-
1 brisées
f. pl. (de briser) клонки, които ловецът пречупва, за да отбележи мястото, където е минал дивеч. Ќ aller sur les brisées de qqn. съпернича си с някого; suivre les brisées de qqn. лит., ост. следвам примера на някого. Ќ Hom. briser. -
2 main
f. (lat. manus) 1. ръка (от китката до пръстите); lever la main вдигам ръка; avoir les mains liées с вързани ръце съм (не мога нищо да правя); de main en main от ръка на ръка; а main droite, а main gauche надясно, наляво; а main armée с оръжие в ръка; offrir la main подавам ръка; prendre en main вземам в ръка; fait а la main изработено на ръка, ръчно; changer de main минавам в други ръце; avoir qqch. de seconde, de troisième main сдобил съм се с нещо от втора, от трета ръка; entre les mains в ръцете; 2. ост. почерк; avoir une belle main имам хубав почерк; 3. власт; avoir la haute main имам голяма власт; управлявам; 4. дело, творение; la main du destin дело на съдбата; 5. дръжка, захватка (на чекмедже, шкаф и др.); 6. халка, на която се закача дръжка на ведро за кладенец; 7. ухо (на което се прикрепя ресор на кола); 8. обработка на плат; 9. loc. adv. а la main в, на ръка; en main в ръка. Ќ а belles mains изобилно, колкото му душа иска; а toutes mains по всякакъв начин; applaudir avec deux mains напълно одобрявам; avoir la main сръчен съм; avoir la main donnante щедър съм; avoir le cњur sur la main каквото ми е на сърцето, това ми е на устата; avoir un poil dans la main много съм мързелив; avoir, laisser les mains libres давам свобода на действие; bonne main бакшиш; craquer (claquer, péter) dans les main mains изчезвам; умирам; de main de maître отлично, прекрасно; de longue main отдавна; en sous-main тайно, скришом; en venir aux mains започвам бой; un homme qui a des mains de laine et des dents de fer човек, който не знае да работи, но знае да яде; en un tour de main в един миг; мигновено; бързо; похватно; faire argent de toute main прибягвам до всякакви средства, за да се сдобия с пари; faire une main au jeu прибирам всичко (при игра на карти); faire main basse крада, ограбвам, унищожавам; forcer la main принуждавам, насилвам (някого); froides mains, chauds amours студени ръце - топло сърце; grand comme main много малък; haut la main лесно, без трудности; haut les mains! горе ръцете! homme de main наемен убиец; il faut regarder а ses mains, plutôt qu'а ses pieds погов. отваряй си добре очите; il faut que la main gauche ignore le bien que fait la main droite погов. лявата ръка не трябва да знае това, което върши дясната ръка; il n'oublie jamais ses mains, il ne va pas sans ses mains това е крадец; il vaut mieux tendre la main que le cou по-добре е да просиш, отколкото да крадеш; la main lui (me, te...) démange има голямо желание да; les mains noires font manger le pain blanc погов. изцапаните ръце ядат бял хляб; les mains vides без подарък (по някакъв повод); mariage de la main gauche непризнат от закона брак; mettre la main а l'њuvre започвам работа; mettre la dernière main завършвам нещо; mettre la main а la pâte сам си върша работата; mettre la main sur qqn. улавям, пипвам, арестувам някого; mettre la main sur qqch. слагам ръка на нещо; обсебвам го; mettre la main sur la conscience слагам си ръката на сърцето, имам намерение да бъда откровен; mettre sa main au feu (а couper) потвърждавам уверено; ne pas y aller de main morte удрям (действам) грубо; n'y pas aller de main morte не си поплювам; nu comme la main съвсем гол; prendre de toutes mains вземам пари отвсякъде; prendre en mains la cause de qqn. вземам защитата на някого; prendre, être pris la main dans le sac уловен съм на местопрестъплението; pousser la main de qqn. подтиквам (някого) да свърши някаква работа; prêter la main а qqn. подавам ръка на някого; подпомагам го; s'en laver les mains измивам си ръцете; se frotter les mains радвам се за нещо; se salir les mains върша мръсна работа; tendre la main прося; tenir la main бдя върху някого; tenir la main haute а qqn. стягам някого здравата, не се шегувам; tenir dans la main разг. държа в ръцете си (някого или нещо); un tour de main един замах; une main de fer желязна ръка (силна, здрава власт); tomber sous la main попадам в ръцете на някого; négocier en sous-main преговарям тайно. Ќ Hom. maint. -
