-
1 agiter
v.tr. (lat. agitare) 1. движа, раздвижвам, разклащам, разбърквам; agiter avant de s'en servir разбърквам преди употреба (за флакон); 2. махам, размахвам; 3. прен. вълнувам, раздвижвам, възбуждам; 4. разисквам, споря; s'agiter раздвижвам се, вълнувам се. Ќ Ant. calmer. -
2 agitant,
e adj. (de agiter) който вълнува, раздвижва; nouvelles agitant,es вълнуващи новини. Ќ paralysie agitant,e мед., ост. парализа с треперене на крайниците, паркинсонова болест. -
3 agité,
e adj. (de agiter) 1. развълнуван, бурен; mer agité,e развълнувано море; 2. неспокоен, възбуден, развълнуван; sommeil agité, неспокоен сън; 3. m. мед. душевно болен във възбудено състояние. Ќ Ant. calme, paisible. -
4 calmer
v.tr. (de calme) 1. правя да утихне; 2. успокоявам, облекчавам, укротявам, обуздавам; calmer la douleur облекчавам болката; calmer sa colère успокоявам гнева си; calmer les passions обуздавам страстите; se calmer v. pron. успокоявам се, сдържам се. Ќ Ant. agiter, exciter, irriter, attiser, énerver, troubler. -
5 escousse
f. (lat. excutere "agiter") ост. засилване; prendre son escousse засилвам се. -
6 immobiliser
v.tr. (du lat. immobilis "immobile, immeuble") 1. държа в неподвижност ( в безделие), приковавам; 2. юр. прехвърлям движим имот към недвижим; 3. мед. обездвижвам (крайник); 4. фин. immobiliser des capitaux замразявам капитали. s'immobiliser стоя неподвижно, обездвижвам се, заставам неподвижно. Ќ Ant. mobiliser; agiter, mouvoir; bouger, remuer. -
7 pacifier
v.tr. (lat. pacificare) 1. умиротворявам, усмирявам, умирявам; 2. прен. успокоявам, уталожвам; se pacifier умиротворявам се, усмирявам се, умирявам се, успокоявам се, уталожвам се. Ќ Ant. agiter, attiser. -
8 rasséréner
v.tr. (de re- et serein) 1. прояснявам, просветлявам, разведрявам; 2. прен. успокоявам; se rasséréner прояснявам се; разведрям се, успокоявам се. Ќ Ant. obscursir; agiter, inquiéter, troubler. -
9 reposer
v. (bas lat. repausare) I. v.tr. 1. поставям отново на предишното място, монтирам отново; 2. отпускам; прогонвам умората, отпочивам; le sommeil repose le corps сънят прогонва умората от тялото; 3. прен. успокоявам, донасям спокойствие, давам покой, облекчавам; 4. подпирам, облягам; reposer sa tête sur l'épaule de qqn. облягам главата си на рамото на някого; 5. поставям отново (за въпрос); II. v.intr. 1. почивам, отдъхвам си, лежа, спя; 2. почивам (за мъртъвци); qu'il repose en paix нека той почива в мир; 3. построен съм, изграден съм; la construction repose sur des piliers постройката е изградена върху колони; 4. прен. почивам, основан съм (за разсъждение, предположение); 5. утаявам се, избистрям се; 6. готв. оставям да втаса (тесто); se reposer 1. кацвам отново; 2. почивам, отдъхвам си; 3. se reposer sur имам доверие на някого, разчитам на него; 4. бездействам; 5. поставям се отново ( за въпрос). Ќ laisser reposer une terre оставям земя на угар; se reposer sur ses lauriers почивам върху лаврите си; върху минала слава. Ќ Ant. fatiguer, lasser, travailler; agiter. -
10 sistre
m. (lat. sistrum, gr. seistron, de seîein "agiter") муз., ост. вид музикален инструмент, подобен на флейта. -
11 tenter1
v. (lat. temptare, confondu avec tentare "agiter", fréquentatif de tendere "tendre") I. v.tr. 1. опитвам, пробвам; il a tout tenté pour réussir той всичко опита, за да успее; 2. изкушавам, съблазнявам; la pomme qui tenta Eve ябълката, която изкуши Ева; se laisser tenter1 par... поддавам се на изкушението на; 3. харесвам; ça ne me tente guère това никак не ми харесва; II. v.tr.ind. tenter1 de опитвам се да; il a tenté de se suicider той опита да се самоубие. Ќ tenter1 Dieu предприемам нещо пряко човешките сили; излагам се на голяма опасност, предизвиквам съдбата. -
12 triboulet
m. (de l'a. fr. tribo(u)ler "agiter, secouer") 1. тех. метален конусообразен уред, с който бижутерите измерват диаметрите на пръстените; 2. бижутерски уред за закръгляне на формите. -
13 trimbal(l)er
v.tr. (altér. de tribaler, probabl. var. d'apr. baller, de l'a. fr. triboler "agiter, tourmenter", lat. tribulare) разг. 1. мъкна, влача със себе си; 2. пренасям трудно, мъчно. -
14 trimbal(l)er
v.tr. (altér. de tribaler, probabl. var. d'apr. baller, de l'a. fr. triboler "agiter, tourmenter", lat. tribulare) разг. 1. мъкна, влача със себе си; 2. пренасям трудно, мъчно.
