се (на)прави още? das Problem ist leicht zu lösen проблемът лесно може да се реши; die zu klärenden Fragen въпросите, които трябва да се изяснят. III. adv 1. затворен; 2. много, твърде, прекалено; 3. (за подкана в отделни изрази); das Fenster ist zu прозорецът е затворен; zu teuer прекалено скъп; zu viel/ zu wenig прекалено много/прекалено малко; immer zu! nur zu! карай! продължавай така! IV. zu- многопродуктивна представка в нем- ския език за образуване на глаголи със значения: 1. движение към нещо, срв. auf jmdn. zugehen; 2. затваряне, покриване, срв. zuklappen, zudecken; 3. добавяне, срв. zugeben, zukaufen; 4. получаване на нещо, срв. zuweisen, zuerkennen; 5. извършване на жест, срв. jmdn. zublinzeln, zulächeln.* * *1. prp D 1. (прицелна точка) към, при, на, за, в; zum Arzt; zur Arbeit gehen отивам при лекаря, на работа; =r Schule gehen а) отивам на училище; б) ходя на училище; = Boden fallen падам на замята; es ist mir = Ohren gekommen стигна до ушите ми, etw = sich nehmen хапвам нщ; Kдse =m Brot essen ям сирене с хляб; =m Publikum sprechen говоря към, на публиката; 2. (цел на действие) за: =r Beruhigung за успокоение; Stoff = e-m Kleid плат за рокля; = Glдck за щастие; ich tue das = deinem Beston правя това за твое добро; Wasser =m Trinken вода за пиене; = Рulver zerstoбen счуквам на прах =r Frau nehmen вземам за жена; 3. (промяна, преход) на, в; = Asche, Eis werden става на пепел, лед; er entwickelte sich =m Maler той стана художник; 4. (при числа, отношение) за, на, по, към: =m ersten Mal за пръв път; sle kamen = Dutzenden дойдоха на дузини; wir sitzen = zweit (zweien) седим по двама; das Stьck = 10 st. по 10 ст. парче; 4 verhдlt sich = 8 wie 5 = 10 4 се отнася към 8, както 5 към 10; im Vergleich = в сравнение с; 5. (без посока, отделни случаи): = Hause sein в къщи съм; der Dom = Kцln лит катедралата в Кьолн; ihm Fьsen sitzen седя в нозете му; =r Hand haben имам под ръка; = beiden Seiten на двете страни; от двете,страни; =m Fenster hinaus през прозореца; =r See fahren моряк съм; = Wasser und = Land reisen пътувам по вода и по суша; 6. (за време) по, в: = dieser Zeit по това време; =r Zeit сега в момента; = Abend essen вечерям; 7. (средство) за движение): FuЯ пеш; = Schiff с кораб 8. (с Infinitiv, Part Prдs) да: er wьnscht = kommen желае да дойде; es ist nicht = sagen не може да се каже; alles ist = lernen всичко трябва да се научи; das = lernende Stьck четивото, което трябва да се научи. Il. av 1. затворен; die Tьr ist вратата е затворена; 2. (посока): auf die Tьr = право към вратата; 3.(прекаленост) das war = grob това беше прекалено грубо; er ist = jung, um das = verstehen той е много млад, за да разбере това; 4. (в отделни изрази) nur =! immer =! карай! продължавай! Glьck =! на добър час! mach =! гов побързай! -
5 tief
tief adj 1. дълбок (кладенец, сняг) (auch übertr); 2. нисък (поклон; температура; глас); tiefes Wasser дълбока вода; eine tiefe Trauer дълбока скръб; eine tiefe Temperatur ниска температура; der See ist 10 Meter tief езерото е дълбоко 10 м; tief betroffen sein дълбоко съм засегнат; bis tief in die Nacht hinein до късна нощ, до късно през нощта; jmd. ist tief gesunken някой е паднал много ниско (в морално отношение); das lässt tief blicken това кара човек да се замисли.* * *a 1. дълбок; лежащ ниско; муз нисък (тон); aus =ster Seele от дълбините на душата; = in See stechen отивам много навътре в морето; 2. (за багри) тъмен, наситен; =es Blau тъмносиньо. -