3 eau
f. (lat. aqua) 1. вода; eau claire бистра вода; eau douce сладка вода; eau courante течаща вода; eau potable питейна вода; eau dormante (stagnante) застояла вода; eau de pluie дъждовна вода; eau souterraine подпочвена вода; eau gazeuse газирана вода; eaux industrielles индустриални води; château d'eau голям воден резервоар; eau bénite светена вода; eau dure твърда вода (със съдържание на калциеви и магнезиеви соли); eau croupie застояла вода; eau de mer морска вода; eaux salées морски, солени води; eau de source изворна вода; eau de rose розова вода; 2. море; река; езеро; блато; hautes, basses eaux прилив, отлив; l'eau descend има отлив; 3. секреции на човешкото тяло (сълзи, пот, урина); j'étais tout en eau целият бях облян в пот; être tout en eau вир вода съм; 4. в съчет. с имена на плодове и др.: ракия; eau de marc джиброва ракия; eau de prunes сливова ракия; 5. сок (от плодове, растения); 6. pl. минерални извори, бани; eaux thermalers минерални извори; aller aux eaux отивам на минерални бани; 7. прен. бистрота, прозрачност ( на скъпоценен камък). Ќ eau bénite de cave вино; gens de delà l'eau наивни, глупави хора; de la même eau от един и същи род, вид; dans ces eaux-là нещо такова; що-годе; приблизително; а fleur d'eau на еднакво равнище с водата; battre l'eau правя си напразен труд; c'est une goutte d'eau dans la mer капка в морето, маловажно нещо; chambre а eau парен котел (на пералня); c'est un escroc de la plus belle eau първокласен мошеник; coup d'épée dans l'eau дупка в морето; несполучлив опит; eau ardente терпентиново масло; eau de Cologne одеколон; eau de Javel белина; eau de vaisselle помия; eau ferrée вода, в която е потапяно нажежено или ръждясало желязо и която се дава на анемични хора; eau oxygénée кислородна вода; eau régale царска вода; eau rouge вода, размесена с вино; eau seconde разредена азотна киселина; eaux fermées замръзнала част от море; eaux ouvertes незамръзнала част от море; eaux vives (marée de vive eau) най-големи приливи и отливи във време на пълнолуние и новолуние; être dans les eaux de qqn. следвам някого; споделям мнението на някого; n'avoir pas inventé l'eau chaude глупав съм; être comme l'eau et le feu с противоположни характери сме; être comme un poisson dans l'eau чувствам се като риба във вода; faire de l'eau пълня се с вода (за кораб); faire de l'eau уринирам; faire qqch. les pieds dans l'eau дълбоко съм загазил в нещо; faire venir l'eau au moulin de qqn. работя в полза на някого; il ne gagne pas l'eau qu'il boit неспособен и мързелив човек; il n'est pire eau que l'eau qui dort тихата вода е най-опасна; jeter de l'eau а la mer правя в морето дупка; много труд за нищо; l'affaire est tombée dans l'eau работата отиде по дяволите; laisser couler l'eau не преча, не спъвам; оставам нещата да се развиват свободно; l'eau m'en vient а la bouche лигите ми протичат; l'eau va toujours а la rivière пари при пари отиват; les grandes eaux de Versailles версайските водоскоци; manger de l'eau намокря ме дъжда; marin d'eau douce слаб, лош моряк; mettre de l'eau dans son vin намалявам претенциите си; nager dans les grandes eaux заемам високо положение; nager entre deux eaux държа средно положение между две противни страни; pêcher