allá+tú

adv 1) там; tan allá толкова далеч; màs allá по-далеч; el màs allá което следва след смъртта; muy allá далеч; разг. ей там; muy allá adv разг. в отриц. изрази с гл. "andar, estar, ser", означава "не много добре; не много хубаво"; 2) тогава, в онова време; allá en mis mocedades през моята младост; 3) на оня свят, там; allá, allá в елиптични изрази горе-долу еднакво; allá tú (él, vosotros, ellos) разг. не ме интересува този, за когото се говори.

1. intr 1) отивам, вървя, ходя; ir a pie ходя пеш; ir a caballo яздя; ir a pique потъвам; 2) пътувам; ir en coche, en avión, en barco, en tren, en bicicleta пътувам с кола, самолет, параход, влак, велосипед; 3) стои, прилича, отива; el luto le va bien траурът Ј отива; 4) съм, развивам се (за здраве); va de mal en peor отива от зле пҐ на зле; 5) имам посока, водя към; Este camino va a la aldea Този път води към селото; 6) простирам се; 7) с деепричастие се изразява постепенно действие, осъществяване: va anocheciendo мръква се постепенно; 8) с минало причастие замества estar: iba vestido de negro беше облечен с черно; allí va apuntado todo тук е записано всичко; ir montado яздя; 9) с предл. por: а) отивам за, търся; б) следвам кариера; ir por la música развивам се като музикант (по-често с предл. para); 10) с предл. a + infinitivo близко бъдеще време: voy a leer ще чета; 11) с предл. con + същ. озн. имам, нося в себе си + значението на същ.; ir con cuidado внимавам; ir con miedo страхувам се; 12) с предл. contra преследвам, против съм, чувствам обратното на това, което изразява съществителното; ir contra la corriente срещу, против установеното съм; ir contra la opinión de uno на противоположно мнение съм; 13) с предл. en интересува ме; nada te va en eso това не те интересува; 14) с предл. con (por) отнасям се за някого, засягам; Eso va por ti Това се отнася за теб; 15) с предл. de облечен по определен начин; voy de uniforme облечен съм униформено; 16) във възклицателни и въпросителни изречения: Ўallà voy! идвам веднага; Ўvamos! хайде!, не думай! стига! край!; Ўvamos claros! да сме наясно!; Ўvaya! хайде де! само това липсва! и таз хубава! їcuànto va? на какво се обзалагаш?; їquién va? кой? (въпрос на часови); 2. prnl 1) отивам си, чезна; 2) умирам; 3) изтичам, тека; 4) подхлъзвам се, губя равновесие; irse los pies подхлъзвам се; 5) изхабявам се, свършвам; 6) износвам се (за плат); старея; 7) изпускам се неволно (за естествени нужди); a eso voy разг. натам (към това) отивам, не съм забравил; allà se van прен., разг. все там, едно и също; приличат си, от един дол дренки са; el no va màs възможно най-доброто; estar ido прен., разг. луд съм, невероятно разсеян; ir adelante прен., разг. продължавам, напредвам; ir a lo mío (tuyo, nuestro) прен., разг. мисля (мислиш, мислим) само за себе си; ir alto пълноводен съм (за река, ручей); ir a màs разг. преуспявам, просперирам, забогатявам; ir a una имаме една и съща цел; ir bien прен., разг. добре вървя, развивам се добре; ir con uno а) прен., разг. съгласен съм с някого; б) прен., разг. на негова страна съм; ir uno descaminado а) отклонявам се от пътя; б) прен. заблуждавам се, отклонявам се от истината; ir lejos а) прен. далече съм от истината; б) преследвам голяма цел; ir pasando прен., разг. все в същото състояние съм, нямам напредък; ir uno perdido прен. губя (в състезание); írsele (írsele por alto) a uno una cosa прен., разг. не забелязвам нещо, не го разбирам; irse muriendo прен., разг. вървя бавно; мъкна се, влача се; ir sobre uno прен. по петите съм на някого; ir tirando разг. преодолявам трудностите, справям се; ir y venir непрестанно движение; ir y venir en una cosa прен., разг. настоявам, упорствам, мисля само за нещо; ni va ni viene прен., разг. ни насам, ни натам; нерешителен е; no irle ni venirle a uno nada en una cosa прен., разг. не ме интересува изобщо, не ме засяга; saber de qué va la cosa разг. наясно съм, знам за какво става въпрос (и в отрицателна форма); sin ir màs lejos прен. без да търсим другаде, без да отиваме по-надалече; irse de la mano удрям някого; irse de la lengua казвам повече, отколкото трябва, изтървавам се; irse abajo провалям се, опропастявам се; se le han ido las piernas подкосиха му се краката, падна; Ўvete a pasear (a paseo)! гледай си работата! vete a freír espàrragos; vete a esparragar; vete (idos) en hora mala разг. върви (вървете) по дяволите; vete tú a saber прен. откъде да знае човек, кой да ти каже; y yo fui y vine, y no me dieron nada заключителна фраза в приказките (в българските: И аз бях там, ядох, пих и се веселих...).

