-
1 porte-aiguille
m.inv. (de porte- et aiguille) 1. хир. пинсета; 2. част от машина (шевна и др.), където се закрепва иглата. -
2 fil
m. (lat. filum) 1. конец, влакно; връв; фибра; fils а broder конци за бродиране; 2. жица; fil mérallique метална жица; 3. острие; fil d'un rasoir, d'une épée острие на бръснач, сабя; 4. течение; suivre le fil de l'eau следвам течението на водата (реката); 5. прен. нишка; perdre le fil de ses idées губя нишката на мислите си; 6. телефон; qui est au bout du fil? кой се обажда? passer, donner un coup de fil обаждам се по телефона на някого; 7. конец, фибра (обвивка на зеления боб и др.); 8. кухина, дефект в камък ( от който камъкът може да се сцепи). Ќ cela ne tiens qu'a un fil работата виси на косъм; cousu de fils blancs съшито с бели конци; de fil en aiguille от дума на дума; donner du fil а retordre а qqn. създавам неприятности някому; fil а plomb отвес; fil de fer тел; fil de fer barbelé бодлива тел; fil d'eau водна струя; fil de fer арго ракия; le fil d'Ariane пътеводна нишка; passer au fil de l'épée съсичам, посичам някого; raconter de fil en aiguille разказвам от игла до конец; reprendre le fil du discours (de la conversation) връщам се на мисълта си ( на въпроса). -
3 aciculaire
adj. (du lat. acicula "petite aiguille") 1. минер. иглообразен, игловиден, който кристализира на иглички; 2. иглолистен; feuilles aciculaires листа във вид на иглички. -
4 acupuncture
ou acuponcture f. (du lat. acus "aiguille" et punctura "piqûre") акупунктура, иглолечение. -
5 affolé,
e adj. (de affoler) 1. обезумял, ужас?н; gens affolé,s обезумели хора; 2. в съчет. boussole, aiguille affolé,e магнитна стрелка на компас, която се отклонява внезапно и безразборно от северната посока поради промяна на магнитното поле. Ќ Ant. calme. -
6 aimanté,
e adj. (de aimanter) магнитен; aiguille aimanté,e магнитна стрелка. -
7 botte3
f. (moy néerl. bote "touffe de lin") връзка, китка, пакет от еднородни предмети, сноп, куп; botte3 de radis връзка репички; chercher une aiguille dans une botte3 de foin търся игла в копа сено. -
8 chercher
v.tr. (bas lat. circare "aller autour", de circum) 1. търся; chercher l'occasion търся случай; chercher qqn. du regard търся някого с поглед; chercher un mot dans le dictionnaire търся дума в речника; chercher une solution търся решение; 2. стремя се, отправям се; chercher la paix стремя се към мир; 3. chercher а (+ inf.) старая се да; стремя се да; chercher а plaire старая се да се харесам; chercher а deviner стремя се да отгатна; chercher а ce que (+ subj.) опитвам се да направя така, че; 4. в инфинитив след глагол идвам да взема, минавам да взема; aller chercher l'enfant а l'école отивам да взема детето от училище; venez me chercher ce soir елате да ме вземете тази вечер; 5. провокирам някого; si tu me cherches, tu vas me trouver ако ме провокираш, ще видиш какво ще стане. Ќ chercher une aiguille dans une botte de foin търся игла в купа сено; chercher le péril излагам се на опасност; chercher midi а quatorze heures търся под вола теле; chercher qqn. par monts et par vaux посл. търся някого под дърво и камък; ça va chercher dans les mille francs разг.това ще струва около 1000 франка; il l'a cherché той си го търсеше. Ќ Ant. trouver. -
9 disputer
v. (lat. disputare) I. v.tr.ind. 1. ост. споря, препирам се; 2. карам се; disputer d'un (sur un) sujet avec qqn. карам се с някого по дадена тема; 3. съпернича на някого; II. v.tr. 1. състезавам се, боря се за, защищавам, оспорвам, браня; 2. разг. карам се на някого, хокам някого; se disputer карам се; оспорвам се, оспорваме си. Ќ disputer sur la pointe d'une aiguille препирам се за дребни работи. -
10 enfile-aiguilles
m.inv. (de enfiler- et aiguille) уред за вдяване конец в игла. -
11 enfiler
v.tr. (de en- et fil) 1. вдявам, нанизвам; enfiler une aiguille вдявам конец в игла; 2. надявам, обличам; 3. пронизвам; enfiler son adversaire пронизвам противника си; 4. прен. тръгвам по, поемам, навлизам (в даден път); 5. воен. обстрелвам по дължина; 6. ост. мамя; обирам; 7. вулг. обладавам сексуално; s'enfiler вдявам се, нанизвам се; пронизваме се взаимно; нар. поглъщам. Ќ enfiler des perles нар. губя си времето в безполезни неща. Ќ Ant. désenfiler. -