en eau trouble ловя риба в мътна вода; petites eaux слаб алкохол; revenir sur l'eau изплувам, връщам си загубеното; se jeter а l'eau de peur de la pluie от трън та на глог; s'en aller en eau de boudin изчезвам като дим; se noyer dans une goutte d'eau неспособен съм да реша и най-малкия проблем; и най-малката трудност ме обърква; (dans un verre) se ressembler comme deux gouttes d'eau приличаме си като две капки вода; se tenir dans les eaux de qqn. навъртам се около някого; suer sang et eau излиза ми душата (от умора); suivre le fil de l'eau вървя по течението; une tempête dans un verre d'eau силно вълнение за нищо и никакво; tant va la cruche а l'eau qu'а la fin elle se casse веднъж стомна за вода, втори път стомна за вода, най-сетне се счупва. -
4 jusque
ou jusques (ост., поет.) prép. et conj. (lat. de usque ou inde usque) 1. до, чак до; aller jusqu'а Marseille отивам до Марсилия; jusqu'а un certain point до известна степен; se gratter jusqu'au sang чеша се до кръв; du matin jusqu'au soir от сутринта до вечерта; jusqu'а la fin до края; jusqu'au moment où до момента, в който; jusques et y compris la page vingt до страница 20 включително; jusqu'au 17 décembre inclus до 17 декември включително; il l'a accompagnée jusque chez lui той я придружи чак до дома Ј; je suis là jusque vers onze heures аз съм там до около 11 часа; jusqu'alors дотогава; jusqu'а présent досега; jusques а quand ост. или лит. докога; jusqu'а quand докога; jusque-là дотук; досега; jusqu'ici дотук; jusqu'où peut-on aller докъде може да се отиде; jusqu'а la mort до смъртта; jusqu'au bout докрай; jusque sur le toit чак на покрива; 2. emploi adv. дори, даже; ils voulaient jusqu'а l'argent de sa mère те искаха дори парите на майка си; il y a des noms et jusqu'а des personnes que j'ai oubliés има имена и дори хора, които съм забравил; 3. conj. jusqu'а ce que докато, до момента, в който; jusqu'а ce qu'il revienne докато той се върне; jusqu'а tant que докато. -
5 retour
m. (de retourner) 1. връщане, завръщане, идване обратно; le retour а la maison завръщането вкъщи; partir sans esprit de retour тръгвам, без да имам намерение да се връщам; billet aller-retour билет за отиване и връщане; il sera de retour demain той ще се върне утре; 2. прен. връщане, идване, настъпване, подновяване; le retour du calme възвръщането на спокойствието; le retour de l'été завръщането на лятото; 3. повторение; 4. извивка; ъгъл; 5. прен. взаимност, реципрочност; 6. превратност, рязка промяна; обрат; retours de la fortune обрати на съдбата; 7. юр. обратно получаване на подарено имущество; droit de retour право, според което подарено нещо при наследяване се връща на този, който го е подарил или на наследниците му; 8. обратен ход, връщане; 9. loc. adv. sans retour непоправимо; безвъзвратно; 10. loc. prép. en retour de в замяна на; 11. клавиш за отиване на нов ред (на пишеща машина, компютър); 12. масичка, която се поставя под прав ъгъл спрямо бюро; 13. retour offensif воен. повторна атака след отстъпление. Ќ retour d'âge критическа възраст (при жената); менопауза; а beau jeu, beau retour погов. каквото повикало, такова се обадило; il n'y a point de retour avec lui той държи на своето; retour de ост., разг. който се връща от; cheval de retour кон, който се връща там, където е бил нает; ост. каторжник; рецидивист, който е съден няколко пъти; bâtiment en retour крило на сграда, разположено под прав ъгъл спрямо основната сграда; match retour спорт. повторна среща на два отбора в един шампионат; effet en retour бумерангов ефект; être sur le retour de l'âge започвам да остарявам; retour en arrière ретроспекция, връщане назад във времето ( във филм). Ќ Ant. départ; aller. -
6 retenue