1. adv 1) повече; más y más; cada vez más все повече и повече; de más твърде, в повече, излишно; 2) по-дълго, още; 3) освен това; a más de освен това, извън това; 4) сравнителна степен: по-; más allà по-нататък; a más y mejor много; sin más ni más без всякаква причина, изведнъж, без никакъв повод; ni más ni menos ни повече, ни по-малко; точно; a más correr с все сила; cuando más най-много; a lo más; todo lo más най-много, колкото се може повече; los más болшинство; a más no poder всичко възможно; de lo más много, от най-...; el que más y el que menos всеки, всеки един; en más в най-голяма степен, най-много, повече от; más o menos горе-долу, приблизително; más que освен, само (изключение); más tarde o más temprano рано или късно, все някога; por más que колкото и да, въпреки че; sin más acà ni más allà разг. а) открито, без заобикалки; б) безпричинно, прибързано; sus más y sus menos разг. трудности, усложения (с гл. haber, tener и др.); 2. m мат. плюс.

adv 1) (за място) тук, насам; màs acá по-насам; de acá para allà оттук дотам; 2) тук, на този свят; 3) разг. този или тези, които говорят (разговарят); 4) разг. този тук, наблизо; 5) (за време): de ayer acá от вчера до днес; desde entonces acá оттогава насам; de cuàndo acá откога насам?

f църк. литургия, меса; decir misa отслужвам литургия; misa de gallo коледна служба; misa de réquiem (de difuntos) заупокойна служба; allà(ya) se (te) lo diràn las misas разг. ще има да плаща(ш) на онзи свят; como en misa прен. в дълбоко мълчание; de misa y olla loc adj необразован, неавторитетен; ir a misa una cosa прен., разг. истина е (нещо); no saber uno de la misa la media (la mitad) прен., разг. не знам нищо или почти нищо, не мога да обясня; que diga (digan) misa прен., разг. все ми е едно, не ме интересува.

f 1) нос (често pl); nariz aguileña орлов нос; nariz arremangada (respingada) вирнат нос; nariz chata чип нос; 2) ост. ноздра; 3) прен. обоняние, нюх; 4) прен. букет, аромат на вино; 5) прен. остър връх; la nariz de un puente края на моста; 6) прен. тръбичка на дестилатор; dar en la nariz прен. удря ме в носа (миризма); dejar con un palmo de narices прен. надхитрям някого; hincharse las narices разг. надувам се; tener narices largas, tener narices de perro perdiguero прен., разг. имам развит нюх; màs sonado que las narices разг. много познат и известен; meter uno las narices en una cosa прен., разг. намесвам се, пъхам си носа в нещо; darse de narices con alguien прен., разг. сблъсквам се с някого; dar(se) de narices прен., разг. падам по очи, удрям се в лицето; estar uno hasta las narices de algo прен., разг. до гуша ми е дошло от нещо; hacerle a uno las narices прен., разг. малтретирам, натривам носа някому; Ўnarices! разг. не! по никакъв начин!; no ver uno màs allà de sus narices разг. не виждам по-далече от носа си; Ўtiene narices (la cosa)! разг. нещо намирисва, не е за вярване.

f 1) сламка; 2) слама; 3) прен. дреболия, несъществено нещо; no pesar una paja разг. няма никакво значение; no importar una paja прен. нищо не струвам; color paja сламен, сламенорус, с цвят на узряло жито; paja de agua Кол., Гват. кран на чешма; paja larga прен. много висок и слаб човек; alzar uno las pajas con la cabeza прен., разг. падам по гръб; buscar uno la paja en el oído прен., разг. търся си претекст, за да се скарам; hacerse uno una paja вулг. маструбирам, правя си чикия; no dormirse uno en las pajas прен., разг. нащрек съм, гледам да използвам случая; Ў pajas! не падам по-долу от друг; por un quítame allà esas pajas прен., разг. за нищо, безпричинно; hacer buenas pajas con uno прен., разг. добре се разбирам с някого.

f 1) анат. кожица, ципа, филм; 2) фот. филм; 3) кин. лента; 4) филм; película muda (sonora, parlante) ням (звуков, говорящ) филм; película de corto metraje късометражен филм; película de largo metraje дългометражен филм; película documental документален филм; película de divulgación científica научно-популярен филм; película de ficcion (de argumento) игрален филм; película en blanco y negro черно-бял филм; película en colores цветен филм; poner en película филмирам; rodar (filmar) la película снимам филм; echar (proyectar) la película прожектирам филм; película virgen кин. незаснета лента; película de dibujos animados анимационен филм; allà películas (cuentos) прен., разг. троши си главата, щом не ме слушаш; de película а) като на филм; б) луксозен, пищен, великолепен.

1. tr 1) виждам, съзирам, съглеждам; ver2 la televisión гледам телевизия; 2) посещавам; 3) разглеждам, оглеждам; 4) забелязвам, отбелязвам; 5) познавам; 6) разбирам; 7) предвиждам; a màs ver2 довиждане; ser de ver2 достойно е за внимание; a ver2 да видим; ya lo veo да, така е; ясно, разбирам; ya veràs ще видиш ти (заплаха); no tener (nada) que ver2 нямам нищо общо с; ver2 y creer вярвам само на очите си; estar por ver2 не е достатъчно ясно, не е изяснено; 2. prnl 1) виждам се; лича си; 2) виждаме се, посещаваме се, ходим си на гости; 3) изглеждам, оказвам се, намирам се в определено състояние или на определено място; allà veremos ще видим, не е много сигурно; no ver2 de sueño (hambre, cansancio и др.) страшно ми се спи (гладен съм, уморен съм и т. н.); te veo (venir) ясен си ми; ver2 de + inf имам намерение да изпълня действието, изразявано от инфинитива; vérselas con alguien прен., разг. сблъсквам се с някого, карам се с него; ver2se y desearse струва ми много труд; ver2se negro прен. намирам се в затруднение, черно ми е.

1. interj дий! 2. m 1) разг. кранта; 2) разг. дървено конче (детска играчка); Ў¡arre! allà! разг. махай се!