См. также в других словарях:
agiter — [ aʒite ] v. tr. <conjug. : 1> • XIIIe; lat. agitare 1 ♦ Remuer vivement en divers sens, en déterminant des mouvements irréguliers. « Pas un souffle de vent n agitait les arbres » (Musset). Barque agitée par les vagues. ⇒ ballotter. « un… … Encyclopédie Universelle
agiter — AGITER. v. a. Ébranler, secouer, remuer en divers sens. Les vents agitent la mer. Les vagues agitent le vaisseau. Le vent agitoit à peine les feuilles des arbres. f♛/b] On l emploie avec le pronom personnel, et l on dit, qu Un malade s agite… … Dictionnaire de l'Académie Française 1798
agiter — Agiter. v. act. Esbranler, secoüer, pousser & repousser de costé & d autre. Les vents & les vagues agitent les vaisseaux. quand un arbre est agité des vents. Il se dit figurement, Pour marquer les troubles, les inquietudes, les craintes, les… … Dictionnaire de l'Académie française
agiter — Agiter, Il vient de Agito, agitas … Thresor de la langue françoyse
agiter — vt. , agiter de côté et d autre (ep. du vent qui agite du linge qui sèche, d une bouteille qu on agite), secouer : galanshî <balancer> (Saxel.002) ; sakeure / sakore <secouer> ; ajitâ (Aix, Albanais.001, Peisey, Villards Thônes.028) ; … Dictionnaire Français-Savoyard
AGITER — v. tr. ébranler en divers sens. Les vents agitent la mer. Les vagues agitent le vaisseau. Le vent agitait à peine les feuilles des arbres. Agiter son mouchoir en l’air pour donner un signal. Agiter ses bras, ses jambes. Ce malade s’agite… … Dictionnaire de l'Academie Francaise, 8eme edition (1935)
AGITER — v. a. Ébranler, secouer, remuer en divers sens. Les vents agitent la mer. Les vagues agitent le vaisseau. Le vent agitait à peine les feuilles des arbres. Agiter son mouchoir en l air pour donner un signal. Agiter ses bras, ses jambes. Il s… … Dictionnaire de l'Academie Francaise, 7eme edition (1835)
agiter — (a ji té) v. a. 1° Ébranler, remuer en différents sens. Agiter une urne. Les vents agitent la cime des arbres. Les vagues agitaient le vaisseau. • Avant que de bercer les enfants, il faut être sûr qu il ne leur manque rien, et on ne doit… … Dictionnaire de la Langue Française d'Émile Littré
agiter (les) — loc. S enfuir (agiter les jambes) : Tu m aurais vu les agiter ! … Dictionnaire du Français argotique et populaire
s'agiter — ● s agiter verbe pronominal être agité verbe passif Exécuter des mouvements désordonnés ; manifester un grand trouble intérieur par de l agitation, être vivement excité : Cesse de t agiter sur ta chaise. Avoir un sommeil agité. Manifester un… … Encyclopédie Universelle
remuer — [ rəmɥe ] v. <conjug. : 1> • v. 1175; aussi « transporter, muter, changer » en a. fr.; de re et muer I ♦ V. tr. 1 ♦ Faire changer de position, faire bouger. ⇒ bouger, déplacer. Objet lourd à remuer. Remuer sa chaise. ♢ Mouvoir (une partie… … Encyclopédie Universelle