f. (de retenir) 1. сдържаност, скромност, умереност, дискретност; 2. задържане; retenue d'une marchandise а la frontière задържане на стока на границата; 3. удръжка; faire une retenue de 10 % sur les salaires правя удръжка от 10 % върху заплатите; retenue sur le traitement удръжка от работната заплата; 4. задържане на ученик в училище след часовете (наказание); 5. мат. остатък, запазване наум на число (при смятане); 6. задържана вода между шлюзове в язовир; 7. закрепване (на греди в стена); 8. в съчет. cordage de retenue въже, което служи за задържане на предмет при издигане във въздуха; 9. автомобилно задръстване. Ќ retenue d'eau водохранилище, язовир, вир. Ќ Ant. audace, désinvolture, effusion, familiarité, impudence, indiscrétion, laisser-aller, licence. -
7 brancher
v. (de branche) I. v.tr. 1. скачвам (тръби, кабели и др.); 2. включвам (в електрическата мрежа); brancher le téléphone включвам, свързвам телефона; brancher l'aspirateur включвам прахосмукачката в мрежата; brancher la radio включвам радиото; 3. прен. ориентирам, насочвам; brancher la conversation sur насочвам разговора към; 4. разг. осведомявам; заинтересувам, пробуждам интерес; ça te branche d'aller au ciné? имаш ли желание да идем на кино?; II. v.intr. кацам, кацвам (на клон); se brancher кацам на клон. -
8 charbon
m. (lat. carbo, -onis) 1. въглен; charbon а dessin въглен за рисуване; charbon ardent жив въглен; 2. въглища; charbon de bois дървени въглища; chauffage au charbon отопляване с въглища; 3. жарава; 4. мед. антракс, синя пъпка; 5. зем. главня, чернилка. 6. графитен електрод; 7. pl. графитни четки на електродвигател; 8. мед. медицински въглен ( като очистително лекарство). Ќ être sur les charbons стоя като на тръни; aller au charbon трябва да свърша черната работа. -
9 fait
m. (lat. factum) 1. дело, деяние; 2. факт; c'est un fait accompli това е свършен факт; 3. произшествие, събитие, случай, случка; fait rapporté par un chroniqueur събитие отразено от хроникьор; faits divers незначителни новини във вестник; произшествия; 4. въпрос, предмет; ne pas s'éloigner du fait не се отдалечавам от предмета (на разговора); 5. loc.adv. au fait действително, в същност; dans le fait, en fait, par le fait в действителност; si fait как не, да; tout а fait съвсем, напълно; 6. loc. prép. du fait de поради това, че; en fait de по отношение на, колкото се отнася до. Ќ aller au fait идвам, стигам до същността (на въпроса); c'est un fait exprès това като че ли е нарочно направено; de fait наистина; fait d'arme военен подвиг; hauts faits подвизи; le fait est que истината е, че; prendre fait et cause pour qqn. юр. взимам страната, защитата на някого; prendre qqn. sur le fait хващам някого на местопрестъплението; voies de fait юр. насилствени, принудителни действия; dire son fait а qqn. казвам истината директно в очите на някого. -
10 fesse
f. (lat. pop. fissa "fente") задник, задница. Ќ avoir chaud aux fesses нар. на голямо изпитание съм; n'y aller que d'une fesse правя нещо неенергично; s'en battre les fesses подигравам се; donner sur les fesses бия някого; poser ses fesses сядам; serrer des fesses страх ме е; il y a de la fesse нар. има жени. -
11 feu
m. (lat. focus "foyer, feu") (pl. feux) 1. огън; allumer le feu (faire du feu) паля огън; 2. пожар, пламъци; au feu! пожар!; 3. огнище; s'installer près du feu сядам до огнището; 4. разш. къща, дом; hameau de cinquante feux село с петдесет къщи; 5. воен. огън, стрелба; feux croisés кръстосан огън; feu de barrage преграден огън; feu roulant барабанен огън; feu! огън! (команда); arme а feu огнестрелно оръжие; 6. клада; condamné au feu осъден за изгаряне на кладата; 7. огън, възпаление, раздразване; 8. прен. огън, жар, страст, възторг, ентусиазъм; 9. разгар, битка; dans le feu du combat в разгара на битката; aller au feu влизам в битката; 10. pl. светлина, заря, сияние; les feux de la rampe театр. светлините на рампата; 11. pl. горещини; 12. блясък; les feux d'un diamant блясъкът на диамант; 13. фар, прожектор; feux d'atterrisage ав. лампи, прожектори на летище за нощно кацане; feux de gabarit авт. габаритни светлини; 14. огънче (за запалване на цигара); avez-vous du feu? имате ли огънче? 