6 stechen
stéchen (stach, gestochen) unr.V. hb tr.V. 1. бода, мушкам, промушвам; 2. жиля, ужилвам (пчела, комар); 3. коля, убивам (животно); 4. вадя, изваждам (чимове, торф, растения); itr.V. sn/hb 1. боде (остър предмет, животно); 2. бие на нещо (цвят, питие); 3. изпитвам болка, имам бодеж; sich stechen убождам се (an etw. (Dat) на нещо); eine Nadel ins Kissen stechen забождам игла на възглавничка; die Wespe hat ihn ins Bein gestochen осата го ужили по крака; rasen stechen вадя чимове с лопата; etw. sticht in die Augen нещо бие на очи; diese Farbe sticht ins Grüne този цвят бие на зелено; mein Herz sticht wieder сърцето ме пробожда пак; er sprang auf wie von der Tarantel gestochen подскочи като ужилен; sie hat sich an den Rosen gestochen тя се убоде на розите.* * ** (а, о) tr 1. бода, промушвам; 2. жиля. ожулвам: 3. коля, убивам (животни); 4. гравирам на метал; in Kupler = гравирам на мед; 5. Torf, Rasen = вадя торф, чимове с лопата; 6. карт цакам; itr h, s 1. in See = отплува; отпътува (кораб); 2. пече, жари, прежуря; 3. бие на: das sticht ins Gelbe това бие на жълто. -
7 davon
dávon davón pron adv 1. от това (него, нея, тях) (за предмети); 2. от това, поради (благодарение) на това (него, нея, тях) (за предмети); 3. от това (част от известно количество) (него, нея, тях) (за предмети); 4. за означение на общи отношения и при глаголи, които изискват предлога von; Der Wald und der See nicht weit davon Гората и езерото, недалеч от нея; Ein Kuchen und ein paar Stück davon Сладкиш и няколко парчета от него; davon ausgehen, dass... Излизам, изхождам от това, че...; er weiß nichts davon той не знае нищо за това; davon ist nicht die Rede не става дума за това; was habe ich davon? какво ще спечеля от това?; kein Wort mehr davon! нито дума повече за това!; genug davon! достатъчно! Стига за това!; auf und davon sein офейквам.* * *pronav от това, за това; nichts mehr = нищо повече за това, край! -
8 hoch
hoch (höher, höchst) adj 1. висок; 2. висш; високопоставен; 3. благороден, възвишен (идеал); 4. голям (печалба, наказание); 5. напреднало, крайно (време); 3 Meter hoch висок 3 метра; Eine hohe Stimme Висок глас; er wohnt fünf Treppen hoch той живее на петия етаж; ein hohes Alter erreichen Достигам преклонна възраст, дълбока старост; ein hoher Gast важен, високопоставен гост; eine hohe Auflage голям тираж; im hohen Norden в крайния Север; hocherfreut много зарадван; Math vier hoch drei (43) четири на трета степен; es wird höchste Zeit крайно време е; es ging hoch her беше много весело (шумно); die Nase hoch tragen виря нос, високомерен, надменен съм; etw. ist für ihn zu hoch нещо е недостъпно за него, не може да го разбере; Kopf hoch! горе главата!; Hände hoch! горе ръцете!* * *(hцher,hochst) висок; e-n Meter = 1m висок; drei Treppen = на третия етаж; гов drei Mann = трима; hohes Alter напреднала възраст, дълбоки старини; = verehren дълбоко уважавам; auf hoher See в открито море; es war schon = am Tage беше вече към пладне -
9 offen