12 foin1
m. (lat. fenum) 1. сено; meule de foin1 копа сено; retourner le foin1 преобръщам сеното; 2. pl. трева, която трябва да се коси; couper les foin1s кося сено; 3. сенокос; 4. влакна в ангинар. Ќ chercher une aiguille dans une botte de foin1 търся игла в копа сено; être bête а manger du foin1 тъп съм като говедо; faire du foin1 вдигам шум, скандал. -
13 fou
(ou fol), folle adj. (lat. follis "sac, ballon plein d'air") 1. луд; fou а lier луд за връзване; 2. безумен, безразсъден, обезумял, лудешки; être fou de joie обезумял съм от радост; un fol amour безумна любов; 3. странен, аномален, ненормален; 4. неравномерен, с неправилно движение; aiguille folle стрелка с неправилно движение; 5. див (за растение); 6. огромен, извънмерен (за количество, цена и др.); dépenser un argent fou харча луди пари; 7. m., f. луд човек, душевно болен; 8. шут, смешник; 9. офицер (фигура в играта шах); 10. прен. вид птица, подобна на пеликан. Ќ être fou de qqn. влюбен съм до полуда в някого. Ќ Ant. équilibré, sage, régulier. -
14 pointe
f. (bas lat. puncta) 1. връх; острие; la pointe d'une aiguille връх на игла; 2. клечка, пирон, клин; 3. длето (на скулптор, гравьор); 4. геогр. ивица земя, вдадена в морето; нос; 5. триъгълно шалче; 6. парче плат, скроено във формата на триъгълник; 7. pointe sèche суха игла (вид гравюра); 8. в съчет. pointe du pied палец на крака; faire des pointes хореогр. танцувам на пръсти; marcher sur la pointe des pieds ходя на върха на пръстите; 9. прен. начало, проявление; много малко количество, мъничко; 10. loc. adv. en pointe с остър връх. Ќ heure pointe връхна точка на натоварване; poursuivre (pousser, suivre) sa pointe упорито продължавам започнатото; pointe de vitesse спорт. спринт. -
15 porte-aiguilles
m.inv. (de porte- et aiguille) кутия за шевни игли; игленик. -
16 strapontin
m. (de strapunto "matelas", var. de trapunto "piqué а l'aiguille", de puntare "piquer") 1. допълнително столче (в кола); 2. прен. второстепенно място в зала; 3. ист. малка възглавничка, която жените са поставяли под роклята си, за да се издуе. -
17 tirer
v. (p.-к. réduction de l'a. fr. martirier "torturer") I. v.tr. 1. тегля, дърпам; tirer les cheveux дърпам косите; tirer les rideaux дърпам пердетата; tirer une remorque тегля ремарке; 2. изваждам, изтеглям; tirer l'épée du fourreau изваждам сабята от калъфа; tirer un numéro de loterie изтеглям номер от лотария; tirer du métal en fils изтеглям метал на нишки; 3. опъвам, дърпам; издърпвам; tirer ses chaussettes опъвам чорапите си (нагоре); tirer une corde опъвам въже; 4. освобождавам, измъквам; tirer qqn. du lit измъквам някого от леглото; 5. изтръгвам; tirer une plante de terre изтръгвам растение от земята; 6. чертая; tirer une perpendiculaire чертая перпендикуляр; tirer une ligne чертая линия; 7. печатам, отпечатвам; tirer un livre а tant d'exemplaires отпечатвам книга в определен брой екземпляри; 8. стрелям, изстрелвам, застрелвам; tirer une flèche, une balle изстрелвам стрела, куршум; tirer un feu d'artifice изстрелвам заря; tirer un oiseau au vol застрелвам птица по време на полет; 9. добивам, доставям си; 10. прен. изваждам, измъквам, извличам; tirer qqn. d'embarras измъквам някого от затруднение; tirer une conclusion извличам (вадя) заключение; 11. ритам, стрелям; tirer la boule ритам топката; 12. прен. привличам; tirer l'attention, le regard привличам вниманието, погледа; II. v.intr. 1. дърпам, тегля; tirer de toutes ses forces дърпам с всичките си сили; 2. тегля (за комин); poêle qui tire bien печка, която тегли добре; 3. стрелям; tirer bien, mal стрелям добре, зле; 4. търг. издавам (полица, менителница); 5. опъвам; la peau lui tire кожата му опъва; 6. tirer sur дърпам (се); бия на (за цвят); наближавам (за възраст); 7. tirer а тегля на; водя към; приближавам се до, отивам към; tirer au sort тегля на жребий; le spectacle tire а sa fin спектакълът наближава края си; tirer en longueur протакам се; 8. стрелям, ритам; tirer