15. нар. пистолет, револвер; 16. поет. звезда; 17. огнен, ярък цвят. Ќ avoir le visage en feu пламнало ми е лицето; coup de feu изстрел; cuire qqn. а petit feu разг. пека някого, пека го на ръжен (измъчвам); être entre deux feux между два огъня се намирам; employer le fer et le feu употребявам крайни средства; faire feu стрелям; faire long feu задържам се дълго време на някаква работа; feu d'artifice фойерверк; feu de bengale бенгалски огън; feu follet блуждаещ огън; feu de joie голям огън, запален на площад или на някоя височина по случай празник, увеселение; feu de la St-Jean огън, запален на полето на Еньовден; jeter feu et flamme бълвам огън и жупел; jeter de l'huile sur le feu наливам масло в огъня; jouer avec le feu играя си с огъня; mettre le feu а подпалвам, опожарявам; le feu du ciel поет. небесният огън, светкавицата; mettre tout а feu et а sang превръщам всичко в прах и пепел; n'avoir ni feu ni lieu немил-недраг съм; n'y voir que du feu нищо не разбирам (от дадена работа); prendre feu ядосвам се, пламвам; влюбвам се внезапно; Terre des Feux Огнена земя. -
12 marché
m. (lat. mercatus, de merx, mercis "marchandise") 1. пазар, тържище, борса; marché couvert покрит пазар; marché а ciel ouvert открит пазар; marché de contrats а terme фючърсен пазар; marché des valeurs mobilières пазар на ценни книжа; marché haussier пазар на повишение на борсовите котировки; 2. голям търговски център, пазар; 3. пазаруване, покупки; faire son marché, aller au marché пазарувам; 4. сделка, търговия; marché а terme срочна сделка; 5. спазаряване, договаряне; 6. adj.inv. евтин, на добра цена; изгоден; articles bon marché евтини продукти. Ќ avoir bon marché de qqn. лесно се разправям с някого; bon marché, а bon marché евтино; être quitte а bon marché с малко се отървавам; faire un bon marché купувам нещо евтино; продавам нещо скъпо; faire bon marché de qqch. не отдавам голямо значение; marché а terme сделка, платима по курса в деня на изплащането; marché au comptant продажба в брой; marché noir черна борса; par-dessus le marché отгоре на всичко; marché aux puces битпазар; économie de marché пазарна економика; marché des actions пазар на акции; marché de la zone franc свободен (безмитен) пазар; marché commun общият пазар (между Франция, Германия, Италия, Холандия и т. н.); étude, analyse de marché маркетингово проучване; l'offre et la demande sur un marché предлагане и търсене на пазара; marché du travail трудов пазар, трудова борса; marché de dupes пазар, при който единият от договарящите е ощетен; marché des capitaux капиталов пазар; marché de produits, de services пазар на стоки и услуги. -
13 noir,
e adj. (lat. niger) I. 1. черен; chat noir, черна котка; perles noir,es черни перли; 2. мургав, възтъмен; teint noir, мургав тен; 3. прен. тъмен, мрачен, намръщен; жесток; 4. гнусен, ужасен; 5. разг. пиян; 6. тъжен, натъжен; лош; j'ai une humeur noir,e имам лошо настроение; II. m. 1. черен цвят; noir, de cordonnier черна боя (вакса); 2. негър, чернокож; 3. черния кръг на мишената; 4. рана, нараняване; мъка; 5. мрак, тъмнина; broyer du noir, отдавам се на мъката си. Ќ c'est ma bête noir,e разг. той ми е противен; être en noir,, porter le noir, в траур съм; marché noir, черна борса; noir, sur blanc очевидно; noir, animal медицински въглища, въглен; aller du blanc au noir, минавам от една крайност в друга; voir tout en noir, виждам всичко в черна светлина; il fait noir, comme dans un four (tunnel) пълна тъмнина, мрак; être dans le noir, нищо не разбирам от някаква работа; mettre dans le noir, успявам; pousser au noir, преувеличавам лошата, страшната страна на нещата; tourner au noir, ставам песимист. -