óffen adj 1. отворен; 2. свободен, незает, вакантен; 3. публичен, открит (политика); 4. открит, прям, откровен, искрен; bei offenem Fenster schlafen спя на отворен прозорец; Die Zufuhr zum Gletscher ist nur im Sommer offen достъпът до глетчера е свободен само през лятото; auf offenem Meer в открито море; eine offene Frage открит, нерешен въпрос; offen gesagt честно казано; Bei jmdm. offene Türen einrennen Ритам срещу отворени врати (мъча се да убеждавам някого в нещо, в което той вече е убеден); Ein offenes Wort mit jmdm. reden Говоря открито с някого.* * *a 1. отворен; auf =еr StraЯe насред улицата, публично ; 2. открит, свободен; auf =er See sein съм в открито море; =e Stadt открит, неукрепен град; 3. свободен, незает, вакантен; =e Stelle незаета,свободна служба; 4. неразрешен, открит (въпрос); 5. явен, ясен; откровен, искрен. -
10 versinken
versínken unr.V. sn itr.V. потъвам (in etw. (Dat) в нещо; с конкретни съществителни; in etw. (Akk) в нещо; с абстрактни съществителни); das Boot ist im See versunken лодката потъна в езерото; in Schwermut versinken потъвам в меланхолия.* * ** itr s потъвам; er ist im FluЯ (конкр с D), in die Arbeit (прен с А) =sunken той потъна в реката, вдълбочен е в работата;
См. также в других словарях:
Die See — Meer „Die See“ (englischer Originaltitel “The Sea”) ist ein Roman des irischen Schriftstellers John Banville aus dem Jahr 2005. Der 18. Roman des in Dublin lebenden Schriftstellers und Literatur Journalisten John Banville erzählt von dem in die… … Deutsch Wikipedia
See-Eben — Die See Eben ist ein Feuchtgebiet (Torfmoos, Moor) in der Mittleren Koralpe in der Weststeiermark. Sie liegt im Süden der Hebalm. In der See Eben Inhaltsverzeichnis 1 … Deutsch Wikipedia
See-Ebene — Die See Eben ist ein Feuchtgebiet (Torfmoos, Moor) in der Mittleren Koralpe in der Weststeiermark. Sie liegt im Süden der Hebalm. In der See Eben Inhaltsverzeichnis 1 … Deutsch Wikipedia
See Eben — Die See Eben ist ein Feuchtgebiet (Torfmoos, Moor) in der Mittleren Koralpe in der Weststeiermark. Sie liegt im Süden der Hebalm. In der See Eben Inhaltsverzeichnis … Deutsch Wikipedia
See Ebene — Die See Eben ist ein Feuchtgebiet (Torfmoos, Moor) in der Mittleren Koralpe in der Weststeiermark. Sie liegt im Süden der Hebalm. In der See Eben Inhaltsverzeichnis 1 … Deutsch Wikipedia
See-Elefant — See Elefanten Nördlicher See Elefant Systematik Klasse: Säugetiere (Mammalia) Unterkl … Deutsch Wikipedia
See-Elefanten — Nördlicher See Elefant Systematik Klasse: Säugetiere (Mammalia) Unterklasse … Deutsch Wikipedia
See-Kiefer — (Pinus pinaster) Systematik Klasse: Coniferopsida Ordnung: Koniferen … Deutsch Wikipedia
See, die — Die See, (einsylbig,) plur. die n, (zweysylbig,) und der See, (einsylbig,) des s, (zweysylbig,) plur. die n, (auch zweysylbig;) ein sehr altes Wort, welches eigentlich Wasser bedeutete, aber jetzt nur noch in einer doppelten Bedeutung üblich ist … Grammatisch-kritisches Wörterbuch der Hochdeutschen Mundart
See-BG — Die in Hamburg ansässige See Berufsgenossenschaft (kurz: See BG) ist ein Teil der See Sozialversicherung und primär Träger der Unfallversicherung für die in der Seefahrt beschäftigten Arbeitnehmer. Die See Berufsgenossenschaft soll spätestens bis … Deutsch Wikipedia
See-Krankenkasse — Die ehemalige See Krankenkasse mit Sitz in Hamburg wurde im Jahr 1928 gegründet und war bis zum 31. Dezember 2007 als Teil der See Sozialversicherung für die Sparte Krankenversicherung zuständig. Inhaltsverzeichnis 1 Versicherte 2… … Deutsch Wikipedia