au but стрелям във вратата (при футбол); se tirer 1. измъквам се; je me suis tiré en douce измъкнах се незабелязано; 2. избягвам, офейквам; s'en tirer измъквам се, отървавам се (от затруднено положение); преодолявам (трудност, болест). Ќ être а couteaux tirés (avec qqn.) на нож сме (с някого); le vin est tiré, il faut le boire хванали сме се на хорото, трябва да го играем; tirer la carote разг. върша мошеничества; tirer le diable par la queue влача тежък живот (едва свързвам двата края); tirer les vers du nez разпитвам ловко, за да узная нещо; tirer sa flemme арго лентяйствам; tirer son épingle du jeu измъквам се ловко от затруднено положение; tirer une épine du pied измъквам от голямо затруднение; tirer des plans съставям планове; tirer l'aiguille шия; tirer l'њil привличам вниманието; tirer la langue плезя се, изплезвам се; tirer satisfaction получавам удовлетворение за; tirer vanité de гордея се с. Ќ Ant. détendre, relâcher; pousser; éloigner, repousser; enfoncer. -
18 variation
f. (lat. variation) 1. изменение, промяна; променливост; variation de l'humeur променливост на настроението; variation de température температурно колебание; 2. тех. колебание, изменение, вариация; 3. муз. вариация; 4. variation de l'aiguille aimantée отклонение на стрелката на компаса (от географския меридиан); 5. астр. една от неравномерностите в движението на Луната; 6. муз. балетно солово изпълнение.
См. также в других словарях:
aiguille — [ egɥij ] n. f. • XVe; aguille XIIe; bas lat. acucula, dimin. de acus → aigu I ♦ 1 ♦ Fine tige d acier pointue à une extrémité et percée à l autre d un chas où passe le fil. Aiguille à coudre, à repriser. Étui à aiguilles. Aiguilles de machine à… … Encyclopédie Universelle
aiguille — AIGUILLE. s. f. (Pron. Aigùille.) Petite verge de fer, ou d autre métal, pointue par un bout, et percée par l autre, pour y passer du fil, de la soie, de la laine, et dont on se sert pour coudre, pour broder, pour faire de la tapisserie, etc.… … Dictionnaire de l'Académie Française 1798
aiguille — AIGUILLE. s. f. Petite verge de fer percée à un bout, par où l on passe un fil, & dont on se sert pour coudre, pour broder. La pointe d une aiguille. le cul d une aiguille. C est l endroit où elle est percée. Fines aiguilles. un point d aiguille … Dictionnaire de l'Académie française
aiguillé — aiguillé, ée (è güi llé, llée ll mouillées) part. passé. Le cristallin ayant été aiguillé. SUPPLÉMENT AU DICTIONNAIRE AIGUILLÉ, ÉE. Ajoutez : 2° En forme d aiguille. • Une série de nuages composés de petits cristaux prismatiques aiguillés … Dictionnaire de la Langue Française d'Émile Littré
Aiguille — [ɛ gɥij, französisch »Nadel«], im französischen Sprachgebiet der Alpen ein steiler, nadelförmig zugespitzter Berggipfel, besonders im Montblancgebiet; z. B. Aiguille Verte, 4 122 m über dem Meeresspiegel und Aiguille du Midi. … Universal-Lexikon
Aiguille — Ai guille , n. [F., a needle. See {Aglet}.] 1. A needle shaped peak. [1913 Webster] 2. An instrument for boring holes, used in blasting. [1913 Webster] … The Collaborative International Dictionary of English
Aiguille — (fr., spr. Ägillj), 1) Nadel; daher aiguilliren, den Staar stechen; 2) Bergspitze; so A. du Geant, A. du Midi etc., s. u. Montblanc … Pierer's Universal-Lexikon
Aiguille — (franz., spr. ägwīj , »Nadel«), Bezeichnung von Berggipfeln in den Westalpen, insbes. der zackigen, pyramidalen Spitzen in der Montblancgruppe, darunter die A. verte (4127 m), A. du Géant (4010 m), A. d Argentiere (3901 m) etc. Den Namen… … Meyers Großes Konversations-Lexikon
Aiguille — (frz., spr. ägüíj, d.i. Nadel), im franz. Sprachgebiet ein scharf zugespitzter Alpengipfel … Kleines Konversations-Lexikon
Aiguille — (spr. Aeguill) frz., Nadel; Bergspitze … Herders Conversations-Lexikon
aiguille — Aiguille, f. penac. Vient de Acus Latin, par la mesme raison qu est notée en Aiguiere, et signifie cest instrument de fer ou d acier, duquel on se sert à coudre, auquel le François trocque la consonante c, qui est tenve, en sa moyenne, qui est g … Thresor de la langue françoyse