14 réagir
v.tr. (de re- et agir) 1. реагирам; противодействам; réagir contre l'infection противодействам срещу инфекцията; 2. réagir sur оказвам влияние върху; réagir contre реагирам чрез обратна реакция; 3. v.tr.ind. réagir а реагирам на ( събитие). Ќ Ant. se laisser abattre; se laisser aller. -
15 roulette
f. (de rouelle, rattaché а rouler) 1. колелце; table а roulettes маса на колелца; 2. рулетка (за игра на комар); 3. сечиво, снабдено с колелце, използвано за бележене или изрязване (на подвързвач, шивач); 4. техн. рулетка ( за измерване). Ќ aller comme sur des roulettes върви като по мед и масло; vache а roulettes ост., разг. полицай на велосипед; roulette russe руска рулетка ( дуел с ненапълно зареден револвер). -
16 trouver
v.tr. (lat. pop. °tropare "composer") 1. намирам; trouver son chemin намирам пътя си; trouver du travail намирам работа; aller trouver qqn. отивам да намеря някого (за да се срещна с него); 2. заварвам, сварвам, намирам; trouver la porte fermée намирам вратата заключена; trouver qqn. au lit сварвам някого в леглото; 3. прен. измислям, изнамирам, изобретявам, откривам; trouver la clef d'une énigme откривам ключа към дадена загадка; trouver un plan измислям план; 4. изпитвам, почувствам; trouver du plaisir а parler avec qqn. изпитвам удоволствие да разговарям с някого; 5. смятам, считам, намирам; trouver qqn. gentil намирам някого за мил; trouver bon, mauvais que... одобрявам, не одобрявам; trouver que считам, че; se trouver 1. намирам се, срещам се; les personnes qui se trouvaient là хората, които се намираха там; se trouver tête а tête avec qqn. срещам се очи в очи с някого; 2. смятам се; чувствам се; se trouver embarrassé чувствам се объркан; 3. фигурирам; son nom ne se trouve pas sur la liste името му не фигурира в списъка. Ќ il se trouve que излиза, че; оказа се, че; trouver son maître намирам си майстора; trouver grâce aux yeux (devant les yeux) de qqn. удостоявам се с благоволението на някого; trouver qqn. en chemin изпречва ми се някой на пътя; cela ne se trouve pas dans le pas d'un cheval разг. това не се намира на улицата; trouver la mort умирам. -
17 venir
v. (lat. venire) I. v.intr. 1. идвам; пристигам; venez avec moi елате с мен; il va venir той ще дойде; venez près de moi елате до мен; il vint а Genève un homme célèbre в Женева пристигна един прочут човек; venir а qqn. идвам при някого, към някого; 2. идвам, настъпвам, сполетявам; quand vint son tour когато дойде, настъпи неговият ред; 3. идвам, хрумвам; une idée me vient а l'esprit хрумва ми идея; il me vient а l'esprit de идва ми на ума да; 4. никна, раста; le blé vient bien житото расте добре; 5. образувам се, излизам; des boutons lui viennent sur le visage излизат му пъпки по лицето; 6. достигам; votre fils me vient а l'épaule синът ви достига до рамото ми (на ръст); venir а ses fins ост. достигам целите си; 7. излизам, тека (за течност); 8. просъществувам, трая; les vestiges sont venus jusqu'а notre siècle останките са просъществували до наше време; 9. в съчет. с предл.: а venir който трябва да дойде; бъдещ; les générations а venir бъдещите поколения; с нареч. venir а bout справям се, преодолявам; стигам до края; venir а point идвам навреме, на място; venir de идвам, донесен съм от; произхождам от; venir de Sofia идвам от София; venir de la part de qqn. идвам от името на някого; ce mot vient du latin тази дума идва от латински; cela vient de ce que (+ ind.) това идва от факта, че; de là vient que оттам следва, че; d'où vient que ето защо, следователно; venir après следвам след; en venir а достигам до дадена точка, до дадено действие, до даден резултат; en venir aux coups стигаме до юмруци; venir en идвам, съм в; venir en abondance идвам (съм) в изобилие (за реколта и др.); y venir стигам там (до дадена точка, до дадено развитие); vous-y venez? достигате ли до моето мнение? qu'il y vienne нека само да дойде; 10. в съчет. faire venir заръчвам, поръчвам, заставям, нареждам; faire venir un livre поръчвам книга; 11. в съчет. laisser venir, voir venir не бързам да действам, очаквам спокойно; 12. раждам се; venir au monde раждам се; 13. venir bien ставам сполучлив (за отпечатване на нещо); l'épreuve vient bien копието се отпечата добре; II. като спомагателен глагол, следван от инфинитив; 1. venir + inf. дава оттенък в значението на инфинитива и следващите глаголи; venir se placer заставам; on vient vous chercher търсят ви; vous venez prétendre que вие претендирате, че; 2. в предл. констр. venir de + inf. означава близко минало време: току-що, преди малко; je viens de sortir току-що излязох; venir а + inf. при условно изречение със si означава евентуално бъдеще, хипотеза: ако случайно; s'il venait а me perdre ако ме изгубеше, в случай, че ме беше изгубил. Ќ de quel pays venez-vous? d'où venez-vous? от небето ли падате? il vient que случва се че; les maladies viennent а cheval et s'en vont а pied посл. болестите лесно идват, но трудно си отиват; se faire bien venir de qqn. правя някого да ме приеме радушно; venir comme tambourin а noce (comme violon en danse) явявам се тъкмо навреме, на място; venons au fait да дойдем на думата си; venu а point назрял; je ne fais qu'aller et venir разг. връщам се веднага; faire venir qqn. извиквам, привиквам някого; je te vois venir avec tes gros sabots отгатвам намеренията ти; la nuit venue щом настъпи нощта; s'en venir ост., диал. идвам. -
18 vouloir1
v.tr. (lat. pop. °volere, sur le rad. de certaines formes du lat. class. velle) 1. искам; желая; je veux partir искам да тръгвам; j'aurais voulu savoir бих искал да знам; je voudrais parler avec vous бих искал да говоря с вас; le feu ne veut pas prendre огънят не иска да се разгори; vouloir1 que (+ subj.) искам да; qu'est-ce que vous voulez que je fasse? какво искате да направя? sans le vouloir1 без да искам; vouloir1 du mal а qqn. желая зло на някого; 2. изисквам, налагам; les règles veulent que правилата изискват да; 3. пожелавам сексуално някого; 4. съгласен съм, давам съгласие; demande-lui s'il veut venir avec moi питай го дали е съгласен да дойде с мен; 5. твърдя, допускам; il voulut que les animaux fussent des machines той твърдял, че живите същества са машини; je veux bien qu'il se soit trompé допускам, че той се е излъгал; 6. благоволявам (обикн. в съчет. bien vouloir1); vouloir1 agréer благоволете да приемете; 7. изисквам, имам нужда от; tout cela vaudra beaucoup de temps това ще изисква много време; 8. в съчет. vouloir1 dire искам да кажа, означавам, знача; 9. (за образуване на близко бъдеще време вм. aller + inf.) диал. il veut pleuvoir ще вали; se vouloir1 1. желая си, искам си; желаем си един друг; 2. претендирам че съм, искам да съм; une analyse qui se veut objective анализ, който претендира за обективност. Ќ Dieu le veuille дай боже; en vouloir1 а qqn. желая зло на някого; сърдя се на някого; s'en vouloir1 de яд ме е на себе си; разкайвам се за; vouloir1 bien благоволявам; приемам, съгласен съм; vouloir1 de qqn. приемам, искам някого; vous l'avez voulu сам си го търсите; ne m'en veuille pas не ми се сърди; cela veut dire que това означава, че; le malheur a voulu que нещастието пожела да, направи така, че. Ќ Ant. refuser.
См. также в других словарях:
Aller sur le pré — ● Aller sur le pré se battre en duel … Encyclopédie Universelle
Aller sur tel âge — ● Aller sur tel âge en approcher … Encyclopédie Universelle
Aller sur la mule des cordeliers. — См. По способу пешего хождения … Большой толково-фразеологический словарь Михельсона (оригинальная орфография)
Aller sur la hacquenée des cordeliers. — См. По способу пешего хождения … Большой толково-фразеологический словарь Михельсона (оригинальная орфография)
aller — 1. (a lé) v. n. et irrég. Je vais ou je vas (celui ci est beaucoup moins usité que je vais, qui est seul admis dans la forme interrogative : où vais je ?), tu vas, il va, nous allons, vous allez, ils vont ; j allais ; j allai ; j irai ; j… … Dictionnaire de la Langue Française d'Émile Littré
aller — ALLER. v. n. Marcher, se mouvoir sur ses pieds d un endroit à un autre, d un lieu à un autre lieu, soit proche, soit éloigné. Il se dit des hommes & des animaux. C est un homme qui peut aller tout le jour sans se lasser. ce cheval ne veut plus… … Dictionnaire de l'Académie française
aller — 1. aller [ ale ] v. <conjug. : 9> • aler XIe; alare VIIIe; réduction mal expliquée du lat. ambulare, syn. de ire « aller » dans la langue fam.; fut. et condit., du lat. ire; vais, vas, vont, du lat. vadere I ♦ V. intr. A ♦ Marque le… … Encyclopédie Universelle
ALLER — v. n. ( Je vais ou je vas, tu vas, il va ; nous allons, vous allez, ils vont. J allais. Je suis allé. J allai. J irai. J irais. Va. Que j aille. Que j allasse. Allant. Allé. L expression Je vas ne s emploie que rarement, et dans le langage… … Dictionnaire de l'Academie Francaise, 7eme edition (1835)
ALLER — v. intr. Se mouvoir, se transporter; être mû, transporté d’un lieu à un autre. Il s’applique aux personnes et aux choses et s’emploie soit seul.¸Ne faire qu’aller et venir. Marchez, allez donc. Ce pauvre homme ne peut plus aller, tant il est… … Dictionnaire de l'Academie Francaise, 8eme edition (1935)
aller — I. Aller, Ambulare, Ingredi, Incedere, Ire, Iter facere, Obire, Pergere, Proficisci, Vadere. S en aller, Auferre se, Abire, Discedere, Abscedere, Digredi. Il commence à aller à Phavorinus, Pergit ire ad Phauorinum. Qui doit aller, Iturus. Je te… … Thresor de la langue françoyse
sur — 1. sur [ syr ] prép. • 1080; sovre Xe; sore 980; la forme sur vient d un crois. avec sus; lat. super ou supra I ♦ Marquant la position « en haut » ou « en dehors » … Encyclopédie Universelle
